Скъпи ли са щатските акции в момента?
Инвеститори и анализатори не престават да спорят по отношение на бъдещата посока на финансовите пазари, като и двете страни имат своите разумни причини в среда на покачване на лихвите в международен мащаб.
И до момента в който щатските показатели са заседнали по средата - т.е. на еднообразно разстояние от върха и дъното си, може би по-правилния въпрос за вложителите е - скъпи ли са показателите и акциите или не? И отговорът на този въпрос, би следвало да даде на хората със свободни средства отговор на въпроса - подобаващ ли е моментът да се влага?
Защото на борсата се търгуват упования... Защото на борсата се купуват евтини активи за да се продадат по-късно на по-високи цени. Защото на пазарите се търгуват десетки хиляди компании всред които вложителите могат да влагат и постоянно могат да намерят такива, които да нарастват при намаляване на пазара и противоположното. И въпреки всичко - доста по-лесно е да се плува по течението, а не против него.
И до момента в който никой не знае в коя посока ще бъде течението, може да погледнем към моментната картина за американските показатели (водещ международен барометър за всички пазари), с цел да се ориентираме къде се намираме.
Ето и какво споделят за пазарите някои обичайни знаци, употребявани от специалисти, за установяване на това безценен или на ниска цена е пазара като цяло.
Индикаторът на Бъфет
Известен в капиталовите среди като " знакът на Бъфет ", индикаторът е общата пазарна капитализация на всички американски акции по отношение на брутния вътрешен артикул на страната. Смята се, че пазарът е обикновено оценен, или недооценен, когато знакът е сред 70 и 80%. Когато е над 100%, самият Бъфет предлага да се понижат рисковете.
И поглеждаме къде се намира този връх сега. При равнище от 165%, несъмнено знакът не дава изключително насърчителен сигнал за вложителите. Но има и положителни вести. Индикаторът на Бъфет се намали съществено от най-високите си равнища от над 200% през ноември на предходната година. Това прави акциите релативно по-малко надценени, спрямо преди близо половин година, когато водещите щатски показатели означиха исторически върхове.
През последните две десетилетия световните пазари записват огромни спадове три пъти, откакто съотношението се покачва над трицифрени равнища - през 2000, през 2008 година и още веднъж през 2018-та година. Въз основа на цената на знака, специалистите предвиждат негативна възвръщаемост от близо 3%.
Съотношението цена-печалба
Едно от най-следените съотношения от финансовите специалисти е съотношението цена- облага. Настоящото съответствие цена-печалба (CAPE) е при равнище от 28.9.
Цикличното съответствие е основано от нобеловия лауреат Робърт Шилер и се пресмята на база на цената на показателя S&P 500 разграничена на междинните годишни облаги на включените в него съставни елементи за последните 10 години. Според някои анализатори, когато това съответствие е покрай рекордни стойности, пазарът се насочва към срив.
Историческа информация сочи, че в исторически проект съотношението е било към 15%. Но и тук има положителни вести за вложителите, тъй като след спада на борсовите показатели от началото на годината, знакът се намалява от равнища от над 35. По-нататъшно покачване на облагите на фирмите в най-големия борсов показател, може в допълнение да понижи съотношението.
И въпреки всичко вложителите е добре да имат " едно на разум ". Последният път, когато съотношението е достигало актуалните си равнища е бил преди 10 години, когато последва срив за пазарите. Самият Шилер споделя за своето съответствие, че то не е изключително положително в таймирането на пазара. Или казано по различен метод, знакът може да продължи да нараства, преди да забележим по-съществени загуби за пазарите.
Какво споделят други известни финансови съотношения?
Съотношението цена-печалба към растежа, нормално определяно със съкращението PEG, също е при едно от най-високите си равнища от 1986 година. Това съответствие, сочещо това което вложителите са подготвени да заплащат за акции, по отношение на техните дълготрайни упования за напредък на облагата, обичайно се приема, като по-добро от чистото съответствие цена- облага.
Идеята е да се покаже дали акциите са евтини или скъпи по отношение на това какъв брой облагите се чака да порастват с течение на времето. То сочи, че или цените на акциите би трябвало да паднат, или приходите би трябвало да порастват доста по-бързо от предстоящото.
Според обичайните усещания, когато коефициентът е над 1, то това значи, че една акция, или актив, е надценен. И противоположното - доста по-добре се възприемат стойности под единица. Настоящото съответствие PEG на S&P 500 към 1.5 не дава доста положителни вероятности за вложителите, въпреки и да се следи намаляване по отношение на най-високите стойности от над 1.8.
Разбира се, всички тези съотношения не трябва да се одобряват безусловно и да дефинират държанието. Сами по себе си, те не дават положителни сигнали за посоката на пазара и е добре да се употребяват единствено като спомагателни знаци от вложителите при везмането на капиталови решения.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи.
И до момента в който щатските показатели са заседнали по средата - т.е. на еднообразно разстояние от върха и дъното си, може би по-правилния въпрос за вложителите е - скъпи ли са показателите и акциите или не? И отговорът на този въпрос, би следвало да даде на хората със свободни средства отговор на въпроса - подобаващ ли е моментът да се влага?
Защото на борсата се търгуват упования... Защото на борсата се купуват евтини активи за да се продадат по-късно на по-високи цени. Защото на пазарите се търгуват десетки хиляди компании всред които вложителите могат да влагат и постоянно могат да намерят такива, които да нарастват при намаляване на пазара и противоположното. И въпреки всичко - доста по-лесно е да се плува по течението, а не против него.
И до момента в който никой не знае в коя посока ще бъде течението, може да погледнем към моментната картина за американските показатели (водещ международен барометър за всички пазари), с цел да се ориентираме къде се намираме.
Ето и какво споделят за пазарите някои обичайни знаци, употребявани от специалисти, за установяване на това безценен или на ниска цена е пазара като цяло.
Индикаторът на Бъфет
Известен в капиталовите среди като " знакът на Бъфет ", индикаторът е общата пазарна капитализация на всички американски акции по отношение на брутния вътрешен артикул на страната. Смята се, че пазарът е обикновено оценен, или недооценен, когато знакът е сред 70 и 80%. Когато е над 100%, самият Бъфет предлага да се понижат рисковете.
И поглеждаме къде се намира този връх сега. При равнище от 165%, несъмнено знакът не дава изключително насърчителен сигнал за вложителите. Но има и положителни вести. Индикаторът на Бъфет се намали съществено от най-високите си равнища от над 200% през ноември на предходната година. Това прави акциите релативно по-малко надценени, спрямо преди близо половин година, когато водещите щатски показатели означиха исторически върхове.
През последните две десетилетия световните пазари записват огромни спадове три пъти, откакто съотношението се покачва над трицифрени равнища - през 2000, през 2008 година и още веднъж през 2018-та година. Въз основа на цената на знака, специалистите предвиждат негативна възвръщаемост от близо 3%.
Съотношението цена-печалба
Едно от най-следените съотношения от финансовите специалисти е съотношението цена- облага. Настоящото съответствие цена-печалба (CAPE) е при равнище от 28.9.
Цикличното съответствие е основано от нобеловия лауреат Робърт Шилер и се пресмята на база на цената на показателя S&P 500 разграничена на междинните годишни облаги на включените в него съставни елементи за последните 10 години. Според някои анализатори, когато това съответствие е покрай рекордни стойности, пазарът се насочва към срив.
Историческа информация сочи, че в исторически проект съотношението е било към 15%. Но и тук има положителни вести за вложителите, тъй като след спада на борсовите показатели от началото на годината, знакът се намалява от равнища от над 35. По-нататъшно покачване на облагите на фирмите в най-големия борсов показател, може в допълнение да понижи съотношението.
И въпреки всичко вложителите е добре да имат " едно на разум ". Последният път, когато съотношението е достигало актуалните си равнища е бил преди 10 години, когато последва срив за пазарите. Самият Шилер споделя за своето съответствие, че то не е изключително положително в таймирането на пазара. Или казано по различен метод, знакът може да продължи да нараства, преди да забележим по-съществени загуби за пазарите.
Какво споделят други известни финансови съотношения?
Съотношението цена-печалба към растежа, нормално определяно със съкращението PEG, също е при едно от най-високите си равнища от 1986 година. Това съответствие, сочещо това което вложителите са подготвени да заплащат за акции, по отношение на техните дълготрайни упования за напредък на облагата, обичайно се приема, като по-добро от чистото съответствие цена- облага.
Идеята е да се покаже дали акциите са евтини или скъпи по отношение на това какъв брой облагите се чака да порастват с течение на времето. То сочи, че или цените на акциите би трябвало да паднат, или приходите би трябвало да порастват доста по-бързо от предстоящото.
Според обичайните усещания, когато коефициентът е над 1, то това значи, че една акция, или актив, е надценен. И противоположното - доста по-добре се възприемат стойности под единица. Настоящото съответствие PEG на S&P 500 към 1.5 не дава доста положителни вероятности за вложителите, въпреки и да се следи намаляване по отношение на най-високите стойности от над 1.8.
Разбира се, всички тези съотношения не трябва да се одобряват безусловно и да дефинират държанието. Сами по себе си, те не дават положителни сигнали за посоката на пазара и е добре да се употребяват единствено като спомагателни знаци от вложителите при везмането на капиталови решения.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ