Инициативният комитет от магистър-фармацевти изразява остра позиция по повод нарастващото

Инициативният комитет от магистър-фармацевти показва остра позиция във връзка възходящото напрежение в бранша, обвързвано със  забавени заплащания от НЗОК към аптеките и систематичното подценяване на активността на магистър-фармацевтите , изключително във връзка със скъпоструващите и безвъзмездни лекарствени артикули.

От 1 април 2025 година досега аптеките в България не са получили заплащанията си от НЗОК.  Това основава съществени финансови затруднения за семейни аптеки в страната, които са гръбнакът на лекарствоснабдяването.

„ Поради закъснение на заплащанията от НЗОК към аптеките сме притиснати до границата на нашите финансови благоприятни условия. Настояваме за промени в заплащането и фиксиране на съответни дати за разплащане. Това ще докара до по-голяма предвидимост и ще понижи напрежението в снабдителния развой “, показват от Инициативния комитет.

Факт е, че заплащанията са планувани по закон, само че в практиката постоянно не се правят до крайния 30-дневен период, изключително в интервали с почивни дни.

Допълнителен проблем е  неналичието на надценка върху скъпоструващите медикаменти , както и   ниската, едвам 15%-ова надценка  за лекарствата за сърдечно-съдови болести. Ако от 1 юни се въведе сходна стъпка и за лекарства за  белодробни и неврологични болести – аптеките ще се откажат от договорите си с фонда. 

„ Този популизъм е вреден за пациентите със социалнозначими болести, тъй като най-евтините медикаменти потвърдено, не са най-безопасните и ефикасните, а за аптеките, е съдбовен. “, акцентират от ИКМФ.

В същото време Касата резистира към казуса от години и безмълвно отминава желаните от търговците на дребно корекции на възнагражденията им за активност. Политиците също не виждат проблем в това пренареждане на аптечния пазар и надали не толерират усилването на ролята на отвесно обвързваните с дистрибутори и производители аптеки. Но тези структури не са в цялата страна, а единствено в огромните градове. Така, че административният напън върху фамилните аптеки е неработещ и заплашва достъпа до медикаменти за хронично болните.

Последствията са действителни:
Невъзможност да се поддържат съответни наличия. Ограничен достъп на пациентите до лекарства. Риск от изборно зареждане за избрани пациенти. Недофинансирани аптеки, които мъчно покриват битови разноски и заплати.
Надценките в аптечния сектор  не са променяни повече от 20 години , до момента в който цените на медикаментите следват инфлационните процеси и са се нараснали с 15–20%.

Подкрепяме настояванията на Българският лекарски съюз за увеличаване на здравната вноска с 12% и заслужено възнаграждение на труда на здравните чиновници в бранша, като това включва и труда на фармацевтите в аптеките. 

Искаме увеличение на таксите за активност на безплатните медикаменти в цитираните нагоре групи медикаменти с 25% и промяна на надценките за останалите, съгласно инфлацията в бранша.

Министерството на здравеопазването и Комисията по опазване на здравето към Народното събрание за открит спор по тематиката.

Аптеките не могат да продължат да бъдат „ невидимите спонсори “ на здравната система. Необходим е незабавен разговор за финансовата резистентност на лекарствоснабдяването в България.