Има много теории, свързани с любовните отношения. И една от

Има доста теории, свързани с любовните връзки. И една от тях е, че в живота изпитваме единствено три любови. Всяка една от тях е неповторима и ни учи на нещо ново, което носим със себе си в идната връзка. И по този начин, ние ви споделяме какви са тези типове обич и по кое време най-сетне срещаме сътрудник за цялостен живот.

Първата обич

Тази обич е едва обвързвана с действителния живот и наподобява повече на приказка. Ние безпределно романтизираме колегата си, вършим проекти за бъдещето с него и започваме съкровен живот с него. Освен това точно с първата обич усещаме същите тези пеперуди в стомаха си, които може в никакъв случай да не се появят още веднъж.

Обикновено такива усеща пораждат в междинното учебно заведение, когато към момента не знаем какво е същинският живот и същинската обич. Следователно възприятията ни, макар че ги възприемаме прекомерно прочувствено, са много повърхностни и доста слаби.

Връзките завършват или заради изменничество, защото в ранна възраст към момента не знаем цената на нашата дума или честност в една връзка. Или тъй като се отдалечаваме един от различен, тъй като младежите се трансформират доста бързо и на следващия ден обичан човек може да стане незанимателен. Или заради някакви банални ежедневни спорове, които първата обич просто не може да издържи заради незадоволителната си дълбочина.

Когато първата обич свърши, нормално се усещаме разрушени и имаме „ рани “ по сърцата си. Това положение обаче бързо минава, тъй като в млада възраст елементарно изместваме фокуса си върху други неща.

Силна обич

Обикновено влизаме в такива връзки незабавно след първата обич. За разлика от предходните, те въобще не са изпълнени с деликатност и грижа един към различен. Точно противоположното – напрегнатият (или интензивният) вид обич наподобява повече на влакче в увеселителен парк.

Първо, ние изпитваме оптимално всички усеща. Ако се караме с колегата си, това ще докара до счупени чинии. Ако сключим мир, тогава с гръмки заявления за обич. Второ, откриваме тайната страна на себе си. В тези връзки нормално изпитваме дива ревнивост, подозрение в себе си и боязън, каквито в никакъв случай преди не сме срещали. Тези усеща, апропо, също са допустимо най-драматични и наподобяват на опъната струна, която е на път да се скъса.

Такива връзки ни карат да изпитваме съмнение към колегата, неговата ревнивост към нас, както и безпределно възмущение. В такава обич по предписание няма нищо „ здравословно “ - ние не обсъждаме проблемите и не се опитваме да ги разгадаем по екологичен метод, а единствено „ се бием “ между тях.

Краят на такава обич нормално носи болежка и мощни страсти. Но по-късно извличаме поучения от този вреден съюз.

Безусловна обич

Когато най-сетне дойдем на себе си след травматична връзка, започваме да обичаме себе си и да се връщаме към нашето „ аз “. Точно в подобен миг на цялостна духовна естетика в живота ни се появява нов сътрудник, който е друг от всички останали. С него по предписание не се усещаме „ пеперуди “ и не изпитваме мощни страсти от ревнивост и яд до боготворене. Предлага ни спокойна и постоянна връзка, в която няма непрекъснати игри – всичко е извънредно транспарантно и разбираемо.

Това е индивидът във връзка, с който сте подготвени да приемете всичките му дефекти и да не се пробвате да го измененията към „ идеала “. Вашият сътрудник прави същото – той в никакъв случай не ви съди и подлага на критика, а единствено ви обсипва с възхитени мнения.

Ако във връзката ви зародят трудности, обмислете ги премислено и умерено. И двамата разбирате, че желаете да изградите бъдеще дружно и би трябвало да работите дружно за това. Обикновено се женим за подобен човек, раждаме му дете и прекарваме остатъка от живота си с него.