Любопитни факти от къщата музей на Христо Г. Данов, която празнува 50-годишен юбилей
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с Надежда Баева - организатор на къщата музей на Христо Г. Данов.
Имате празник тази година? Любопитно ни е първо да разберем каква е историята на печатарската машина, която реставрирахте в този момент. А след това към този момент ще ни разкажете за по-новото време и какво вършиме сега.
Машината е част от експонатите на Регионален исторически музей Пловдив от много време, още преди да го има този отдел " Книгоиздаване на България “, който към този момент е на 50 години. На 22 май ще честваме 50-годишнината от откриването на експозицията. Записано е в инвентарните книги, че тази машина е от печатницата на Христо Данов, една от печатните машини. Можем да забележим този вид машини и на фотосите, които имаме, на неговото издателство от 1905-а. Той е имал и различен вид машини, които са по-големи, за отпечатване на по-големи произведения. Тази обаче на нас ни е доста обичана, тъй като е доста хубава. Много си я обичаме. Това е вид " американка " – по този начин се им казвали на този вид машини.
Това значи ли, че е създавана в Америка?
Не. Тази е създадена в Будапеща. Има същата такава в Клисура, която е създадена във Виена, тя ни беше на посетители преди две години. Но разнообразни са теориите за какво тъкмо " американка " са им казвали на този вид машини, само че по този начин са ги наричали. Характеризират се с този диск, върху който се нанася мастилото. Всъщност ето тук се поставя мастилото, надлежно тук е и този печатарски нож ракел, който управлява количеството на самото мастило, което би трябвало да се отдава. Имаме един валяк. Този валяк се допира до различен и по този метод лишава малко мастило. И по-късно той ще разнесе това мастило върху диска, откъдето другите два вала ще вземат от мастилото и ще намастилят това, което имаме за отпечатване. В случая имаме и едно факсимиле цинково, което сме оставили.
Това факсимиле може да се сменя, нали по този начин?
Клишето може да се сменя, може да се прави текст. В случая на нас това като начинаещи печатари ни е по-лесно, тъй като самото словослагане си е цяла просвета. Това си е поминък, който се е крадял. Може да видите по какъв начин има дребни деца там на фотосите. Това е машина за висок щемпел. Т.е. печата се, като авансово се редят буквите върху компас. Реди се по този начин, като се гледа жлебчето да е сложено с лице на открито. Защото словослагателите са нямали доста време. Те е трябвало да наредят текста огледално, с цел да може той да излезе напечатан. Това е доста трудоемко. Трябват познания, умения, експедитивност. Различните букви са подредени в избрани видове шкафове /регали/.
Ние неотдавна получихме два огромни регала за букви, които се надяваме за 50-годишната да изложим. Те са едни много огромни шкафове, с по-няколко чекмеджета. Всяко чекмедже има обособен шрифт – дали са дребни букви, дали са огромни букви. Изкарва се от регала това чекмедже, поставя се от горната страна и към този момент словослагателят знае тъкмо коя писмен знак и кой знак от къде да вземе. Като най-използваните са били най-голямо количество и са по средата, най-лесно налични са.
Имало ли е печатни неточности и чести ли са били?
От опитните словослагатели – не. Но то е било въпрос на отмалялост, тъй като зависи какво имаш да набереш като текст. Но когато се прави едно печатно произведение, първо се поставят, подреждат се буквите, след това се поставят в една сходна тавичка и се прави отпечатък, който е експериментален, с цел да може да мине през промяна.
Тоест, имало е опция за промяна?
Да, имало е опция за промяна, макар че не постоянно такава е била допустима. Аз постоянно съм си мислила по какъв начин по този начин в един текст от старите книги някои от буквичките са обърнати. А то е по този начин,защото просто не са видели това жлебче накъде е обърнато, къде би трябвало да бъде. Има доста такива книги.
Кажете ни, какво замислите за тази машина? Колко време е стояла тук без да се употребява, просто като музеен експонат?
Проблемът в машината бяха валяците, които би трябвало добре да разнесат това мастило. Повърхността им и покритието бяха разядени от мастилото, което са употребявали преди. И намерихме метод – напълно гратис ни ги направиха от компания, която прави на печатницата на Българска народна банка валовете.
И тази компания е в Пловдив?
Да, тя се оказа пловдивска компания. Те ги взеха и доста бързо направиха ново покритие, което ни оказва помощ към този момент да вършим и демонстрации.
За годишнината смятате да предоставите опция и на хората да пробват? Това по този начин ли е?
Да. С доста внимание, тъй като всичко по машината е доста здрав метал. Всъщност ще гледаме да е по-бавно, тъй като тя подвига доста огромна скорост. Работи като крачна машина. И набира висока скорост, няма по какъв начин да я спрем.
За това ще бъдем по-внимателни при демонстрациите. Но да, може би ще предоставим и опция за хората да опитат. Но, може би по-бавничко.
Всъщност, по какъв начин по този начин решихте да възстановите тази машина? От къде се породи желанието ви? От машината в Клисура ли?
Машината в Клисура, да. Още уредниците преди нас ни споделиха, че това е чудесна опция да се направи. Ние в този момент сме малко наготово в музея, тъй като и експозицията е правена от хората преди нас. Така че признателни сме им за това, което ни оставят. Много благоприятни условия има в музея в разнообразни насоки да се работи – и към ателиета, и към възпитаници, и към групи. Но Вера Кисьова, на чието място пристигнах ам, ми сподели, че е доста добра концепция машината да рда бъде възставена.
И по този начин го направихме. Но в действителност ние изискуем доста на майстора Валентин Денев, който пристигна особено от Казанлък, няколко пъти, ще пристигна и още един път. Той ни донесе разнообразни неща.
Същият е оправил и машината, която в този момент е в Клисура, нали по този начин?
Той е работил доста на онази машина, доста дълго време. Той си е експерт индивидът, има отношение към тия машини, знае по какъв начин става, занимава се и с набиране на текста, и с отпечатване. Няколко пъти е идвал към този момент и още няколко ще пристигна. Сега е моментът ние да се научим да се оправяме напълно независимо с машината.
Т.е. вие минавате през образование?
Ние прекосяваме постоянно през образование, тъй като това си е комплициран поминък. Начина, по който се наместват самите клишета по-късно като стартираме, живот и здраве, да редим текст, това е комплицирано нещо и би трябвало и опит, и неточност, и проба.
Сега учим термините. Много от термините от печатането сме ги възприели и през днешния ден, като да вземем за пример " факсимиле ". Без да си даваме сметка, че това е термин от печатницата. Това е готовата форма, направена е и може да се употребява в разнообразни обстановки.
И за жалост в речта си използваме постоянно " клишета ", което не е доста добре. Вие казахте, че музеят предлага доста благоприятни условия за работа с деца и други. Може ли да разкажете какво оферирате? Знаем, че сме и в навечерието на разпределяне и на националните награди " Христо Г. Данов “.
Какви са другите действия на музея?
Правили сме доста неща, като да вземем за пример калиграфски ателиета. Преди две седмици беше последното - на Методиевите празнувания. Ние не сме калиграфи тук, в музея, макар че едната колежка мина образование, само че това си е също комплицирана работа, не става бързо. Така че каним посетители, които да демонстрират на искащите, да, разнообразни шрифтове, разнообразни благоприятни условия за красиво писане. И въобще, имаме предпочитание да покажем на хората за калиграфията, за красивото писане, което ние сме не запомнили, тъй като ние към този момент доста рядко пишем на ръка и доста грозно пишем на ръка.
Наскоро едно детенце, възпитаник в 3 клас ме попита: " Докога би трябвало да употребявам това ръкописно писане? – майка му питала за какво не написа печатно. А аз му споделям: " Ми, то това си остава за цялостен живот и е добре да пишеш на ръка “.
Да, тъкмо по този начин. Ръката е обвързвана с мозъка. Всъщност този пръст, който имаме и който ни оказва помощ да вършим всякакви неща, доста ни е оказал помощ да се развием. Аз си мисля, че и ръкописното писане и калиграфията имат благоприятни условия за ателиета, за правене на някакви неща, за научаване и връзка надлежно.
А по какъв различен метод работите с децата?
Ами, по-късно ще имаме занятие с дечица. Другата ми колежка е художник и има доста огромен опит в работа с художествени действия, и всичко обвързвано към печатането, към книгата, което може да бъде направено по-бързо, по-лесно, с цел да могат да видят децата процеса, имаме концепцията да го създадем. След малко дечицата ще вършат отпечатък с бухалчето, знак на Данов и на неговата печатница. И ще си създадат една паметна книга, тъй като и от учебно заведение " Данов “ и те имат годишнина тази година.
Различни неща сме правили свързани и с двора, тъй като дворът ни е доста прекрасен, имаме чемшир, с което доста малко дворове към този момент могат да се похвалят. Имаме два типа смокини, имаме круша.
Самата къща по какъв начин успявате да я поддържате? Къщата е неповторима, в действителност.
Къщата е частна благосъстоятелност и тя е предоставена на Регионалния исторически музей и на Община Пловдив за стопанисване. Това е едно прелестно място, тъй като е малко над града, над шумотевицата. Имаме към 16 типа птици в двора, най-различни. И с това доста постоянно занимаваме нашите гости – какво има в двора на възрожденската къща: калдъръма, кладенеца, чешмата, чемшира, растенията, които се гледали като мушкато, такива типични неща.
Така че имаме и една огромна книжарница възстановка, която пък е цялостна с учебници по най-различни предмети и с образователни пособия. Понеже Данов се е стремял, и тогава не имало интернет, не е имало енциклопедия, която да отвориш, да видиш. По-скоро имало е, само че в по-късно време и в по-малки количества, не толкоз налични, колкото са в този момент.
Тогава издателите, като Данов, са се стремели да има образователна картина, да има учебник и образователна пособие по дадена тематика. Така детето добива най-ПЪЛНА визия.
Ето, това е възстановка на книжарницата тук. Когато се е разкрил музеят е била същинска книжарница на Държавното издателство " Христо Г. Данов “. Всъщност, Държавното издателство " Христо Г. Данов “, тяхна е самодейността за изработката на този музей. Тази книжарница е била работеща. По-късно към този момент, като го няма и издателството, ние я направихме примерна книжарница по фотография от 1905, която тук можете да видите. И демонстрираме, както се споделя, издателския репертоар на Данов. Той издава доста и разнообразни учебници от география, история, вяра и всичко належащо за процеса на образование. След това химия, физика, математика.
Ето, това е един апарат за електричество. Той не е напълно работещ, само че е забавен. Тази дръжка се върти, тук се получава търкане по стъклото и опитът е примерно нещо да се възпламени тук от горната страна или да има крушка. Това също е апарат, отново за електричество.
Както казахте, на едно място всичко, което се учи.
Да. Много картини имаме. Този азбучник е по-късен. Вече Данов е умрял, той е от 1937-1938-а, само че всеки преподавател може да види какво се предлага. И в действителност тези образователни картини са доста скъпи. Ние минаваме към момента през развой на реституция на доста от картините. Те са доста скъпи. Някои са на български създатели, други са взети подготвени. Ето тази " Снежанка и седемте джуджета “ си е картина, която той е взел и предлага в своите книжарници. Всяка такава картина е извор на доста забавни истории.
Има картини за по-малките. Те доста добре припознават, че това е за тях. Който дребен човек е пристигнал тук, незабавно споделя: " А, ето ги поповите лъжички. Ето тук има водно конче “ – неща, над които възрастните няма толкоз да се зачудят.
Имаме и доста речници от френски език. В края на XIX век френският език е бил по-популярен. Неслучайно Данов издава вестник " Марица “ - първата му страница, първата му част е на френски език, с цел да може да изясни какво се случва в Източна Румелия и изобщо в българските земи.
Но този азбучник е доста забавен, тъй като всеки преподавател може да пристигна и да си избере пособие, картина, която му е нужна по дадена тематика, като всичко има цени. Описано е извънредно добре.
Изобщо Данов е бил популярен човек, мислил е за доста неща.
А тук представяме малко и Манчов. Той също има място в експозицията, като също по сходство на Данов има своето място в учебникарската литература. Той пък издава първата българска енциклопедия, поради което си губи и къщата, тази, в която в този момент се намира Район " Централен ", с цел да се финансира. Просто знае, че няма да успее да има цялостно покритие на тая сума, която влага, само че споделя, че би трябвало да има на български език такава енциклопедия. Всеки уважаващ себе си език би трябвало да има такава книга, е мислел той.
Имате празник тази година? Любопитно ни е първо да разберем каква е историята на печатарската машина, която реставрирахте в този момент. А след това към този момент ще ни разкажете за по-новото време и какво вършиме сега.
Машината е част от експонатите на Регионален исторически музей Пловдив от много време, още преди да го има този отдел " Книгоиздаване на България “, който към този момент е на 50 години. На 22 май ще честваме 50-годишнината от откриването на експозицията. Записано е в инвентарните книги, че тази машина е от печатницата на Христо Данов, една от печатните машини. Можем да забележим този вид машини и на фотосите, които имаме, на неговото издателство от 1905-а. Той е имал и различен вид машини, които са по-големи, за отпечатване на по-големи произведения. Тази обаче на нас ни е доста обичана, тъй като е доста хубава. Много си я обичаме. Това е вид " американка " – по този начин се им казвали на този вид машини.
Това значи ли, че е създавана в Америка?
Не. Тази е създадена в Будапеща. Има същата такава в Клисура, която е създадена във Виена, тя ни беше на посетители преди две години. Но разнообразни са теориите за какво тъкмо " американка " са им казвали на този вид машини, само че по този начин са ги наричали. Характеризират се с този диск, върху който се нанася мастилото. Всъщност ето тук се поставя мастилото, надлежно тук е и този печатарски нож ракел, който управлява количеството на самото мастило, което би трябвало да се отдава. Имаме един валяк. Този валяк се допира до различен и по този метод лишава малко мастило. И по-късно той ще разнесе това мастило върху диска, откъдето другите два вала ще вземат от мастилото и ще намастилят това, което имаме за отпечатване. В случая имаме и едно факсимиле цинково, което сме оставили.
Това факсимиле може да се сменя, нали по този начин?
Клишето може да се сменя, може да се прави текст. В случая на нас това като начинаещи печатари ни е по-лесно, тъй като самото словослагане си е цяла просвета. Това си е поминък, който се е крадял. Може да видите по какъв начин има дребни деца там на фотосите. Това е машина за висок щемпел. Т.е. печата се, като авансово се редят буквите върху компас. Реди се по този начин, като се гледа жлебчето да е сложено с лице на открито. Защото словослагателите са нямали доста време. Те е трябвало да наредят текста огледално, с цел да може той да излезе напечатан. Това е доста трудоемко. Трябват познания, умения, експедитивност. Различните букви са подредени в избрани видове шкафове /регали/.
Ние неотдавна получихме два огромни регала за букви, които се надяваме за 50-годишната да изложим. Те са едни много огромни шкафове, с по-няколко чекмеджета. Всяко чекмедже има обособен шрифт – дали са дребни букви, дали са огромни букви. Изкарва се от регала това чекмедже, поставя се от горната страна и към този момент словослагателят знае тъкмо коя писмен знак и кой знак от къде да вземе. Като най-използваните са били най-голямо количество и са по средата, най-лесно налични са.
Имало ли е печатни неточности и чести ли са били?
От опитните словослагатели – не. Но то е било въпрос на отмалялост, тъй като зависи какво имаш да набереш като текст. Но когато се прави едно печатно произведение, първо се поставят, подреждат се буквите, след това се поставят в една сходна тавичка и се прави отпечатък, който е експериментален, с цел да може да мине през промяна.
Тоест, имало е опция за промяна?
Да, имало е опция за промяна, макар че не постоянно такава е била допустима. Аз постоянно съм си мислила по какъв начин по този начин в един текст от старите книги някои от буквичките са обърнати. А то е по този начин,защото просто не са видели това жлебче накъде е обърнато, къде би трябвало да бъде. Има доста такива книги.
Кажете ни, какво замислите за тази машина? Колко време е стояла тук без да се употребява, просто като музеен експонат?
Проблемът в машината бяха валяците, които би трябвало добре да разнесат това мастило. Повърхността им и покритието бяха разядени от мастилото, което са употребявали преди. И намерихме метод – напълно гратис ни ги направиха от компания, която прави на печатницата на Българска народна банка валовете.
И тази компания е в Пловдив?
Да, тя се оказа пловдивска компания. Те ги взеха и доста бързо направиха ново покритие, което ни оказва помощ към този момент да вършим и демонстрации.
За годишнината смятате да предоставите опция и на хората да пробват? Това по този начин ли е?
Да. С доста внимание, тъй като всичко по машината е доста здрав метал. Всъщност ще гледаме да е по-бавно, тъй като тя подвига доста огромна скорост. Работи като крачна машина. И набира висока скорост, няма по какъв начин да я спрем.
За това ще бъдем по-внимателни при демонстрациите. Но да, може би ще предоставим и опция за хората да опитат. Но, може би по-бавничко.
Всъщност, по какъв начин по този начин решихте да възстановите тази машина? От къде се породи желанието ви? От машината в Клисура ли?
Машината в Клисура, да. Още уредниците преди нас ни споделиха, че това е чудесна опция да се направи. Ние в този момент сме малко наготово в музея, тъй като и експозицията е правена от хората преди нас. Така че признателни сме им за това, което ни оставят. Много благоприятни условия има в музея в разнообразни насоки да се работи – и към ателиета, и към възпитаници, и към групи. Но Вера Кисьова, на чието място пристигнах ам, ми сподели, че е доста добра концепция машината да рда бъде възставена.
И по този начин го направихме. Но в действителност ние изискуем доста на майстора Валентин Денев, който пристигна особено от Казанлък, няколко пъти, ще пристигна и още един път. Той ни донесе разнообразни неща.
Същият е оправил и машината, която в този момент е в Клисура, нали по този начин?
Той е работил доста на онази машина, доста дълго време. Той си е експерт индивидът, има отношение към тия машини, знае по какъв начин става, занимава се и с набиране на текста, и с отпечатване. Няколко пъти е идвал към този момент и още няколко ще пристигна. Сега е моментът ние да се научим да се оправяме напълно независимо с машината.
Т.е. вие минавате през образование?
Ние прекосяваме постоянно през образование, тъй като това си е комплициран поминък. Начина, по който се наместват самите клишета по-късно като стартираме, живот и здраве, да редим текст, това е комплицирано нещо и би трябвало и опит, и неточност, и проба.
Сега учим термините. Много от термините от печатането сме ги възприели и през днешния ден, като да вземем за пример " факсимиле ". Без да си даваме сметка, че това е термин от печатницата. Това е готовата форма, направена е и може да се употребява в разнообразни обстановки.
И за жалост в речта си използваме постоянно " клишета ", което не е доста добре. Вие казахте, че музеят предлага доста благоприятни условия за работа с деца и други. Може ли да разкажете какво оферирате? Знаем, че сме и в навечерието на разпределяне и на националните награди " Христо Г. Данов “.
Какви са другите действия на музея?
Правили сме доста неща, като да вземем за пример калиграфски ателиета. Преди две седмици беше последното - на Методиевите празнувания. Ние не сме калиграфи тук, в музея, макар че едната колежка мина образование, само че това си е също комплицирана работа, не става бързо. Така че каним посетители, които да демонстрират на искащите, да, разнообразни шрифтове, разнообразни благоприятни условия за красиво писане. И въобще, имаме предпочитание да покажем на хората за калиграфията, за красивото писане, което ние сме не запомнили, тъй като ние към този момент доста рядко пишем на ръка и доста грозно пишем на ръка.
Наскоро едно детенце, възпитаник в 3 клас ме попита: " Докога би трябвало да употребявам това ръкописно писане? – майка му питала за какво не написа печатно. А аз му споделям: " Ми, то това си остава за цялостен живот и е добре да пишеш на ръка “.
Да, тъкмо по този начин. Ръката е обвързвана с мозъка. Всъщност този пръст, който имаме и който ни оказва помощ да вършим всякакви неща, доста ни е оказал помощ да се развием. Аз си мисля, че и ръкописното писане и калиграфията имат благоприятни условия за ателиета, за правене на някакви неща, за научаване и връзка надлежно.
А по какъв различен метод работите с децата?
Ами, по-късно ще имаме занятие с дечица. Другата ми колежка е художник и има доста огромен опит в работа с художествени действия, и всичко обвързвано към печатането, към книгата, което може да бъде направено по-бързо, по-лесно, с цел да могат да видят децата процеса, имаме концепцията да го създадем. След малко дечицата ще вършат отпечатък с бухалчето, знак на Данов и на неговата печатница. И ще си създадат една паметна книга, тъй като и от учебно заведение " Данов “ и те имат годишнина тази година.
Различни неща сме правили свързани и с двора, тъй като дворът ни е доста прекрасен, имаме чемшир, с което доста малко дворове към този момент могат да се похвалят. Имаме два типа смокини, имаме круша.
Самата къща по какъв начин успявате да я поддържате? Къщата е неповторима, в действителност.
Къщата е частна благосъстоятелност и тя е предоставена на Регионалния исторически музей и на Община Пловдив за стопанисване. Това е едно прелестно място, тъй като е малко над града, над шумотевицата. Имаме към 16 типа птици в двора, най-различни. И с това доста постоянно занимаваме нашите гости – какво има в двора на възрожденската къща: калдъръма, кладенеца, чешмата, чемшира, растенията, които се гледали като мушкато, такива типични неща.
Така че имаме и една огромна книжарница възстановка, която пък е цялостна с учебници по най-различни предмети и с образователни пособия. Понеже Данов се е стремял, и тогава не имало интернет, не е имало енциклопедия, която да отвориш, да видиш. По-скоро имало е, само че в по-късно време и в по-малки количества, не толкоз налични, колкото са в този момент.
Тогава издателите, като Данов, са се стремели да има образователна картина, да има учебник и образователна пособие по дадена тематика. Така детето добива най-ПЪЛНА визия.
Ето, това е възстановка на книжарницата тук. Когато се е разкрил музеят е била същинска книжарница на Държавното издателство " Христо Г. Данов “. Всъщност, Държавното издателство " Христо Г. Данов “, тяхна е самодейността за изработката на този музей. Тази книжарница е била работеща. По-късно към този момент, като го няма и издателството, ние я направихме примерна книжарница по фотография от 1905, която тук можете да видите. И демонстрираме, както се споделя, издателския репертоар на Данов. Той издава доста и разнообразни учебници от география, история, вяра и всичко належащо за процеса на образование. След това химия, физика, математика.
Ето, това е един апарат за електричество. Той не е напълно работещ, само че е забавен. Тази дръжка се върти, тук се получава търкане по стъклото и опитът е примерно нещо да се възпламени тук от горната страна или да има крушка. Това също е апарат, отново за електричество.
Както казахте, на едно място всичко, което се учи.
Да. Много картини имаме. Този азбучник е по-късен. Вече Данов е умрял, той е от 1937-1938-а, само че всеки преподавател може да види какво се предлага. И в действителност тези образователни картини са доста скъпи. Ние минаваме към момента през развой на реституция на доста от картините. Те са доста скъпи. Някои са на български създатели, други са взети подготвени. Ето тази " Снежанка и седемте джуджета “ си е картина, която той е взел и предлага в своите книжарници. Всяка такава картина е извор на доста забавни истории.
Има картини за по-малките. Те доста добре припознават, че това е за тях. Който дребен човек е пристигнал тук, незабавно споделя: " А, ето ги поповите лъжички. Ето тук има водно конче “ – неща, над които възрастните няма толкоз да се зачудят.
Имаме и доста речници от френски език. В края на XIX век френският език е бил по-популярен. Неслучайно Данов издава вестник " Марица “ - първата му страница, първата му част е на френски език, с цел да може да изясни какво се случва в Източна Румелия и изобщо в българските земи.
Но този азбучник е доста забавен, тъй като всеки преподавател може да пристигна и да си избере пособие, картина, която му е нужна по дадена тематика, като всичко има цени. Описано е извънредно добре.
Изобщо Данов е бил популярен човек, мислил е за доста неща.
А тук представяме малко и Манчов. Той също има място в експозицията, като също по сходство на Данов има своето място в учебникарската литература. Той пък издава първата българска енциклопедия, поради което си губи и къщата, тази, в която в този момент се намира Район " Централен ", с цел да се финансира. Просто знае, че няма да успее да има цялостно покритие на тая сума, която влага, само че споделя, че би трябвало да има на български език такава енциклопедия. Всеки уважаващ себе си език би трябвало да има такава книга, е мислел той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ