Просвещението
Интригуващата връзка сред мозъка и спомените е една от най-загадъчните и фасциниращи секрети на човешкото схващане. Спомените ни дефинират нашето минало, само че също по този начин имат въздействие върху метода, по който възприемаме и разбираме сегашното. Въпросът, който изниква, е дали спомените ни са правилни представления за действителността или просто основават заблуда за това, което сме изживели.
Мозъкът, като комплицирана машина за обработка на информация, поема голям поток от сензорни въздействия от околната среда. Този поток от информация се трансформира във усещания, които той обработва и асоциира със съхранените мемоари. Така се основава нашата лична действителност – филтър, през който минават всички наши усещания.
Въпреки това, мозъкът е изложен на голям брой фактори,
които могат да повлияят върху точността и достоверността на спомените. Психологическите процеси като селективно внимание и избор при преработката на информацията могат да доведат до подправени или изкривени мемоари. Освен това, с течение на времето спомените могат да бъдат променяни, преработвани и даже изтривани.
Така излиза наяве, че мозъкът не е просто “пасивен записвач ” на действителността, а по-скоро деен конструктор на мемоари и интерпретатор на външния свят. Нашите мемоари имат мощно въздействие върху метода, по който възприемаме околната среда и го трансформираме в персонален опит.
Екип от откриватели от Бостънския университет излезнали с нова доктрина за съзнанието, съгласно която мозъците ни в действителност не са наясно с околната среда, а обработват подсъзнателни мемоари, зародили единствено преди половин секунда.
Учените имат вяра, че тяхната нова доктрина би могла да изясни,
за какво е толкоз мъчно да се устои на строгите диети и импулсивното държание, както и да обяснят феномени, които актуалните теории не могат да обяснят.
Има доста теории за съзнанието.
Някои оферират йерархична конструкция, в която мозъкът интензивно подтиква или намалява когнитивните процеси до несъзнателни или съзнателни равнища. Други теории се концентрират върху това дали избрани елементи от мозъка могат да генерират вярната информация, като по този метод вземат решение дали е в схващане или не.
Всичко това обаче включва непосредствено култивиране на тласъци, когато дойдат в мозъка и по-късно взимане на решения на челен или назад във времето, което съгласно Бъдсън и неговия екип е просто прекомерно постепенно, с цел да изясни бързите рефлекси, следени в спорта и други високотехнологични енергийни действия.
Теорията на откривателите допуска, че тласъците отиват непосредствено в несъзнаваното, то въз основа на мемоари за събитието. А дейностите, които считаме за съзнателни, в действителност постоянно са импулсивни.
Според тях това изяснява, за какво вършим неща, които знаем, че не би трябвало да вършим, като да вземем за пример да ядем нон-стоп.
Използвайки тази доктрина, учените са обрисували клинични способи на образование, които могат да бъдат потребни при проучване на следствията от неврологичните болести като деменция. Нещо повече, в случай че те са верни, това може да даде нови способи за справяне с компулсивното държание и разстройствата.
