Хаос в Иран – валутата девалвира, „всички търсят долари
Иранската валута девалвира трагично, хората всеобщо обръщат спестяванията си в долари и ги изнасят от страната. Кризата обаче не е икономическа, а политическа. От нея печелят религиозните фондации на хардлайнерите, установи Дойче веле.
Чуждите валути станаха дефицитна стока в Иран. Очевидци описват, че обменните бюра в Техеран са свалили $ от листата с предлаганите валути. Иранското държавно управление вкара корав обменен курс на иранския риал по отношение на $. По този метод то желае да спре по-нататъшната обезценка на локалната парична единица. Официално един $ се разменя за 42. 000 риала. На черния пазар обаче цената за $ е съвсем 60. 000 риала. " Пред обменните бюра има големи опашки. Хората са загрижени. Никой не знае какво става. Но колкото по-скъп става доларът, толкоз по-дълги стават и опашките ", написа един потребител на Дъждовни води.
През миналите седмици иранската валута девалвира трагично. Най-вече поради спекулациите към възможното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран. " Хората се опасяват и желаят да обменят своите спестявания в непозната валута, с цел да се предпазят от девалвацията на риала ", споделя Сара Базобанди - преподавателка по политическа спестовност в Лондон. В изявление за Дъждовни води тя изяснява: " Правителството се пробва да поддържа изкуствено висок курс на риала, само че стопанската система на страната е на път да се срине. При това цената на петрола се повишава, а доларът намалява цената си на интернационалните пазари. Парадоксалното е, че тъкмо в Иран, който е измежду значимите експортьори на нефт, американският $ се развива в противоположна посока - т.е. покачва цената си ".
Няма задоволително доларови банкноти
Износът на нефт и природен газ е най-важният източник на средства за иранската стопанска система - той съставлява над 30 % от всички държавни доходи. Иранската централна банка след това продава доларите от петролния експорт на обменните бюра и банките. По този метод ги обменя в риали. Но понастоящем Централната банка не е в положение да вкара в страната всички доходи от износа на нефт. Поради американските наказания банките в Съединени американски щати нямат право да правят разплащания с Иран. От глобите са наранени и огромни немски банки с бизнес-интереси в Съединени американски щати. Сред тях са Дойче банк и Комерцбанк, които бяха осъдени със сурови санкции през последните години. Съединени американски щати в този момент заплашват с нови наказания.
Американският президент Доналд Тръмп счита, че нуклеарното съглашение с Техеран е нездравословно за Запада. Съвсем неотдавна той акцентира, че желае да се отдръпна напълно от съглашението и настоя то да бъде най-малко модифицирано. Иран се опълчва на сходно предложение изрично. Очаква се, че на 12 май Съединени американски щати ще разгласят отдръпването си от нуклеарното съглашение, а тази стъпка по всяка възможност ще върви ръка за ръка с в допълнение стягане на глобите против Иран.
" В страната не влизат долари, а всички иранци желаят да купуват долари и да изнасят активите си отвън страната. Централната банка не е в положение да задоволи голямото търсене на непозната валута - тя и не желае сходно нещо, тъй като желае да осуети приключването на държавното благосъстояние отвън страната. Пазарите в Иран са разтърсени, а от това печелят единствено тези институции, които се изявяват на черния пазар ", твърди икономистката Сара Базобанди.
Властта на религиозните фондации
Въпросните институции принадлежат на религиозни фондации и на Революционната армия - т.е. става дума за благосъстоятелност на консервативния истаблишмънт в Иран. Тези сили имат огромно въздействие върху иранската стопанска система и са дейни в съвсем всички сектори. Управляват компании в енергийната сфера, в инфраструктурата и оръжейната промишленост. Преди Рохани да поеме властта те имаха и доста положителни контакти с банките. Президентът Рохани обаче упорства Революционната армия да не се меси в стопанската система на страната. Той желае да реформира тази сфера и упорства да се афишират обществено всички финансови действия.
" Това, което претърпяваме сега, не е рецесия на стопанската система, а рецесия на сигурността. Онези, които преди три месеца стачкуваха против държавното управление, в този момент желаят да провокират нова рецесия ", съобщи в изявление за иранската информационна организация ИЛНА известният икономист Саед Лейлаз.
Протестите през януари 2018 бяха провокирани от неодобрение против проектите на държавното управление за стопански промени. Първите демонстрации бяха извършени в източния град Машхад. Градът е бастион на последователите на провалилия се кандидат-президент Ебрахим Раиси. Ултраконсервативният свещеник е ръководител най-голямата религиозна фондация в Иран, която ръководи най-важната реликва на шиитите. Нейният бюджет е великански и си съперничи по мярка с бюджета на страната. " Подобни кръгове печелят от спекулациите към възможното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение ", споделя Саед Лейлаз. " Те желаят да отслабят властта на Рохани "./dw.com
Чуждите валути станаха дефицитна стока в Иран. Очевидци описват, че обменните бюра в Техеран са свалили $ от листата с предлаганите валути. Иранското държавно управление вкара корав обменен курс на иранския риал по отношение на $. По този метод то желае да спре по-нататъшната обезценка на локалната парична единица. Официално един $ се разменя за 42. 000 риала. На черния пазар обаче цената за $ е съвсем 60. 000 риала. " Пред обменните бюра има големи опашки. Хората са загрижени. Никой не знае какво става. Но колкото по-скъп става доларът, толкоз по-дълги стават и опашките ", написа един потребител на Дъждовни води.
През миналите седмици иранската валута девалвира трагично. Най-вече поради спекулациите към възможното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение с Техеран. " Хората се опасяват и желаят да обменят своите спестявания в непозната валута, с цел да се предпазят от девалвацията на риала ", споделя Сара Базобанди - преподавателка по политическа спестовност в Лондон. В изявление за Дъждовни води тя изяснява: " Правителството се пробва да поддържа изкуствено висок курс на риала, само че стопанската система на страната е на път да се срине. При това цената на петрола се повишава, а доларът намалява цената си на интернационалните пазари. Парадоксалното е, че тъкмо в Иран, който е измежду значимите експортьори на нефт, американският $ се развива в противоположна посока - т.е. покачва цената си ".
Няма задоволително доларови банкноти
Износът на нефт и природен газ е най-важният източник на средства за иранската стопанска система - той съставлява над 30 % от всички държавни доходи. Иранската централна банка след това продава доларите от петролния експорт на обменните бюра и банките. По този метод ги обменя в риали. Но понастоящем Централната банка не е в положение да вкара в страната всички доходи от износа на нефт. Поради американските наказания банките в Съединени американски щати нямат право да правят разплащания с Иран. От глобите са наранени и огромни немски банки с бизнес-интереси в Съединени американски щати. Сред тях са Дойче банк и Комерцбанк, които бяха осъдени със сурови санкции през последните години. Съединени американски щати в този момент заплашват с нови наказания.
Американският президент Доналд Тръмп счита, че нуклеарното съглашение с Техеран е нездравословно за Запада. Съвсем неотдавна той акцентира, че желае да се отдръпна напълно от съглашението и настоя то да бъде най-малко модифицирано. Иран се опълчва на сходно предложение изрично. Очаква се, че на 12 май Съединени американски щати ще разгласят отдръпването си от нуклеарното съглашение, а тази стъпка по всяка възможност ще върви ръка за ръка с в допълнение стягане на глобите против Иран.
" В страната не влизат долари, а всички иранци желаят да купуват долари и да изнасят активите си отвън страната. Централната банка не е в положение да задоволи голямото търсене на непозната валута - тя и не желае сходно нещо, тъй като желае да осуети приключването на държавното благосъстояние отвън страната. Пазарите в Иран са разтърсени, а от това печелят единствено тези институции, които се изявяват на черния пазар ", твърди икономистката Сара Базобанди.
Властта на религиозните фондации
Въпросните институции принадлежат на религиозни фондации и на Революционната армия - т.е. става дума за благосъстоятелност на консервативния истаблишмънт в Иран. Тези сили имат огромно въздействие върху иранската стопанска система и са дейни в съвсем всички сектори. Управляват компании в енергийната сфера, в инфраструктурата и оръжейната промишленост. Преди Рохани да поеме властта те имаха и доста положителни контакти с банките. Президентът Рохани обаче упорства Революционната армия да не се меси в стопанската система на страната. Той желае да реформира тази сфера и упорства да се афишират обществено всички финансови действия.
" Това, което претърпяваме сега, не е рецесия на стопанската система, а рецесия на сигурността. Онези, които преди три месеца стачкуваха против държавното управление, в този момент желаят да провокират нова рецесия ", съобщи в изявление за иранската информационна организация ИЛНА известният икономист Саед Лейлаз.
Протестите през януари 2018 бяха провокирани от неодобрение против проектите на държавното управление за стопански промени. Първите демонстрации бяха извършени в източния град Машхад. Градът е бастион на последователите на провалилия се кандидат-президент Ебрахим Раиси. Ултраконсервативният свещеник е ръководител най-голямата религиозна фондация в Иран, която ръководи най-важната реликва на шиитите. Нейният бюджет е великански и си съперничи по мярка с бюджета на страната. " Подобни кръгове печелят от спекулациите към възможното отдръпване на Съединени американски щати от нуклеарното съглашение ", споделя Саед Лейлаз. " Те желаят да отслабят властта на Рохани "./dw.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ