Ултратънка CIGS соларна клетка обещава 25,7% ефективност
Иновацията може да усъвършенства успеваемостта и да понижи себестойността на фотоволтаиците
Иновация в CIGS слънчевите кафези ги прави още по-ефективни и конкурентни пред силициевите им аналози (снимка: CC0 Public Domain)
Нова и доста тънка слънчева клетка употребява волфрамов сулфид като полеви пласт на задната повърхнина за реализиране на 25,7% успеваемост на преобразуването на слънчевата светлина. Според своите основатели, нововъведението може да бъде включена в стандартните слънчеви кафези на база CIGS, с цел да усъвършенства тяхната успеваемост и да понижи цената на абсорбиращия материал.
Изследователи от Националния софтуерен институт „ Visvesvaraya “ в Индия предложиха нова конструкция за слънчеви кафези от медно-индиево-галиев диселенид (CIGS), употребяваща волфрамов дисулфид (WS2) като полеви пласт на задната повърхнина (BSF).
BSF пластовете се състоят от по-силно легирана област на задната повърхнина на слънчевата клетка и нормално се употребяват за увеличение на напрежението на устройството. Волфрамовият дисулфид – извънредно хлъзгаво, изсъхнало кино смазочно покритие, което действа при тежки условия – може да се употребява в слънчевите кафези като пласт за превозване на електрони и като буферен пласт. А нанолистовете и наночастиците на база WS2 нормално се ползват в наноелектрониката, оптоелектрониката, газовите сензорни устройства, устройства за предпазване на сила.
„ Новостта на тази разработка е в това, че за първи път при CIGS слънчеви кафези е реализирана успеваемост от 25,7% при 200 нм дебелина на CIGS абсорбиращия пласт и 50 нм дебелина на пласта на полето на задната повърхнина “, уточни водещият създател на проучването Сушама М. Гирипундже.
Това изтъняване на CIGS клетките има за цел понижаване на потреблението на редкоземни материали като индий и галий, както и понижаване на цената на ват. „ Въздействието ще бъде явно в мащаба на всеобщото произвеждане на слънчеви кафези на база CIGS “, добави създателят. „ Подобен тип конструкция не е разработвана по-рано, доколкото е известно на създателите “.
Учените са симулирали работата на устройството при общоприети условия на осветеност и са открили, че то реализира успеваемост на превръщане от 25,7% и напрежение на отворена верига от 0,81 V. Според тях, новата разработка може да бъде вградена в стандартните слънчеви кафези на база CIGS, с цел да се усъвършенства тяхната успеваемост и да се понижи цената на абсорбиращия материал.
Откритието е от голяма важност, защото тънкослойните слънчеви кафези стават все по-популярни и намират от ден на ден приложения, конкурирайки се с обичайните плоски и правоъгълни панели от силиций. CIGS модулите създават 10-15% повече електричество на годишна база в съпоставяне със силициевите си събратя, могат да са извънредно гъвкави, доста по-малко се въздействат от отрицателните резултати на високите температури на околния въздух. Обичайно са чисто черни.
Интересът към тях идва и от обстоятелството, че дейната субстанция за хващане и превръщане на слънчевата светлина може да се нанася върху всякаква повърхнина, което прави допустимо основаването на слънчеви кафези върху гъвкаво фолио. А това отваря голям набор от нови благоприятни условия за преобразяване на елементарни повърхности в такива, които създават слънчево електричество.
Иновация в CIGS слънчевите кафези ги прави още по-ефективни и конкурентни пред силициевите им аналози (снимка: CC0 Public Domain)
Нова и доста тънка слънчева клетка употребява волфрамов сулфид като полеви пласт на задната повърхнина за реализиране на 25,7% успеваемост на преобразуването на слънчевата светлина. Според своите основатели, нововъведението може да бъде включена в стандартните слънчеви кафези на база CIGS, с цел да усъвършенства тяхната успеваемост и да понижи цената на абсорбиращия материал.
Изследователи от Националния софтуерен институт „ Visvesvaraya “ в Индия предложиха нова конструкция за слънчеви кафези от медно-индиево-галиев диселенид (CIGS), употребяваща волфрамов дисулфид (WS2) като полеви пласт на задната повърхнина (BSF).
BSF пластовете се състоят от по-силно легирана област на задната повърхнина на слънчевата клетка и нормално се употребяват за увеличение на напрежението на устройството. Волфрамовият дисулфид – извънредно хлъзгаво, изсъхнало кино смазочно покритие, което действа при тежки условия – може да се употребява в слънчевите кафези като пласт за превозване на електрони и като буферен пласт. А нанолистовете и наночастиците на база WS2 нормално се ползват в наноелектрониката, оптоелектрониката, газовите сензорни устройства, устройства за предпазване на сила.
„ Новостта на тази разработка е в това, че за първи път при CIGS слънчеви кафези е реализирана успеваемост от 25,7% при 200 нм дебелина на CIGS абсорбиращия пласт и 50 нм дебелина на пласта на полето на задната повърхнина “, уточни водещият създател на проучването Сушама М. Гирипундже.
Това изтъняване на CIGS клетките има за цел понижаване на потреблението на редкоземни материали като индий и галий, както и понижаване на цената на ват. „ Въздействието ще бъде явно в мащаба на всеобщото произвеждане на слънчеви кафези на база CIGS “, добави създателят. „ Подобен тип конструкция не е разработвана по-рано, доколкото е известно на създателите “.
Учените са симулирали работата на устройството при общоприети условия на осветеност и са открили, че то реализира успеваемост на превръщане от 25,7% и напрежение на отворена верига от 0,81 V. Според тях, новата разработка може да бъде вградена в стандартните слънчеви кафези на база CIGS, с цел да се усъвършенства тяхната успеваемост и да се понижи цената на абсорбиращия материал.
Откритието е от голяма важност, защото тънкослойните слънчеви кафези стават все по-популярни и намират от ден на ден приложения, конкурирайки се с обичайните плоски и правоъгълни панели от силиций. CIGS модулите създават 10-15% повече електричество на годишна база в съпоставяне със силициевите си събратя, могат да са извънредно гъвкави, доста по-малко се въздействат от отрицателните резултати на високите температури на околния въздух. Обичайно са чисто черни.
Интересът към тях идва и от обстоятелството, че дейната субстанция за хващане и превръщане на слънчевата светлина може да се нанася върху всякаква повърхнина, което прави допустимо основаването на слънчеви кафези върху гъвкаво фолио. А това отваря голям набор от нови благоприятни условия за преобразяване на елементарни повърхности в такива, които създават слънчево електричество.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ