История, която пречиства, предлага Ян Балабан. Мотивът да я напише

История, която пречиства, предлага Ян Балабан. Мотивът да я напише е един от най-трудните мигове в живота: гибелта на личния му татко.
Книгата се оказва последна и в неговото съществуване. Два дни, преди да съобщи ръкописа в издателството, писателят е покосен от сърдечна непълнота.
След себе си обаче оставя същинско украшение. „ Попитай баща “ се трансформира в модерна класика за чешката литературна сцена. Романът е разгласен за книга на годината през 2011-а и получава както премията „ Магнезия Литера “, по този начин и влиятелния приз на в. „ Лидове вести. “ Българският превод е на Красимир Проданов, а изданието – на „ Изида “.
Сюжетът е до болежка персонален. Писателят се впуска в най-тъмните кръгове на тъгата по личния си татко. Съдбата на недодялан доктор, упрекнат в корупция, освен това до момента в който е на смъртен одър, е пресъздадена посредством голям брой къси истории, всяка от които задава значими въпроси. За живота, за гибелта и измяната, също за любовта.
Зряла жена е не запомнила лика на умрелия си брачен партньор. Синовете ѝ пък се лутат сред алкохолизма, апатията и проблемите вкъщи. Единствената й щерка е гениална, само че това я прави още по-ранима. Всички обаче напипват една и съща нишка. На опрощението, което почиства загатна за татко им.
Балабан е именуван приживе „ най-хубавия актуален чешки публицист “. Всичко, което основава, е пример на изчистена от непотребни думи литература. Пословично е и умеенето му да допира душата. Личи си и на всяка страница в този разказ.
За „ Попитай баща “ казвал на своите другари, че желае да сътвори съвършеният разказ. Работата по книгата продължава три изтощителни години, което го прави и лесна плячка на заболяването.
Основната концепция в книгата е свързаността. Реално няма бариера сред световете, които назоваваме този и оня, демонстрира писателят. „ Попитай баща “ е като лабиринт, само че показва от кое място минава пътят, с цел да го осъзнаем.
Мрачният звук на романа е единствено измамлив. „ Попитай баща “ крие в действителност доста скъпоценни камъни, които може да трансформират връзките ни и визията за живота. Ето някои от тях:
· Гората и тя се люби, когато смърчовете цъфтят.
· Признаеш ли любовта си, от грях тя се трансформира в предопределение.
· Всеки момент съдържа безконечност в себе си. Всеки момент ни дава опция да сме с обичаните си хора вечно.
· Да обичаш значи в действителност да се грижиш – без празни дрънканици, просто с интензивен труд.
· Ако хората се любят, светът ще е по-добър.
· Страхът от гибелта изчезва, щом усетиш в себе си обич.
· Всяко нещо може да е или прочувствено, или безчувствено. И е такова, каквото го създадем сами.
Историята на прегрешението и възмездието разказва Ян Балабан. Но го прави толкоз топло, че книгата му почиства, пречиства – даже и на цената на сълза. Като коледна светлинка е в този наш свят, толкоз отчужден, че служим единствено на предметите. Като допиране от ангел, което раздрусва и ни кара да си спомним кои сме. Човеци.