Пилеем европейски пари за нашенски вреди
Инициативата "Зелени закони " следи от 2014г. насам развиването и резултатите от използването на българското екологично законодателство в областите на енергетиката, климата, устройството на територията, развиването на селските региони, биоразнообразието и горите. Сега бе оповестен разбор, в който се установи, че методът, по който се употребяват евросубсидиите за поддържане на пашата в националните ни паркове повече вреди, в сравнение с оказва помощ на природата.
Автор на разбора е специалистът Бояна Василева. Според нея Националните паркове са основани за запазване на скъпа природа и туризъм, а субсидирането на пашата в тях би трябвало да се случва, единствено в случай че не вреди на природата.
Хората, ангажирани с самодейността, са на мнение, че липсва надзор над дейностите на притежателите на стада, което води до несъразмерна употреба и с това - до увреждания на екосистемите.
В рамките на Програмата за развиване на селските региони (2014-2020) подмярката "Пасторализъм " (Традиционни практики за сезонна паша) се реализира у нас единствено и само на териториите на трите национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Включването й в селскостопанската политика на Европейския съюз е подбудено от потребността за запазване на естествените екосистеми на пасищата и ливадите. Хилядолетното им интензивно и стабилно прилагане е обособило нови полуестествени екосистеми с високо биоразнообразие. Но съгласно учените смяната на стопанисването на тези пасища в последните 100 години - от една страна прекомерното им прилагане и от друга - занемаряване в по-недостъпни и отдалечени региони, води до повече от 12% загуба на биоразнообразие в Европа. Впрочем такива полуестествени пасища в България съществуват на доста места отвън националните паркове - да вземем за пример в планински и полупланински региони на Родопите, Средна гора, Предбалкана, Странджа, Сакар и други, които сега в огромна степен пустеят.
През декември 2020 година стана ясно, че финансирането на селскостопанската политика на България през идващите две години ще продължи по съществуващите правила на Програмата за развиване на селските региони (2014-2020), макар че Министерството на храните и горите не е открило резултата на въздействието им върху околната среда и по-конкретно на подмярката "Пасторализъм ", за която има публични доказателства, че въздейства отрицателно върху опазването на биоразнообразието. Доказателство са разпорежданията за сезонната паша в предпазените местообитания, които идват от самите дирекции на Националните паркове в описанията им за бъдещи действия.
Според Василева да вземем за пример от 2000-та до 2017 година Дирекция „ Национален парк Рила “ събира, обобщава и проучва данни за относителната бройка и разпространяване на популацията на неговата територия на балканската дива коза. Анализът обаче демонстрира, че на избрани места на територията на парка, които постоянно се употребяват и от дивата коза, е позволено пашуването и това утежнява нейното положение.
Пашата в Национален парк Централен Балкан пък оказвала отрицателно въздействие върху природозащитното положение на няколко предпазени местообитания. На първо място върху буковите гори. А на второ - върху преходните блата и плаващи преносими торфища.
Бояна Василева акцентира, че използването на политиките и надлежно финансирането на съответни ограничения в нежни екосистеми, освен това във към този момент предпазени територии, би трябвало да се прави извънредно деликатно, като се следи и регистрира резултата им. При състояние, че има очевидни доказателства за отрицателния екологичен резултат на тези мярки не можем да разберем за какво от земеделското министерство оферират удължаването им, отбелязва тя.
Хората от самодейността „ Зелени закони “ регистрират, че дотациите за паша постоянно са значим приход за притежателите на стадата и подтикват заетостта в планински региони, само че тъкмо тази подмярка с обсег само на територията на националните паркове водела до завъртането на циничен кръг.
Освен това в организацията са на мнение, че в дейностите на земеделското ведомство има и юридически проблем. Според нея удължаването на подмярката за още две години предстои на процедура по Оценка за съгласуемост и Екологична оценка на съображение на член 31 от Закона за биологичното многообразие, което досега не е направено През декември 2020 година "Зелени закони " са изпратили в МЗХГ и в Министерство на околната среда и водите мнение за прекъсване на финансирането по "Пасторализъм " за 2021-а и 2022 година, само че на този стадий реакция от двете министерства няма.
Автор на разбора е специалистът Бояна Василева. Според нея Националните паркове са основани за запазване на скъпа природа и туризъм, а субсидирането на пашата в тях би трябвало да се случва, единствено в случай че не вреди на природата.
Хората, ангажирани с самодейността, са на мнение, че липсва надзор над дейностите на притежателите на стада, което води до несъразмерна употреба и с това - до увреждания на екосистемите.
В рамките на Програмата за развиване на селските региони (2014-2020) подмярката "Пасторализъм " (Традиционни практики за сезонна паша) се реализира у нас единствено и само на териториите на трите национални парка – Рила, Пирин и Централен Балкан. Включването й в селскостопанската политика на Европейския съюз е подбудено от потребността за запазване на естествените екосистеми на пасищата и ливадите. Хилядолетното им интензивно и стабилно прилагане е обособило нови полуестествени екосистеми с високо биоразнообразие. Но съгласно учените смяната на стопанисването на тези пасища в последните 100 години - от една страна прекомерното им прилагане и от друга - занемаряване в по-недостъпни и отдалечени региони, води до повече от 12% загуба на биоразнообразие в Европа. Впрочем такива полуестествени пасища в България съществуват на доста места отвън националните паркове - да вземем за пример в планински и полупланински региони на Родопите, Средна гора, Предбалкана, Странджа, Сакар и други, които сега в огромна степен пустеят.
През декември 2020 година стана ясно, че финансирането на селскостопанската политика на България през идващите две години ще продължи по съществуващите правила на Програмата за развиване на селските региони (2014-2020), макар че Министерството на храните и горите не е открило резултата на въздействието им върху околната среда и по-конкретно на подмярката "Пасторализъм ", за която има публични доказателства, че въздейства отрицателно върху опазването на биоразнообразието. Доказателство са разпорежданията за сезонната паша в предпазените местообитания, които идват от самите дирекции на Националните паркове в описанията им за бъдещи действия.
Според Василева да вземем за пример от 2000-та до 2017 година Дирекция „ Национален парк Рила “ събира, обобщава и проучва данни за относителната бройка и разпространяване на популацията на неговата територия на балканската дива коза. Анализът обаче демонстрира, че на избрани места на територията на парка, които постоянно се употребяват и от дивата коза, е позволено пашуването и това утежнява нейното положение.
Пашата в Национален парк Централен Балкан пък оказвала отрицателно въздействие върху природозащитното положение на няколко предпазени местообитания. На първо място върху буковите гори. А на второ - върху преходните блата и плаващи преносими торфища.
Бояна Василева акцентира, че използването на политиките и надлежно финансирането на съответни ограничения в нежни екосистеми, освен това във към този момент предпазени територии, би трябвало да се прави извънредно деликатно, като се следи и регистрира резултата им. При състояние, че има очевидни доказателства за отрицателния екологичен резултат на тези мярки не можем да разберем за какво от земеделското министерство оферират удължаването им, отбелязва тя.
Хората от самодейността „ Зелени закони “ регистрират, че дотациите за паша постоянно са значим приход за притежателите на стадата и подтикват заетостта в планински региони, само че тъкмо тази подмярка с обсег само на територията на националните паркове водела до завъртането на циничен кръг.
Освен това в организацията са на мнение, че в дейностите на земеделското ведомство има и юридически проблем. Според нея удължаването на подмярката за още две години предстои на процедура по Оценка за съгласуемост и Екологична оценка на съображение на член 31 от Закона за биологичното многообразие, което досега не е направено През декември 2020 година "Зелени закони " са изпратили в МЗХГ и в Министерство на околната среда и водите мнение за прекъсване на финансирането по "Пасторализъм " за 2021-а и 2022 година, само че на този стадий реакция от двете министерства няма.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ