Ина Ананиева увековечи името си в художествената ни гимнастика с

Ина Ананиева увековечи името си в художествената ни гимнастика с триумфите, които реализира като треньор на наш отбор. Под нейно управление грациите ни взеха всички вероятни трофеи от международни и европейски шампионати, както и от Световни купи и Гран при и приключиха паметния си интервал на килима с бронзови медали на Олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 година.

След Игрите в Бразилия Ина остана в обичания си спорт като треньор на подрастващи в „ Левски-Илиана “.

В изявление за Ина Ананиева приказва за работата си с дребните гимнастички и разкрива какво чака от ансамбъла и двете ни състезателки в самостоятелната конкуренция на идното международно състезание в Япония.

 

Г-жо Ананиева, спортните почитатели ще Ви запомнят като треньор на един паметен отбор, само че след майчинството продължихте да работите единствено на клубно равнище. Каква е разликата?

Здравейте, да, по този начин е. Много напрежение имах и голяма отговорност поемах с националния тим и това бе обикновено, когато работиш на високо равнище. Но всеки има някакъв лимит и  сили. Моите се изчерпаха до Олимпийските игри в Рио 2016 година. Затова взех и това решение да се отдръпва. Това, което върша в този момент в клуба, ми доставя необикновено наслаждение. След всяко съревнование съм затрупана с трогателни картички от дребните ни гимнастички. Децата са доста чисти и същински. Благодарят всякога за това, на което съм ги научила и това ме прави щастлива. На клубно равнище отговорността също е огромна. Когато става въпрос за работа с деца, би трябвало да си виновен и квалифициран за това.

 

На какво учите най-малките си състезателки?

На доста неща се пробвам да ги науча, само че по-скоро изучавам и оказвам помощ на треньорите. Опитът, който имам от националния отбор, се пробвам да го предам на треньорите в клуба.

 

Кое би Ви зарадвало повече – да постигате триумфи с построени гимнастички или да образувате такива, които след време да стигнат своя състезателен Еверест?

Всяко нещо с времето си. Като млад треньор желаех бързия резултат и бях нетърпелива. След това в националния тим, несъмнено, желаех високи резултати, защото работех с построени спортисти. А в този момент, бих желала да работя с дребни деца и да проследявам тяхното развиване до техния връх в спорта.

 

Имате взор върху надарените гимнастички у нас, има ли измежду тях такива, които да станат идващите ни златни грации?

Имаме невероятни деца във всички клубове в страната ни. Въпрос е на вярна работа. Трябва клубовете да дават готови състезателки за националните тимове.

 

Олимпийската купа на ансамбъла притегля ли още повече дребни девойки към вашия прелестен спорт?

Има огромен интерес към нашия спорт, само че не е от тази година. Това е страхотна политика на федерацията ни да разпространява непрестанно художествената гимнастика.

 

Г-жо Ананиева, след дни стартира международното състезание. Ще успее ли този отбор да завоюва единствената купа, която му липсва – международната в многобоя?

Ако играят без неточност, считам, че могат да го реализиран.

 

Илиана Раева сподели, че новите съчетания на диамантените ни девойки граничат с фантастиката. Ще могат ли за толкоз малко време девойките да свикнат с тях и да ги изиграят, без да сбъркат?

Те към този момент го направиха на Гран при в Марбея. Остава да го повторят и в Япония.

 

Мислите ли, че ще са пределно стимулирани, откакто не са минали даже 3 месеца от деня, в който сбъднаха спортната си фантазия?

Разбира се. Спортисти на това равнище постоянно са стимулирани, без значение от равнището на надпреварата и какво са постигнали на предното съревнование.

 

Очаквате ли съдиите да са безпристрастни към България, откакто бяха атакувани от Русия след Игрите в Токио?

Смятам, че съдийството ще бъде обективно. Така че нашите девойки зависят от самите себе си.

 

В самостоятелната конкуренция може ли Боряна Калейн да влезе в тройката и да завоюва оценки на обособените уреди?

Боряна има капацитета и опциите да се намеси в борбата за медалите. Тя към този момент го сподели тази година на Европейското състезание във Варна. Така че считам, че има сили.

 

Възможно ли е дебютантката на Шампионат на планетата Татяна Воложанина да се окаже приятната изненада?

Когато си дебютант, някак си отговорността не е толкоз огромна, тъй като упованията към теб не са големи. Именно такива състезателки сервират най-големите изненади. Таня също е надарен млад играч и несъмнено има бъдеще.  

 

Весела Димитрова към този момент е подбрала девойки за идващия отбор. Какво да чакаме от тях, откакто последните ни два ансамбъла подвигнаха високо летвата?

Когато има резултати, и то не дребни, упованията постоянно са големи и това е обикновено.

 

Бихте ли се завърнали един ден към работа с национални тимове?

Като треньор - не.

 

Какво желаете да постигнете още като треньор и замисляли ли сте се докога смятате да практикувате тази специалност?

Каквото желаех да реализира като треньор, към този момент го направих и се усещам изцяло задоволена. Имам и други проекти за в бъдеще, свързани с треньорската специалност, само че под друга форма.