Интересна година си беше 2020. Със сигурност ще я запомним,

Интересна година си беше 2020. Със сигурност ще я запомним, само че май няма да е с положително. Някои като събитие на годината ще посочат ковидясването, ужасът и суматохата, които ни втълпиха, маските и наложителното седене по къщите. Други като събитие на годината ще отчетат огромните митинги за събаряне освен на държавното управление, само че и на основния прокурор, с недоволството от продължаващата мутренска политика, с ”Мутри, вън!” на Президента Радев и хилядите протестиращи.

Това е годината, в която обществено започнаха да убиват свободата и демокрацията под подправената маска на угриженост за нашия живот и здраве, година, в която политиците минаха всевъзможни граници на естественото и хуманното, година, в която алчността и маниакалното предпочитание за надзор над хората надвиха над здравия разсъдък. Година, в която едни трепереха паникьосани и овъртени с маски и ръкавици надалеч от околните си, други стояха на педя разстояние от непознати хора и без маски крещяха, че повече не желаят да живеят във властта на мутрите.

Година, в която видяхме, че опазването на здравето е изцяло ликвидирано и че наред с достойните лекари, в него има най-вече търговци на живот и здраве. Видяхме, че здравият разсъдък дефинитивно отлетя от главите на политиците, а малоумните им ограничения унищожиха с изключение на здравето на хората, и техният занаят. Затвориха заведенията за хранене, само че не и спортните събития и ледени пързалки. Лутаха се от едната прекаленост в другата, до момента в който дефинитивно убедиха мислещите хора, че не могат да ръководят и са нездравословни.

Надеждата пристигна наред с отчаянието. Проблемът на интелигенцията и рационалните хора постоянно е бил в инертността и опасението от принуждение. Действията на държавното управление и основния прокурор, който има наглостта да претърства Президентството и да арестува съветници на Президента, както се оказа - нелегално, бяха тласъкът хиляди хора да излязат повече от четири месеца по площадите и да заявят: " Мутри, вън! ". Постепено хората схванаха, че с мирни митинги няма да свалим нарушители. В тези дни на неодобрение и на вяра видях хиляди младежи, които бяха твърдо решени да трансформират нещата. Видях хиляди възрастни, които към този момент нямаха какво да губят и споделиха " Стига! " на незаконното ръководство. Народът ни се учи. Този път още първоначално видя някои от подправените " водачи ", които статуквото се опита да пробута на протестиращите. Но митингите продължиха макар тях. И хората започнаха да се осъзнават. Да виждат схемите зад лъскавите думи. И същността зад политическия пиар на новите спасители.

Година, в която децата ни станаха най-голямата жертва на системата и вместо да играят по паркове и градини, бяха затворени сами по домовете си, страхувайки се за живота си и за живота и здравето на околните си. Загубена година за образованието и за децата ни. Година на социопатия и психопатия. Социалната отдалеченост се трансформира в боязън от ближните. Нормалният инстинкт за самозапазване се трансформира в ежеминутна суматоха, която убива по-успешно от вируса.

Година, в която Злото сподели същинското си лице. Година, в която видяхме, че в случай че желаеме - можем. Година на осъзнаване на нашата мощ. И подготвеност да продължим.

До цялостна победа.

Да я изпратим с мир остарялата 2020 година. И да се подготвим за войната, която престои. Защото свободата постоянно е на върха на копието!

Автор: Елена Гунчева