Интуитивното хранене е повече от поредната бърза мода, поредната обещаваща

Интуитивното хранене е повече от следващата бърза мода, следващата обещаваща диета или следващия тренд в здравословния метод на живот. Разработено от Елис Реш и Евелин Трибол, интуитивното хранене е повече идея, в сравнение с диета. То е метод на живот, а не краткотрайно държание с краткосрочни цели.

Можете да прочетете доста в интернет за интуитивното хранене, да попаднете на ютубъри, които настояват, че го практикуват, а за какво не и напряко да започнете с първоизточника – книгата на Елис и Евелин, “Интуитивното хранене: революционна стратегия, която работи ”. Не се подлъгвайте обаче по заглавието  – интуитивното хранене е всичко друго, само че не и бърза мода или на ниска цена маркетингов трик.

Принципите на интуитивното хранене са 10, само че не е нужно да помните всеки от тях. Това му е хубавото на този метод на живот – оставя те да се ръководиш от интуицията си. А с цел да се ръководите от дълбоката мъдрост на личното си тяло, би трябвало да сте подготвени на няколко неща: 

• да отхвърлите  – те не работят и вие го знаете;
• да разпознавате възприятието на апетит, преди да се е трансформирало в неудържимо предпочитание да погълнете света;
•  да засищате глада си, без да го осъждате;
•  да спрете да демонизирате избрани храни или цели хранителни групи.

Звучи по-лесно, в сравнение с е в действителност. Когато за пръв път започнах да се храня “интуитивно ”, нямах визия, че се насочвам на едно дълго странствуване към мен самата. Ето какво научих по пътя.

Как се усещам, е по-важно от това по какъв начин наподобявам.

Животът ми безусловно се дели на “преди ” и “след ” интуитивното хранене. “Преди ” не разпознавах глада си. Дотолкова бях привикнала да съблюдавам диети, да се храня в избрани шпации и с избрани неща, да си не разрешавам и да се усещам отговорна, че първоначално даже не можех да разпозная сигналите на личното си тяло, потискани с години с изтънчени мъчения.

Диетите, “това-не-е-диета ”, “постенето ”, “пречистването " (със сокове) бяха притъпили чувствата ми. Като глас, който дълго си пренебрегнал, гладът ми не успяваше да ме води, тъй като аз не бях привикнала да го чувам.

Когато последователно започнах да възвръщам скъсаната връзка с тялото си, нещо удивително се случи – научих се да приоритизирам възприятията и чувствата си. Да съм нахранена, стана по-важно от това да съм “слаба ”. Да съм съм щастлива и спокойна, стана по-важно от това да “изглеждам ” сполучлива, да “изглеждам ” осъществена, да “изглежда ”, че съм подредила живота си по този начин, както “следваше ” да съм го подредила.

И още...