Стоян Михайлов, творец и доброволец: Често ме наричат луд, но аз обичам да го правя
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " със Стоян Михайлов, доброволец и създател.
Съвсем неотдавна ти поде една самодейност за разчистване коритото на река Марица. А в следствие повлече и още хора след себе си. Как се породи у теб това предпочитание да го направиш?
Желанието ми е много от дълго време. Винаги съм желал нещо да направя в тази тенденция, обаче все ми беше малко времето. Но тогава имах прозорец, можех да си го разреша и просто влезнах. Не се тормозя от това кой какво ще кажа. Там, към реката, имаше хората, които си ми споделиха, че съм чисто вманиачен, но на мен това не ми пречи.
Ето до каква степен стигнахме в нашата страна – да се назовават " луди “ хората, които имат предпочитание да свършат нещо положително.
Точно по този начин. Но аз съм привикнал, не ми пречи.
Може ли да разкажеш малко повече за себе си? Какво правиш сега, с какво се занимаваш? Просто разкажи малко повече. Доколкото знам си живял в чужбина, видял си, че там хората живеят при по-добри условия, чистотата е приоритет.
Чистотата в действителност е приоритет. Там, където съм бил, не съм бил доста години, само че с брат ми там се занимавахме със строителни действия, имахме си компания.
Там – това къде е?
В Англия. По принцип се занимаваме със строителство, имаме техника, компания и работим в тази тенденция. А пък към този момент другото ми е занимание. Просто обичам да го върша.
Да, и за другото ще кажем. Но за почистването на Марица – имаш ли предпочитание да продължиш да го правиш и да въвличаш още повече и повече хора?
Първо, когато влязох, не съм мислел, че ще стана толкоз известен, че да мога в действителност да въвлека и други хора в това нещо. Влязох, тъй като желаех да го направя, и го направях. Обаче писаха медиите и на хората очевидно им е харесало това, което съм направил. Започнаха да ме стопират по улиците, да ме поздравяват. После друга организация имаха същото събитие и ме поканиха, а пък аз ще вземам участие във всяка.
Винаги сме взели участие, в допълнение с нашите машини – тук на последната, на която бяхме, камионите са наши. Безплатно, никой нищо не ни е платил, единствено да подчертая. Работя и каквото направя, го върша на благосклонност и аз, и брат ми.
Ето това е забавното, че вие в действителност употребявате вашата техника, с цел да го извършите. А за това би следвало да се грижат институциите. Как е на открито, по какъв начин е в Англия?
Според мен, преди всичко би трябвало хората да имат малко по-различно мислене. Да не кажа, че и аз бях същият – може да пуша цигара и да си хвърля фаса. Вече диря кошчето и си го хвърлим. Ако ние не си пазим, няма кой.
Скоро имаше някакъв пост – аз не си разрешавам да пиша и по обществените мрежи, само че прочетох и взех решение да отвърна. Казваха, че сме били луди всички, които сме ходили там, тъй като трябвало кметът и тези съответни институции, които са, да го създадат това нещо. И аз им написах, че който и кмет да пристигна, и кметът на Лондон да пристигна, той няма да го направи. Ние всичките хвърляме на земята всичко, всичко.
Значи опираме до нашето самосъзнанието.
Да, до съзнание, до възпитанието.
Добре, Стояне, ти в този момент намираш всевъзможни отпадъци в реката. Какво изхвърля българинът в речното корито?
И при двата пъти, в които съм взел участие – първият път си беше моя самодейност, втората беше доста по-организирана, видях, че се изхвърля всичко. Основно пластмасови бутилки, кенове, всевъзможни отпадъци, като стигнем и до трупове.
Да, тъкмо това се канех да кажа, че последният път беше доста неприятна изненадата за теб.
Да, в действителност неприятна изненада. Моментът е подобен да изкажа съболезнования за починалия човек.
Ние в детайли писахме за това, с помощта на теб, несъмнено. Това е извънредно, нека не се случва.
Аз също мислех, че е извънредно, обаче след това се разговорихме и с други хора, те пък ми споделят, че отново сме свършили нещо, тъй като не дай си боже да беше отмъкнат натрупа, хората цялостен живот могат да си го чакат и да го търсят. Поне в този момент към този момент се знае.
А ти стигна до там, че разбра и кой е индивидът, просто свърши работата на полицията.
Да, да, без да желая. Приятел на моя другар знае, че съм бил там и че съм го намерил. Пък видели му фотографията в някаква медия и му разпознали колелото. И от там ми се обадиха и ми споделиха кой е. И по този начин, отидох в полицията, естествено.
Неприятни неща, в действителност! Но през днешния ден нашето главно предпочитание е да срещнем нашата публика с това, което вършиш ти като творчество, тъй като с изключение на със строителна и доброволческа активност, ти се занимаваш и с креативна активност. Правиш неповторими произведения от дърво, нали по този начин? Или освен?
Не единствено от дърво. Основно одобрявам дървото, само че в последно време започнах и от камък.
Но все естествени материали?
Да, естествени материали главно. Не знам по какъв начин се случиха нещата.
Това е твоя пристрастеност от дребен може би, или от скоро?
Моя пристрастеност, да. Не от дребен, само че обичам да го върша. Аз се занимавам и с вътрешен дизайн и виждам неща, които множеството хора не могат да ги видят. Скоро ме бяха писали, че съм ваятел. Не, не съм ваятел, просто някои от нещата, които намирам, те се си подготвени. Тя, природата ги е направила като статуя, би трябвало единствено да имаш въображение.
А имаш ли такова особено обучение?
Не, нямам такова особено обучение. Страст ми е и ми харесва да го върша в свободното време.
Имал ли си към този момент опцията да представиш на галерия всичко това, което си направил? И къде могат да се видят твоите творби?
Сега към този момент няма по какъв начин да се видят, тъй като някои от нещата, които съм ги направил, съм подарил, някои съм продал. Имам в кабинетите на много известни персони, да не ги споделям, мои неща. Сега приготвям една галерия, мисля, че ще бъде в действителност неповторима. Ще бъде навън, няма да употребявам никакво помещение.
Кой регион си избрал за това?
Засега ще го запазя малко в загадка, още е в развой на организация в действителност, по-сложно е.
Това е монументално изкуство, или има и миниатюри някакви? Какво тъкмо е?
Имам неща от 20 см до 1,5 метра.
Разкажи ни за някои от по-емблематичните ти творби!
За пръв път направих глава от камък, мъжка глава. За мен се получи ужасно.
Сигурно си го видял в някой от камъните и си го оформил?
Случайно го видях, да. Просто ми беше на разположение. На него съм правил някакви други неща и като го погледнах, тя си беше обрисувана главата, аз единствено я оформих. Пак споделям, виждам неща, които другите не виждат. Сигурно е някаква заложба или гений, не знам. Както споделя един мой другар, " Аз три пъти ще се спъна в това дърво и няма да схвана защо става въпрос, а ти го виждаш и правиш нещо “.
Какво още от камък си правил?
От камък нищо друго не съм правил, с изключение на някои лампи, които са също от камък правени. Повечето ми творби са от дърво.
А от дърво кой ти е най-ценният и най-хубавият експонат?
Те за мен всички са скъпи, всички са ми хубави. Затова все се допитвам до хора, тъй като аз всички си ги одобрявам. Показвам ги на другари, близки и ги запитвам за мнение. И се надявам да ми дават обективно мнение.
Сега доста се запалих даа върша животни. Не знам за какво по този начин ми е щукнало, само че съм направил змия, рак, костенурка, риба имам една доста хубава. Тя отново може да се причисли като статуя. Щях да кажа пластика, тъй като на предната галерия имах от едно дърво – както природата го е направила, то е изгоряло и аз просто го взех и малко го оформих. Моя позната художничка сподели, че е пластика.
Точно това запитвам – по какъв начин реагират хората, които са експерти в тази област, като видят твоите творби?
Харесват ми нещата. Аз мога да загатна една моя позната, която е художник – Светла Чиракова се споделя, имала е изложения в цяла България. Тя рисува по един доста нетрадиционен способ – с вълна. Тя ми харесва всичките неща. Тя ме насърчи, сподели, че имам гений и би трябвало да го употребявам. И по този начин се случиха неща.
И в този момент подготвяш галерия?
Подготвям галерия, да. На намерено ще е. Предпочитам да е навън и ще бъде измежду природата. И множеството ми неща ще останат там. Аз премислям да е малко благотворително, тъй като желая да оказва помощ по всякакви начинания. Кой каквото си харесва, може да си го вземе. Другото ще остане там и ще е за пловдивчани. Ще е отворено. Те ще се разхождат и ще гледат.
Ще остане в парково пространство, което и да е то. Това е доста добре. За това ти би трябвало да преговаряш с районни кметове.
Ами, приказвал съм към този момент с някои от тях. С други следва да приказвам. Няма да права нещо, което е в прорез с природата. Даже тъкмо противоположното.
Аз виждам в теб едно предпочитание всичко, което правиш, да бъде в интерес на хората. Ти загатна и за щедрост. Кажи освен това за това.
Аз от дълго време се занимавам с щедрост. Между другото, доста неща съм направил, не съм го афиширал. Даже и вие сте писали за мен, и други медии са писали, без да знаят, че съм аз. Създавали са се Facebook групи и са ме търсили, кой е индивидът, който е направил това.
А какво е това, което си правил?
Няма значение, не желая да го загатвам. Станало е известно. Не желая да споделям повече, само че нещата, които съм ги направил, са ставали известни. И за доста неща съм помагал. Който ме познава, знае, че аз от години за мои мотиви - за рождените, за имените дни, не групирам дарове. Всеки знае, че който е решил да ми купи нещо за 2 лв. или за 200 лв., това се събира и се дава за щедрост.
На домове, може би?
Да, на един дом за деца. Няма да го загатвам и него, тъй като не желая. Специално на един дом оказвам помощ от години.
А за какво го правиш? Отвътре ли ти идва?
Отвътре ми пристигна. Просто познавам директорката, виждам какво прави тя за тези деца, какви старания поставя. Веднъж ме помоли да оказа помощ, преди доста години, още работех в едно държавно дружество. Помогнах и оттогава не съм спирал. Това е към този момент 10 години.
Ти си в действителност човек за образец.
Чак за образец несъмнено не съм, само че да, в някои област може да съм за образец. Има доста богати хора, това си мислех доскоро. Когато имаш милиони дадеш 2, 3, 5 хиляди не е толкоз проблем. Но когато имаш 5 хиляди, да дадеш 4,5 хиляди, тогава към този момент в действителност си за образец.
Малко хора го вършат.
Много малко хора, да. Направих си труда да прочета, апропо, каквото има писано в Google – коя от богатите компании тук, в Пловдив прави благотворителна активност. С доста дребни изключения, за най-богатите компании – нищо не прочитах. Нищо не вършат те. А би трябвало да оказват помощ. Аз споделям в този момент, че всеки даден лев ще му се върне десетократно. При мен най-малко е по този начин. По един или по различен метод.
Ами, би трябвало повече хора да го чуят това, тъй като човечността сякаш изчезна.
Но нали ние си приказваме и за просвета. Аз доста не съм по тази тематика, само че въпреки всичко мога да приказвам за неща, които са ми минали през главата, не да чуя от някой да опише някаква история. И тук може ли да загатна една изложба, която съм правил?
Може, несъмнено.
Не единствено за мен, само че и за множеството хора, пловдивчани, които са я посещавали, това е едно от най-хубавите места, които могат да съществуват в Пловдив. Помогнал съм, да не споделям направил съм – оказал помощ съм да се случи това нещо. Познавам собственичката, от доста години я познавам – невероятна жена, която дава всичко за това нещо, с цел да може да се развива просвета по някакъв метод. Обаче то да направиш подобен дом – то не е просто изложба. То е културен, нравствен център – нещо от тоя жанр. Там непрекъснато има някакви събития. Но желаех да кажа друго – че на такива хора, като тези притежатели на тези пространства би трябвало да се оказва помощ. Не приказвам съответно единствено за това, приказвам, тъй като имам директни наблюдения - страната би трябвало да оказва помощ. Това е все едно да си направил черква. Ти не можеш да печелиш от църквата.
И го знам чудесно, тъй като съм приказвал с нея и я познавам добре, и знам какъв брой средства вложи, по какъв начин си вложи всичките пари там за нещо, където някой щеше да направи бар, да речем, или ресторант, с цел да печели. И знам какъв брой мъчно се случват нещата. Знам по какъв начин страната не оказва помощ, не оказва помощ.
А пък има забавни събития. Аз персонално – на 53 години съм, там съм бил на събитие с проф. Дамян Попхристов. През цялото време, през цялата му лекция съм бил наежен, непрекъснато.
Там се обменят познания, на такива места. Иначе нашите деца ще порастват през локалите и всякакви други, на които подражават.
Какво е културата за теб?
Помага на хората да се развиват в една друга линия, в едно по-добро.
Но за жалост, в нашата страна това не е приоритет. Как са нещата в Англия в това отношение? Имаш ли наблюдения?
В Англия е същото. В международен мащаб – ще го кажа напряко, поколенията деградират, само че е малко по-добре, най-малко има помощ, в случай че решиш нещо да правиш.
Не съм доста наясно в тази област там, само че несъмнено е по-добре.
А като схващане на хората? Ето в този момент, като заприказва за почистването, хората там имат ли това съзнание, че би трябвало да поддържат чисто, а не някой различен да им го прави?
И да го нямат, има правила. От доста време споделям, че когато има ясни правила, елементарно се работи, елементарно се живее по правила, стига да се съблюдават от всички. Стандарти има. Ако си хвърлиш фаса, на първия, втория път може да не се случи, само че на третия път ще платиш санкция, и то сериозна. И няма по какъв начин да се измъкнеш. Не може да ти я напишат единствено и да не я платиш, няма късмет. И щеш, не щеш – научаваш се, свикваш.
Интересно, че нашите българи, които отиват на открито, го вършат там, само че тук доста мъчно се случва.
Да, само че отново, които са били там, то си остава табиет. Много ясно, че ще има такива, които няма да го съблюдават, само че болшинството го вършат.
Добре, да се ориентираме към край, въпреки че доста може да си приказваме. Кога да чакаме да видив галерия от теб, с цел да може да разгледаме твоите произведения?
Около средата на другия месец ще имам едно събитие, отново главно ще бъде за деца. Една организация ми оказва помощ. Ще бъде на Гребна база. Още сме в подготовка, апропо. Ще се огранича до там и ще кажа, че ще бъде доста забавно за децата и за родителите. Обмислям това, което отново съм видял в чужбина. Кое дете не обича да се качи в кола за спешна помощ, в пожарна, в полиция? Но това е единствено план на този стадий, да. Говоря малко напред. Изложбата също ще бъде скоро. Работя по въпроса. Но давам обещание, че ще бъде, както споделя моя позната, топ. Едно място ще бъде облагородено, ще направя пейки, светлини. И ще може всеки след този миг да го употребява, когато реши. Ако някой не може да си разреши да изложи нещо в изложба, може да го излага там.
И тук в този момент е мястото да го кажем, тъй като знам, че ни четат и не гледат – районните кметове да побързат и да привлекат Стоян за концепцията си, тъй като това ще бъде единствено плюс за обществото.
Казвал съм го нееднократно – който ме потърси, отвръщам на всеки с каквото мога. Даже скоро бях написал, че в случай че някой си изхвърля боклука, да ме помоли, ще го вземем с наш камион и ще го изхвърлим на подобаващото място, където мисля, че е гратис.
Съвсем неотдавна ти поде една самодейност за разчистване коритото на река Марица. А в следствие повлече и още хора след себе си. Как се породи у теб това предпочитание да го направиш?
Желанието ми е много от дълго време. Винаги съм желал нещо да направя в тази тенденция, обаче все ми беше малко времето. Но тогава имах прозорец, можех да си го разреша и просто влезнах. Не се тормозя от това кой какво ще кажа. Там, към реката, имаше хората, които си ми споделиха, че съм чисто вманиачен, но на мен това не ми пречи.
Ето до каква степен стигнахме в нашата страна – да се назовават " луди “ хората, които имат предпочитание да свършат нещо положително.
Точно по този начин. Но аз съм привикнал, не ми пречи.
Може ли да разкажеш малко повече за себе си? Какво правиш сега, с какво се занимаваш? Просто разкажи малко повече. Доколкото знам си живял в чужбина, видял си, че там хората живеят при по-добри условия, чистотата е приоритет.
Чистотата в действителност е приоритет. Там, където съм бил, не съм бил доста години, само че с брат ми там се занимавахме със строителни действия, имахме си компания.
Там – това къде е?
В Англия. По принцип се занимаваме със строителство, имаме техника, компания и работим в тази тенденция. А пък към този момент другото ми е занимание. Просто обичам да го върша.
Да, и за другото ще кажем. Но за почистването на Марица – имаш ли предпочитание да продължиш да го правиш и да въвличаш още повече и повече хора?
Първо, когато влязох, не съм мислел, че ще стана толкоз известен, че да мога в действителност да въвлека и други хора в това нещо. Влязох, тъй като желаех да го направя, и го направях. Обаче писаха медиите и на хората очевидно им е харесало това, което съм направил. Започнаха да ме стопират по улиците, да ме поздравяват. После друга организация имаха същото събитие и ме поканиха, а пък аз ще вземам участие във всяка.
Винаги сме взели участие, в допълнение с нашите машини – тук на последната, на която бяхме, камионите са наши. Безплатно, никой нищо не ни е платил, единствено да подчертая. Работя и каквото направя, го върша на благосклонност и аз, и брат ми.
Ето това е забавното, че вие в действителност употребявате вашата техника, с цел да го извършите. А за това би следвало да се грижат институциите. Как е на открито, по какъв начин е в Англия?
Според мен, преди всичко би трябвало хората да имат малко по-различно мислене. Да не кажа, че и аз бях същият – може да пуша цигара и да си хвърля фаса. Вече диря кошчето и си го хвърлим. Ако ние не си пазим, няма кой.
Скоро имаше някакъв пост – аз не си разрешавам да пиша и по обществените мрежи, само че прочетох и взех решение да отвърна. Казваха, че сме били луди всички, които сме ходили там, тъй като трябвало кметът и тези съответни институции, които са, да го създадат това нещо. И аз им написах, че който и кмет да пристигна, и кметът на Лондон да пристигна, той няма да го направи. Ние всичките хвърляме на земята всичко, всичко.
Значи опираме до нашето самосъзнанието.
Да, до съзнание, до възпитанието.
Добре, Стояне, ти в този момент намираш всевъзможни отпадъци в реката. Какво изхвърля българинът в речното корито?
И при двата пъти, в които съм взел участие – първият път си беше моя самодейност, втората беше доста по-организирана, видях, че се изхвърля всичко. Основно пластмасови бутилки, кенове, всевъзможни отпадъци, като стигнем и до трупове.
Да, тъкмо това се канех да кажа, че последният път беше доста неприятна изненадата за теб.
Да, в действителност неприятна изненада. Моментът е подобен да изкажа съболезнования за починалия човек.
Ние в детайли писахме за това, с помощта на теб, несъмнено. Това е извънредно, нека не се случва.
Аз също мислех, че е извънредно, обаче след това се разговорихме и с други хора, те пък ми споделят, че отново сме свършили нещо, тъй като не дай си боже да беше отмъкнат натрупа, хората цялостен живот могат да си го чакат и да го търсят. Поне в този момент към този момент се знае.
А ти стигна до там, че разбра и кой е индивидът, просто свърши работата на полицията.
Да, да, без да желая. Приятел на моя другар знае, че съм бил там и че съм го намерил. Пък видели му фотографията в някаква медия и му разпознали колелото. И от там ми се обадиха и ми споделиха кой е. И по този начин, отидох в полицията, естествено.
Неприятни неща, в действителност! Но през днешния ден нашето главно предпочитание е да срещнем нашата публика с това, което вършиш ти като творчество, тъй като с изключение на със строителна и доброволческа активност, ти се занимаваш и с креативна активност. Правиш неповторими произведения от дърво, нали по този начин? Или освен?
Не единствено от дърво. Основно одобрявам дървото, само че в последно време започнах и от камък.
Но все естествени материали?
Да, естествени материали главно. Не знам по какъв начин се случиха нещата.
Това е твоя пристрастеност от дребен може би, или от скоро?
Моя пристрастеност, да. Не от дребен, само че обичам да го върша. Аз се занимавам и с вътрешен дизайн и виждам неща, които множеството хора не могат да ги видят. Скоро ме бяха писали, че съм ваятел. Не, не съм ваятел, просто някои от нещата, които намирам, те се си подготвени. Тя, природата ги е направила като статуя, би трябвало единствено да имаш въображение.
А имаш ли такова особено обучение?
Не, нямам такова особено обучение. Страст ми е и ми харесва да го върша в свободното време.
Имал ли си към този момент опцията да представиш на галерия всичко това, което си направил? И къде могат да се видят твоите творби?
Сега към този момент няма по какъв начин да се видят, тъй като някои от нещата, които съм ги направил, съм подарил, някои съм продал. Имам в кабинетите на много известни персони, да не ги споделям, мои неща. Сега приготвям една галерия, мисля, че ще бъде в действителност неповторима. Ще бъде навън, няма да употребявам никакво помещение.
Кой регион си избрал за това?
Засега ще го запазя малко в загадка, още е в развой на организация в действителност, по-сложно е.
Това е монументално изкуство, или има и миниатюри някакви? Какво тъкмо е?
Имам неща от 20 см до 1,5 метра.
Разкажи ни за някои от по-емблематичните ти творби!
За пръв път направих глава от камък, мъжка глава. За мен се получи ужасно.
Сигурно си го видял в някой от камъните и си го оформил?
Случайно го видях, да. Просто ми беше на разположение. На него съм правил някакви други неща и като го погледнах, тя си беше обрисувана главата, аз единствено я оформих. Пак споделям, виждам неща, които другите не виждат. Сигурно е някаква заложба или гений, не знам. Както споделя един мой другар, " Аз три пъти ще се спъна в това дърво и няма да схвана защо става въпрос, а ти го виждаш и правиш нещо “.
Какво още от камък си правил?
От камък нищо друго не съм правил, с изключение на някои лампи, които са също от камък правени. Повечето ми творби са от дърво.
А от дърво кой ти е най-ценният и най-хубавият експонат?
Те за мен всички са скъпи, всички са ми хубави. Затова все се допитвам до хора, тъй като аз всички си ги одобрявам. Показвам ги на другари, близки и ги запитвам за мнение. И се надявам да ми дават обективно мнение.
Сега доста се запалих даа върша животни. Не знам за какво по този начин ми е щукнало, само че съм направил змия, рак, костенурка, риба имам една доста хубава. Тя отново може да се причисли като статуя. Щях да кажа пластика, тъй като на предната галерия имах от едно дърво – както природата го е направила, то е изгоряло и аз просто го взех и малко го оформих. Моя позната художничка сподели, че е пластика.
Точно това запитвам – по какъв начин реагират хората, които са експерти в тази област, като видят твоите творби?
Харесват ми нещата. Аз мога да загатна една моя позната, която е художник – Светла Чиракова се споделя, имала е изложения в цяла България. Тя рисува по един доста нетрадиционен способ – с вълна. Тя ми харесва всичките неща. Тя ме насърчи, сподели, че имам гений и би трябвало да го употребявам. И по този начин се случиха неща.
И в този момент подготвяш галерия?
Подготвям галерия, да. На намерено ще е. Предпочитам да е навън и ще бъде измежду природата. И множеството ми неща ще останат там. Аз премислям да е малко благотворително, тъй като желая да оказва помощ по всякакви начинания. Кой каквото си харесва, може да си го вземе. Другото ще остане там и ще е за пловдивчани. Ще е отворено. Те ще се разхождат и ще гледат.
Ще остане в парково пространство, което и да е то. Това е доста добре. За това ти би трябвало да преговаряш с районни кметове.
Ами, приказвал съм към този момент с някои от тях. С други следва да приказвам. Няма да права нещо, което е в прорез с природата. Даже тъкмо противоположното.
Аз виждам в теб едно предпочитание всичко, което правиш, да бъде в интерес на хората. Ти загатна и за щедрост. Кажи освен това за това.
Аз от дълго време се занимавам с щедрост. Между другото, доста неща съм направил, не съм го афиширал. Даже и вие сте писали за мен, и други медии са писали, без да знаят, че съм аз. Създавали са се Facebook групи и са ме търсили, кой е индивидът, който е направил това.
А какво е това, което си правил?
Няма значение, не желая да го загатвам. Станало е известно. Не желая да споделям повече, само че нещата, които съм ги направил, са ставали известни. И за доста неща съм помагал. Който ме познава, знае, че аз от години за мои мотиви - за рождените, за имените дни, не групирам дарове. Всеки знае, че който е решил да ми купи нещо за 2 лв. или за 200 лв., това се събира и се дава за щедрост.
На домове, може би?
Да, на един дом за деца. Няма да го загатвам и него, тъй като не желая. Специално на един дом оказвам помощ от години.
А за какво го правиш? Отвътре ли ти идва?
Отвътре ми пристигна. Просто познавам директорката, виждам какво прави тя за тези деца, какви старания поставя. Веднъж ме помоли да оказа помощ, преди доста години, още работех в едно държавно дружество. Помогнах и оттогава не съм спирал. Това е към този момент 10 години.
Ти си в действителност човек за образец.
Чак за образец несъмнено не съм, само че да, в някои област може да съм за образец. Има доста богати хора, това си мислех доскоро. Когато имаш милиони дадеш 2, 3, 5 хиляди не е толкоз проблем. Но когато имаш 5 хиляди, да дадеш 4,5 хиляди, тогава към този момент в действителност си за образец.
Малко хора го вършат.
Много малко хора, да. Направих си труда да прочета, апропо, каквото има писано в Google – коя от богатите компании тук, в Пловдив прави благотворителна активност. С доста дребни изключения, за най-богатите компании – нищо не прочитах. Нищо не вършат те. А би трябвало да оказват помощ. Аз споделям в този момент, че всеки даден лев ще му се върне десетократно. При мен най-малко е по този начин. По един или по различен метод.
Ами, би трябвало повече хора да го чуят това, тъй като човечността сякаш изчезна.
Но нали ние си приказваме и за просвета. Аз доста не съм по тази тематика, само че въпреки всичко мога да приказвам за неща, които са ми минали през главата, не да чуя от някой да опише някаква история. И тук може ли да загатна една изложба, която съм правил?
Може, несъмнено.
Не единствено за мен, само че и за множеството хора, пловдивчани, които са я посещавали, това е едно от най-хубавите места, които могат да съществуват в Пловдив. Помогнал съм, да не споделям направил съм – оказал помощ съм да се случи това нещо. Познавам собственичката, от доста години я познавам – невероятна жена, която дава всичко за това нещо, с цел да може да се развива просвета по някакъв метод. Обаче то да направиш подобен дом – то не е просто изложба. То е културен, нравствен център – нещо от тоя жанр. Там непрекъснато има някакви събития. Но желаех да кажа друго – че на такива хора, като тези притежатели на тези пространства би трябвало да се оказва помощ. Не приказвам съответно единствено за това, приказвам, тъй като имам директни наблюдения - страната би трябвало да оказва помощ. Това е все едно да си направил черква. Ти не можеш да печелиш от църквата.
И го знам чудесно, тъй като съм приказвал с нея и я познавам добре, и знам какъв брой средства вложи, по какъв начин си вложи всичките пари там за нещо, където някой щеше да направи бар, да речем, или ресторант, с цел да печели. И знам какъв брой мъчно се случват нещата. Знам по какъв начин страната не оказва помощ, не оказва помощ.
А пък има забавни събития. Аз персонално – на 53 години съм, там съм бил на събитие с проф. Дамян Попхристов. През цялото време, през цялата му лекция съм бил наежен, непрекъснато.
Там се обменят познания, на такива места. Иначе нашите деца ще порастват през локалите и всякакви други, на които подражават.
Какво е културата за теб?
Помага на хората да се развиват в една друга линия, в едно по-добро.
Но за жалост, в нашата страна това не е приоритет. Как са нещата в Англия в това отношение? Имаш ли наблюдения?
В Англия е същото. В международен мащаб – ще го кажа напряко, поколенията деградират, само че е малко по-добре, най-малко има помощ, в случай че решиш нещо да правиш.
Не съм доста наясно в тази област там, само че несъмнено е по-добре.
А като схващане на хората? Ето в този момент, като заприказва за почистването, хората там имат ли това съзнание, че би трябвало да поддържат чисто, а не някой различен да им го прави?
И да го нямат, има правила. От доста време споделям, че когато има ясни правила, елементарно се работи, елементарно се живее по правила, стига да се съблюдават от всички. Стандарти има. Ако си хвърлиш фаса, на първия, втория път може да не се случи, само че на третия път ще платиш санкция, и то сериозна. И няма по какъв начин да се измъкнеш. Не може да ти я напишат единствено и да не я платиш, няма късмет. И щеш, не щеш – научаваш се, свикваш.
Интересно, че нашите българи, които отиват на открито, го вършат там, само че тук доста мъчно се случва.
Да, само че отново, които са били там, то си остава табиет. Много ясно, че ще има такива, които няма да го съблюдават, само че болшинството го вършат.
Добре, да се ориентираме към край, въпреки че доста може да си приказваме. Кога да чакаме да видив галерия от теб, с цел да може да разгледаме твоите произведения?
Около средата на другия месец ще имам едно събитие, отново главно ще бъде за деца. Една организация ми оказва помощ. Ще бъде на Гребна база. Още сме в подготовка, апропо. Ще се огранича до там и ще кажа, че ще бъде доста забавно за децата и за родителите. Обмислям това, което отново съм видял в чужбина. Кое дете не обича да се качи в кола за спешна помощ, в пожарна, в полиция? Но това е единствено план на този стадий, да. Говоря малко напред. Изложбата също ще бъде скоро. Работя по въпроса. Но давам обещание, че ще бъде, както споделя моя позната, топ. Едно място ще бъде облагородено, ще направя пейки, светлини. И ще може всеки след този миг да го употребява, когато реши. Ако някой не може да си разреши да изложи нещо в изложба, може да го излага там.
И тук в този момент е мястото да го кажем, тъй като знам, че ни четат и не гледат – районните кметове да побързат и да привлекат Стоян за концепцията си, тъй като това ще бъде единствено плюс за обществото.
Казвал съм го нееднократно – който ме потърси, отвръщам на всеки с каквото мога. Даже скоро бях написал, че в случай че някой си изхвърля боклука, да ме помоли, ще го вземем с наш камион и ще го изхвърлим на подобаващото място, където мисля, че е гратис.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ