Бюджет 2022 - социална справедливост и инвестиции
Инвестиции, обществена правдивост и повече средства за развиване на човешкия капитал. Така дефинира целите в бюджета за 2022 година вицепремиеерът и министър на финансите Асен Василев при неговото показване.
" Философията на този бюджет е по-различна от това, което сме виждали досега. Това не е бюджет, който се пробва да изглади икономическия бизнес-цикъл на правилото когато стопанската система прегрява, да има по-малко вложения, и когато стопанската система е в спад, това да се компенсира с държавни вложения. Това е бюджет, който се пробва да реализира трайна смяна в параметрите и в траекторията на икономическия разцвет на страната ", разяснява Василев. Разходите на страната ще продължат да порастват и през тази година и ще доближат % на преразпределение по отношение на Брутният вътрешен продукт, непосредствен до междинния за Европейски Съюз. Основните данъчни ставки остават същите.
Василев направи ангажимента, че огромна част от политиките на новото ръководство не са заложени в този план и ще намерят отражение при актуализацията му в средата на годината, само че без да се трансформира главната му рамка.
През тази година страната възнамерява да похарчи рекордните съвсем 66 милиарда лева или 46% от упования Брутният вътрешен продукт на страната. От тях по-голямата сума - 63,2 милиарда лева (44,2% от БВП), са формален разход, написан в проектобюджет 2022. Към тях обаче би трябвало да се прибавят и 2,8 милиарда лева, които бяха заделени от предходната година в специфични сметки за енергийни помощи и пенсионни добавки, с цел да се похарчат през тази година. Така страната ще разполага с съвсем 10 милиарда лева повече спрямо предходната година.
Планираните доходи също са повече - с 6,7 милиарда лева, главно поради растеж на данъчните приходи, което е и предстоящо поради прогнозите за висока, въпреки и спадаща във втората половина на годината инфлация. Максималният размер на новия дълг, който може да поеме страната през тази година, е избран на 7,3 милиарда лева, като от тях 3 милиарда лева по думите на Василев са за рефинансиране на остарели излъчвания, чийто падеж е настъпил. Въпреки това държавният дълг ще остане надалеч под лимита по европейските правила (60% от БВП) и се чака да доближи 24,8% от Брутният вътрешен продукт.
Дефицитът се планува да бъде в размер на 5,9 милиарда лв. или 4,1 на 100 от прогнозния БВП с КОВИД-мерките, а без тях - 2,5%. Финансовото министерство предвижда още средногодишната инфлация тази година да възлезе на 5,6 на 100.
Данъкът върху приходите и за компаниите остава 10 %, а Данък добавена стойност - 20 на 100. Ще има понижена ставка от 9 % на Данък добавена стойност върху избрани артикули и услуги. " Няма по какъв начин да има напредък, без да влагаме в хората и финансовата инфраструктура на страната. По този мотив е планувано удвояване на финансовите вложения от 2,9% от Брутният вътрешен продукт все още до 5,8% от Брутният вътрешен продукт ", съобщи Асен Василев. Той чака икономическият растеж на страната тази година да доближи 4,8%, като той би бил измежду най-внушителните за последните 15 години. Прогнозата е малко под изявленията на премиера Кирил Петков и министъра на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, които обещаваха най-малко 5% напредък и даже повече.
" Философията на този бюджет е по-различна от това, което сме виждали досега. Това не е бюджет, който се пробва да изглади икономическия бизнес-цикъл на правилото когато стопанската система прегрява, да има по-малко вложения, и когато стопанската система е в спад, това да се компенсира с държавни вложения. Това е бюджет, който се пробва да реализира трайна смяна в параметрите и в траекторията на икономическия разцвет на страната ", разяснява Василев. Разходите на страната ще продължат да порастват и през тази година и ще доближат % на преразпределение по отношение на Брутният вътрешен продукт, непосредствен до междинния за Европейски Съюз. Основните данъчни ставки остават същите.
Василев направи ангажимента, че огромна част от политиките на новото ръководство не са заложени в този план и ще намерят отражение при актуализацията му в средата на годината, само че без да се трансформира главната му рамка.
През тази година страната възнамерява да похарчи рекордните съвсем 66 милиарда лева или 46% от упования Брутният вътрешен продукт на страната. От тях по-голямата сума - 63,2 милиарда лева (44,2% от БВП), са формален разход, написан в проектобюджет 2022. Към тях обаче би трябвало да се прибавят и 2,8 милиарда лева, които бяха заделени от предходната година в специфични сметки за енергийни помощи и пенсионни добавки, с цел да се похарчат през тази година. Така страната ще разполага с съвсем 10 милиарда лева повече спрямо предходната година.
Планираните доходи също са повече - с 6,7 милиарда лева, главно поради растеж на данъчните приходи, което е и предстоящо поради прогнозите за висока, въпреки и спадаща във втората половина на годината инфлация. Максималният размер на новия дълг, който може да поеме страната през тази година, е избран на 7,3 милиарда лева, като от тях 3 милиарда лева по думите на Василев са за рефинансиране на остарели излъчвания, чийто падеж е настъпил. Въпреки това държавният дълг ще остане надалеч под лимита по европейските правила (60% от БВП) и се чака да доближи 24,8% от Брутният вътрешен продукт.
Дефицитът се планува да бъде в размер на 5,9 милиарда лв. или 4,1 на 100 от прогнозния БВП с КОВИД-мерките, а без тях - 2,5%. Финансовото министерство предвижда още средногодишната инфлация тази година да възлезе на 5,6 на 100.
Данъкът върху приходите и за компаниите остава 10 %, а Данък добавена стойност - 20 на 100. Ще има понижена ставка от 9 % на Данък добавена стойност върху избрани артикули и услуги. " Няма по какъв начин да има напредък, без да влагаме в хората и финансовата инфраструктура на страната. По този мотив е планувано удвояване на финансовите вложения от 2,9% от Брутният вътрешен продукт все още до 5,8% от Брутният вътрешен продукт ", съобщи Асен Василев. Той чака икономическият растеж на страната тази година да доближи 4,8%, като той би бил измежду най-внушителните за последните 15 години. Прогнозата е малко под изявленията на премиера Кирил Петков и министъра на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, които обещаваха най-малко 5% напредък и даже повече.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ