Иран ще мести столицата си - няма вода
Иранският президент Масуд Пезешкиян разгласи преди дни, че Техеран към този момент не може да продължи да бъде столица на страната заради задълбочаваща се водна рецесия. Според него преместването на столицата " не е избор, а обвързване ", което е разискал с висшия водач аятолах Али Хаменей още предходната година.
Пезешкиян направи изказването си по време на аудиенция в провинция Хормозган, ситуирана на брега на Персийския залив против Дубай. По думите му районът обезпечава достъп до води и развиване на търговски и стопански връзки.
Размерът на рецесията
Техеран, който се е увеличен до над 10 милиона поданици посредством безотговорно на моменти застрояване, употребява близо една четвърт от водните ресурси на Иран. Миналата година преваляванията са били единствено 140 милиметра при нормални 260 милиметра - спад от 50 до 60 %. Тази година обстановката е също толкоз сериозна, като някои оценки сочат превалявания от едвам под 100 милиметра.
Президентът предизвести, че превозването на вода до Техеран към този момент коства до 4 евро на пространствен метър, което прави снабдяването неустойчиво.
Язовирите на столицата, които нормално обезпечават 70% от водата ѝ, са на исторически ниски равнища. Правителствени данни демонстрират, че 19 от огромните язовири в страната работят под 20% потенциал, като сателитни изображения демонстрират, че един от тях е на едвам 6%.
Друг обезпокоителен факт е, че в някои региони земята пропада с до 30 сантиметра годишно заради привършване на подземните води. " Това е злополучие и демонстрира, че водата под краката ни свършва ", съобщи Пезешкиян.
Корените на казуса
Водната рецесия в Иран е със систематичен темперамент и има дълбоки корени. През лятото на 2024 година рецесията се трансформира в изключителна обстановка - кладенци се срутиха, водохранилища пресъхнаха, а Техеран мина на воден режим
Държавните медии предизвестиха, че градът може да доближи " Нулевия ден " - точката, в която водните запаси към този момент не могат да задоволят търсенето.
Иран не се сблъсква просто със суша, а с водна неплатежоспособност, при която търсенето надвишава неведнъж предлагането.
Колапсът на водната сигурност е резултат от фикс идея за мегапроекти - язовири, дълбоки кладенци и схеми за прекачване на вода, които пренебрегват основите на хидрологията и екологичния баланс.
След революцията от 1979 година броят на кладенците в Иран се удвои съвсем за една нощ в гонене на самодостатъчност и хранителен суверенитет. Въпреки че учени предупреждаваха, че язовирите и водоинтензивното земеделие са неустойчиви при затоплящия се климат, гласовете им бяха заглушени от политически упоритости.
Формира се това, което специалисти назовават " водна мафия " - картел от министерски чиновници,
политически свързани консултантски компании и подизпълнители от Корпуса на революционната армия. Водни планове унищожаваха реки и поминъка на хората по селата, до момента в който свързани лица натрупваха положение, написа TIME в собствен материал.
Земеделието, което употребява към 80-90% от водата на Иран, остава извънредно неефективно, като даже региони без задоволително превалявания бяха превърнати във ферми за ориз и люцерна. Така към лятото на 2024 година повече от 10 000 села в Иран нямаха достъп до питейна вода, а водна рецесия засягаше към 27 000 селища. Сега евентуално са повече.
Какво следва
През януари 2025 година Иран разгласи желанието си да реалокира столицата в южния крайбрежен район Макран. Идеята за пренасяне на столицата се разисква от десетилетия заради пренаселеност, замърсяване, земетръсен риск и водна оскъдица.
През 2016 година Народното събрание утвърди предложение за изследване на прехвърлянето, само че високите разноски и политическата опозиция забавиха напредъка.
Пезешкиян е първият ирански президент, който дефинира преместването като неизбежно.
Предупреждението му идва в миг, когато иранската валута е достигнала рекордно ниски равнища по отношение на $, инфлацията остава над 30%, а цените на храни и горива не престават да се повишават.
Експертите предизвестяват, че без съществени промени в потреблението и ръководството на водата,
Иран се изправя пред влошаващи се недостиги, екологичен колапс и възходящи публични безредици.
Техеран губи близо една трета от водата си през спукани тръби, което прави подобренията в градските системи от значително значение.
Водната рецесия няма да спре на границите на Иран - разногласията за споделени речни басейни със прилежащите Ирак и Афганистан могат да възпламенят последваща точка на напрежение в района.
Пезешкиян направи изказването си по време на аудиенция в провинция Хормозган, ситуирана на брега на Персийския залив против Дубай. По думите му районът обезпечава достъп до води и развиване на търговски и стопански връзки.
Размерът на рецесията
Техеран, който се е увеличен до над 10 милиона поданици посредством безотговорно на моменти застрояване, употребява близо една четвърт от водните ресурси на Иран. Миналата година преваляванията са били единствено 140 милиметра при нормални 260 милиметра - спад от 50 до 60 %. Тази година обстановката е също толкоз сериозна, като някои оценки сочат превалявания от едвам под 100 милиметра.
Президентът предизвести, че превозването на вода до Техеран към този момент коства до 4 евро на пространствен метър, което прави снабдяването неустойчиво.
Язовирите на столицата, които нормално обезпечават 70% от водата ѝ, са на исторически ниски равнища. Правителствени данни демонстрират, че 19 от огромните язовири в страната работят под 20% потенциал, като сателитни изображения демонстрират, че един от тях е на едвам 6%.
Друг обезпокоителен факт е, че в някои региони земята пропада с до 30 сантиметра годишно заради привършване на подземните води. " Това е злополучие и демонстрира, че водата под краката ни свършва ", съобщи Пезешкиян.
Корените на казуса
Водната рецесия в Иран е със систематичен темперамент и има дълбоки корени. През лятото на 2024 година рецесията се трансформира в изключителна обстановка - кладенци се срутиха, водохранилища пресъхнаха, а Техеран мина на воден режим
Държавните медии предизвестиха, че градът може да доближи " Нулевия ден " - точката, в която водните запаси към този момент не могат да задоволят търсенето.
Иран не се сблъсква просто със суша, а с водна неплатежоспособност, при която търсенето надвишава неведнъж предлагането.
Колапсът на водната сигурност е резултат от фикс идея за мегапроекти - язовири, дълбоки кладенци и схеми за прекачване на вода, които пренебрегват основите на хидрологията и екологичния баланс.
След революцията от 1979 година броят на кладенците в Иран се удвои съвсем за една нощ в гонене на самодостатъчност и хранителен суверенитет. Въпреки че учени предупреждаваха, че язовирите и водоинтензивното земеделие са неустойчиви при затоплящия се климат, гласовете им бяха заглушени от политически упоритости.
Формира се това, което специалисти назовават " водна мафия " - картел от министерски чиновници,
политически свързани консултантски компании и подизпълнители от Корпуса на революционната армия. Водни планове унищожаваха реки и поминъка на хората по селата, до момента в който свързани лица натрупваха положение, написа TIME в собствен материал.
Земеделието, което употребява към 80-90% от водата на Иран, остава извънредно неефективно, като даже региони без задоволително превалявания бяха превърнати във ферми за ориз и люцерна. Така към лятото на 2024 година повече от 10 000 села в Иран нямаха достъп до питейна вода, а водна рецесия засягаше към 27 000 селища. Сега евентуално са повече.
Какво следва
През януари 2025 година Иран разгласи желанието си да реалокира столицата в южния крайбрежен район Макран. Идеята за пренасяне на столицата се разисква от десетилетия заради пренаселеност, замърсяване, земетръсен риск и водна оскъдица.
През 2016 година Народното събрание утвърди предложение за изследване на прехвърлянето, само че високите разноски и политическата опозиция забавиха напредъка.
Пезешкиян е първият ирански президент, който дефинира преместването като неизбежно.
Предупреждението му идва в миг, когато иранската валута е достигнала рекордно ниски равнища по отношение на $, инфлацията остава над 30%, а цените на храни и горива не престават да се повишават.
Експертите предизвестяват, че без съществени промени в потреблението и ръководството на водата,
Иран се изправя пред влошаващи се недостиги, екологичен колапс и възходящи публични безредици.
Техеран губи близо една трета от водата си през спукани тръби, което прави подобренията в градските системи от значително значение.
Водната рецесия няма да спре на границите на Иран - разногласията за споделени речни басейни със прилежащите Ирак и Афганистан могат да възпламенят последваща точка на напрежение в района.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ