Инфарктно напрежение и голям обрат в НС: Депутатите с тежко решение за избора на Борислав Сарафов
Инфарктно напрежение и огромен поврат в Народно събрание: Депутатите с тежко решение за избора на Борислав Сарафов за поста основен прокурор.
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси отхвърли предложенията на „ Възраждане “ и ПП-ДБ, които целяха анулация на планувания за четвъртък избор на титулярен основен прокурор. Единствен претендент е изпълняващият функционалностите началник на държавното обвиняване Борислав Сарафов.
Според наблюдаващи това решение може да окаже съществено въздействие върху договарянията за сформиране на държавно управление с първия мандат, наблягайки напрежението към основни промени в правосъдната система.
Приемането на тази смяна би засегнало директно процедурата по желание на основен прокурор. Гласуването на единствения претендент – Борислав Сарафов, е планувано за този четвъртък.
Първо беше отритнат разновидността, препоръчан от „ Възраждане “ – да се забрани на Висшия правосъден съвет, чийто членове са с изминал мандат, да избира ръководители на висшите съдилища и основен прокурор.
Комисията го отхвърли с 11 гласа „ за “, 3 гласа „ срещу “ и 9 „ въздържал се “. Против бяха от „ ДПС-Ново начало “, а ГЕРБ и Българска социалистическа партия – „ въздържал се “.
След това комисията отхвърли и предлагането на ПП-ДБ Пленумът на Висшия правосъден съвет да взима решение за разкриване на процедура за избор на претенденти за ръководител на Върховния касационен съд, ръководител на Върховния административен съд и основен прокурор единствено в границите на мандата, за който е определен.
Отхвърлено беше и направено адхок предложение на Надежда Йорданова от Демократична България, в случай че президентът откаже да назначи определения за основен прокурор, повторното гласоподаване да е с болшинство от 17, а не от 13 гласа.
Междувременно служебният министър на правораздаването Мария Павлова, която участва на съвещанието беше запитана от медиите какво би направила, в случай че беше на мястото на настоящия и.ф. основен прокурор, който се кандидатира за поста основен прокурор.
„ Не желая и се надявам да не съм на мястото на Борислав Сарафов “, сподели тя
Според Павлова би трябвало да се изчака, с цел да се види на следващия ден какво ще бъде гласувано дефинитивно в пленарна зала по измененията в Закона за правосъдната власт и по кое време новите текстове ще влязат в действие.
Има доста хипотези, в случай че бъдат признати част от плануваните в закона промени, процедурата може да тръгне по напълно друг метод. Това е от пълномощията на Висшия правосъден съвет, сподели Павлова. Но в случай че някои от тези текстове минат, то Висш съдебен съвет би трябвало да спре избора, сподели още Павлова.
Тя сподели, че не е получавала предложение да бъде министър на правораздаването в разисквания сега план за кабинет.
SafeNews напомня какво плануват законопроектите за промени в Закона за правосъдната власт на „ Възраждане “, ПП-ДБ и „ ИТН “:
Законопроектът на „ Възраждане “ цели реализиране на повече бистрота в активността на органите на правосъдната власт, както и гласност на имотното положение на магистратите и лицата, с които те се намират във фактическо общуване на брачен начала.
Втората група промени са в резултат на откритите процедури от Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) за избор на основен прокурор и ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Основна цел на законопроекта на „ Възраждане “ е да усили гаранциите за бистрота и социална легитимност при избор на ръководител на Върховния касационен съд (ВКС), ръководител на Върховен административен съд и основния прокурор, като планува категорично предписание, че Висш съдебен съвет в края на своя мандат или след неговото приключване да не може да открива процедура за избор, надлежно да предлага за назначение на президента на Републиката претенденти за изброените три позиции.
Законопроектът на ПП-ДБ вкарва спомагателни гаранции за конкурентност, бистрота и интегритет при избор на основен прокурор, ръководител на Върховен административен съд и ръководител на Върховен касационен съд, както и се отстраняват някои недостатъци на настоящия ред за техния избор. Предлага се разширение на самодейността за номинации на претенденти за основен прокурор, като се даде опция на всички членове на Пленума на Висш съдебен съвет да оферират претенденти, а освен членове на Прокурорската гилдия. Със законопроекта се планува акт на Висш съдебен съвет да се вкарат минимални условия за структурата на концепцията на претендентите за основни прокурори, както и се планува наложително използване на информация за употребявани специфични разследващи средства, претенции за трафични данни и висящи, прекъснати и спрени досъдебни производства, по които претендентите са в качеството на обвинен или очевидец. Въвеждането на процедурата на двойното болшинство при избора на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, което се състои в условието решението на Пленума на Висш съдебен съвет да се приема с болшинство не по-малко от 17 гласа и с болшинство от членовете, определени директно от съдиите, е предложение на Венецианската комисия.
Със законопроекта се предлага въвеждане на в допълнение болшинство за осъществяване на избора – болшинство от членовете от професионалната квота (наред с в началото изискуемо болшинство от 13 членове). Предлага се процедурата по желание да бъде минимум 6 месеца, а повторното предложение при отвод на президента да назначи определения претендент да може да бъде правено най-рано 2 месеца след отхвърли. Предвижда се и чуване на претендентите за основни прокурори от Народното събрание (НС), като Народното събрание не взема решение, обвързвано с оценка на претендентите, а обезпечава нужното равнище на гласност и включване на други институции и представители на гражданското общество в процеса.
Въвеждат се и редица ограничавания по отношение на изпълняващия функционалностите на основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и ръководител на Върховен административен съд, като възбрана за продължение на изминал мандат посредством назначение на краткотрайно изпълняващ функциите; възбрана за краткотрайно изпълняващия функционалностите на основен прокурор да взе участие като претендент заради очевиден спор на ползи, както и при положение на несполучлив избор, в първите 6 месеца след преустановяване на процедурата, претендентът да няма право да бъде определян за краткотрайно изпълняващ функционалности. Предвижда се и преустановяване на откритите процедури за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд все още на обявяване на закона. Предлага се и премахване на несъответствията в заварените условия във връзка с краткотрайно изпълняващите функционалностите лица.
Законопроектът на „ ИТН “ (ИТН) е ориентиран към ограничението на пълномощията на основния прокурор в границите на компетентността му като независим парламентарен орган и основаване на действителни благоприятни условия за присъединяване на прокурорите и следователи в административната активност на съответните структури. Въвежда се правилото заместниците на основния прокурор да бъдат двама и на тях да може да им се делегират единствено някои от пълномощията на основния прокурор, като следва по настоящата уредба да се резервира института на шефа на Националната следствена работа (НСлС). Предлага се и отпадането на пълномощията на основния прокурор и неговите заместници, на които са предоставени съответни пълномощия, да могат документално да анулират или променят прокурорски актове.
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
