Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита
Индийският галактически уред „ Чандраян-2 " навлезе в лунна орбита, като по този начин сполучливо извърши една от най-сложните маневри от историческата си задача до земния сателит, съобщи БГНЕС.
След 4-седмично пътешестване корабът приключи своето позициониране в лунната орбита, както е планувано, се показва в известие на Индийския център за галактически проучвания, представено от Агенция Франс Прес. Продължителността на комплицираната маневра е била 1738 секунди.
Целта на Индия е да се трансформира в четвъртата страна в света след Русия, Съединени американски щати и Китай, която е приземявала галактически транспортен съд на Луната.
Корабът бе изстрелян на 22 юли и в случай че задачата продължи по проект, „ Чандраян-2 ", спускаем модул, ще кацне на Южния полюс на земния сателит на 7 септември.
Позиционирането в орбита към Луната беше една от най-трудните маневри в задачата, тъй като в случай че корабът се беше доближил до земния сателит с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „ Чандраян-2 " обаче беше направил заход с по-ниска скорост, лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият уред „ Чандраян-2 ", който тежи към 2400 кг, включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул „ Викрам " да достави на лунната повърхнина 27-килограмовия луноход " Прагиян ", който ще действа минимум един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да действа към година.
Районът на Южния полюс не е определен инцидентно за кацане на апарата. Тази част от Луната до момента не е била изследвана. Сред основните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в региона на Южния полюс има формирания от лунни скали, които могат да опишат за геоложката история на естествения сателит на Земята.
„ Чандраян-2 " се откроява заради ниската си цена - към 140 млн. $, изразходвани за подготовка за задачата - доста по-ниска цена спрямо сходни задачи от други страни. За съпоставяне Съединени американски щати са похарчили към 100 милиарда $ за задачите „ Аполо ".
След 4-седмично пътешестване корабът приключи своето позициониране в лунната орбита, както е планувано, се показва в известие на Индийския център за галактически проучвания, представено от Агенция Франс Прес. Продължителността на комплицираната маневра е била 1738 секунди.
Целта на Индия е да се трансформира в четвъртата страна в света след Русия, Съединени американски щати и Китай, която е приземявала галактически транспортен съд на Луната.
Корабът бе изстрелян на 22 юли и в случай че задачата продължи по проект, „ Чандраян-2 ", спускаем модул, ще кацне на Южния полюс на земния сателит на 7 септември.
Позиционирането в орбита към Луната беше една от най-трудните маневри в задачата, тъй като в случай че корабът се беше доближил до земния сателит с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „ Чандраян-2 " обаче беше направил заход с по-ниска скорост, лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.
Космическият уред „ Чандраян-2 ", който тежи към 2400 кг, включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул „ Викрам " да достави на лунната повърхнина 27-килограмовия луноход " Прагиян ", който ще действа минимум един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да действа към година.
Районът на Южния полюс не е определен инцидентно за кацане на апарата. Тази част от Луната до момента не е била изследвана. Сред основните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в региона на Южния полюс има формирания от лунни скали, които могат да опишат за геоложката история на естествения сателит на Земята.
„ Чандраян-2 " се откроява заради ниската си цена - към 140 млн. $, изразходвани за подготовка за задачата - доста по-ниска цена спрямо сходни задачи от други страни. За съпоставяне Съединени американски щати са похарчили към 100 милиарда $ за задачите „ Аполо ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ