Велики вторник. Св. мчца Александра. Св. мчк Лазар Български
Императрица Александра, брачна половинка на Диоклетиан,като очевидец на мъченията, на които бил подложен св. Георги и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и желала пред всички да изповяда вярата си в Христа.
Когато Диоклетиан, който към момента се надявал да склони Георги да се отхвърли от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче пристигнали в езическия храм, пред многочислено заседание светецът изобличил езическите заблуди и посредством молитва съкрушил идолите. Като чула за това, дамата на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо декларирала: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, тъй като само Ти си всемогъш!`‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.
Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на личната му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказването, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и старателно се молела. По пътя, капнала от отмалялост, тя помолила бойците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя безшумно предала Богу душата си. При типа на такава блажена гибел свети великомъченик Георги популяризирал Бога и бодро траял пътя към своята Голгота.
Св. мчк Лазар Български
Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 км. От гр.Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за пастир, само че като християнин провокирал омразата на турците срещу себе си и някой си турски властник го хвърлил в тюрма. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял заради огромна обич към Христа, той бил погубен на 23 април 1802 година на 28-годишна възраст. Господ го приел във безконечните Свои обители и го популяризирал на небето и на земята: над мощите на св.Лазар ставали доста чудеса. За него било написано житие и била формирана работа в негова чест, които съгласно разказа на проф.Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, само че които в този момент се намират в неопределеност. Образът му е изписан в цялостен растеж в параклиса на Рилския манастир ‘‘Свети Архангели`‘, където е означено и родното му село Дебелдял.
Когато Диоклетиан, който към момента се надявал да склони Георги да се отхвърли от Христа, мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато, обаче пристигнали в езическия храм, пред многочислено заседание светецът изобличил езическите заблуди и посредством молитва съкрушил идолите. Като чула за това, дамата на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо декларирала: ‘‘Боже на Георги, помогни ми, тъй като само Ти си всемогъш!`‘ След това се хвърлила в краката на мъченика.
Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на личната му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказването, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и старателно се молела. По пътя, капнала от отмалялост, тя помолила бойците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя безшумно предала Богу душата си. При типа на такава блажена гибел свети великомъченик Георги популяризирал Бога и бодро траял пътя към своята Голгота.
Св. мчк Лазар Български
Свети Лазар бил българин от село Дебелдял, което отстои на 14 км. От гр.Габрово. Още като момче той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. В селото Соми той бил нает за пастир, само че като християнин провокирал омразата на турците срещу себе си и някой си турски властник го хвърлил в тюрма. След дълги изтезания и жестоки мъчения, които Лазар мъжествено понасял заради огромна обич към Христа, той бил погубен на 23 април 1802 година на 28-годишна възраст. Господ го приел във безконечните Свои обители и го популяризирал на небето и на земята: над мощите на св.Лазар ставали доста чудеса. За него било написано житие и била формирана работа в негова чест, които съгласно разказа на проф.Иван Шишманов се намирали в частната библиотека на приснопаметния йеромонах Неофит Рилски, само че които в този момент се намират в неопределеност. Образът му е изписан в цялостен растеж в параклиса на Рилския манастир ‘‘Свети Архангели`‘, където е означено и родното му село Дебелдял.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ