Легендарни древни библиотеки, изчезнали безследно
Исторически библиотеките са натурален център на културния и теоретичен живот от древността до наши дни. Често в тях се съхраняват освен книги, само че и редки значими оригинали и копия на ръкописи, документи, артефакти. Не инцидентно са считани за цялостни с секрети и загадки.
Затова заличаване или изгубването във времето на библиотеките е голяма и несравнима загуба за човешката цивилизация.
Разказваме за 6 безследно изчезнали именити библиотеки и значимата част от знанията и тайните, които сме изгубили дружно с тях.
Източник:
Библиотеката на Аристотел
Според историческите данни гръцкият мъдрец и академик Аристотел е събрал библиотека от повече от 150 проучвания за политическите системи на средиземноморския свят през 4-3 век преди новата епоха.
Много от тези изследвания евентуално са били осъществени и написани от неговите възпитаници. В тяхното основаване взе участие и Александър Македонски - възпитаник на Аристотел.
След гибелта на Аристотел (321 пр.н.е.), библиотеката става част от специфичния комплекс - Museyon (Храм на музите), основан от Теофраст, възпитаник и почитател на философа. В него, с изключение на библиотека, е имало пространства за диалози и лекции, жилищни стаи за учители, градина за разходки.
През II-III век заради войни и пожари културният комплекс занемарен. През 391 година библиотеката, превърната в храм на господ Серапис, била изгорена от християнски фанатици, които патриархът на Александрия да унищожат езическите книги.
Източник:
Александрийска библиотека
Царската библиотека на Александрия е издигната при започване на III век прочие н.е. в град Александрия, Египет. Тя е считана за най-голямата библиотека в Античността, както и за най-важния за времето си център на знанието и науката.
Основана е по време на ръководството на Птолемей II - държател на елинистически Египет.
Предполага се, че в нея са се съхранявали сред 400 000 и 700 000 папирусови свитъка. Птолемеите издават закон, съгласно който корабите в пристанището би трябвало да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, незнаен на библиотеката, трябвало да се изземва. За да навредят на своя противник - библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
В библиотеката работят доста учени от епохата на елинизма като Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Александрийска библиотека е разрушена. Предполагаемите аргументи за разрушението на библиотеката са: пожар през 47 - 48 пр.н.е., породен от войските на Юлий Цезар при подчинение на града; нахлуване от римския император Аврелиан през III век; указ на императора от 391 година за разрушение на езическите храмове; завладяването на града от монголите; преднамерено изгорена за да бъдат непокътнати част от най-важните за времето свитъци.
Източник:
Библиотеката на Пергам
Библиотеката е учредена в град Пергам (в Мала Азия, през днешния ден в Турция), столицата на династията на Аталидите, към 200 пр.н.е., ситуирана в северния завършек на локалния Акропол.
Според Плутарх в Пергамската библиотека са съхранявани към 200 000 свитъка. Тя е втората по значение библиотека на древността след Библиотеката на Александрия. Заедно с нея тя отразява историята на класическата лингвистика през древността.
През 133 пр.н.е. царството дружно с библиотеката са завладени от Рим. Пак съгласно Плутарх краят на нейното битие поставя Марк Антоний, който като брачен подарък предал на Клеопатра за Александрийската библиотека всичките 200 хиляди книги.
Съществуват непроверени сведения за няколко потънали кораби при преместването на книгите в Александрия.
Останките на постройката на библиотеката в Пергам са открити при разкопките на немски археолози през втората половина на 19- век, дружно с храма на Атина (построен 197 - 158 пр.н.е.).
В Пергамската библиотека е имало огромна читателска зала, обкръжена с многочислени рафтове за книги, където е била сложена и скулптура на Атина, богинята на мъдростта.
Празно пространство сред външните стени и лавиците е служело за циркулация на въздуха и предотвратяване от огромната мокрота. Това маже да се смята за потреблението на една от първите технологии за съхраняването на ръкописи.
Източник:
Императорската библиотека в Константинопол
Императорската библиотека в Константинопол е последната велика библиотека на древността и една от най-големите библиотеки в средновековна Европа.
Дълго време след разрушаването на огромната библиотека в Александрия и другите антични книгохранилища, тя резервира познанията, насъбрани от античните гърци и римляни за съвсем 1000 години.
През 473 година вследствие на пожар са изгорели и окончателно изгубени над 120 хиляди тома.
Поредица от неумишлени пожари и войни през годините, в това число и разграбването на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година, нанасят непоправими вреди на събираните и съхранявани с епохи ръкописи.
Въпреки това библиотеката съществувала до рухването на Константинопол през 1453 година, когато е била разграбена от османските завоеватели, а останките й били разпръснати в разнообразни европейски сбирки.
Източник:
Библиотеките на маите
Цивилизацията на маите е имала собствен писмен език и относително добре развита литература. Но съвсем всички писмени монументи на тази просвета са били унищожени по време на испанското завладяване. Само прекомерно малко писмени свидетелства от цивилизацията на маите са оживели през този интервал.
И по-специално, резервира се кодексът Grolaye, ръкопис от времето на маите. Сега той се съхранява в Националния антропологически музей на Мексико Сити, само че не е изложен за необятната аудитория.
Кодексът е относително неприятно непокътнат, историята му за настоящия свят стартира през 1971 година, когато за пръв път е изложена в Ню Йорк в клуб " Грол ", откъдето получава името си.
Собственикът му твърди, че ръкописът е открит в една от пещера, като това се счита за едвам четвъртия оживял ръкопис от цивилизацията на маите, наред с известните дрезденски, парижки и мадридски кодекси на маите.
Източник:
Библиотеката Ханлин
Академията Ханлин е институция в античен Китай, което е имало функционалностите на императорска канцелария. Нейните членове са били постоянно съветници на императора, тя е била орган на цензурата, литературна и идеологическа комисия, висше управническо учебно заведение и библиотека.
Сред най-важните задания на академията е била формалното пояснение на конфуцианските съчинения, на чието съображение се преценявали изпитните работи на кандидатстващите за високи държавни длъжности.
Академията Ханлин е учредена по време на династията Тан през 8 век. Тя се трансформира в мощен център за развиване на науката и културата с доста департаменти, обхващащи разнообразни клонове на науката и културата.
Зданията на академията и нейната библиотека (разположени наоколо до английската дипломатическа задача в Пекин) претърпяват обилни вреди по време на така наречен " боксерско " антиколониално и антихристиянско въстание през 1900 година
Много редки текстове са унищожени от пламъците, ограбени и изгубени, в това число неповторими копия на енциклопедията " Юнле ". Тя се счита за най-голямата книжна енциклопедия в историята на човечеството, основана по план на китайския император Юнле от династия Мин (1368-1644). В нея е трябвало да бъде записано всичко което е било известно на китайските учени през 1407 година.
По сформиране на енциклопедията били привлечени хиляди учени от академията Ханлин. Енциклопедията наброявала 22 877 свитъка, подредени в 11 095 тома.
Академията, като институция директно обвързвана с императорския двор, е затворена заради рухването на монархията след Синхайската гражданска война през 1911 година.
Затова заличаване или изгубването във времето на библиотеките е голяма и несравнима загуба за човешката цивилизация.
Разказваме за 6 безследно изчезнали именити библиотеки и значимата част от знанията и тайните, които сме изгубили дружно с тях.
Източник:
Библиотеката на Аристотел
Според историческите данни гръцкият мъдрец и академик Аристотел е събрал библиотека от повече от 150 проучвания за политическите системи на средиземноморския свят през 4-3 век преди новата епоха.
Много от тези изследвания евентуално са били осъществени и написани от неговите възпитаници. В тяхното основаване взе участие и Александър Македонски - възпитаник на Аристотел.
След гибелта на Аристотел (321 пр.н.е.), библиотеката става част от специфичния комплекс - Museyon (Храм на музите), основан от Теофраст, възпитаник и почитател на философа. В него, с изключение на библиотека, е имало пространства за диалози и лекции, жилищни стаи за учители, градина за разходки.
През II-III век заради войни и пожари културният комплекс занемарен. През 391 година библиотеката, превърната в храм на господ Серапис, била изгорена от християнски фанатици, които патриархът на Александрия да унищожат езическите книги.
Източник:
Александрийска библиотека
Царската библиотека на Александрия е издигната при започване на III век прочие н.е. в град Александрия, Египет. Тя е считана за най-голямата библиотека в Античността, както и за най-важния за времето си център на знанието и науката.
Основана е по време на ръководството на Птолемей II - държател на елинистически Египет.
Предполага се, че в нея са се съхранявали сред 400 000 и 700 000 папирусови свитъка. Птолемеите издават закон, съгласно който корабите в пристанището би трябвало да бъдат проверявани, като всеки ръкопис, незнаен на библиотеката, трябвало да се изземва. За да навредят на своя противник - библиотеката в Пергамон, Птолемеите забранили износа на нилски папирус.
В библиотеката работят доста учени от епохата на елинизма като Евклид, Ератостен, Аполоний Родоски и Хипатия.
Александрийска библиотека е разрушена. Предполагаемите аргументи за разрушението на библиотеката са: пожар през 47 - 48 пр.н.е., породен от войските на Юлий Цезар при подчинение на града; нахлуване от римския император Аврелиан през III век; указ на императора от 391 година за разрушение на езическите храмове; завладяването на града от монголите; преднамерено изгорена за да бъдат непокътнати част от най-важните за времето свитъци.
Източник:
Библиотеката на Пергам
Библиотеката е учредена в град Пергам (в Мала Азия, през днешния ден в Турция), столицата на династията на Аталидите, към 200 пр.н.е., ситуирана в северния завършек на локалния Акропол.
Според Плутарх в Пергамската библиотека са съхранявани към 200 000 свитъка. Тя е втората по значение библиотека на древността след Библиотеката на Александрия. Заедно с нея тя отразява историята на класическата лингвистика през древността.
През 133 пр.н.е. царството дружно с библиотеката са завладени от Рим. Пак съгласно Плутарх краят на нейното битие поставя Марк Антоний, който като брачен подарък предал на Клеопатра за Александрийската библиотека всичките 200 хиляди книги.
Съществуват непроверени сведения за няколко потънали кораби при преместването на книгите в Александрия.
Останките на постройката на библиотеката в Пергам са открити при разкопките на немски археолози през втората половина на 19- век, дружно с храма на Атина (построен 197 - 158 пр.н.е.).
В Пергамската библиотека е имало огромна читателска зала, обкръжена с многочислени рафтове за книги, където е била сложена и скулптура на Атина, богинята на мъдростта.
Празно пространство сред външните стени и лавиците е служело за циркулация на въздуха и предотвратяване от огромната мокрота. Това маже да се смята за потреблението на една от първите технологии за съхраняването на ръкописи.
Източник:
Императорската библиотека в Константинопол
Императорската библиотека в Константинопол е последната велика библиотека на древността и една от най-големите библиотеки в средновековна Европа.
Дълго време след разрушаването на огромната библиотека в Александрия и другите антични книгохранилища, тя резервира познанията, насъбрани от античните гърци и римляни за съвсем 1000 години.
През 473 година вследствие на пожар са изгорели и окончателно изгубени над 120 хиляди тома.
Поредица от неумишлени пожари и войни през годините, в това число и разграбването на Константинопол от Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година, нанасят непоправими вреди на събираните и съхранявани с епохи ръкописи.
Въпреки това библиотеката съществувала до рухването на Константинопол през 1453 година, когато е била разграбена от османските завоеватели, а останките й били разпръснати в разнообразни европейски сбирки.
Източник:
Библиотеките на маите
Цивилизацията на маите е имала собствен писмен език и относително добре развита литература. Но съвсем всички писмени монументи на тази просвета са били унищожени по време на испанското завладяване. Само прекомерно малко писмени свидетелства от цивилизацията на маите са оживели през този интервал.
И по-специално, резервира се кодексът Grolaye, ръкопис от времето на маите. Сега той се съхранява в Националния антропологически музей на Мексико Сити, само че не е изложен за необятната аудитория.
Кодексът е относително неприятно непокътнат, историята му за настоящия свят стартира през 1971 година, когато за пръв път е изложена в Ню Йорк в клуб " Грол ", откъдето получава името си.
Собственикът му твърди, че ръкописът е открит в една от пещера, като това се счита за едвам четвъртия оживял ръкопис от цивилизацията на маите, наред с известните дрезденски, парижки и мадридски кодекси на маите.
Източник:
Библиотеката Ханлин
Академията Ханлин е институция в античен Китай, което е имало функционалностите на императорска канцелария. Нейните членове са били постоянно съветници на императора, тя е била орган на цензурата, литературна и идеологическа комисия, висше управническо учебно заведение и библиотека.
Сред най-важните задания на академията е била формалното пояснение на конфуцианските съчинения, на чието съображение се преценявали изпитните работи на кандидатстващите за високи държавни длъжности.
Академията Ханлин е учредена по време на династията Тан през 8 век. Тя се трансформира в мощен център за развиване на науката и културата с доста департаменти, обхващащи разнообразни клонове на науката и културата.
Зданията на академията и нейната библиотека (разположени наоколо до английската дипломатическа задача в Пекин) претърпяват обилни вреди по време на така наречен " боксерско " антиколониално и антихристиянско въстание през 1900 година
Много редки текстове са унищожени от пламъците, ограбени и изгубени, в това число неповторими копия на енциклопедията " Юнле ". Тя се счита за най-голямата книжна енциклопедия в историята на човечеството, основана по план на китайския император Юнле от династия Мин (1368-1644). В нея е трябвало да бъде записано всичко което е било известно на китайските учени през 1407 година.
По сформиране на енциклопедията били привлечени хиляди учени от академията Ханлин. Енциклопедията наброявала 22 877 свитъка, подредени в 11 095 тома.
Академията, като институция директно обвързвана с императорския двор, е затворена заради рухването на монархията след Синхайската гражданска война през 1911 година.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ