„На първа линия“ - национална информационна кампания за близките на жертвите на домашно насилие започна за пръв път в България
Информационна акция „ На първа линия " за образование и поддръжка на околните на жертвите на домашно принуждение стартира за първи път в България. Целта е по едно и също време да изясни ролята им, да ги осведоми и предизвика да бъдат дейни и да оказват поддръжка на нуждаещите се, тъй като точно те най-често са първите хора, към които потърпевшите от принуждение се обръщат.
Статистиката демонстрира, че 75 % от жертвите на домашно принуждение в началото разкриват истината точно пред родственици, другари, съседи, сътрудници са хората. В допълнение - над 50 % от оживелите, които сполучливо са избягали от обстановка на домашно принуждение, регистрират
позитивно присъединяване на другари и родственици в логистичната подкреп, а вероятността оживелите с дейната поддръжка на фамилията и приятелите да изоставен трайно връзките на принуждение е с 45 % по-голяма.
Чрез акцията си „ На първа линия ", финансирана от Програма „ Силна " на Български Фонд за дамите и Европейски съюз, Фондация „ Будителките " има за цел да образова тъкмо тези хора и да им даде убеденост да се намесят и да поддържат свои близки и познати. Вярвайки, че фамилията и приятелите са жизненоважни съдружници по пътя на оживелите към свободата, а тяхната поддръжка може да бъде трансформираща, акцията регистрира и обстоятелството, че околните на жертвите също се нуждаят от достъп до обучение и запаси, с цел да предложат ефикасна и устойчива помощ.
Кампанията има да цел да уточни и следните способи за незабавна и ефикасна интервенция на околните посредством:
- Активно чуване: Пострадалите постоянно се обръщат към околните си за удостоверение и за шерване на прекарванията си без боязън от наказание. - Емпатия и поощрение: обезпечаването на прочувствена непоклатимост може да даде опция на потърпевшите да подхващат стъпки за овакантяване на обстановката на принуждение.
- Овластяване - връщането на контрола у жертвата, основаването на чувство за персонални граници, право на предписание със личната орис
Ролята на фамилията и приятелите се простира оттатък непосредствената спешна намеса, като те играят голяма роля и за:
- Помагане на потърпевшите да възстановят обществените си връзки и възприятието си за нормалност.
- Подпомагане при търсене на работа, грижи за деца или други дълготрайни потребности. - Вероятността за повторна виктимизация при оживелите със мощни обществени мрежи е доста по-малка.
Полезни препоръки околните могат да открият на:
Повече информация за акцията - [email protected]
→Приложение 1 - Защо околните не всеки път оказват помощ?
Често околните на лица в риск или потърпевши от принуждение не разпознават знаците, отхвърлят да одобряват действителността или непосредствено застават на страната на насилника. В патриархално общество като българското постоянно се приема за най-висша полезност запазването на фамилията, а не персоналното благополучие и достолепие на неговите членове. Случва се родители да не имат вяра не детето си, близки другари да отхвърлят изказванията на жертвата, съседи да симпатизират на насилника, тъй като „ поздравява ".
От друга страна жертвите постоянно не търсят помощ, даже от най-близките си, от позор. Особено в дребните обитаеми места, разкриването на сходна обстановка обрича жертвата на спомагателна виктимизация.
Подкрепата на разположение, претърпяло принуждение, е прочувствено и душевен натоварваща:
- Страх за тяхната сигурност - Приятелите и фамилията могат да се усещат застрашени от възмездие от страна на насилника.
Изчерпване на силите: Оказването на непрекъсната поддръжка може да докара до прочувствено натоварване.
- Необходимост от упътвания: Много от околните не са сигурни по какъв начин дейно да оказват помощ, без да утежняват ситуацията на потърпевшия.
→Приложение 2 - Свидетелства на жертви
„ Когато бях в насилническа връзка, нито един от моите другари не разпозна знаците, въпреки да виждаха, че не съм добре. След като сама диагностицирах обстановката, след това доказана и от експерти, множеството бяха изумени, даже моя другарка - психотерапевтка. Впоследствие две от най-близките ми
приятелки отхвърлиха да повярват и да вземат моята страна по време на раздялата. В резултат ги изгубих като другари. "
„ Винаги си мислим, че тормозът е нападателен, бие и наскърбява. Страшно е, когато те насилват прочувствено, когато ти споделят с благи думи, че би трябвало да се изолираш от всички, тъй като " ти си нечий свят ", че би трябвало да напуснеш работа, че единствено сътрудникът ти мисли положителното. Това прочувствено изнудване унищожава постепенно и несъмнено другарства, роднински взаимоотношения и кариера. Започва безобидно и благовидно и малко по малко започваш да се превръщаш в отшелник в личния си дом и да си залепен до " обичаното " създание. "
„ Ами аз съм била в подтиснически връзки. Приятелка ми предложи превоз, с цел да се спася, а в различен случай брат ми ми отвори очите, че това, което се случва, не е обич. За благополучие съм заобиколена от верните хора. Вече различавам всички сигнали за принуждение в едни връзки, само че за жалост не всички хора са по този начин, по тази причина тази акция би била потребна. Често жертвата бива упреквана от хората в близост. "
„ Поздравления за самодейността, уповавам се една такава акция да помогне на хората, които живеят в илюзия по отношение на насилниците. Аз самата изгубих 7 години от живота си в илюзорната действителност на един нарцисист, психически принудител в най неприятния смисъл и щеше да е по-добре в случай че имаше кой да ми отвори очите по-рано. Знайте, че околните ви хора виждат доста неща, само че в множеството случаи се тормозят да приказват с цел да не приемете неправилно думите им. А аз знам добре, че когато си газлайтнат да вярваш, че никой с изключение на насилника не ти желае положителното, че сте единствено ти и той против света, доста мъчно е да ти покажат истината. Слава Богу, аз прогледнах внезапно, като че ли някаква завеса се смъкна от очите ми и видях ясно действителността. Свободна съм и се веселя на всеки момент отвън тази изкривена действителност в която бях попаднала. "
„ Всяка токсична връзка има мощно психическо и прочувствено отражение върху личността. В множеството случаи това са по-дълги връзки,като в моята история. Когато взех решението за бракоразвод, всички се втурнаха да " избавят фамилията ", което от дълго време не съществуваше. Вероятно това, което си споделял или не са го разбрали и чули. Важното е да изберете себе си, ясно и съответно да заявите позицията си, да
можете да продължите даже и самичък, а верните хора ще ви схванат, другите отпадат. "
„ Когато осъзнах, че съм в насилническа връзка (психо-емоционален всекидневен тормоз и опит за финансов), то тогава в действителност разбрах смисъла в думите подкрепящо и обичащо семейство, и правилни другари! Не всички осъзнаваха, ясно, какво ми се случва, само че и в този момент стоят до мен на всяка крачка! Защото насилието продължава! Все по яростно по отношение на детето и мен (психо-емоционално, институционално и финансово). "
„ Никой от околните и приятелите ми не допусна, че става дума за домашно принуждение. За околните в моя случай е разбираемо, тъй като съм израснала в такова семейство с принуждение (всякакво!) и към този момент съм наясно, че хора за които насилието (и нямам поради единствено физическото) е такова отпреди да се родят дори, не считат, че се случва нещо супер неправилно. Дори имаше коментар от рода на " Какво толкоз, при мен беше по-зле, теб най-малко не те бие на лягане и на ставане "! От там поддръжка няма по какъв начин да пристигна. От друга страна пък, хора, които не са осведомени въобще с насилието, а идват от здрави фамилии, единствено повтарят " Ама по какъв начин е допустимо! ". Този вид хора даже отхвърлиха да повярват, че има принуждение, тъй като измежду компания и на открито измежду хора той е господин чаровник. Мисля, че и до ден сегашен го считат за подобен и че аз съм отговорна за раздялата ни. Имам съсем директни реплики по този мотив. Има и трета категория, които различавам все по-лесно в живота. Самите те са обект на домашно принуждение и когато кажа нещо на тази тематика, по-скоро са сконфузени, безмълвни и нито дават, нито желаят препоръки, нито вземат страна или изричат мнение по въпроса. Най-много да кажат " Отървала си се! " Обществото ни има крещяща потребност от образоване по тематика принуждение във всичките му форми.Успех! "
„ Наистина значима самодейност, триумф! Да, да имаш към себе си хора, с които да приказваш, били родственици, другари или просто познати, е най-важното. Една другарка ми сподели вмомента на страдалчество към развода, че няма да ми разреши да ходяна психолог, а по-добре да си приказвам с нея. Много приятелки ме избягваха, тъй като тематиката не им беше приятна, това е огромният проблем в подобен миг. Но някои бяха до мен единствено да слушат, тъй като знаеха, че рочно от това имам нижда най-вече. След години мълчане и търпене, да застане до теб някой, който те зачита и желае да знае по какъв начин се чувстваш, в действителност може да ти избави душeвността и да ти даде мощ да се измъкнеш и да продължиш. "
Години наред родителите ми заставаха против мен. Съпругът ми беше " най ". Когато историите му излязоха " на ярко " майка ми влезе в болница със подозрения за инфаркт. Слава Богу, размина се! Но не могат още да си простят...
Мен още 80 % не ми имат вяра и питат дали да не се съберем:)
Повечето нарцисисти си ги навързват такива, оплитат околните... На британски им викат " летящи маймуни ", нямам концепция от кое място идва... При мен в действителност съумя да увърти цялото ми семейство + съседите, които ме познават от 35+ години... Но аз персонално считам, че сама съм си отговорна, поради какъв брой се изхвърлих да представям историята като нещо извънредно и изобщо, сбъдната фантазия. "
→Приложение 3 - Полезни препоръки
Как да подкрепим обиден от домашно принуждение?
Изисква се доста мощ, с цел да се приказва за претърпяното принуждение, изключително тъй като дамите постоянно са отхвърлени, когато споделят своето прекарване.
Когато някой се обърне към вас
Признайте, че макар че е в страшна и сложна обстановка, тя прави значима и смела крачка напред, като се обръща към вас.
За приятелите и фамилията може да бъде същинско предизвикателство да поддържат човек, който претърпява домашно принуждение, само че най-важното нещо, е да ѝ окажете прочувствена поддръжка. Изслушвайте я и ѝ вярвайте. Позволете ѝ да изрази възприятията си пред вас и ѝ дайте време и пространство.
Имайте поради, че домашното принуждение е обвързвано с опитите на един човек да управлява различен - причинителят евентуално ще е лишил огромна част от контрола от нея, тъй че не правете същото. Вместо да изземвате обстановката от ръцете ѝ или да вземате решения вместо нея, дайте ѝ да разбере, че има поддръжка за нея, в случай че и когато реши да я получи.
Тя може да реши, че не е подобаващият миг да получи помощ или да си тръгне. Това е обикновено. Важно е да не я насилвате и да не я съдите за това, че е взела това решение. Оставете тя сама да дефинира границите на това, кое счита за безвредно и кое не е. Помнете, че тя е специалистът в личните си прекарвания. Въпреки това, в случай че имате съображение да смятате, че някой е в непосредствена заплаха, тогава можете да се обадите на полицията или да насърчите жертвата да се обади на полицията, в случай че е в положение да го направи.
Когато тя споделя прекарванията си, в действителност я изслушвайте, пробвайте се да я разберете и не я обвинявайте. Нека знае, че не е сама, и я насочете към. Служителите за поддръжка могат да ѝ оказват помощ да се оправи с насилието и да ѝ опишат за опциите, които има пред себе си.
Възможно е тя да е претърпяла физическо принуждение, както и прочувствено принуждение. Ако тя показа тази информация с вас, можете да ѝ предложите да отидете с нея при персоналния доктор или в болничното заведение. Ако тя се усеща удобно да го направи, можете да ѝ помогнете да заяви за нападението(ята) в полицията.
Възможно е насилникът да ѝ е споделил, че тя заслужава насилието. Уверете я, че това не е правилно, никой не заслужава да бъде заплашван или наранен. Няма опрощение за държанието на насилника, насилникът е единственият виновен за дейностите си.
Използвайте подкрепящ език
Може да е мъчно да чуете човек да приказва за това, през което минава, само че е значимо възприятията ви да не се трансформират в неоправдателни думи.
Осъдителният език във връзка с домашното принуждение може да затвърди рискови стандарти. Той може да затрудни дамите да схванат насилието, което претърпяват, да се примирят с него и да потърсят професионална поддръжка. Вместо " Ако бях на твое място, щях да си потегли ", пробвайте се да покажете, че разбирате многото спънки, пред които е изправена - от финансови до прочувствени, като кажете: " Разбирам, че има спънки да си тръгнеш ". Напускането е голямо решение, което може да докара до по-нататъшно принуждение, и е значимо тя да вземе своето решение, когато се почувства подготвена.
Също по този начин е значимо да бъдете овластяващ глас и да не я обвинявате за насилието. Вместо " Какво направи, с цел да го провокираш? ", пробвайте " Не заслужаваш това, без значение от всичко " или вместо " Това не наподобява на него ", пробвайте " Чувствата ти са годни и аз ти имам вяра ".
Когато подкрепяте някого, думите ви са мощни. Изключително значимо е оживелите да получат верния отговор, когато се извърнат към вас.
Грижете се за себе си
Не забравяйте да се грижите за себе си, до момента в който подкрепяте някого. Не се поставяйте в рискови обстановки. Не би трябвало да оферирате на насилника да говорите с него или да се поставяте в обстановки, в които насилникът може да ви схване като опасност. Ако
насилникът знае, че вашият другар или член на фамилията ви търси за помощ, или в случай че го конфронтирате за насилието, това може да докара до ескалация.
Защо тя просто не си тръгне?
Трябва да спрем да упрекваме потърпевшите, че остават и да стартираме да ги поддържаме, с цел да им дадем опция да изоставен. След като разберем многочислените спънки, които препятстват човек да напусне насилствена връзка - без значение дали става въпрос за психически, прочувствени, финансови, физически или кибер закани - можем да стартираме да го поддържаме и овластяваме да вземе най-хубавото решение. Същевременно държим само насилниците виновни за държанието им. Ето някои от аргументите, които пречат на дамите да изоставен:
Опасност и боязън
Една от най-важните аргументи, заради които дамите не напущат, е, че това може да бъде извънредно рисково. Страхът, който дамите изпитват, е напълно действителен - вероятността от принуждение след разлъка нараства доста. Данните от проучване на Национален статистически институт демонстрират, че 20.5% от дамите на възраст 18 - 74 година в страната, които сега имат или в миналото са имали сътрудник, са претърпели един или повече случаи на принуждение от съкровен сътрудник. Сред типовете принуждение, породено от съкровен сътрудник, най-разпространено е психическото принуждение: 19.4% са потърпевши от такова. (ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСИЛИЕТО, ОСНОВАНО НА ПОЛ EU-GBV, 2021 НСИ)
Изолиране
Домашното принуждение постоянно разчита на уединяване на жертвата. Извършителят работи за намаляване на връзките ѝ със фамилията и приятелите, което прави извънредно мъчно търсенето на поддръжка. Извършителите постоянно се пробват да понижат контактите на дамата с външния свят, с цел да ѝ попречат да осъзнае, че държанието им е принудително и погрешно. Изолацията води до това, че дамите стават извънредно подвластни от контролиращия ги сътрудник.
Срам, разстройване или отказване
Извършителите постоянно са уважавани или харесвани в своите общности, тъй като са чаровни и манипулативни. Това пречи на хората да разпознаят насилието и в допълнение изолира дамата. Извършителят постоянно омаловажава, отхвърля или упреква жертвата за насилието. Жертвите могат да се срамят или да се оправдават пред себе си и пред другите, с цел да прикрият злоупотребата.
Травма и ниско самочувствие
Представете си, че всеки ден ви споделят, че сте безполезни, и въздействието, което това оказва върху самочувствието ви. Жертвите имат доста лимитирана независимост да вземат решения по отношение на принуждение, постоянно са травмирани, постоянно им се споделя " не би могъл да се оправиш самичък, имаш потребност от мен ". Страхът е непрекъснат и те живеят в свят на всекидневен смут.
Практически аргументи
Насилниците постоянно управляват всеки аспект от живота на жертвата си, като вършат невъзможна работата или финансовата самостоятелност. Контролирайки достъпа до пари, дамите остават неспособни да устоят себе си и децата си. Те могат да се опасяват, че децата им ще бъдат отнети.
Статистиката демонстрира, че 75 % от жертвите на домашно принуждение в началото разкриват истината точно пред родственици, другари, съседи, сътрудници са хората. В допълнение - над 50 % от оживелите, които сполучливо са избягали от обстановка на домашно принуждение, регистрират
позитивно присъединяване на другари и родственици в логистичната подкреп, а вероятността оживелите с дейната поддръжка на фамилията и приятелите да изоставен трайно връзките на принуждение е с 45 % по-голяма.
Чрез акцията си „ На първа линия ", финансирана от Програма „ Силна " на Български Фонд за дамите и Европейски съюз, Фондация „ Будителките " има за цел да образова тъкмо тези хора и да им даде убеденост да се намесят и да поддържат свои близки и познати. Вярвайки, че фамилията и приятелите са жизненоважни съдружници по пътя на оживелите към свободата, а тяхната поддръжка може да бъде трансформираща, акцията регистрира и обстоятелството, че околните на жертвите също се нуждаят от достъп до обучение и запаси, с цел да предложат ефикасна и устойчива помощ.
Кампанията има да цел да уточни и следните способи за незабавна и ефикасна интервенция на околните посредством:
- Активно чуване: Пострадалите постоянно се обръщат към околните си за удостоверение и за шерване на прекарванията си без боязън от наказание. - Емпатия и поощрение: обезпечаването на прочувствена непоклатимост може да даде опция на потърпевшите да подхващат стъпки за овакантяване на обстановката на принуждение.
- Овластяване - връщането на контрола у жертвата, основаването на чувство за персонални граници, право на предписание със личната орис
Ролята на фамилията и приятелите се простира оттатък непосредствената спешна намеса, като те играят голяма роля и за:
- Помагане на потърпевшите да възстановят обществените си връзки и възприятието си за нормалност.
- Подпомагане при търсене на работа, грижи за деца или други дълготрайни потребности. - Вероятността за повторна виктимизация при оживелите със мощни обществени мрежи е доста по-малка.
Полезни препоръки околните могат да открият на:
Повече информация за акцията - [email protected]
→Приложение 1 - Защо околните не всеки път оказват помощ?
Често околните на лица в риск или потърпевши от принуждение не разпознават знаците, отхвърлят да одобряват действителността или непосредствено застават на страната на насилника. В патриархално общество като българското постоянно се приема за най-висша полезност запазването на фамилията, а не персоналното благополучие и достолепие на неговите членове. Случва се родители да не имат вяра не детето си, близки другари да отхвърлят изказванията на жертвата, съседи да симпатизират на насилника, тъй като „ поздравява ".
От друга страна жертвите постоянно не търсят помощ, даже от най-близките си, от позор. Особено в дребните обитаеми места, разкриването на сходна обстановка обрича жертвата на спомагателна виктимизация.
Подкрепата на разположение, претърпяло принуждение, е прочувствено и душевен натоварваща:
- Страх за тяхната сигурност - Приятелите и фамилията могат да се усещат застрашени от възмездие от страна на насилника.
Изчерпване на силите: Оказването на непрекъсната поддръжка може да докара до прочувствено натоварване.
- Необходимост от упътвания: Много от околните не са сигурни по какъв начин дейно да оказват помощ, без да утежняват ситуацията на потърпевшия.
→Приложение 2 - Свидетелства на жертви
„ Когато бях в насилническа връзка, нито един от моите другари не разпозна знаците, въпреки да виждаха, че не съм добре. След като сама диагностицирах обстановката, след това доказана и от експерти, множеството бяха изумени, даже моя другарка - психотерапевтка. Впоследствие две от най-близките ми
приятелки отхвърлиха да повярват и да вземат моята страна по време на раздялата. В резултат ги изгубих като другари. "
„ Винаги си мислим, че тормозът е нападателен, бие и наскърбява. Страшно е, когато те насилват прочувствено, когато ти споделят с благи думи, че би трябвало да се изолираш от всички, тъй като " ти си нечий свят ", че би трябвало да напуснеш работа, че единствено сътрудникът ти мисли положителното. Това прочувствено изнудване унищожава постепенно и несъмнено другарства, роднински взаимоотношения и кариера. Започва безобидно и благовидно и малко по малко започваш да се превръщаш в отшелник в личния си дом и да си залепен до " обичаното " създание. "
„ Ами аз съм била в подтиснически връзки. Приятелка ми предложи превоз, с цел да се спася, а в различен случай брат ми ми отвори очите, че това, което се случва, не е обич. За благополучие съм заобиколена от верните хора. Вече различавам всички сигнали за принуждение в едни връзки, само че за жалост не всички хора са по този начин, по тази причина тази акция би била потребна. Често жертвата бива упреквана от хората в близост. "
„ Поздравления за самодейността, уповавам се една такава акция да помогне на хората, които живеят в илюзия по отношение на насилниците. Аз самата изгубих 7 години от живота си в илюзорната действителност на един нарцисист, психически принудител в най неприятния смисъл и щеше да е по-добре в случай че имаше кой да ми отвори очите по-рано. Знайте, че околните ви хора виждат доста неща, само че в множеството случаи се тормозят да приказват с цел да не приемете неправилно думите им. А аз знам добре, че когато си газлайтнат да вярваш, че никой с изключение на насилника не ти желае положителното, че сте единствено ти и той против света, доста мъчно е да ти покажат истината. Слава Богу, аз прогледнах внезапно, като че ли някаква завеса се смъкна от очите ми и видях ясно действителността. Свободна съм и се веселя на всеки момент отвън тази изкривена действителност в която бях попаднала. "
„ Всяка токсична връзка има мощно психическо и прочувствено отражение върху личността. В множеството случаи това са по-дълги връзки,като в моята история. Когато взех решението за бракоразвод, всички се втурнаха да " избавят фамилията ", което от дълго време не съществуваше. Вероятно това, което си споделял или не са го разбрали и чули. Важното е да изберете себе си, ясно и съответно да заявите позицията си, да
можете да продължите даже и самичък, а верните хора ще ви схванат, другите отпадат. "
„ Когато осъзнах, че съм в насилническа връзка (психо-емоционален всекидневен тормоз и опит за финансов), то тогава в действителност разбрах смисъла в думите подкрепящо и обичащо семейство, и правилни другари! Не всички осъзнаваха, ясно, какво ми се случва, само че и в този момент стоят до мен на всяка крачка! Защото насилието продължава! Все по яростно по отношение на детето и мен (психо-емоционално, институционално и финансово). "
„ Никой от околните и приятелите ми не допусна, че става дума за домашно принуждение. За околните в моя случай е разбираемо, тъй като съм израснала в такова семейство с принуждение (всякакво!) и към този момент съм наясно, че хора за които насилието (и нямам поради единствено физическото) е такова отпреди да се родят дори, не считат, че се случва нещо супер неправилно. Дори имаше коментар от рода на " Какво толкоз, при мен беше по-зле, теб най-малко не те бие на лягане и на ставане "! От там поддръжка няма по какъв начин да пристигна. От друга страна пък, хора, които не са осведомени въобще с насилието, а идват от здрави фамилии, единствено повтарят " Ама по какъв начин е допустимо! ". Този вид хора даже отхвърлиха да повярват, че има принуждение, тъй като измежду компания и на открито измежду хора той е господин чаровник. Мисля, че и до ден сегашен го считат за подобен и че аз съм отговорна за раздялата ни. Имам съсем директни реплики по този мотив. Има и трета категория, които различавам все по-лесно в живота. Самите те са обект на домашно принуждение и когато кажа нещо на тази тематика, по-скоро са сконфузени, безмълвни и нито дават, нито желаят препоръки, нито вземат страна или изричат мнение по въпроса. Най-много да кажат " Отървала си се! " Обществото ни има крещяща потребност от образоване по тематика принуждение във всичките му форми.Успех! "
„ Наистина значима самодейност, триумф! Да, да имаш към себе си хора, с които да приказваш, били родственици, другари или просто познати, е най-важното. Една другарка ми сподели вмомента на страдалчество към развода, че няма да ми разреши да ходяна психолог, а по-добре да си приказвам с нея. Много приятелки ме избягваха, тъй като тематиката не им беше приятна, това е огромният проблем в подобен миг. Но някои бяха до мен единствено да слушат, тъй като знаеха, че рочно от това имам нижда най-вече. След години мълчане и търпене, да застане до теб някой, който те зачита и желае да знае по какъв начин се чувстваш, в действителност може да ти избави душeвността и да ти даде мощ да се измъкнеш и да продължиш. "
Години наред родителите ми заставаха против мен. Съпругът ми беше " най ". Когато историите му излязоха " на ярко " майка ми влезе в болница със подозрения за инфаркт. Слава Богу, размина се! Но не могат още да си простят...
Мен още 80 % не ми имат вяра и питат дали да не се съберем:)
Повечето нарцисисти си ги навързват такива, оплитат околните... На британски им викат " летящи маймуни ", нямам концепция от кое място идва... При мен в действителност съумя да увърти цялото ми семейство + съседите, които ме познават от 35+ години... Но аз персонално считам, че сама съм си отговорна, поради какъв брой се изхвърлих да представям историята като нещо извънредно и изобщо, сбъдната фантазия. "
→Приложение 3 - Полезни препоръки
Как да подкрепим обиден от домашно принуждение?
Изисква се доста мощ, с цел да се приказва за претърпяното принуждение, изключително тъй като дамите постоянно са отхвърлени, когато споделят своето прекарване.
Когато някой се обърне към вас
Признайте, че макар че е в страшна и сложна обстановка, тя прави значима и смела крачка напред, като се обръща към вас.
За приятелите и фамилията може да бъде същинско предизвикателство да поддържат човек, който претърпява домашно принуждение, само че най-важното нещо, е да ѝ окажете прочувствена поддръжка. Изслушвайте я и ѝ вярвайте. Позволете ѝ да изрази възприятията си пред вас и ѝ дайте време и пространство.
Имайте поради, че домашното принуждение е обвързвано с опитите на един човек да управлява различен - причинителят евентуално ще е лишил огромна част от контрола от нея, тъй че не правете същото. Вместо да изземвате обстановката от ръцете ѝ или да вземате решения вместо нея, дайте ѝ да разбере, че има поддръжка за нея, в случай че и когато реши да я получи.
Тя може да реши, че не е подобаващият миг да получи помощ или да си тръгне. Това е обикновено. Важно е да не я насилвате и да не я съдите за това, че е взела това решение. Оставете тя сама да дефинира границите на това, кое счита за безвредно и кое не е. Помнете, че тя е специалистът в личните си прекарвания. Въпреки това, в случай че имате съображение да смятате, че някой е в непосредствена заплаха, тогава можете да се обадите на полицията или да насърчите жертвата да се обади на полицията, в случай че е в положение да го направи.
Когато тя споделя прекарванията си, в действителност я изслушвайте, пробвайте се да я разберете и не я обвинявайте. Нека знае, че не е сама, и я насочете към. Служителите за поддръжка могат да ѝ оказват помощ да се оправи с насилието и да ѝ опишат за опциите, които има пред себе си.
Възможно е тя да е претърпяла физическо принуждение, както и прочувствено принуждение. Ако тя показа тази информация с вас, можете да ѝ предложите да отидете с нея при персоналния доктор или в болничното заведение. Ако тя се усеща удобно да го направи, можете да ѝ помогнете да заяви за нападението(ята) в полицията.
Възможно е насилникът да ѝ е споделил, че тя заслужава насилието. Уверете я, че това не е правилно, никой не заслужава да бъде заплашван или наранен. Няма опрощение за държанието на насилника, насилникът е единственият виновен за дейностите си.
Използвайте подкрепящ език
Може да е мъчно да чуете човек да приказва за това, през което минава, само че е значимо възприятията ви да не се трансформират в неоправдателни думи.
Осъдителният език във връзка с домашното принуждение може да затвърди рискови стандарти. Той може да затрудни дамите да схванат насилието, което претърпяват, да се примирят с него и да потърсят професионална поддръжка. Вместо " Ако бях на твое място, щях да си потегли ", пробвайте се да покажете, че разбирате многото спънки, пред които е изправена - от финансови до прочувствени, като кажете: " Разбирам, че има спънки да си тръгнеш ". Напускането е голямо решение, което може да докара до по-нататъшно принуждение, и е значимо тя да вземе своето решение, когато се почувства подготвена.
Също по този начин е значимо да бъдете овластяващ глас и да не я обвинявате за насилието. Вместо " Какво направи, с цел да го провокираш? ", пробвайте " Не заслужаваш това, без значение от всичко " или вместо " Това не наподобява на него ", пробвайте " Чувствата ти са годни и аз ти имам вяра ".
Когато подкрепяте някого, думите ви са мощни. Изключително значимо е оживелите да получат верния отговор, когато се извърнат към вас.
Грижете се за себе си
Не забравяйте да се грижите за себе си, до момента в който подкрепяте някого. Не се поставяйте в рискови обстановки. Не би трябвало да оферирате на насилника да говорите с него или да се поставяте в обстановки, в които насилникът може да ви схване като опасност. Ако
насилникът знае, че вашият другар или член на фамилията ви търси за помощ, или в случай че го конфронтирате за насилието, това може да докара до ескалация.
Защо тя просто не си тръгне?
Трябва да спрем да упрекваме потърпевшите, че остават и да стартираме да ги поддържаме, с цел да им дадем опция да изоставен. След като разберем многочислените спънки, които препятстват човек да напусне насилствена връзка - без значение дали става въпрос за психически, прочувствени, финансови, физически или кибер закани - можем да стартираме да го поддържаме и овластяваме да вземе най-хубавото решение. Същевременно държим само насилниците виновни за държанието им. Ето някои от аргументите, които пречат на дамите да изоставен:
Опасност и боязън
Една от най-важните аргументи, заради които дамите не напущат, е, че това може да бъде извънредно рисково. Страхът, който дамите изпитват, е напълно действителен - вероятността от принуждение след разлъка нараства доста. Данните от проучване на Национален статистически институт демонстрират, че 20.5% от дамите на възраст 18 - 74 година в страната, които сега имат или в миналото са имали сътрудник, са претърпели един или повече случаи на принуждение от съкровен сътрудник. Сред типовете принуждение, породено от съкровен сътрудник, най-разпространено е психическото принуждение: 19.4% са потърпевши от такова. (ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСИЛИЕТО, ОСНОВАНО НА ПОЛ EU-GBV, 2021 НСИ)
Изолиране
Домашното принуждение постоянно разчита на уединяване на жертвата. Извършителят работи за намаляване на връзките ѝ със фамилията и приятелите, което прави извънредно мъчно търсенето на поддръжка. Извършителите постоянно се пробват да понижат контактите на дамата с външния свят, с цел да ѝ попречат да осъзнае, че държанието им е принудително и погрешно. Изолацията води до това, че дамите стават извънредно подвластни от контролиращия ги сътрудник.
Срам, разстройване или отказване
Извършителите постоянно са уважавани или харесвани в своите общности, тъй като са чаровни и манипулативни. Това пречи на хората да разпознаят насилието и в допълнение изолира дамата. Извършителят постоянно омаловажава, отхвърля или упреква жертвата за насилието. Жертвите могат да се срамят или да се оправдават пред себе си и пред другите, с цел да прикрият злоупотребата.
Травма и ниско самочувствие
Представете си, че всеки ден ви споделят, че сте безполезни, и въздействието, което това оказва върху самочувствието ви. Жертвите имат доста лимитирана независимост да вземат решения по отношение на принуждение, постоянно са травмирани, постоянно им се споделя " не би могъл да се оправиш самичък, имаш потребност от мен ". Страхът е непрекъснат и те живеят в свят на всекидневен смут.
Практически аргументи
Насилниците постоянно управляват всеки аспект от живота на жертвата си, като вършат невъзможна работата или финансовата самостоятелност. Контролирайки достъпа до пари, дамите остават неспособни да устоят себе си и децата си. Те могат да се опасяват, че децата им ще бъдат отнети.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ