Разпродават имуществото на Русенската популярна каса
Имуществото на две дъщерни компании на станалата печално известна и дефинитивно оповестена в неплатежоспособност през август „ Русенска известна каса “, ще бъдат продавани на търг от синдика на сдружението Иво Траянов през идващия месец.
До 12 декември синдикът ще търси покупател на недвижимото имущество, вписано в активите на едноличното сдружение с лимитирана отговорност "Тера Ойл-СПБ " и на „ РПК “ ЕООД.
Първата компания е с предмет на активност търговия на дребно с горива и масла. Най –апетитният й актив е бензиностанцията, която тя има. Стойността й съгласно направената оценка е 314 624 лв.. Наддаването за нея ще тръгне от 251 700 лв.. От оповестените в Търговския указател данни за активността й излиза наяве, че в последните години сдружението е работило на загуба.
Другото имущество, което ще се разпродава е благосъстоятелност на „ РПК “ ЕООД. Дейността на тази компания е търговия на едро. Според финансовите й доклади, оборотите й през последните години са повече от скромни. Ако съдим по данните в партидата на сдружението, през предходната година то въобще не е правило активност. Оценката на имуществото, което ще бъде разпродавано е на стойност 19 190 лева, а началната тръжна цена за него е оповестена на 15 360 лв..
Тези суми са повече от смехотворни, като се имат поради насъбраните отговорности на банкрутиралата каса. Ако съдим от листата на кредиторите, които съдът е одобрил, парите си от нея чакат 311 души, които са вложили там над 5.2 млн. лв.. А активите на касата по груби сметки са били за към 3 млн. лв.. Едва ли обаче за някого е загадка, че сумата, която действително може да се получи от продажбата им, ще бъде надалеч по-малка.
Големите очаквания на вложителите да си възвърнат част от вложените средства бяха ориентирани към продажбата на 23-те недвижими парцела, оценени общо на към 2.65 млн. лв.. За тях към този момент се организира търг на 30 октомври, само че резултатите от него са повече от плачевни. Стана ясно, че единствената осъществена продажба е на апартамент на ул. “Згориград “ за сумата от 50 525 лв..
По думите на синдика Иво Траянов, за движимото имущество (офис обурудване, маси и столове ) не е подадена нито една оферта. Цената на активите, които следва още веднъж да бъдат препоръчани на търгове отсега нататък ще бъде понижена с 20 на 100, както повелява закоът при този тип процедури. С думи елементарни, оптимистичният вид за кредиторите - да получат по 50 стотинки за всеки вложен от тях лев към този момент е съвсем в историята.
Тук е моментът да споменем, че още преди година „ Банкеръ “ заяви, че след двегодишна мъка Русенската кредитно-спестовна кооперация "Популярна каса " изиска от Окръжния съд в Русе да открие произвеждане по неплатежоспособност. Причината беше, че касата няма разполагаем паричен запас или бързоликвидни активи, с които да погаси настоящите си краткосрочни отговорности. Година по-рано тя към този момент беше изгубила над 10 каузи, заведени от инвеститори, които си желаеха парите неотложно.
Както стана ясно, ставаше дума за пасиви от 5 679 488 лева, които е трябвало да се погасят в период до една година. В същото време против тях стояха активи за 2 851 481 лв..
Поради заведени каузи против касата на 24 април 2018 –а беше натрапен запор на разплащателната сметка на кооперацията и заплащанията й бяха спрени седмица по-късно (на 30 април).
На 14 ноември предходната година над 150 русенци се явиха на първото общо заседание на кредиторите на банкрутиралата „ Русенска известна каса “, свикано от Районен съд - Русе. Кредиторите на книга са много повече, само че поради изтеклото време и дребните суми, доста хора към този момент бяха изгубили вяра да си върнат назад парите.
Още преди година „ Банкеръ “ зададе въпроса какъв брой законно работят така наречен известни каси из страната, само че реален отговор наподобява не съществува. Официално те са микрофинансови институции, които се занимават с кредитиране на техните членове против рента. Това било и главното занятие на взаимоспомагателната каса. И както още тогава посочихме, казусът е, че няма никаква правна регулация на тази активност. Няма и специфичен закон за тези спестовни и кредитиращи структури.
Както към този момент изтъкнахме, тук не съществува каквато и да е форма на контрол от страна на страната и всичко е оставено на самотек.
Вярно е, че по време на изборите през 2007-а, мнозина кандидат-депутати поставяха остро въпроса за контролиране на активността и на този тип кредитори, само че след вота нещата бързо се не помниха и по-нататък никой не сложи още веднъж този въпрос на публичното внимание.
Също по този начин е правилно и друго – до предходната година Националната организация по приходите беше направила близо 20 инспекции във връзка с кооперациите, носещи в наименованието си израза „ известни каси ". Ставаше въпрос за четири инспекции по неплатежоспособност, пет инспекции по прихващане или възобновяване, осем инспекции за определяне на обстоятелства и условия и една проверка.
В резултат на тях бяха открити спомагателни отговорности по Закона за налог върху добавената стойност. Само това обаче и нищо повече. Защото не може да става и дума за систематична надзорна активност. А банкрутите на известни каси не са един или два. Освен случая с русенската кредитна кооперация, имаме и други сходни образци: Кредитно-спестовна кооперация „ Дупнишка известна каса - в неплатежоспособност ", Търговска взаимоспомагателна кооперация „ Сливенска известна каса ", която също е с прекъсната регистрация и така нататък и тъй наречените
Според оповестените от Института за пазарна стопанска система разбори, всички кредитни институции в България следват няколко правилото, които подсигуряват тяхната резистентност във времето и запазването на парите на инвеститори или акционери. Това са условие на значителен, само че не и забранително висок начален капитал; лицензиране на дейността; контрол за реализирането на дейността; гарантиране и/или обезпечаване на депозитите и особени процедури по фалит.
По отношение на кредитните кооперации, носещи наименование известни каси, не съществува и не се ползва нито една от тези процедури. Няма отбрана на вложенията на кооператорите, тъй като те публично са членска вноска, а не депозит. Няма и държавен орган, който да се занимава с тях. Извън играта са Българска народна банка и КФН, а Национална агенция за приходите се занимава единствено с изрядността на данъчните им заявления. Така че кредитните институции си плуват сами из пространството и времето, и е единствено въпрос на шанс дали рано или късно парите на техните членове ще изгорят изцяло или отчасти.
Нуждата от микрокредитиране, а не от лихварство е повече от ясна. Но единствено микрокредитиране, учредено на закона и на някаква форма на контрол, може да изтласка от стопанския живот алчните анонимни лихвари, които дори Национална агенция за приходите и Министерство на вътрешните работи не могат да уловят.
Всички тези въпроси сякаш от дълго време са на дневен ред, само че до него по този начин и не се стига.
До 12 декември синдикът ще търси покупател на недвижимото имущество, вписано в активите на едноличното сдружение с лимитирана отговорност "Тера Ойл-СПБ " и на „ РПК “ ЕООД.
Първата компания е с предмет на активност търговия на дребно с горива и масла. Най –апетитният й актив е бензиностанцията, която тя има. Стойността й съгласно направената оценка е 314 624 лв.. Наддаването за нея ще тръгне от 251 700 лв.. От оповестените в Търговския указател данни за активността й излиза наяве, че в последните години сдружението е работило на загуба.
Другото имущество, което ще се разпродава е благосъстоятелност на „ РПК “ ЕООД. Дейността на тази компания е търговия на едро. Според финансовите й доклади, оборотите й през последните години са повече от скромни. Ако съдим по данните в партидата на сдружението, през предходната година то въобще не е правило активност. Оценката на имуществото, което ще бъде разпродавано е на стойност 19 190 лева, а началната тръжна цена за него е оповестена на 15 360 лв..
Тези суми са повече от смехотворни, като се имат поради насъбраните отговорности на банкрутиралата каса. Ако съдим от листата на кредиторите, които съдът е одобрил, парите си от нея чакат 311 души, които са вложили там над 5.2 млн. лв.. А активите на касата по груби сметки са били за към 3 млн. лв.. Едва ли обаче за някого е загадка, че сумата, която действително може да се получи от продажбата им, ще бъде надалеч по-малка.
Големите очаквания на вложителите да си възвърнат част от вложените средства бяха ориентирани към продажбата на 23-те недвижими парцела, оценени общо на към 2.65 млн. лв.. За тях към този момент се организира търг на 30 октомври, само че резултатите от него са повече от плачевни. Стана ясно, че единствената осъществена продажба е на апартамент на ул. “Згориград “ за сумата от 50 525 лв..
По думите на синдика Иво Траянов, за движимото имущество (офис обурудване, маси и столове ) не е подадена нито една оферта. Цената на активите, които следва още веднъж да бъдат препоръчани на търгове отсега нататък ще бъде понижена с 20 на 100, както повелява закоът при този тип процедури. С думи елементарни, оптимистичният вид за кредиторите - да получат по 50 стотинки за всеки вложен от тях лев към този момент е съвсем в историята.
Тук е моментът да споменем, че още преди година „ Банкеръ “ заяви, че след двегодишна мъка Русенската кредитно-спестовна кооперация "Популярна каса " изиска от Окръжния съд в Русе да открие произвеждане по неплатежоспособност. Причината беше, че касата няма разполагаем паричен запас или бързоликвидни активи, с които да погаси настоящите си краткосрочни отговорности. Година по-рано тя към този момент беше изгубила над 10 каузи, заведени от инвеститори, които си желаеха парите неотложно.
Както стана ясно, ставаше дума за пасиви от 5 679 488 лева, които е трябвало да се погасят в период до една година. В същото време против тях стояха активи за 2 851 481 лв..
Поради заведени каузи против касата на 24 април 2018 –а беше натрапен запор на разплащателната сметка на кооперацията и заплащанията й бяха спрени седмица по-късно (на 30 април).
На 14 ноември предходната година над 150 русенци се явиха на първото общо заседание на кредиторите на банкрутиралата „ Русенска известна каса “, свикано от Районен съд - Русе. Кредиторите на книга са много повече, само че поради изтеклото време и дребните суми, доста хора към този момент бяха изгубили вяра да си върнат назад парите.
Още преди година „ Банкеръ “ зададе въпроса какъв брой законно работят така наречен известни каси из страната, само че реален отговор наподобява не съществува. Официално те са микрофинансови институции, които се занимават с кредитиране на техните членове против рента. Това било и главното занятие на взаимоспомагателната каса. И както още тогава посочихме, казусът е, че няма никаква правна регулация на тази активност. Няма и специфичен закон за тези спестовни и кредитиращи структури.
Както към този момент изтъкнахме, тук не съществува каквато и да е форма на контрол от страна на страната и всичко е оставено на самотек.
Вярно е, че по време на изборите през 2007-а, мнозина кандидат-депутати поставяха остро въпроса за контролиране на активността и на този тип кредитори, само че след вота нещата бързо се не помниха и по-нататък никой не сложи още веднъж този въпрос на публичното внимание.
Също по този начин е правилно и друго – до предходната година Националната организация по приходите беше направила близо 20 инспекции във връзка с кооперациите, носещи в наименованието си израза „ известни каси ". Ставаше въпрос за четири инспекции по неплатежоспособност, пет инспекции по прихващане или възобновяване, осем инспекции за определяне на обстоятелства и условия и една проверка.
В резултат на тях бяха открити спомагателни отговорности по Закона за налог върху добавената стойност. Само това обаче и нищо повече. Защото не може да става и дума за систематична надзорна активност. А банкрутите на известни каси не са един или два. Освен случая с русенската кредитна кооперация, имаме и други сходни образци: Кредитно-спестовна кооперация „ Дупнишка известна каса - в неплатежоспособност ", Търговска взаимоспомагателна кооперация „ Сливенска известна каса ", която също е с прекъсната регистрация и така нататък и тъй наречените
Според оповестените от Института за пазарна стопанска система разбори, всички кредитни институции в България следват няколко правилото, които подсигуряват тяхната резистентност във времето и запазването на парите на инвеститори или акционери. Това са условие на значителен, само че не и забранително висок начален капитал; лицензиране на дейността; контрол за реализирането на дейността; гарантиране и/или обезпечаване на депозитите и особени процедури по фалит.
По отношение на кредитните кооперации, носещи наименование известни каси, не съществува и не се ползва нито една от тези процедури. Няма отбрана на вложенията на кооператорите, тъй като те публично са членска вноска, а не депозит. Няма и държавен орган, който да се занимава с тях. Извън играта са Българска народна банка и КФН, а Национална агенция за приходите се занимава единствено с изрядността на данъчните им заявления. Така че кредитните институции си плуват сами из пространството и времето, и е единствено въпрос на шанс дали рано или късно парите на техните членове ще изгорят изцяло или отчасти.
Нуждата от микрокредитиране, а не от лихварство е повече от ясна. Но единствено микрокредитиране, учредено на закона и на някаква форма на контрол, може да изтласка от стопанския живот алчните анонимни лихвари, които дори Национална агенция за приходите и Министерство на вътрешните работи не могат да уловят.
Всички тези въпроси сякаш от дълго време са на дневен ред, само че до него по този начин и не се стига.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ