България има 52 защитени наименования за произход за вина, но не всички от тях се използват | Обсъдиха се инициативи за повече видимост на българските винени дестинации
Инициативи за повече видимост на българските винени дестинации и нови хрумвания за райониране в бранша бяха разисквани в петък в Министерството на земеделието на работна среща, ръководена от заместник-министър Георги Събев с присъединяване на заместник-министър Тодор Джиков, научи Moreto.net. По време на срещата стана ясно, че България има 52 предпазени наименования за генезис за виновност, само че не всички от тях се употребяват.
„ Необходимостта от обзор на настоящето райониране по схемите за качество е належащо, с цел да има повсеместен логически и действително работещ метод към българското произвеждане и българските артикули, в това число и виновността, в полза на развиването на районите у нас “, разяснява още Георги Събев. България има 52 предпазени наименования за генезис за виновност, само че не всички от тях се употребяват. Страната е защитила две Защитени географски инструкции – Тракийска равнина и Дунавска низина, които, от своя страна, обгръщат райони, които не попадат в тези географски области. Разглеждането на сегашните контури на райониране на географските означения става по предложение на Георги Събев, в рамката на стартираната през 2021 година „ Програма за локални обичайни районни артикули “.
По време на работното съвещание беше показан и напредъкът по нормативното контролиране на указателни табели (пътен знак) за винен път/район/дестинация по отношение на подадено от МЗм публично искане за изменение на Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
В тази връзка са подхванати дейности от страна на министерствата на земеделието, на туризма и на културата за включване на винопроизводството в националния лист на детайлите на нематериалното културно завещание, което е условие за кафяви указателни табели. Документите за кандидатурата са в развой на подготовка и до края на този месец ще бъдат входирани от Института по лозарство и винарство в гр. Плевен.
На съвещанието бяха показани резултатите от извършено от аграрното министерство анкетно изследване по отношение на опциите за инспектиране на регионите със Защитено название за генезис (ЗНП) и Защитено географско напътствие (ЗГУ), както и въвеждането на профилирани указателни табели, насочващи към българските винопроизводители. И двата дискутирани въпроса целят предоставяне на по-добра видимост на българските винарни и виновността, създадени от тях.
Мнозинството от интервюираните смятат, че регионите би трябвало да отразяват в по-голяма степен разнообразните природо-климатични условия, които образуват присъщия тероар при производството на качествени виновност.
Заместник-министър Събев означи, че в новия програмен интервал ще има специфична намеса в границите на Стратегическия проект за развиването на земеделието и селските региони на България, обвързвана със схемите за качество. Също по този начин ще има опция за разпространение на логата на ЗГУ и ЗНП, които са общи за питателните артикули и за виновността. Той прикани представителите на бранша да вземат по-активно присъединяване в развиването на винения бранш посредством присъединяване в диалози, в това число и с други заинтригувани страни. „ Много е значимо за развиването на винения туризъм да се подтикват и засилват взаимоотношенията сред производители – в това число и на хранителни артикули наоколо до винарните, организации за ръководство на туристическите райони, както и представители на локалната власт “, акцентира аграрният заместник-министър.
„ Необходимостта от обзор на настоящето райониране по схемите за качество е належащо, с цел да има повсеместен логически и действително работещ метод към българското произвеждане и българските артикули, в това число и виновността, в полза на развиването на районите у нас “, разяснява още Георги Събев. България има 52 предпазени наименования за генезис за виновност, само че не всички от тях се употребяват. Страната е защитила две Защитени географски инструкции – Тракийска равнина и Дунавска низина, които, от своя страна, обгръщат райони, които не попадат в тези географски области. Разглеждането на сегашните контури на райониране на географските означения става по предложение на Георги Събев, в рамката на стартираната през 2021 година „ Програма за локални обичайни районни артикули “.
По време на работното съвещание беше показан и напредъкът по нормативното контролиране на указателни табели (пътен знак) за винен път/район/дестинация по отношение на подадено от МЗм публично искане за изменение на Наредба № 18 от 23 юли 2001 година за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
В тази връзка са подхванати дейности от страна на министерствата на земеделието, на туризма и на културата за включване на винопроизводството в националния лист на детайлите на нематериалното културно завещание, което е условие за кафяви указателни табели. Документите за кандидатурата са в развой на подготовка и до края на този месец ще бъдат входирани от Института по лозарство и винарство в гр. Плевен.
На съвещанието бяха показани резултатите от извършено от аграрното министерство анкетно изследване по отношение на опциите за инспектиране на регионите със Защитено название за генезис (ЗНП) и Защитено географско напътствие (ЗГУ), както и въвеждането на профилирани указателни табели, насочващи към българските винопроизводители. И двата дискутирани въпроса целят предоставяне на по-добра видимост на българските винарни и виновността, създадени от тях.
Мнозинството от интервюираните смятат, че регионите би трябвало да отразяват в по-голяма степен разнообразните природо-климатични условия, които образуват присъщия тероар при производството на качествени виновност.
Заместник-министър Събев означи, че в новия програмен интервал ще има специфична намеса в границите на Стратегическия проект за развиването на земеделието и селските региони на България, обвързвана със схемите за качество. Също по този начин ще има опция за разпространение на логата на ЗГУ и ЗНП, които са общи за питателните артикули и за виновността. Той прикани представителите на бранша да вземат по-активно присъединяване в развиването на винения бранш посредством присъединяване в диалози, в това число и с други заинтригувани страни. „ Много е значимо за развиването на винения туризъм да се подтикват и засилват взаимоотношенията сред производители – в това число и на хранителни артикули наоколо до винарните, организации за ръководство на туристическите райони, както и представители на локалната власт “, акцентира аграрният заместник-министър.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ