Решението за еврото е стратегическо, а не конюктурно
Има съображение да се направи стратегически обзор на задачите на паричната политика, чака се новото управление на ЕЦБ да инициира сходен обзор, споделя шефът на Българска народна банка Димитър Радев в изявление за Investors Digest
- Г-н Радев, по какъв начин оценявате резултатите от прегледа на качеството на активите на шест български банки, извършен от ЕЦБ? Как се развива след него връзката с Франкфурт от позиция на задачата за участие на лв. в ERM II?
- Резултатите не са изненадващи. Те подхождат на нашите лични оценки. Комуникацията с ЕЦБ беше и остава отлична както в работата, обвързвана с прегледа на качеството на активите и стрес теста, по този начин и в цялостния развой на подготовка за включването на лв. в ERM II и присъединението ни към Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
- По формулировка параметрите при сходни стрес проби са очебийно консервативни. Но в метода на ЕЦБ имаше и някои много невероятни допускания – да вземем за пример повишение на корпоративния налог до 30% в околните три години. Това би могло да е отрицателен сюжет за страни като Гърция, с 28% налог, или Испания, с 25%, само че наподобява напряко фантастика за България с нейните 10%. Не беше ли разумно методиката на Европейския банков орган, създадена за стрес теста на най-големите западноевропейски банки преди година, да бъде приспособена към изискванията в България?
- Техническите допускания в методологията при базовия и отрицателния сюжет на стрес теста са идентични с тези, прилагани за всички страни членки в стрес теста на Европейския банков орган. В общия подтекст на упражнението резултатът от съответно цитираното допускане върху салдото на банките се оказа пренебрежимо дребен и по тази причина при диалозите ни с ЕЦБ не се наложи да търсим коригиращи дейности.
- При този обзор бе прибавен и новият счетоводен стандарт МСФО 9. Според специалисти като доцент Сарийски обаче този стандарт позволява повече субективни модели и не планува никакъв арбитраж, който да взема решение разногласия сред проверяващия и проверявания. Има ли учредения за сходни рецензии?
- Говорим за нов интернационален стандарт, който е наложителен за банките. Българските банки бяха добре готови за неговото въвеждане. Това беше и една от главните рекомендации, които отправихме към тях след прегледа на качеството на активите през 2016 година Има открити формати за разискване и променяне на съществуващи – както и за приемане на нови – интернационалните счетоводни стандарти.
- С възможното влизане в механизъм на „ близко съдействие “ Българска народна банка ще би трябвало да стартира да ползва ограниченията и рекомендациите на Единния контролен механизъм. Какви на практика промени би наложило това в работата на банковия контрол?
- Промените са от нормативен и административен темперамент. Голяма част от тях към този момент са готови и имаме подготвеност за тяхното въвеждане от датата на ефикасното ни присъединение. В изискванията на Единния контролен механизъм ЕЦБ упражнява пряк контрол върху най-големите банки и там Българска народна банка ще бъде ангажирана с присъединяване на наши специалисти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под директния контрол на Българска народна банка, сред нас и ЕЦБ ще бъде открит непрестанен деен продан на надзорна информация.
- Страни като Унгария, Полша и изключително Чехия очебийно не желаят присъединение към еврозоната на този стадий. Валутният ръб ли е главната разлика сред тях и България, обясняваща тази разлика в политиката, или има и други фактори?
- Става въпрос на първо място друго за политическо решение. Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На процедура няма сериозен политически фактор в страната, който да не поддържа това решение. На техническо ниво паричният режим в страната дава опция за неговото осъществяване по-бързо и по-безпроблемно.
- В едно изявление за Market News напролет казахте, че забавянето в Европа може и да се окаже краткотрайно, само че ще би трябвало да изчакаме и да забележим. Как оценявате развиването в последните месеци?
- Несигурността се усилва и доста настоящи данни дават индикации за продължаващо закъснение в стопанската система на Еврозоната. Това стимулира ЕЦБ да вземе решения за още по-стимулираща парична политика. Техническите елементи и степента, в която ЕЦБ реши да засилва своята политика, са обект на мнения, само че – видяно по-принципно – базисната макроикономическа мотивация, стояща зад тези решения, е ясна.
- В отговор на въпрос от Investor.bg Българска народна банка декларира, че поради закрепения курс на лв. „ забавянето на участието в ERM II не може да сътвори директни финансови и макроикономически опасности за българската стопанска система “. Възможно ли е обаче противоположното? Възможно ли е участието в ERM II, в случай че пристигна в неподходящ за европейската стопанска система миг, да донесе негативи на България? Иначе казано, би трябвало ли непременно да бързаме за еврозоната, или тази цел би трябвало да бъде съобразена и с моментните условия и трендове?
- Трябва да следваме стратегическия си проект с фокус върху качеството на процеса. Поради естеството на нашия паричен режим, основан на закрепен валутен курс, и твърдия ни ангажимент да не го променяме до влизането на страната в еврозоната присъединяване на нашата валута в ЕRM II единствено по себе си няма да докара до промени в нашата макроикономическа позиция. Преките резултати ще бъдат по-скоро позитивни, да вземем за пример повишение на кредитния рейтинг на България и възстановяване на общата капиталова среда.
- Испанският икономист Даниел Лакайе сподели в изявление за Bloomberg TV Bulgaria, че съгласно него политиката на стимулиране на ЕЦБ е изчерпила успеваемостта си от дълго време и че сега само трансферира средства от продуктивните браншове в стопанската система към непродуктивните. Лакайе припомня също, че негативните лихви съгласно доста проучвания са изиграли забележителна роля за усложненията на Япония с инфлацията и растежа. Какво мислите вие? Има ли действителна опасност еврозоната да тръгне по „ японски “ сюжет?
- Глобалната икономическа среда е надалеч от това да бъде наречена стандартна. В този смисъл, отговорът на ЕЦБ с неконвенционални ограничения е изцяло логически. При използването на неконвенционални ограничения е обикновено да има разнообразни визии за техния резултат, в това число опцията за „ японски “ сюжет. Ще бъде неправилно обаче, в случай че акцентът се слага само върху паричната политика, без да се регистрира това, което се прави или не се прави за разрешаване на световната икономическа неустановеност, а също по този начин в областта на структурните промени и фискалната политика.
- Неведнъж сте казвал, че с цел да са ефикасни, опитите на политиците за стимулиране на стопанската система би трябвало да са ориентирани към структурни области като пазара на труда, пенсионните промени и образованието. Какво пространство за деяние имат българските политици, когато става дума за тези три области? Смятате ли, че има неизползвани благоприятни условия?
- Такива благоприятни условия има, само че са свързани с сложни и от време на време продължителни за осъществяване ограничения. Те включват освен пазара на труда, пенсионните промени и образованието, само че и сфери като опазването на здравето, защитата, модернизирането на техническата и обществената инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен обществен запас. Добър знак е, че те се осъществят в една като цяло дисциплинирана фискална рамка.
- Немалко икономисти показват мнение, че заложената от ЕЦБ цел от към 2% инфлация е към този момент отживялост в среда на застаряващо население и структурно преобразяващи технологии. Има ли учредения съгласно вас да се мисли за промяна в тази цел?
- Това, за което има съображение, е да се направи стратегически обзор на задачите на паричната политика. За финален път това беше направено през към този момент далечната 2003 година Очакванията са, че новото управление на ЕЦБ ще инициира сходен обзор.
- Какъв е резултатът от ниските лихви в българската стопанска система?
- Непосредственият резултат е позитивен. Увеличената кредитна интензивност е един от индикаторите в това отношение. Подобно развиване обаче е обвързвано и със съществени провокации, да вземем за пример за рентабилността на банките заради топящите се лихвени маржове. Трябва да посоча, че към този момент българските банки се оправят добре с това предизвикателство. Акумулират се и циклични опасности, за обезвреждане на които Българска народна банка задейства и по-късно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер за банките.
- В последните години станахме очевидци на няколко огромни покупко-продажби в българската банкова система. Очаквате ли консолидацията да продължи и отсега нататък? Изцяло позитивно събитие ли е тя?
- Консолидацията е един от вероятните отговори на провокациите, пред които са изправени банките. Очаквам, че този развой ще продължи.
- Г-н Радев, по какъв начин оценявате резултатите от прегледа на качеството на активите на шест български банки, извършен от ЕЦБ? Как се развива след него връзката с Франкфурт от позиция на задачата за участие на лв. в ERM II?
- Резултатите не са изненадващи. Те подхождат на нашите лични оценки. Комуникацията с ЕЦБ беше и остава отлична както в работата, обвързвана с прегледа на качеството на активите и стрес теста, по този начин и в цялостния развой на подготовка за включването на лв. в ERM II и присъединението ни към Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.
- По формулировка параметрите при сходни стрес проби са очебийно консервативни. Но в метода на ЕЦБ имаше и някои много невероятни допускания – да вземем за пример повишение на корпоративния налог до 30% в околните три години. Това би могло да е отрицателен сюжет за страни като Гърция, с 28% налог, или Испания, с 25%, само че наподобява напряко фантастика за България с нейните 10%. Не беше ли разумно методиката на Европейския банков орган, създадена за стрес теста на най-големите западноевропейски банки преди година, да бъде приспособена към изискванията в България?
- Техническите допускания в методологията при базовия и отрицателния сюжет на стрес теста са идентични с тези, прилагани за всички страни членки в стрес теста на Европейския банков орган. В общия подтекст на упражнението резултатът от съответно цитираното допускане върху салдото на банките се оказа пренебрежимо дребен и по тази причина при диалозите ни с ЕЦБ не се наложи да търсим коригиращи дейности.
- При този обзор бе прибавен и новият счетоводен стандарт МСФО 9. Според специалисти като доцент Сарийски обаче този стандарт позволява повече субективни модели и не планува никакъв арбитраж, който да взема решение разногласия сред проверяващия и проверявания. Има ли учредения за сходни рецензии?
- Говорим за нов интернационален стандарт, който е наложителен за банките. Българските банки бяха добре готови за неговото въвеждане. Това беше и една от главните рекомендации, които отправихме към тях след прегледа на качеството на активите през 2016 година Има открити формати за разискване и променяне на съществуващи – както и за приемане на нови – интернационалните счетоводни стандарти.
- С възможното влизане в механизъм на „ близко съдействие “ Българска народна банка ще би трябвало да стартира да ползва ограниченията и рекомендациите на Единния контролен механизъм. Какви на практика промени би наложило това в работата на банковия контрол?
- Промените са от нормативен и административен темперамент. Голяма част от тях към този момент са готови и имаме подготвеност за тяхното въвеждане от датата на ефикасното ни присъединение. В изискванията на Единния контролен механизъм ЕЦБ упражнява пряк контрол върху най-големите банки и там Българска народна банка ще бъде ангажирана с присъединяване на наши специалисти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под директния контрол на Българска народна банка, сред нас и ЕЦБ ще бъде открит непрестанен деен продан на надзорна информация.
- Страни като Унгария, Полша и изключително Чехия очебийно не желаят присъединение към еврозоната на този стадий. Валутният ръб ли е главната разлика сред тях и България, обясняваща тази разлика в политиката, или има и други фактори?
- Става въпрос на първо място друго за политическо решение. Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На процедура няма сериозен политически фактор в страната, който да не поддържа това решение. На техническо ниво паричният режим в страната дава опция за неговото осъществяване по-бързо и по-безпроблемно.
- В едно изявление за Market News напролет казахте, че забавянето в Европа може и да се окаже краткотрайно, само че ще би трябвало да изчакаме и да забележим. Как оценявате развиването в последните месеци?
- Несигурността се усилва и доста настоящи данни дават индикации за продължаващо закъснение в стопанската система на Еврозоната. Това стимулира ЕЦБ да вземе решения за още по-стимулираща парична политика. Техническите елементи и степента, в която ЕЦБ реши да засилва своята политика, са обект на мнения, само че – видяно по-принципно – базисната макроикономическа мотивация, стояща зад тези решения, е ясна.
- В отговор на въпрос от Investor.bg Българска народна банка декларира, че поради закрепения курс на лв. „ забавянето на участието в ERM II не може да сътвори директни финансови и макроикономически опасности за българската стопанска система “. Възможно ли е обаче противоположното? Възможно ли е участието в ERM II, в случай че пристигна в неподходящ за европейската стопанска система миг, да донесе негативи на България? Иначе казано, би трябвало ли непременно да бързаме за еврозоната, или тази цел би трябвало да бъде съобразена и с моментните условия и трендове?
- Трябва да следваме стратегическия си проект с фокус върху качеството на процеса. Поради естеството на нашия паричен режим, основан на закрепен валутен курс, и твърдия ни ангажимент да не го променяме до влизането на страната в еврозоната присъединяване на нашата валута в ЕRM II единствено по себе си няма да докара до промени в нашата макроикономическа позиция. Преките резултати ще бъдат по-скоро позитивни, да вземем за пример повишение на кредитния рейтинг на България и възстановяване на общата капиталова среда.
- Испанският икономист Даниел Лакайе сподели в изявление за Bloomberg TV Bulgaria, че съгласно него политиката на стимулиране на ЕЦБ е изчерпила успеваемостта си от дълго време и че сега само трансферира средства от продуктивните браншове в стопанската система към непродуктивните. Лакайе припомня също, че негативните лихви съгласно доста проучвания са изиграли забележителна роля за усложненията на Япония с инфлацията и растежа. Какво мислите вие? Има ли действителна опасност еврозоната да тръгне по „ японски “ сюжет?
- Глобалната икономическа среда е надалеч от това да бъде наречена стандартна. В този смисъл, отговорът на ЕЦБ с неконвенционални ограничения е изцяло логически. При използването на неконвенционални ограничения е обикновено да има разнообразни визии за техния резултат, в това число опцията за „ японски “ сюжет. Ще бъде неправилно обаче, в случай че акцентът се слага само върху паричната политика, без да се регистрира това, което се прави или не се прави за разрешаване на световната икономическа неустановеност, а също по този начин в областта на структурните промени и фискалната политика.
- Неведнъж сте казвал, че с цел да са ефикасни, опитите на политиците за стимулиране на стопанската система би трябвало да са ориентирани към структурни области като пазара на труда, пенсионните промени и образованието. Какво пространство за деяние имат българските политици, когато става дума за тези три области? Смятате ли, че има неизползвани благоприятни условия?
- Такива благоприятни условия има, само че са свързани с сложни и от време на време продължителни за осъществяване ограничения. Те включват освен пазара на труда, пенсионните промени и образованието, само че и сфери като опазването на здравето, защитата, модернизирането на техническата и обществената инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен обществен запас. Добър знак е, че те се осъществят в една като цяло дисциплинирана фискална рамка.
- Немалко икономисти показват мнение, че заложената от ЕЦБ цел от към 2% инфлация е към този момент отживялост в среда на застаряващо население и структурно преобразяващи технологии. Има ли учредения съгласно вас да се мисли за промяна в тази цел?
- Това, за което има съображение, е да се направи стратегически обзор на задачите на паричната политика. За финален път това беше направено през към този момент далечната 2003 година Очакванията са, че новото управление на ЕЦБ ще инициира сходен обзор.
- Какъв е резултатът от ниските лихви в българската стопанска система?
- Непосредственият резултат е позитивен. Увеличената кредитна интензивност е един от индикаторите в това отношение. Подобно развиване обаче е обвързвано и със съществени провокации, да вземем за пример за рентабилността на банките заради топящите се лихвени маржове. Трябва да посоча, че към този момент българските банки се оправят добре с това предизвикателство. Акумулират се и циклични опасности, за обезвреждане на които Българска народна банка задейства и по-късно увеличи равнището на антицикличния финансов буфер за банките.
- В последните години станахме очевидци на няколко огромни покупко-продажби в българската банкова система. Очаквате ли консолидацията да продължи и отсега нататък? Изцяло позитивно събитие ли е тя?
- Консолидацията е един от вероятните отговори на провокациите, пред които са изправени банките. Очаквам, че този развой ще продължи.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ