На Балканите няма по-пеещи камбани от якорудските
Историческите сведения дават съображение Якоруда да се числи към листата на забележителните старинни селища в България. Отломките от тракийско светилище при връх Бабечка чука са удостоверение за съществуването на населено място още при траките. Якорудското землище се оказва една от точките на оня пътен лъч и на римляните, който съединявал Филипополис и долината на Марица с един от основните пътища на Римската империя – Виа егнатива. За това свидетелстват останките на двете замъци – едната под града, наречена Калята, и другата – Градището, край Черна Места.
Местностите в региона на Якоруда са изпъстрени с имена, които припомнят за съдбоносни събития. Сред тях е Богданово боище – име на историческо място, където през 1666 година се разгаря кръвопролитна борба. Жителите от ридищата Блаца, Валого, Кривак, Смолево и Чиста могила дават отпор на постоянната турска армия под командването на Мехмед Кюпрюлю. Последиците от героичното стълкновение били пагубни. На огън и сеч били подложени близките якорудски махали. До основи била опожарена и Якоруда, най-голямото населено място до тогава в Разложката долина.
За размера на селището ни припомнят останалите в паметта на якорудчани имена на двете черкви – „ Св. Георги “ и „ Св. Никола “, както и името на манастира „ Св. Елей “. След кървавата борба забележителна част от популацията се пръснало в най-различни, далечни места – от Балчик на север, до Лозенград на юг. В родния си край останали малко фамилии. Те се заселили на левия бряг на р. Места, в подножието на западно-родопския масив Бунтишка. Якоруда е освен град с вековна история и гордо и будно население, само че и с удивително красиви местности ситуирани в двете планини Рила и Родопите.Веригата от многочислените върхове, буйните потоци от ледникови езера и циркуси, просторните пасбища и вечнозелени гори пораждат през всички сезони на годината пленително обаяние.
Било е някъде след 1928 година Вече била издигната и осветена новата черква в Якоруда - Св. Св. Кирил и Методий. Готова била и камбанарията, единствено камбани още нямало. Камбаните били поръчани отместното църковно настоятелство за разработване в леярната на братя Велеганови от Пловдив. Когато камбаните станали подготвени, били докарани в Якоруда и незабавно ги закачили на новата камбанария. Било взето решение първата проба да стане на Митровден – когато всичко живо се прибира в Якоруда.
По това време по-голямата част от мъжете са се занимавали с произвеждане и търговия на катран. Тази била и повода жителите на Якоруда да познават доста добре целия Балкански полуостров. Когато настъпил избраният ден, всички се стекли в двора на храма. Преди да стартира тържествената литургия, ръководителят на църковното настоятелство се изкачил на най-високата част на камбанарията и дал знак камбаните да бъдат ударени. След като клисарят завършил, ръководителя се провикнал:
- Людеее, 
чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?
Веднага се чули над двадесет възгласа:
- В Одринско има по-убави.
- В Кавала са по-убави.
- В Ниш има по-убави…
... и много още сходни образци.
Възмутен ръководителят махнал с ръка и извикал:
- Свалейте камбаните.
Камбаните били свалени, а всички якорудчани минали през дървената каса и мятали кой колкото сребро може. Заедно със събраното ново сребро камбаните били върнати в Пловдив за претопяване. Платено било отначало и братя Велеганови отлели нови три камбани. Докарали ги в Якоруда, закачили ги отново на камбанарията и зачакали Митровден.
Този път в уречения ден в Якоруда дошъл и един от двамата майстори – Лазар Велеганов. Събрало се отново цялото население, изкачил се отново ръководителят най-отгоре и още веднъж дал знак камбаните да бъдат ударени. Когато клисарят почнал, се чули възгласи на възхита - камбаните звънели доста по-добре отпреди. А ръководителят отново се провикнал:
- Людеее, 
чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?
За всеобща изненада се чули още веднъж няколко възгласа:
- Еди-къде си във Влашко има по-убави.
- В Охрид камбаните дрънкаа по-убаво.
Като чул това ръководителят, напряко буен, махнал с ръка и наредил още веднъж да смъкват камбаните. Клисарят минал още веднъж с дървената касичка от човек на човек и се събрало още няколко кг сребро. Якорудчани се славят като доста стиснати, само че с цел да имат най хубавото в никакъв случай не са се жалели. Макар и мощно изумен и леко засегнат, Лазар Велеганов взел среброто, натоварили камбаните и назад в Пловдив.
Преработили майсторите всичко отначало. Вложили при леенето и новото сребро и хайде отново към Якоруда. Закачили камбаните и още веднъж зачакали Митровден. Когато денят настъпил, дворът на църквата отново се извършил с хора, ръководителя отново се качил най-отгоре и дал знак за пердашене на камбаните. Какво мислите се случило? Трите камбани вместо да звънят почнали да пеят. Всички онемели и когато клисаря завършил, настанала гробна тишина. Тогава ръководителя отново се провикнал:
- Людеее, чули ле сте некъде камбани да дрънкаа по-убаво от тия?
Не се чул никакъв тон. Помълчал и отново попитал. Отново царяла тишина. Тогава ръководителя се провикнал за трети път. Поизчакал и като видял, че всички са замръзнали на място, се провикнал още веднъж:
- Хаирлия да ви са новите камбани!
След тези думи писнали зурните, запраскали тъпаните и четири ката хоро се извило към новата черква.
Казват, и до ден сегашен няма камбани на Балканите по-пеещи от якорудските. При безшумно и слънчево време се чуват на 15 километра разстояние, чак до Трещеник. За жал най дребната камбана е взета сякаш на заем за някакво честване на храма Св. Александър Невски в София през 1937 година и оттогава не е върната.
Инфо: www.yakoruda.bg
