Имунната система е наш основен защитник, но понякога внезапно се ...

Имунната система е наш основен защитник, но понякога внезапно се

„Имунитетът атакува“ – д-р Иля Смитиенко

Имунната система е наш главен бранител, само че от време на време ненадейно се обръща против нас. Защо се случва това и какво можем да извършим, когато организмът стартира да се саморазрушава?

Имунитетът атакува “ обгръща най-настоящите познания по тематиката, с цел да помогне на хората да живеят по-удобно и да схванат по-добре болестта си или това на техните близки. Доктор Смитиенко отсява заблудите и сервира по наличен метод само справедлива и достоверна информация за най-постоянно срещаните автоимунни болести. Специалистът разкрива по какъв начин да ги разпознаете и осведоми за най-модерните лечения и режими, като се уповава на финалните данни и открития. Отговаря на най-належащите казуси, обвързвани с:

В днешно време от ден на ден хора се сблъскват с този казус. Автоимунните заболявания са сложни и подли – мъчно се диагностицират, а лечението им изисква задълбочено знание. Доктор Смитиенко ви оказва помощ да опознаете имунната си система и изобилно да подобрите здравословното си положение.

Д-р Иля Смитиенко е практикуващ ревматолог, доцент и един от най-търсените и уважавани медицински експерти.

Откъс

ИМУНИТЕТЪТ Е ЕДИН, А БОЛЕСТИТЕ – МНОГО



Автоимунното заболяване е положение, при което имунната система е нападателно настроена против личните ни органи и тъкани. При този развой в кръвта се показват особени протеинови съединения – автоантитела, които също като с прицелна бомбардировка изборно атакуват единствено избрани структури на нашите тъкани и ги повреждат, което след това води до нарушение на тяхната функционалност. Типични автоимунни болести са тиреоидитът на Хашимото (хроничен автоимунен тиреоидит), ревматоидният артрит, систематичният лупус еритематозус, захарният диабет вид 1, ANCA-асоциираните васкулити.
В света в този момент се наброяват над 80 автоимунни болести.
Освен класическите автоимунни заболявания съществуват и имуноопосредствани хронични възпалителни болести. При тях имунната система има водеща функция за развиването на заболяването, макар че в кръвта може и да липсват автоантитела.

Подобна е обстановката да вземем за пример при заболявания като артериита на Такаясу или при псориазиса. През финалните години макар че даже и във връзка с псориазиса някои експерти акцентират съществуването на автоимунен съставен елемент. В книгата ще се постарая да не задълбочавам изключително в научните глъбини и ще прегледам и двете формации сходни болести.
Малко по-настрана от автоимунните заболявания стоят алергичните и автовъзпалителните болести.
Алергията съставлява нараснала сензитивност на организма към някои външни за организма субстанции (алергени); такива може да бъдат питателни артикули, пърхот или слюнка от животни, медикаменти, прашец от растения. Главното в тази ситуация е, че източникът на този казус (алергенът) в началото се открива отвън организма и казусите пораждат единствено при контакт на алергена с индивида. А при автоимунните болести, както към този момент споменах, личните ни тъкани вътре в нашето тяло са в функцията на цел (антиген) за автоантителата.
Автовъзпалителните болести са огромна група болести; общото посред им е генетичният срив на системата за надзор на възпаленията в нашия организъм, вследствие на което от време на време, само че с задоволително ясно изразена причинност пораждат пристъпи на тресчица, възпаления на ставите, кожата, лигавиците и така нататък Тези заболявания се срещат по-постоянно при децата и юношите и доста по-рядко – при старите. Ще се спра на този въпрос, когато преглеждам аргументите за появяването на инфектиране и тресчица или пък единствено на тресчица с неразбираем генезис.
Обърнете внимание, че даже и в най-прочутите медицински центрове в света има пациенти с неуточнени аргументи за своята нараснала температура и инфектиране. В такива случаи пациентът се изписва от болничното заведение и се слага под деен амбулаторен надзор и лекуване, с което да се свали температурата и да се овладее възпалението, като за задачата най-постоянно се употребяват глюкокортикоиди.

Какво НЕ ТРЯБВА да вършиме, в случай че имате нараснала температура и/или инфектиране с неразбираема етиология?
Не изпадайте в суматоха и не търсете в коя още болница да ви одобряват.
Не се хвърляйте да вършиме всички съществуващи досега разбори за определяне на зараза и всевъзможни онкомаркери.
Не лекувайте „ хроничната “ херпесна зараза, т.е. при липса на изострен припадък не е належащо да взимате медикаменти за вируса на обикновения херпес, за цитомегаловируса и вируса на Епщайн-Бар!
Не си самоназначавайте позитронно-емисионна томография.
Не си правете опити със себе си и не взимайте десетки биологично дейни добавки, интерферонови препарати, разнообразни имуномодулатори и имуностимулатори.
Не взимайте по лично решаване преднизолон или негови аналози.

На книжния маркет от 19 октомври 2021 година
Обем: 208 стр.
Издателство: „ Ера “
ISBN: 978-954-389-663-9
Корична стойност: 17 лева.

Източник: az-jenata.bg