Истанбул. Един от най-опитните съвременни инвеститори, бизнесмени и филантропи -

Истанбул. Един от най-опитните модерни вложители, предприемачи и филантропи - Уорън Бъфет, има една доста мъдра мисъл. Според него, „ когато се отдръпна прилива (т.е. зададе се криза), се вижда най-ясно кой е влезнал в морето без гащи ”. Понеже тогава е към този момент късно да се направи каквото и да е. Сега по същия метод водите се отдръпват (във и около Турция) и явно се вижда, че режимът на еднолично ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) е докарала страната до дълбока криза, безусловно на ръба на дълговата рецесия. Това написа Ергин Йълдъзоглу в централна публикация за вестник „ Джумхуриет ” .
През последните 10 години държавните от периферията (страните с зараждащи пазари) се възползваха от евтините и обилно раздавани заеми в границите на политиката за разширение на паричната политика, като натрупаха задължения от 12-13 милиарда ЩД. Понеже централните страни предлагаха ниски лихви, с цел да предотвратят срутва на световната финансова система.
Централните банки на тази страни обаче, в този момент изоставят тази политика на разширение на заемите. Увеличават се рисковете, които Съединени американски щати провокират на интернационалната сцена, които просто са принудени да обезпечат естетика, с цел да стопират натиска на страните с зараждащи пазари и да спрат тяхната надмощие. Свързано с тези два фактора, доларът нараства, стартират търговски войни, цените на петрола скачат нагоре.

Кои изплуват на повърхността?

Когато провокираната от „ зараждащите пазари ” вълна се отдръпва, се вижда коя от тях е влезнала в това „ море ” без гащи. Начело на листата е Аржентина и Турция на ПСР. Аржентина към този момент стартира да подхваща ограничения. Режимът на ПСР към момента прави опита да избяга от действителностите.

При режима на политическия ислям, който се съставлява от ПСР, турската стопанска система набра скорост да нараства, като непрекъснато задлъжнява. Държавата, а и което е по-важно – частният бранш, бързо усилиха задълженията си; дефицитът по настоящата сметка непрестанно пораства. Сега, когато вълната от доста и евтини заеми се отдръпва обратно, на показ лъсват истините за модела на политическия ислям, така наречен ”приятелски сержантски капитализъм ” (задлъжнявай; създавай грандове; споделяй ги със съмишленици; гарантирай плановете на нашите хора доста над личните им приходи; пренебрегвай и заклеймявай сигналите на пазара и желязната логичност на лихвите).

Само от началото на януари до момента турската лира загуби над 20% от цената си. От края на януари също до момента показателят на Истанбулската фондова борса е понижен с 15%. Инфлацията се усилва. В коментара си за тази седмица английското списание „ Икономист ” дефинира Турция като „ възникващ пазар, чийто рейтинг е паднал до дъното на кофата за отпадък ”.

От своя страна режимът на ПСР е прекомерно надалеч от осъзнаване на действителностите за тази тежка обстановка. Преди дни интернационалните вложители се събраха в Лондон с цел да изслушат водача на режима. Според организация „ Ройтерс ”, по време на неговата сказка за „ връзката лихви – инфлация ”, те безусловно „ не са повярвали на ушите си; били са тотално шокирани ”. А „ Файненшъл Таймс ” оповести, че „ на седналите на една маса с Ердоган вложители, просто им се е изпарил апетитът ”.

След изборите…

Преди време обърнах внимание на събитието, че господстващата класа на политическия ислям, който се съставлява от ПСР; както и ползите на подкрепящия го блок на властта, образуван под негово водачество – фрапантно се разграничават и са в спор с общите ползи на турския капитализъм. Това опълчване, което е под формата на нелепи изказвания за „ връзката инфлация – високи лихви ”, към този момент е достигнало до непоносима степен. Просто повече не може да продължава по този начин. Констатациите за икономическото състояние на водача на ПСР, на неговите съветници, на доближените му „ икономисти ”, образно демонстрират едно - Турция я чака извънредно дълбока меланхолия и валутна рецесия, които мъчно могат да бъдат избегнати.

В изискванията на турския капитализъм „ икономическият растеж ” е директно обвързван с външен източник/кредити. В момента обаче бързо понижава доверието на източниците на тези външни заеми към опциите на турската стопанска система да изплаща своите задължения. В същото време на фона на срутва на турската лира и на фондовата борса, подкрепящата ПСР класа продължава да упорства да се подхранва от държавни източници и обезпечени ниски лихви. За да отбрани личните си стопански ползи и то за сметка на рентиерството. По този метод рецесията непрекъснато се задълбочава.

Онези, които ще ръководят Турция след изборите, ще бъдат принудени бързо да вдигнат извънредно доста лихвите, за могат да преструктурират кредитите; да обезпечат нужното финансирана на вноса, за производството на артикули за износ; да съживят нужните външни източници за обезпечаване на енергетиката на страната (да вдъхнат доверие на интернационалните пазари).
Освен това; ще има взрив на банкрутите в частния сектор; обвързвано с това ще продължи по-нататъшно увеличение на безработицата; ще намалее общото търсене и потребление; ще има отрицателна наклонност в икономическия растеж, допустимо е да падне и до равнището на меланхолия.

Има и една друга алтернативата – в случай че ръководещите Турция не престават да упорстват за политика на ниски лихви. Тогава няма да има различен излаз, с изключение на конфискуване на имуществото на някои „ неблагонадеждни ” лица и компании, както и унищожаване (блокиране) свободата на финансовите сметки. Всичко това – за обезпечаване на конвертируемост, за опазване на цената на турската лира и попречване на срутва на фондовата борса. Тогава изцяло ще секне притока на пресен непознат капитал, заемите няма да могат да се рефинансират или преструктурират, на дневен ред ще бъде тежка меланхолия в производството, потенциала за експорт и самото вътрешно ползване.
Усещате ли се за опасността? За какво става въпрос?

Превод и редакция: Георги Димов