Георги Боздуганов специално за Zonanews: Няма как 20-тата икономика – Русия, успешно да се противопостави на всички, които са далеч по-напред от нея
Интевю на Живка Кехайова
Г-н Боздуганов, има ли исторически предпоставки за войната на Путин против Украйна?
Има исторически предпоставки да НЕ стартира тази война. В Будапещенския меморандум, подписан от Съединени американски щати, Руската федерация, Англия, в който Украйна се отхвърля от си владеене и прилагане на нуклеарните си оръжия през 1994 година, тези три страни й подсигуряват суверенитет и опазване на териториалната й целокупност.
Нещо повече, в Будапещенския меморандум е записано, че в случай че Украйна бъде застрашена, или нападната, тези три страни би трябвало да я защитят. Така, че има предпоставки само сходно нещо в никакъв случай да не се случва. А стана тъкмо противоположното. През 2014 година с дивашка експанзия Русия отдели територии от страната, която по контракт би трябвало да пази – в Крим и Донбас.
Сега виждаме един римейк, едно повтаряне – нов, още по-дивашки опит на Русия да направи същото. Защото през 2014 година най-малко нямаше толкоз доста жертви и опустошения, а в този момент жертвите са хиляди, стотици са избивани всеки ден – освен военни, а и цивилно – безусловно беззащитни хора и основно украинци, милиони към този момент са прогонени от домовете си. Трудно е да се одобри, че се случва нещо сходно в Европа, в 21 век.
Какви ще са следствията от тази борба сред антицивилизацията и цивилизацията?
Със сигурност няма да са хубави, само че човешкият напредък е жертван да успее. Човечеството е претърпяло наскоро пъкъла на хитлеризма, на сталинизма, а в този момент претърпява и пъкъла на путинизма. И въпреки че чисто физически последният спор се случва в стеснен район, той визира безусловно всички.
Според мен тази съветска инвазия няма да има какъвто и да било триумф. Ще дам образец. В своите мемоари Алберт Щеер, министър на стопанската система и един от най-близките хора на Хитлер, отбелязва, че по време на Втората международна война едно от най-важните неща за Хитлер е било да следи икономическите показатели на Германия и завладените от нея територии, и тези на страните от обединението против него.
Когато в един миг вижда, че Германия губи скорост и към този момент съществено е превъзхождана стопански от съперниците, схваща, че губи войната.
Няма по какъв начин 20-тата стопанска система – Русия сполучливо да се опълчи на всички, които са надалеч по-напред от нея. Това е неуместно и изключено, и води само до големи несгоди за Украйна и до още по-големи за Русия по-късно.
Да, води също до съществени стопански разтърсвания в Европа и света, само че сходни разтърсвания нормално в цялата човешка история подтикват развитите народи към нови и ефикасни стъпки. Просто напредъкът е жертван да успее и това е най-важното, което би трябвало да знаем.
Все отново, за разлика от Хитлер, на Путин очевидно не му пука от икономическите индикатори – няма по какъв начин да не вижда разликата и да не я е виждал още преди началото на войната. С други думи по никакъв начин не му пука за Русия и живота на руснците. Тогава?
Аз не се ангажирам да върша такава не психическа, а психиатрична оценка на Путин. На него в действителност би трябвало да му се направи психиатрична оценка от експерти, аз не съм способен в тази сфера, само че е очевидно, че този човек има в действителност огромен психиатричен проблем.
Не си дава сметка защо става въпрос, или пък желае да остане в историята, пък било и като един унищожител на личната си страна и на прилежащите.
Каква е повода – историческа, обществена, културна, или друга, сериозна маса, въпреки и не толкоз огромна, да симпатизира у нас на експанзията на Русия? А и освен у нас. За цивилизационен избор ли приказваме в тази ситуация, или за предпочитание по-успелите да бъдат осъдени от някого, който и да е той, поради невъзможността въпросната група да се впише в условията на естествения свят?
Двете съществени аргументи са незнание и корупция. Нека изясня защо незнание става дума – гениалният мъдрец Стивън Хокинг беше споделил, че главният зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за познание.
Симпатизантите на Путин са хора с заблуда за някакви познания, само че нямат същностна визия какво съставлява Русия, по какъв начин се ръководи, по какъв начин живеят хората там. Тези илюзии не могат да бъдат подхранвани от обстоятелствата: по какъв начин руснаците грабят перални, микровълнови печки кафе машини...
В Русия не могат да си създадат даже това – модерни печки, перални, техника за бита, а ги отнасят във военните си камиони като плячка – като диваци от ранното средновековие. Симпатизантите би трябвало да си дадат сметка, че Русия като държавно устройство, като цивилизация не е това, което могат да видят във витрините за туристите - Москва и Петербург.
Тези, които отмъкват пералните и печките не ги носят в Москва и Петербург – там хората живеят по различен метод, само че са безусловно малцинство в Русия. Мнозинството в Русия живее под границата на съжалението и то в 21 век. Та тези илюзии за знание за Русия ще рухнат все в миналото при срещата с действителността.
Що се отнася до корупцията – Русия го прави още от царските си имперски времена, след това по време на Съюз на съветските социалистически републики, в този момент – също. Корумпира политици, общественици, хора на изкуството, медии в целия свят, които правят избрани дейности в нейна изгода и против личния си народ. Ясно ги виждаме в България.
И да, несъмнено, че има хора, които просто желаят да бъде осъдена цивилизацията поради тяхния личен, персонален крах да бъдат част от нея. Винаги има и постоянно ги е имало тези хора. Задачата на нашето общество, на европейския свят е да станат задоволително проведени и ефикасни, с цел да покажат на разколебаните, че маргиналните хора нямат място в избора накъде да върви актуалния свят.
Нямат място в избора дали да живеем в народна власт, или не, тъй като ние към този момент живеем в нея, макар всичките й дефекти и недъзи.
Ако тази война ще раздели света на спечелили – Украйна, Съединени американски щати и Англия, изгубили – Русия и " руский мир ", и други, съществува ли възможност Германия, Франция, Италия..., да саботират побдата поради загуба на лидерски позиции в следвоенния свят?
Що се отнася до Европа, Съединени американски щати, Канада, Англия, те са релативно обединени, само че би трябвало да стане пределно ясно, че дребни сметки сега, които биха попречили обединяването да бъде задоволително изрично в помощта към Украйна да завоюва тази война, няма да са в вероятност потребни за тези, които се пробват още да вършат такива.
Самият човешки напредък ще ги трансформира в загуба, тъй като светът няма да пожелае да живее в такива закани, всеобщи убийства, изнудване, както сега.
Да, някои ще понесат стопански загуби, ще получат по-малко пари, само че няма по какъв начин – тази действителна война Русия я направи. Невъзможно е да си затворим очите и да се опитваме да продължим просто да печелим пари – най-малко е невероятно за всеки човечен човек, за всеки човек с естествени хуманни полезности.
Къде ще Бъде България в този следвоенен свят? Сигурно ли е мястото й?
Въпреки, че виждам много сътресния, уверен съм, че нашият цивилизационен избор е решен. Мястото ни е в Европейски Съюз, Европа, НАТО, където за 15 години свикнахме да бъдем. Има доста проблеми, само че мястото ни е там. Едва ли към този момент можем да си представим какво тъкмо означаваше да не сме там.
Развитието ни в действителност минава през редица вътрешни разтърсвания, множеството от които, апропо, инспирирани от Кремъл. При всичките големи корупционни средства, наливани от Москва в български партии и в политици, при вселяването на страхове от продуктивни в интерес на Кремъл медии, даже е ненапълно разбираемо за какво се стигна до незнание и заблуда за познание при не малко хора у нас. Но това няма да промени избора ни.
Д-р Георги Боздуганов е откривател на митовете в българската история. Бил е консултант по проблемите на националната сигурност в държавното управление на Филип Димитров и водач на Движение " Екогласност”. Документалното му следствие " България - военният трофей на Сталин " оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници " Хеликон ". Огромен интерес провокира също " Почти невероятно ". В нея с неповторими документи, открити в архиви в България, Лондон, Женева, Йерусалим, е показан подвига на българската страна, която през Втората международна война избавя освен евреите в рамките на Царството, само че обезпечава и път на избавлението от нацистки гнет на хиляди други евреи.
Г-н Боздуганов, има ли исторически предпоставки за войната на Путин против Украйна?
Има исторически предпоставки да НЕ стартира тази война. В Будапещенския меморандум, подписан от Съединени американски щати, Руската федерация, Англия, в който Украйна се отхвърля от си владеене и прилагане на нуклеарните си оръжия през 1994 година, тези три страни й подсигуряват суверенитет и опазване на териториалната й целокупност.
Нещо повече, в Будапещенския меморандум е записано, че в случай че Украйна бъде застрашена, или нападната, тези три страни би трябвало да я защитят. Така, че има предпоставки само сходно нещо в никакъв случай да не се случва. А стана тъкмо противоположното. През 2014 година с дивашка експанзия Русия отдели територии от страната, която по контракт би трябвало да пази – в Крим и Донбас.
Сега виждаме един римейк, едно повтаряне – нов, още по-дивашки опит на Русия да направи същото. Защото през 2014 година най-малко нямаше толкоз доста жертви и опустошения, а в този момент жертвите са хиляди, стотици са избивани всеки ден – освен военни, а и цивилно – безусловно беззащитни хора и основно украинци, милиони към този момент са прогонени от домовете си. Трудно е да се одобри, че се случва нещо сходно в Европа, в 21 век.
Какви ще са следствията от тази борба сред антицивилизацията и цивилизацията?
Със сигурност няма да са хубави, само че човешкият напредък е жертван да успее. Човечеството е претърпяло наскоро пъкъла на хитлеризма, на сталинизма, а в този момент претърпява и пъкъла на путинизма. И въпреки че чисто физически последният спор се случва в стеснен район, той визира безусловно всички.
Според мен тази съветска инвазия няма да има какъвто и да било триумф. Ще дам образец. В своите мемоари Алберт Щеер, министър на стопанската система и един от най-близките хора на Хитлер, отбелязва, че по време на Втората международна война едно от най-важните неща за Хитлер е било да следи икономическите показатели на Германия и завладените от нея територии, и тези на страните от обединението против него.
Когато в един миг вижда, че Германия губи скорост и към този момент съществено е превъзхождана стопански от съперниците, схваща, че губи войната.
Няма по какъв начин 20-тата стопанска система – Русия сполучливо да се опълчи на всички, които са надалеч по-напред от нея. Това е неуместно и изключено, и води само до големи несгоди за Украйна и до още по-големи за Русия по-късно.
Да, води също до съществени стопански разтърсвания в Европа и света, само че сходни разтърсвания нормално в цялата човешка история подтикват развитите народи към нови и ефикасни стъпки. Просто напредъкът е жертван да успее и това е най-важното, което би трябвало да знаем.
Все отново, за разлика от Хитлер, на Путин очевидно не му пука от икономическите индикатори – няма по какъв начин да не вижда разликата и да не я е виждал още преди началото на войната. С други думи по никакъв начин не му пука за Русия и живота на руснците. Тогава?
Аз не се ангажирам да върша такава не психическа, а психиатрична оценка на Путин. На него в действителност би трябвало да му се направи психиатрична оценка от експерти, аз не съм способен в тази сфера, само че е очевидно, че този човек има в действителност огромен психиатричен проблем.
Не си дава сметка защо става въпрос, или пък желае да остане в историята, пък било и като един унищожител на личната си страна и на прилежащите.
Каква е повода – историческа, обществена, културна, или друга, сериозна маса, въпреки и не толкоз огромна, да симпатизира у нас на експанзията на Русия? А и освен у нас. За цивилизационен избор ли приказваме в тази ситуация, или за предпочитание по-успелите да бъдат осъдени от някого, който и да е той, поради невъзможността въпросната група да се впише в условията на естествения свят?
Двете съществени аргументи са незнание и корупция. Нека изясня защо незнание става дума – гениалният мъдрец Стивън Хокинг беше споделил, че главният зложелател на познанието не е незнанието, а илюзията за познание.
Симпатизантите на Путин са хора с заблуда за някакви познания, само че нямат същностна визия какво съставлява Русия, по какъв начин се ръководи, по какъв начин живеят хората там. Тези илюзии не могат да бъдат подхранвани от обстоятелствата: по какъв начин руснаците грабят перални, микровълнови печки кафе машини...
В Русия не могат да си създадат даже това – модерни печки, перални, техника за бита, а ги отнасят във военните си камиони като плячка – като диваци от ранното средновековие. Симпатизантите би трябвало да си дадат сметка, че Русия като държавно устройство, като цивилизация не е това, което могат да видят във витрините за туристите - Москва и Петербург.
Тези, които отмъкват пералните и печките не ги носят в Москва и Петербург – там хората живеят по различен метод, само че са безусловно малцинство в Русия. Мнозинството в Русия живее под границата на съжалението и то в 21 век. Та тези илюзии за знание за Русия ще рухнат все в миналото при срещата с действителността.
Що се отнася до корупцията – Русия го прави още от царските си имперски времена, след това по време на Съюз на съветските социалистически републики, в този момент – също. Корумпира политици, общественици, хора на изкуството, медии в целия свят, които правят избрани дейности в нейна изгода и против личния си народ. Ясно ги виждаме в България.
И да, несъмнено, че има хора, които просто желаят да бъде осъдена цивилизацията поради тяхния личен, персонален крах да бъдат част от нея. Винаги има и постоянно ги е имало тези хора. Задачата на нашето общество, на европейския свят е да станат задоволително проведени и ефикасни, с цел да покажат на разколебаните, че маргиналните хора нямат място в избора накъде да върви актуалния свят.
Нямат място в избора дали да живеем в народна власт, или не, тъй като ние към този момент живеем в нея, макар всичките й дефекти и недъзи.
Ако тази война ще раздели света на спечелили – Украйна, Съединени американски щати и Англия, изгубили – Русия и " руский мир ", и други, съществува ли възможност Германия, Франция, Италия..., да саботират побдата поради загуба на лидерски позиции в следвоенния свят?
Що се отнася до Европа, Съединени американски щати, Канада, Англия, те са релативно обединени, само че би трябвало да стане пределно ясно, че дребни сметки сега, които биха попречили обединяването да бъде задоволително изрично в помощта към Украйна да завоюва тази война, няма да са в вероятност потребни за тези, които се пробват още да вършат такива.
Самият човешки напредък ще ги трансформира в загуба, тъй като светът няма да пожелае да живее в такива закани, всеобщи убийства, изнудване, както сега.
Да, някои ще понесат стопански загуби, ще получат по-малко пари, само че няма по какъв начин – тази действителна война Русия я направи. Невъзможно е да си затворим очите и да се опитваме да продължим просто да печелим пари – най-малко е невероятно за всеки човечен човек, за всеки човек с естествени хуманни полезности.
Къде ще Бъде България в този следвоенен свят? Сигурно ли е мястото й?
Въпреки, че виждам много сътресния, уверен съм, че нашият цивилизационен избор е решен. Мястото ни е в Европейски Съюз, Европа, НАТО, където за 15 години свикнахме да бъдем. Има доста проблеми, само че мястото ни е там. Едва ли към този момент можем да си представим какво тъкмо означаваше да не сме там.
Развитието ни в действителност минава през редица вътрешни разтърсвания, множеството от които, апропо, инспирирани от Кремъл. При всичките големи корупционни средства, наливани от Москва в български партии и в политици, при вселяването на страхове от продуктивни в интерес на Кремъл медии, даже е ненапълно разбираемо за какво се стигна до незнание и заблуда за познание при не малко хора у нас. Но това няма да промени избора ни.
Д-р Георги Боздуганов е откривател на митовете в българската история. Бил е консултант по проблемите на националната сигурност в държавното управление на Филип Димитров и водач на Движение " Екогласност”. Документалното му следствие " България - военният трофей на Сталин " оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници " Хеликон ". Огромен интерес провокира също " Почти невероятно ". В нея с неповторими документи, открити в архиви в България, Лондон, Женева, Йерусалим, е показан подвига на българската страна, която през Втората международна война избавя освен евреите в рамките на Царството, само че обезпечава и път на избавлението от нацистки гнет на хиляди други евреи.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ