Заради COVID с 16% са се увеличи хората в Европа, които полагат грижи за болни близки
Информационна акция „ Заедно за пациентите. Защото ни е грижа “, инициирана от Мерк България, започва с дискусионно студио, отдадено на проблемите на хора, които поставят неплатени грижи за техни близки с дълготрайни болести, физически увреждания или когнитивно/психическо разстройство. Кампанията има за цел да покаже посредством социологически изследвания, персонални истории и други форми, че да си неразделно до непосредствен с хронично заболяване е тежка задача и че никой не би трябвало да е самичък в грижата за болния.
Според европейско социологическо изследване на Мерк, направено в 12 страни в края на 2020 година - ГЛОБАЛЕН ИНДЕКС НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПОЛАГАЩИТЕ ГРИЖИ В ЕВРОПА, пандемията от Коронавирус - 19 е нараснала приблизително с 16% броят на хората в Европа, които неплатено поставят грижи за свои заболели близки. 24% са се нараснали полагащите грижи в Германия, с 18% в Испания, с 14% във Франция, с 12% в Италия и с 10% във Англия. Освен това пандемията фрапантно е нараснала тежестта върху всички лица, към този момент полагащи грижи за свои близки. 80% от тях споделят, че след началото на пандемията са пожертвали огромна част от персоналния си живот за индивида, за който се грижат, а
75% са се почувствали по-изтощени и уплашени отвсякога
65% от полагащите грижи са влошили прочувственото си здраве, 67% се опасяват, че ще изгубят работата си, на 52% грижата за болния непосредствен се отразява отрицателно на професионалната кариера.
На обстоятелството, че за полагащите грижи става все по-трудно да жонглират сред професионалните и персоналните си потребности, обърна внимание доктор Ани Цакова – изпълнителен шеф на Мерк България: „ Състаряването на популацията и обстановката с Ковид в допълнение утежни тези проблеми. 20% от популацията са на ръба на своите благоприятни условия да откликват на потребностите на своите близки и в същото време да не престават да се оправят със своите професионални отговорности. Ето за какво нашата компания започва самодейността „ Заедно за пациентите. Защото ни е грижа “, с която слагаме фокуса върху хората, които оказват грижа на заболели близки. Целта е да се създадат промени в закони и наредби, което да облекчи тези хора и да направи труда им забележим за обществото. Нашата компания даде образец в това отношение. Още преди пандемията Мерк вкара доста облекчения за чиновниците си, които се грижат за заболели хора в фамилията – гъвкаво работно време, спомагателни дни отпуск, безвъзмездна психически съвещания, опция на чиновниците да спортуват и да се грижат за своето здраве. “
Медицинският шеф на Мерк България доктор Кремена Георгиева показа, че е с изключение на професионално и персонално стои зад идеята, защото самата тя е била неколкократно в ролята на грижещ се за близки с хронични болести и деменция. Налагало се е да прави редица взаимни отстъпки в персоналния и професионалния си път поради ролята на грижещ се. „ Хора като мен са над 100 милиона души в Европа. На всеки от нас може да се наложи да поставя грижи за близки. Приемам това предизвикателство като опция за личностно израстване, не се вживявам в ролята на жертва, а диря по какъв начин мога да оказа помощ на себе си, на други хора в сходна обстановка да срещнат схващане и поддръжка “, изясни доктор Георгиева.
В панела от полемиката, наименуван „ Родителят, който в никакъв случай не спи “, своите персонални истории в грижата за заболели от диабет споделиха Рени Василева, Иван Иванов и Росица Пандова – ръководител на Асоциация „ Култура без граници “.
За психичната поддръжка, от която има потребност оказващият грижа на своето дете с епилепсия, описаха Веска Събева – член на Конфедерация отбрана на здравето (КЗЗ) и ръководител на Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ), и Антоанета Витева – член на АРДЕ. Те обърнаха внимание на
потребността от Центрове за заместваща грижа, в които да оставят умерено болните си деца
за 3 – 4 дни, с цел да си починат.
Психиатърът доктор Владимир Наков от Националния център по публично здраве и разбори заяви, че 52 милиона души в Съединени американски щати поставят неофициални грижи за близки с увреждания и тежки болести. 34 милиона от тях се грижат за заболели повече от 30 години, като множеството са дами. „ Проблем е, че полагащите грижа за дементно заболели у дома нямат особено образование по какъв начин да се оправят най-добре с тези доста сложни за гледане пациенти. Същевременно тази грижа поврежда освен психологичното, само че и телесното им здраве. Те би трябвало да се оправят с рисковото и неловко държание на дементните пациенти, да ги пазят от изгубване, да търпят техният яд и недоверчивост. Същевременно болните постоянно нарушават съня на боногледача. Доказано е, че това води до увеличение с 12% на риска от инсулт и съвсем 90% - риска от тревога и меланхолия за оказващите грижа “, добави доктор Наков.
Експертът по здравно право – юрист Калина Михайлова, изясни, че в правния мир в България не съществува разбиране за полагащ безплатна грижа, а единствено за персонален помощник – почасово полагащ платена грижа. „ Това е правна празнина, която не дава опция за юридически статут на хората, полагащи грижи за свои близки непрекъснато и безплатно. По тази причина тези хора са невидими за правото и нямат права, както и отговорности “, съобщи юрист Михайлова.
Клиничният психолог Зорница Спиридонова обоснова потребността на полагащите грижи от психическа поддръжка и ги окуражи да търсят помощ и да намират време за себе си. „ Грижата за близкия е толкоз поглъщаща, те са толкоз потънали в болката, тъгата и страховете на болния, че не помнят за себе си “, сподели Зорница Спиридонова.
Според европейско социологическо изследване на Мерк, направено в 12 страни в края на 2020 година - ГЛОБАЛЕН ИНДЕКС НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПОЛАГАЩИТЕ ГРИЖИ В ЕВРОПА, пандемията от Коронавирус - 19 е нараснала приблизително с 16% броят на хората в Европа, които неплатено поставят грижи за свои заболели близки. 24% са се нараснали полагащите грижи в Германия, с 18% в Испания, с 14% във Франция, с 12% в Италия и с 10% във Англия. Освен това пандемията фрапантно е нараснала тежестта върху всички лица, към този момент полагащи грижи за свои близки. 80% от тях споделят, че след началото на пандемията са пожертвали огромна част от персоналния си живот за индивида, за който се грижат, а
75% са се почувствали по-изтощени и уплашени отвсякога
65% от полагащите грижи са влошили прочувственото си здраве, 67% се опасяват, че ще изгубят работата си, на 52% грижата за болния непосредствен се отразява отрицателно на професионалната кариера.
На обстоятелството, че за полагащите грижи става все по-трудно да жонглират сред професионалните и персоналните си потребности, обърна внимание доктор Ани Цакова – изпълнителен шеф на Мерк България: „ Състаряването на популацията и обстановката с Ковид в допълнение утежни тези проблеми. 20% от популацията са на ръба на своите благоприятни условия да откликват на потребностите на своите близки и в същото време да не престават да се оправят със своите професионални отговорности. Ето за какво нашата компания започва самодейността „ Заедно за пациентите. Защото ни е грижа “, с която слагаме фокуса върху хората, които оказват грижа на заболели близки. Целта е да се създадат промени в закони и наредби, което да облекчи тези хора и да направи труда им забележим за обществото. Нашата компания даде образец в това отношение. Още преди пандемията Мерк вкара доста облекчения за чиновниците си, които се грижат за заболели хора в фамилията – гъвкаво работно време, спомагателни дни отпуск, безвъзмездна психически съвещания, опция на чиновниците да спортуват и да се грижат за своето здраве. “
Медицинският шеф на Мерк България доктор Кремена Георгиева показа, че е с изключение на професионално и персонално стои зад идеята, защото самата тя е била неколкократно в ролята на грижещ се за близки с хронични болести и деменция. Налагало се е да прави редица взаимни отстъпки в персоналния и професионалния си път поради ролята на грижещ се. „ Хора като мен са над 100 милиона души в Европа. На всеки от нас може да се наложи да поставя грижи за близки. Приемам това предизвикателство като опция за личностно израстване, не се вживявам в ролята на жертва, а диря по какъв начин мога да оказа помощ на себе си, на други хора в сходна обстановка да срещнат схващане и поддръжка “, изясни доктор Георгиева.
В панела от полемиката, наименуван „ Родителят, който в никакъв случай не спи “, своите персонални истории в грижата за заболели от диабет споделиха Рени Василева, Иван Иванов и Росица Пандова – ръководител на Асоциация „ Култура без граници “.
За психичната поддръжка, от която има потребност оказващият грижа на своето дете с епилепсия, описаха Веска Събева – член на Конфедерация отбрана на здравето (КЗЗ) и ръководител на Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ), и Антоанета Витева – член на АРДЕ. Те обърнаха внимание на
потребността от Центрове за заместваща грижа, в които да оставят умерено болните си деца
за 3 – 4 дни, с цел да си починат.
Психиатърът доктор Владимир Наков от Националния център по публично здраве и разбори заяви, че 52 милиона души в Съединени американски щати поставят неофициални грижи за близки с увреждания и тежки болести. 34 милиона от тях се грижат за заболели повече от 30 години, като множеството са дами. „ Проблем е, че полагащите грижа за дементно заболели у дома нямат особено образование по какъв начин да се оправят най-добре с тези доста сложни за гледане пациенти. Същевременно тази грижа поврежда освен психологичното, само че и телесното им здраве. Те би трябвало да се оправят с рисковото и неловко държание на дементните пациенти, да ги пазят от изгубване, да търпят техният яд и недоверчивост. Същевременно болните постоянно нарушават съня на боногледача. Доказано е, че това води до увеличение с 12% на риска от инсулт и съвсем 90% - риска от тревога и меланхолия за оказващите грижа “, добави доктор Наков.
Експертът по здравно право – юрист Калина Михайлова, изясни, че в правния мир в България не съществува разбиране за полагащ безплатна грижа, а единствено за персонален помощник – почасово полагащ платена грижа. „ Това е правна празнина, която не дава опция за юридически статут на хората, полагащи грижи за свои близки непрекъснато и безплатно. По тази причина тези хора са невидими за правото и нямат права, както и отговорности “, съобщи юрист Михайлова.
Клиничният психолог Зорница Спиридонова обоснова потребността на полагащите грижи от психическа поддръжка и ги окуражи да търсят помощ и да намират време за себе си. „ Грижата за близкия е толкоз поглъщаща, те са толкоз потънали в болката, тъгата и страховете на болния, че не помнят за себе си “, сподели Зорница Спиридонова.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ