Имаше време, когато Ален Минк възхваляваше френския президент Еманюел Макрон.

Имаше време, когато Ален Минк възхваляваше френския президент Еманюел Макрон. Той го сравняваше с генералите на Наполеон: извънредно създание, благословено както с гений, по този начин и с шанс. Осем години по-късно Минк, някогашният наставник на Макрон и авторитетен политически консултант, в този момент твърди, че той е „ най-лошият “ президент от основаването на Петата френска република през 1958 година

Според Ален Минк нарцисизмът на президента го е подтикнал да взема безразсъдни решения, които „ заплашват френските институции “ и дават подтик на крайната десница преди президентските избори през 2027 година

„ Макрон оставя страната в доста по-лошо положение, в сравнение с когато пое юздите на властта. Той ще остави политически пейзаж, който може би ще е непрекъснато неустойчив във Франция. Това е непростимо “, споделя политическият консултант.

Минк, авторитетен предприемач, съветвал голям брой френски президенти, започвайки от Франсоа Митеран през 80-те години, беше един от първите поддръжници на Макрон. 76-годишният мъж е съветвал и Макрон преди успеха му през 2017 година и по време на първия му мандат, който съгласно Минк не е бил чак толкоз неприятен.

Но връзките им постепенно се утежняват, защото Макрон прави това, което Минк счита за поредност от неверни стъпки. По думите му президентът се обкръжава с „ необикновено несъвършен екип “.

Двамата стопират да си приказват малко откакто президентът прикани за недомислени предварителни избори предходната година. Днес Минк е може би най-острият критик от възходящия брой някогашни съдружници на Макрон, трансформирали се в съперници.

Критиките на Минк са доста по-лични от тези на Габриел Атал и Едуар Филип. Те са някогашни министър председатели, които се оповестиха против Макрон предишния месец в разгара на следващата политическа рецесия във Франция. Минк съобщи, че спираловидните неточности на Макрон след преизбирането му през 2022 година се коренят в егоизъм. Според някогашния му консултант президентът има вяра, че е задоволително интелигентен и остроумен, с цел да реши всеки проблем, който му се изпречи.

„ Макрон отхвърля действителността. Той е смачкан от личната си логика на психиката “, разяснява Минк.

Други, които познават Макрон, го съпоставят с прям комарджия, който постоянно е уверен, че е единствено на една победа разстояние от това да покори казиното, без значение какъв брой загуби е имал преди този момент.

„ Той, както нормално, си мисли, че е единственият, който може да измисли вълшебен трик, с цел да откри излаз от компликациите “, твърди Минк.

Според него Макрон не осъзнава, че той е „ казусът “ и че с цел да позволи политическите разтърсвания във Франция, би трябвало да се отдръпна от вътрешната политика и да се насочи към интернационалните каузи.

Всъщност Макрон е по-фокусиран върху външните работи, откакто загуби парламентарното си болшинство предходната година.

Но желанието му да управлява вътрешната политика беше демонстриран предишния месец, когато той преназначи премиера Себастиан Льокорню да управлява държавното управление единствено дни откакто министър председателят подаде оставка.

Наследството на Макрон

Френските гласоподаватели наподобяват също толкоз недоволни от втория мандат на Макрон, колкото и Минк, даже и да не споделят диагнозата на седемдесетгодишния президент.

Скорошно изследване на публичното мнение откри, че Макрон е изравнил позициите си с предшественика Франсоа Оланд за короната на минимум известен президент през последните 50 години.

Но може би има още кръгове на пъкъла, които да открие президентът, в миналото толкоз всесилен, че интернационалната преса го оприличаваше на Луи XIV, Кралят Слънце.

Експлозията на Макрон на сцената с ново центристко придвижване, което унищожи остарялата двупартийна система на Франция, промени радикално френската политика. Но Минк твърди, че след разпускането през 2024 година, което приключи с несполучлив парламент, френският президент е изострил „ разцепването на политическия пейзаж “.

Минк счита, че Макрон подценява личното си центристко семейство и макар че приканва за създаване на повече обединения, отхвърля да прави отстъпки, с цел да построи съюзи с други съществени опозиционни партии.

Според политическия консултант единствената партия, която има законен късмет да завоюва президентските избори през 2027 година и по-късно да излезе с парламентарно болшинство в последващия законодателен конкурс, е крайнодясната партия „ Национален общ брой “ на Марин льо Пен.

 „ Това би била ужасяваща вероятност и срам за Макрон “, добави Минк.

Проучване на публичното мнение на Elabe сложи водачите на Националния общ брой с километри преднина пред по-умерените водачи. Льо Пен получи 34% от гласовете, спрямо 15,5% за Филип – първия министър-председател на Макрон и 12,5% за Атал – някогашния министър председател, който в този момент управлява политическата партия на Макрон.

Минк е угрижен от тези индикатори и от това, че французите не са разбрали изцяло каква

„ фундаментална смяна “ е прекосяването от демократична към нелиберална народна власт. „ Те си мислят: Ако се провалят, просто ще ги изгоним “, разяснява той. Но завръщането на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп в Белия дом и битките на премиера Доналд Туск за възобновяване на върховенството на закона в Полша демонстрират заплахите от флиртуването с нелиберализма. „ Билетът за връщане не е на ниска цена “, безапелационен е Минк.

Politico/Превод:SafeNews