Защо Иран разпусна “нравствената полиция”
Иран разпусна " нравствената полиция ", известна още като " Инструкторски патрул ". Тя постановяваше спазването шериатския дрескод в градовете на Ислямската република. Според основния прокурор на Иран този орган е отстранен, тъй като „ няма нищо общо със правосъдната система “. Но повода за ликвидирането му е друга: протестиращите по улиците на иранските градове имат мощни съдружници със свои ползи.
“Назидателният патрул ”, който съществува от десетилетия, предизвика най-голямата вълна от митинги в Иран през последните години. В средата на септември в Техеран той задържа момиче на име Махса Амини за нарушение на разпоредбите за облекло. Тя е отведена в специфична институция за „ поучителен диалог “ (след което арестуваните или се освобождават, или се отнасят санкция и се освобождават).
От този център обаче тя била изпратена в болничното заведение, където умря - съгласно слуховете от побой, нанесен ѝ в центъра. В резултат на 16 септември иранците излязоха на улицата - и доста бързо митингът против " убийството " на Махса Амини се трансформира в същинска съвършена стихия.
Лозунгите за правдивост (една от най-мощните хрумвания в ислямския свят) започнаха да засягат освен наказването на отговорните за гибелта на момичето, само че и възобновяване на реда в стопанската система, обществения живот и даже в националния въпрос. Протестите сплотиха градската класа, селските поданици (които страдат и от стопански проблеми), както и всички националности - перси, араби, кюрди, белуджи.
Всъщност митингът има сложен темперамент - аргументите за неодобрение са доста. И в този момент, близо три месеца след началото му, управляващите взеха решение да се опитат да отстранен първопричината за акциите.
Въпреки премахването на патрула, самият дрескод на шериата не е отстранен, обратно на редица известия по тази тематика. Властите, несъмнено, дават обещание да помислят. „ Юристите работят по този въпрос и предложенията ще бъдат показани на Народното събрание в границите на една до две седмици “, сподели основният прокурор на Иран Мохамад Монтазери.
Но към този момент функционалностите на " Патрула " са трансферирани на полицията, която по същия метод може да задържа нарушителите и да води " назидателни диалози " с тях. „ Тоест към момента не се приказва за анулация на наложителното носене на хиджаб в Иран. Само за това по какъв начин да контролират всичко “, изяснява Абас Джума, публицист от Близкия изток.
Три групи на въздействие
Би било неправилно да се преглеждат иранските митинги и решенията, които сега се вземат от управляващите, само в подтекста на цветни революции (които някои специалисти са захласнати от тази тема) или „ законни претенции на народа “, в които управляващите би трябвало да се вслушат (което други, условно демократични специалисти правят). Настоящите митинги са отражение на вътрешнополитическата битка, която се води в Иран сред трите фракции в елита.
Първата са аятоласите или по-скоро най-консервативната част от тях. Формално те ръководят Ислямската република. Да, страната има парламент, в който участват разнообразни партии, само че аятоласите управляват законодателната власт, в това число посредством така наречен Съвет на пазителите на конституцията, който е отдалечен аналог на западния Конституционен съд. Те управляват и изпълнителната власт. Сегашният президент Ибрахим Раиси е представител на тъкмо това крило на елита.
Втората група - Корпусът на стражите на ислямската гражданска война (КСИР) - също е доста авторитетна. И освен тъй като в действителност е паралелна войска на Иран. Той управлява забележителна част от националната стопанска система посредством ръководството на редица държавни корпорации, както и експортно-импортните потоци на глобени артикули по разнообразни „ сиви схеми “.
Позициите на КСИР стартират внезапно да се ускоряват от началото на 90-те години, когато новият висш водач (рахбар) Али Хаменей, който нямаше огромна поддръжка измежду аятоласите, стартира да разчита точно на КСИР. Той постави редица старания, с цел да сътвори система за инспекции и салда сред аятоласите и генералите, в която рахбарът стана висшият съдия, нужен и за двете страни.
Накрая има и трета група – реформаторите. При споменаването на тази дума някой може да си показа някакви западни либерали, само че в Иран този термин значи умерена част от аятоласите, цивилен деятели и представители на бизнеса (от тези, които не са свързани с Корпуса на сстражите). Тези хора не слагат под въпрос запазването на режима на Ислямската република в Иран (макар и единствено тъй като тази наднационална концепция „ съшива ” доста ирански нации в границите на една държава) и желаят единствено известно разхлабване на гайките. При това както в стопанската система, по този начин и в публичния живот.
Формално реформаторите в този момент не заемат никакви позиции, главното им оръжие е носталгията. Иранците помнят президента модернизатор Мохамад Хатами (1997-2005), както и неговия предходник Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Хатами и даже Рафсанджани (въпреки колосалната си административна тежест и в някакъв миг статута на втори човек в държавата) не можаха да изпълнят лъвския къс от обещаните им „ демократични “ промени (консерваторите просто не дадоха), само че стопанската система работеше добре при тях, бедността беше понижена и връзките сред Иран и външния свят се възстановиха. И в този момент, на фона на икономическата рецесия, тази носталгия се демонстрира все по-ясно.
Сега на фона на рецесията има консолидация на военните и реформаторите. Генералите в никакъв случай не са харесвали " либералите ", само че схващат, че публичният митинг би трябвало да се канализира. Че е належащо да се договаря с реформаторите, до момента в който те към момента могат да съставляват протестното придвижване - в противоположен случай, при положение на радикализиране на обществените изявления, там могат да се появят други водачи. Истински либерали, които се застъпват за разпадането на Ислямската република.
Рахбарът и съветският интерес
Има още един миг. Според редица специалисти настоящето държание на иранската система (включително изострянето на несъгласията сред елитите) демонстрира, че изборите за Рахбар не са надалеч.
Както беше маркирано нагоре, Хаменей, определен през 1989 година, не беше доста известен измежду аятоласите. Всъщност той е определен за краткотраен служащ с влошено здраве. И сбъркаха: той ръководи като рахбар повече от три десетилетия. Почти всяка година го погребват, само че той продължава да ръководи макар всичките си външни и вътрешни врагове. Но даже и той не е безконечен: в този момент Али Хаменей към този момент е на 83 години. Според слуховете здравето му продължава да се утежнява.
Въпросът е кой ще го замести. Новият Рахбар ще бъде определен от Събранието на специалистите. Според, още веднъж слуховете, реформаторите и военните ще назначат някой известен модернизатор (като Мохамад Хатами) на тази позиция, с цел да модернизират ненапълно публичния живот в страната и да понижат общественото напрежение, а в това време въздействието на аятоласите върху социално-икономическите процеси.
Формално това не е елементарно осъществимо, защото Асамблеята на специалистите се управлява точно от консервативни аятоласи, които имат собствен претендент за ролята на рахбар (според слуховете сегашният президент Ибрахим Раиси). И тук сегашните митинги ще оказват помощ на генералите с реформаторите. Самият обсег и дълбочина на националните въстания (перфектната буря) би трябвало да убеди консерваторите, че би трябвало да се създадат взаимни отстъпки, в случай че желаят да запазят режима на Ислямската република.
Що се отнася до ползите на Русия, тя преди всичко се нуждае от Иран да не се разпадне заради вътрешни политически и обществени спорове. Ако приказваме за това коя група от елита е по-съвместима с съветските ползи, тогава болшинството от локалните специалисти въпреки всичко са склонни да имат вяра, че ние сме някак си по-спокойни с консерваторите.
Включително и тъй като при тях няма да има доближаване сред Иран и Запада. В същото време (за разлика от условния Махмуд Ахмадинеджад, различен някогашен президент) Раиси е разумен политик, който се пробва да възстановява връзките със прилежащите страни, което значи минимизиране на вероятността Русия да бъде въвлечена в някаква иранско-саудитска борба.
„ Иран, по този начин да се каже, либерално-демократичен – няма да ни е съдружник или сътрудник. Именно при настоящето държавно управление Русия получи цялостната поддръжка на Иран за СВО - както на думи, по този начин и на каузи ”, изяснява Абас Джума. “Можем ли да се надяваме на такава поддръжка с тези, които в този момент палят магазини и убиват чиновници на службите за сигурност в Иран? На тези, които надали не се молят за Съединени американски щати? Не, с тях всички същите несъгласия сред нашите страни, които съществуват в този момент, ще останат, само че в допълнение към всичко, това, което сплотява нашите страни, няма да го има ”, добавя журналистът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
“Назидателният патрул ”, който съществува от десетилетия, предизвика най-голямата вълна от митинги в Иран през последните години. В средата на септември в Техеран той задържа момиче на име Махса Амини за нарушение на разпоредбите за облекло. Тя е отведена в специфична институция за „ поучителен диалог “ (след което арестуваните или се освобождават, или се отнасят санкция и се освобождават).
От този център обаче тя била изпратена в болничното заведение, където умря - съгласно слуховете от побой, нанесен ѝ в центъра. В резултат на 16 септември иранците излязоха на улицата - и доста бързо митингът против " убийството " на Махса Амини се трансформира в същинска съвършена стихия.
Лозунгите за правдивост (една от най-мощните хрумвания в ислямския свят) започнаха да засягат освен наказването на отговорните за гибелта на момичето, само че и възобновяване на реда в стопанската система, обществения живот и даже в националния въпрос. Протестите сплотиха градската класа, селските поданици (които страдат и от стопански проблеми), както и всички националности - перси, араби, кюрди, белуджи.
Всъщност митингът има сложен темперамент - аргументите за неодобрение са доста. И в този момент, близо три месеца след началото му, управляващите взеха решение да се опитат да отстранен първопричината за акциите.
Въпреки премахването на патрула, самият дрескод на шериата не е отстранен, обратно на редица известия по тази тематика. Властите, несъмнено, дават обещание да помислят. „ Юристите работят по този въпрос и предложенията ще бъдат показани на Народното събрание в границите на една до две седмици “, сподели основният прокурор на Иран Мохамад Монтазери.
Но към този момент функционалностите на " Патрула " са трансферирани на полицията, която по същия метод може да задържа нарушителите и да води " назидателни диалози " с тях. „ Тоест към момента не се приказва за анулация на наложителното носене на хиджаб в Иран. Само за това по какъв начин да контролират всичко “, изяснява Абас Джума, публицист от Близкия изток.
Три групи на въздействие
Би било неправилно да се преглеждат иранските митинги и решенията, които сега се вземат от управляващите, само в подтекста на цветни революции (които някои специалисти са захласнати от тази тема) или „ законни претенции на народа “, в които управляващите би трябвало да се вслушат (което други, условно демократични специалисти правят). Настоящите митинги са отражение на вътрешнополитическата битка, която се води в Иран сред трите фракции в елита.
Първата са аятоласите или по-скоро най-консервативната част от тях. Формално те ръководят Ислямската република. Да, страната има парламент, в който участват разнообразни партии, само че аятоласите управляват законодателната власт, в това число посредством така наречен Съвет на пазителите на конституцията, който е отдалечен аналог на западния Конституционен съд. Те управляват и изпълнителната власт. Сегашният президент Ибрахим Раиси е представител на тъкмо това крило на елита.
Втората група - Корпусът на стражите на ислямската гражданска война (КСИР) - също е доста авторитетна. И освен тъй като в действителност е паралелна войска на Иран. Той управлява забележителна част от националната стопанска система посредством ръководството на редица държавни корпорации, както и експортно-импортните потоци на глобени артикули по разнообразни „ сиви схеми “.
Позициите на КСИР стартират внезапно да се ускоряват от началото на 90-те години, когато новият висш водач (рахбар) Али Хаменей, който нямаше огромна поддръжка измежду аятоласите, стартира да разчита точно на КСИР. Той постави редица старания, с цел да сътвори система за инспекции и салда сред аятоласите и генералите, в която рахбарът стана висшият съдия, нужен и за двете страни.
Накрая има и трета група – реформаторите. При споменаването на тази дума някой може да си показа някакви западни либерали, само че в Иран този термин значи умерена част от аятоласите, цивилен деятели и представители на бизнеса (от тези, които не са свързани с Корпуса на сстражите). Тези хора не слагат под въпрос запазването на режима на Ислямската република в Иран (макар и единствено тъй като тази наднационална концепция „ съшива ” доста ирански нации в границите на една държава) и желаят единствено известно разхлабване на гайките. При това както в стопанската система, по този начин и в публичния живот.
Формално реформаторите в този момент не заемат никакви позиции, главното им оръжие е носталгията. Иранците помнят президента модернизатор Мохамад Хатами (1997-2005), както и неговия предходник Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Хатами и даже Рафсанджани (въпреки колосалната си административна тежест и в някакъв миг статута на втори човек в държавата) не можаха да изпълнят лъвския къс от обещаните им „ демократични “ промени (консерваторите просто не дадоха), само че стопанската система работеше добре при тях, бедността беше понижена и връзките сред Иран и външния свят се възстановиха. И в този момент, на фона на икономическата рецесия, тази носталгия се демонстрира все по-ясно.
Сега на фона на рецесията има консолидация на военните и реформаторите. Генералите в никакъв случай не са харесвали " либералите ", само че схващат, че публичният митинг би трябвало да се канализира. Че е належащо да се договаря с реформаторите, до момента в който те към момента могат да съставляват протестното придвижване - в противоположен случай, при положение на радикализиране на обществените изявления, там могат да се появят други водачи. Истински либерали, които се застъпват за разпадането на Ислямската република.
Рахбарът и съветският интерес
Има още един миг. Според редица специалисти настоящето държание на иранската система (включително изострянето на несъгласията сред елитите) демонстрира, че изборите за Рахбар не са надалеч.
Както беше маркирано нагоре, Хаменей, определен през 1989 година, не беше доста известен измежду аятоласите. Всъщност той е определен за краткотраен служащ с влошено здраве. И сбъркаха: той ръководи като рахбар повече от три десетилетия. Почти всяка година го погребват, само че той продължава да ръководи макар всичките си външни и вътрешни врагове. Но даже и той не е безконечен: в този момент Али Хаменей към този момент е на 83 години. Според слуховете здравето му продължава да се утежнява.
Въпросът е кой ще го замести. Новият Рахбар ще бъде определен от Събранието на специалистите. Според, още веднъж слуховете, реформаторите и военните ще назначат някой известен модернизатор (като Мохамад Хатами) на тази позиция, с цел да модернизират ненапълно публичния живот в страната и да понижат общественото напрежение, а в това време въздействието на аятоласите върху социално-икономическите процеси.
Формално това не е елементарно осъществимо, защото Асамблеята на специалистите се управлява точно от консервативни аятоласи, които имат собствен претендент за ролята на рахбар (според слуховете сегашният президент Ибрахим Раиси). И тук сегашните митинги ще оказват помощ на генералите с реформаторите. Самият обсег и дълбочина на националните въстания (перфектната буря) би трябвало да убеди консерваторите, че би трябвало да се създадат взаимни отстъпки, в случай че желаят да запазят режима на Ислямската република.
Що се отнася до ползите на Русия, тя преди всичко се нуждае от Иран да не се разпадне заради вътрешни политически и обществени спорове. Ако приказваме за това коя група от елита е по-съвместима с съветските ползи, тогава болшинството от локалните специалисти въпреки всичко са склонни да имат вяра, че ние сме някак си по-спокойни с консерваторите.
Включително и тъй като при тях няма да има доближаване сред Иран и Запада. В същото време (за разлика от условния Махмуд Ахмадинеджад, различен някогашен президент) Раиси е разумен политик, който се пробва да възстановява връзките със прилежащите страни, което значи минимизиране на вероятността Русия да бъде въвлечена в някаква иранско-саудитска борба.
„ Иран, по този начин да се каже, либерално-демократичен – няма да ни е съдружник или сътрудник. Именно при настоящето държавно управление Русия получи цялостната поддръжка на Иран за СВО - както на думи, по този начин и на каузи ”, изяснява Абас Джума. “Можем ли да се надяваме на такава поддръжка с тези, които в този момент палят магазини и убиват чиновници на службите за сигурност в Иран? На тези, които надали не се молят за Съединени американски щати? Не, с тях всички същите несъгласия сред нашите страни, които съществуват в този момент, ще останат, само че в допълнение към всичко, това, което сплотява нашите страни, няма да го има ”, добавя журналистът.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ