Императорът изпратил Мина да отвърне християните от тяхната вяраЖестокият гонител

Императорът изпратил Мина да отвърне християните от тяхната религия

Жестокият гонител на християните, император Максимиан, един път пратил в Александрия един от заслужилите си бойци - атинянина Мина, с предписание да усмири вълненията, зародили в града, и да се погрижи да отвърне християните от тяхната религия. Царят не знаел, че Мина самичък вярвал в Христа. Мина дошъл в Александрия и неотдавна посредством мъдрите си разпореждания усмирил вълненията и привел всички каузи в ред. А той освен не преследвал вярата Христова, само че очевидно говорел, че тя едничка е същинска и спасяваща. Господ му дарувал чудотворна, целебна мощ. Всички заболели, които получавали изцерение, славели Бога и вярата в Христа се разпространявала в Александрия от ден на ден.
Тия триумфи на християнската религия мощно дразнели езичниците и те побързали да донесат на Максимиан за дейностите на Мина.

Разгневеният цар решил да изпрати в Александрия градския шеф Ермоген

Той бил богохулник, не знаел нищо за същинската религия, само че по природа бил добър и милосърден. И ето, на Господа било угодно да му открие пътя към спасението и безконечния живот. Като дошъл след няколко дни в Александрия, той повикал при себе си Мина. Той бил спокоен, като същински безстрашен боец. Много приказвал за истината и силата на християнската религия и народът го слушал в унес. Ермоген заповядал да предадат Мина на изтезания. Осакатили го и го хвърлили в тъмницата. През нощта му се явил Сам Христос и го излекувал. Когато на другия ден бойци влезнали в тъмницата, едвам повярвали на очите си. Като разбрали по какъв начин се излекувал, те извикали: " Велик е християнският Бог! "
Мълвата за чудесното събитие се разнесла по града и целият народ се затекъл към тъмницата, славейки истинния Бог. Тогава Мина решил самичък да отиде в съдилището при Ермоген, който с учудване видял здрав оногова, който в навечерието видял сакат и едвам жив. Мина почнал да приказва на съдията за Бога, като го призовавал да познае истината и от Името на Господа му обещавал избавление. Чудно привидение в това време се показало на Ермоген. Той паднал при нозете на Мина, извикал:
- Моли се за мене, същински Божий служителю, щото и мене милостно да одобри Господ!
Целият тоя ден в Александрия бил ден на наслада и празненство: народът гръмогласно славел Господа и Му благодарял. А Ермоген цяла нощ слушал наставленията на Мина и се готвел за св. кръщение, което приел дружно с огромно голям брой народ.
Всичко това стигнало до царя, който самичък дошъл в Александрия с огромна военна мощ. Мина и Ермоген не се побояли от заканите му и самоуверено изповядвали пред царя своята религия в истинния Бог, като разказвали за чудесата, осъществени посредством силата Господня. Като видял тия чудеса,

един езически академик и публицист, на име Евграф, повярвал

и намерено изповядвал вярата си в Иисуса Христа. Царят със своята ръка го умъртвил. Мина и Ермоген били посечени с меч, а телата им в стоманен ковчег били хвърлени в морето. Но ковчегът не потопен, а доплавал до гр. Византион, където епископът извадил из морето телата на мъчениците и с чест ги погребал покрай градските стени.