Има светлинки, които понякога виждаме. Има мрак, за който не

...
Има светлинки, които понякога виждаме. Има мрак, за който не
Коментари Харесай

Режисьорът Душан Милич: Заплахата е много по-страшна, когато е невидима


Има светлинки, които от време на време виждаме. Има мрак, за който не допускаме. Има и обич, която е невидима, и вяра, доста по-силна от страданието и злото. Има и живот, който постоянно може да бъде друг, и по този начин, пробвайки, човек все в миналото ще попадне на точното място. „ Този живот може би няма да бъде доста прекрасен и благополучен, само че ще е нещо ново и друго “, споделя режисьорът на „ Мрак “.

Душан Милич е търсещ, друг, мощен и праволинеен в посланията си. И обратно на упованията, тези неизменими елементчета, поради които не можеш да сбъркаш сръбското кино с никое друго, при него са „ използвани “ сред редовете – усещаш ги и ги виждаш в кадър, само че не ги чуваш. Те просто отекват в съзнанието – със силата на един релативно отдалечен спомен за призрачен сън, за смут, за злощастие, за война...

„ Над цялата тази човешка драма има нещо даже още по-голямо, още по-страшно, и то е над албанците, над косоварите, над сърбите... “. Отново думи на Милич, в които няма вест, съдържат целия смисъл на безсмислието и опустошаването на човешки ориси в името на Нещо. С гениална елементарност, „ Мрак “ е като директен път към истината – стига да искаш да я припознаеш и приемеш...

Снимка: Даниел Димитров


Душан Милич – за хубостта и ужаса, за невидимите закани, за мрака и страха, за ужаса по време на смут, за страданието и вярата, за децата артисти и специфичната работа с тях. И още: Трябва ли да виждаме лицето на злото? Редно ли е балканското кино да се поставя под общ знаменател? Кое в Ню Йорк е същото като в София? Често ли в Сърбия се вършат политически правилни филми? Плакал ли е по време на фотосите на „ Мрак “?..

Г-н Милич, откакто изгледах кино лентата, бях разтресен, безусловно. Такъв ли би трябвало да е резултатът от „ Мрак “?

- Да, несъмнено. Когато един филм е добър, публиката в залата в действителност го усеща и изпитва едно групово прекарване. Така че, в случай че сте се почувствал разтресен и като че ли сте се намирал в оня килер, в който са героите, значи филмът е съумял.

За хубостта и ужаса… Оттук тръгнахме в построяването на образния жанр на кино лентата, казвате Вие. Това ли е „ Мрак “ – хубост и смут?

- (Усмихва се – бел. а.) Не знам... Не знам дали това, което сме посочили, е хубост. Мракът не е хубост, мракът в тази ситуация е метафора за страха. Всъщност, желаех да намеря образен израз на страха, да го покажа...

Киното е образно изкуство и по тази причина желаеме да покажем всичко посредством облиците. Думите нямат значение. Да, можеш да чуеш нещо, можеш да го интерпретираш по разнообразни способи. Но когато имаш една впечатляваща картина – това остава у теб откакто си гледал.

Самият Вие определяте „ Мрак “ като психически хорър. Гледаме смут по време на различен смут... Ужасът отрезвява ли?

- Моят филм беше сниман доста преди началото на войната в Украйна. Но в този момент, в тази обстановка, филмът работи на още едно равнище и може би хората, които гледат момиченцето, което се буди и живее в едно тясно пространство, се замислят за това, което се случва далеко от нас. Със сигурност, има паралели с днешната обстановка...

Смятате ли, че има хора, които, гледайки смут на кино, са способни на този смут?

- Сложен и подвеждащ въпрос (Смее се – бел. а.). Знаете, че светът е цялостен с психопати, които може би вървят на кино. Сега се възнамерявам за един от обичаните ми филми – „ Слон “ на Гюс Ван Сант. Дете си купува пушка, влиза в едно учебно заведение и стартира да стреля. Може ли някой да се въодушеви от това и да извърши същото? Със сигурност.. Може.

Снимка: Даниел Димитров


Светът не е цялостен единствено с положителни хора. Половината от нас са положителни, другата половина са неприятни.

„ Нас не ни питат за нищо “ са думи на една от героините Ви. Не става ли все по-голям светът на тези хора?

- Разбира се. Точно по този начин е. Този филм е за страха и за невидимия зложелател. Зад този мрак, който ние демонстрираме, има нещо доста по-страшно, доста по-голямо и доста по-силно. Опитал съм се да пресъздам форсмажорни условия, в това число, посредством гърмежите и светкавиците най-после, които удрят над всички.

Над цялата тази човешка драма има нещо даже още по-голямо, още по-страшно, и то е над албанците, над косоварите, над сърбите... Това е отговор на Вашия въпрос. Мисля, че сега светът битува в едно форсмажорно събитие и никой не ни пита за нищо – нито вас като българи, нито нас като сърби. Нещата просто се случват.

Казвате, че „ Мрак “ е филми за „ едно надълбоко зло, което не демонстрира лицето си “. Трябва ли да виждаме лицето на злото изобщо?

- Злото си е зло. Точно това беше моята цел – да скрия лицето на злото зад мрака. Защото, когато ти не виждаш една опасност, тя е доста по-страшна. По принцип считам, че злото в света е по-скоро невидимо.

Повечето от Вашите филми са с доста точни, къси и ясни заглавия. За другите филми не бих попитал, само че за „ Мрак “ ми е извънредно забавно – какви бяха другите разновидности за заглавие?

- Да... Първоначалният вид за заглавие беше „ Страх “. Аз съвсем в никакъв случай не стартирам да пиша сюжет, в случай че нямам концепция за заглавие. Тъй като филмът е отдаден на страха, взех решение, че ще е прекомерно явно да се споделя „ Страх “. Затова стана „ Мрак “, което е доста по-визуално. Това бяха единствените два разновидността – „ Страх “ и „ Мрак “.

Плакахте ли по време на фотосите на този филм?

- Може би единствено един път... Интересно е, че не плаках нито един път по време на монтажа. Въпреки че ние назоваваме монтажната стая на рева. Защото там се изправяш пред всичко, което не се е получило по време на фотосите, и би трябвало, по някакъв метод, да се оправиш с него.

Снимка: Даниел Димитров


Разплаках се при една от сцените в мазето. Моите директиви към основната актриса бяха да гледа в една свещ и, взирайки се в нея, тя се разплака. Аз също се разплаках. Когато я попитах за какво плаче, сподели, че е усетила нещо изключително и се е почувствала неспокойно, гледайки свещта. Това, което я беше разчувствало, е концепцията, че свещта угасва и изчезва, с цел да ни даде светлина.

Поддържате ли връзка с момичето, чието писмо до тогавашния сръбски президент Борис Тадич, е в основата на основаването на „ Мрак “?

- Не. Бяхме във връзка преди да стартираме фотосите, искахме да ѝ покажем сюжета. Тя обаче не искаше контакт с нас и не желае името й да се загатва на никое място. Днес тя е на 31-32 години, неомъжена, продължава да живее с майка си в Косово, където е учителка. Преди 15 години, поради писмото, е имала доста проблеми. Сега продължава да живее в един дребен анклав, където са единствено 15 индивида. И към момента се опасява от това, което е претърпяла преди време...

А дали е гледала кино лентата?

- Знам, че нейната майка го е гледала по време на прожекция там. Ние имахме доста прожекции в Косово. Дали дъщерята го е гледала, нямам никаква визия – точно поради нежеланието й да поддържаме контакт.

Защо писмото, което беше прочетено на съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нямаше по-силно и по-продължително влияние?

- Личното ми и искрено мнение е, че просто на никого не му пука. Особено в тези огромни центрове на властта – като Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Да, президентът Тадич прочете това писмо и хората в Съвета реагираха на момента, доста прочувствено, само че нищо не се случи по-късно. С изключение, че момичето, написало писмото, си имаше проблеми... Тези огромни организации и изобщо международните сили, си имат свои проекти за нещата, свои ползи...

Децата артисти в „ Мрак “ имаха ли потребност от по-специална помощ, с цел да схванат присъединяване си във кино лентата?

- Главната актриса е главното дете във кино лентата. Другите деца се появяват единствено епизодично в някои от сцените. Винаги е мъчно да се работи с натурчици.

Затова аз работих с нея по напълно друг метод, спрямо останалите артисти. Подходих малко като в театъра. Започнахме да редим мизансцена и сценографията преди кино лентата. В къщата, която беше издигната за задачата, работих главно с професионалните артисти, две-три седмици преди да въведа основната актриса. Безпокоях се да не я изтощя. Исках да я сложа пред камерата и тя да покаже страст...



Вторият помощник режисьор работеше с нея – с цел да научи репликите, само че пред камерата я режисирах непосредствено. Имахме единствено по един-два дубъла. Не можехме да караме 11-годишно момиче още веднъж и още веднъж да повтаря едни и същи неща...

Има ли смисъл да Ви запитвам – кое е по-силно – страданието или вярата?

- Мисля, че в човешкия живот има две съществени страсти и чувства. Едното е любовта, а другото е това прекарване на злото. Директният ми отговор на Вашия въпрос е, че вярата е доста, доста по-силна от страданието и злото.

Искам да подчертая, че не съм набожен човек. Учил съм история и знам, че Исус който евентуално е същинска историческа персона, е понесъл големи премеждия и е починал на кръста, с цел да вдъхне на хората религия и да могат да понесат сходни премеждия. Затова считам, че вярата е доста по-силна от страданието...

Като приказваме за вяра, религия и светлинки, за мен тази тематика във кино лентата доста блестящо е застъпена посредством музиката, изключително във финалната ария...

- „ Отче наш “ е една от най-важните молебствия в християнството, това е „ майката и бащата “ на всички други молебствия. Изпълнението е на Дивна Любоевич, доста известна наша певица. Целта на тази ария е да бъде като знак на новия живот, който даваме на дребното момиче. Този живот може би няма да бъде доста прекрасен и благополучен, само че ще е нещо ново и друго. Както казахте, това беше моят метод да вдъхна някаква вяра в края на кино лентата.

Редно ли е балканското кино да се поставя под общ знаменател, даже когато става дума за копродукции?

- Да, мисля че е обикновено, защото ние сме доста близки и доста си приличаме – България, Сърбия, Албания, Босна, Хърватия, Словения... Имаме едно и също лице, по някакъв метод...

Снимка: Даниел Димитров

Копродукциите са наложителни, тъй като, за жалост, обособените страни нямат огромен бюджет да финансират лично кино, за разлика от западните страни като Германия и Франция. Тук би трябвало да си оказваме помощ взаимно. И това е методът да се развиваме като кинематографии.

Това значи ли, че сръбското кино няма лице, че българското кино няма лице...

- Имат. Когато приказваме за практични неща като финансиране и продукция, мисля, че можем да приказваме за балканското кино като един огромен чадър и една общественост, която ни сплотява. Иначе, несъмнено, че българските филми имат собствен образ, жанр и тематики, гръцките – различен, сръбските филми – различен. Но ние имаме потребност от това да си оказваме помощ взаимно, с цел да реализираме нашите планове.

Моят първи филм („ Ягода в супермаркета “, 2003 – бел. а.) беше отдаден на антиглобализацията. Но това е, тъй като аз ненавиждам тази глобализация. Например, като дойдеш в България, виждаш „ Зара “, отиваш в Белгия, още веднъж виждаш „ Зара “, в Италия – също... Тази глобализация е добре пристигнала, може би, с цел да свързва хората, само че е противопоказна за всичко останало. Ние губим нашата национална еднаквост – всички, с изключение на италианците, които се пробват да я запазят. Но, в случай че отидеш в Ню Йорк, там всичко е същото като в София. Идентичността е доста значима, това е доста огромен въпрос.

В Сърбия постоянно ли се вършат политически правилни филми?

- Не знам... Това е като деня и нощта, като положителното и злото, 50 на 50. Не мисля, че моят филм е политически правилен – тъй като споделя историята едностранчиво. Но какво през днешния ден в живота е политически правилно...

Снимка: Даниел Димитров


Чух страхотна история за човек, който се опитвал да отвори офис в Германия. Получил европейски пари и възнамерявал да притегли най-хубавите експерти, само че не му разрешили, тъй като в екипа трябвало да има един черен, една жена, един кореец, един трансджендър – просто, тъй като парите идвали от европейски фонд. И това е история, която се отнася към Вашия въпрос за политическата уместност. Тя е на всички места към нас. Не е политически правилно да наричаш черните хора черни, би трябвало да ги наричаш афроамериканци, а какво вършим с черните от Южна Америка, по какъв начин ги назоваваме?... Това ме влудява, цялата тази политическа уместност...

Ако, в случай че би трябвало да се върнем на въпроса, в Сърбия половината филми са политическа правилни, а другата половина не са.

Накрая, по какъв начин бихте траял изречението: Аз съм човек, който обича...?

- Красотата, културата и изкуството.
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР