Хитроумен план ли е дилетантщината на ИТН? Май, май, ама надали
Има ли бездънен план в дилетантщината на хората към Слави Трифонов, някакъв прикрит за необятната аудитория хитроумен проект, който като Deus ex machina ненадейно да предложи решение на мощно заплетената и заредена с драматизъм политическа обстановка и в края на спектакъла публиката да се разотиде удовлетворена и успокоена, претърпяла катарзис, казано с езика на Аристотел. Защо тъкмо Аристотел? Защото е мъдрец, а цитирането на философи може да се окаже фешън в околните седмици. Но не би трябвало да се не помни, че „ катарзис “ е също по този начин и разбиране от психотерапията – освобождение на дълго потискан афект. Някои поведенчески способи измежду водачите на Има Такъв Народ могат да предложат небосвод и за сходна интерпретация.
Дотук политическата и анализаторска говорилня, както и обособени стъпки на Има Такъв Народ, обрисуват
три вероятни тълкувания на събитията на политическия терен
1. Слави Трифонов и антуражът му в Има Такъв Народ са изцяло дезориентирани в настоящата политическа обстановка. Действията им са безредни и по метода на тестът и грешката се пробват да схванат по какъв начин тъкмо работи това нещо, наречено „ политика “. Като дете, което си е свалило нова компютърна игра, само че няма самообладание да учи демоверсията.
2. Инфантилизмът в държанието им е плод на нарцистична самонадеяност, че „ суверенът “, както те назовават най-вече своите гласоподаватели, ги е натоварил с месианска задача – да разомагьосат страната, да я извадят от хватката на корупцията и квазидемокрацията и най-сетне да я изведат на пътя на икономическия, политическия и честен разцвет. Но магията на смяната може да проработи единствено в случай че свършат цялата работа сами, в случай че поемат цялата отговорност, а останалите играчи на терена сляпо ги следват и имат вяра в положителната им воля и най-много в интелектуалните и морални качества на Слави, Тошко, Филип и така нататък
3. Зад безредните им стъпки прозират дългите сенки на групи и ползи, които не желаят смяна, изключително в правосъдната система и изключително откакто служебният кабинет сподели, че смяна е допустима, по какъв начин би трябвало да се направи и в каква посока да продължи. Прозират остарели връзки и контакти, остарели и по-нови дружби и оферти, на които не може да се откаже. Сега не може.
Обикновено в такива случаи истината се оказва комплицирано заплетена в трите вероятни тълкувания на обстановката. Впрочем има и четвърто. Слави няма никакво предпочитание да ръководи (не че и може с 65 гласа в 240-местен парламент), само че желае някой различен да е отговорен за очертаващото се политическо крушение на Има Такъв Народ. Неговите гласоподаватели са като армията на Бранкалеоне, желаят всичко и незабавно и Слави евентуално си дава сметка, че може единствено да им го дава обещание, само че не и да им го даде. Става дума най-вече за млади, импулсивни и първоначални хора без някакъв идеологически профил, които мощно любят и ненавиждат.
Досега са любили. Очертава се скоро да ненавиждат.
Слави е напълно медиен артикул, какъвто прочее беше и Бойко Борисов, преди да стисне ръчките на властта. А и дълго по-късно. Лидерският екип на Има Такъв Народ наподобява ще се окаже жертва на тв приемника. Да живееш двадесет и повече години в тв приемника, произвеждайки ирония за всички и всичко, по кое време сполучлива, по кое време не, и от време на време редувана с назидателни проповеди, да се къпеш в всеобщата любов на тези, които разсмиваш, забавляваш с песни и балет или поучаваш, всичко това няма по какъв начин да не води до известна комплицираност в чувството за действителност. Дългото престояване в тв приемника очевидно основава чрезмерно възприятие за лична значителност. Освен това да иронизираш властта, която и да е тя, е по-лесна и по-удобна позиция, в сравнение с да си властта. Тогава би трябвало да приемаш невъзмутимо или с усмивка иронията към тебе. И по опция да не я храниш с държанието си. За нарцистични натури това е не просто мъчно, а мъчително и даже трагично. Особено когато трибуната е фейсбук, а там ирониците са прекалено много и постоянно са по-талантливи от сценаристите на Слави. Ще спестя образци, тъй като са доста. Ще загатна единствено по какъв начин единствено за няколко часа Пламен Николов стана Сламен Николов.
Хората от Има Такъв Народ очевидно не се оправят в новата си роля
Жанрът не им е прочут. Не го владеят. Позицията „ ние сме несистемни и няма да играем по вашите правила “ е несъстоятелна. В политиката има някакви справедливи правила, нещо като естествените закони. Например няма по какъв начин от цифрата 65 да направиш 121 без уместно държание, дипломация, комуникативност и някакво убеждаващо влияние. Нормален човек би ли поканил антисистемен електротехник да му инсталира бойлера? Вирнатата физиономия на Тошко Йорданов, както и файтонджийските бакенбарди на Филип Станев няма по какъв начин да не пораждат подигравка. Би могло, само че при друго държание. Да избираш министър председател в ТВ кастинг за политици, както се избират участници в „ България търси гений “ няма по какъв начин да не провокира смях. Да предложиш съществено подобен министър председател на фона на настоящия длъжностен кабинет прави смеха подигравателен, в случай че не и сардонически. Някой може ли да си показа по какъв начин министър председателят Стефан Янев се явява на кастинг за политици пред смръщения взор на Слави? Или Бойко Рашков, Христо Иванов, Татяна Дончева и дано да не изброявам. В политиката единствен кастинг е самата политика, ръководството. Няма по-ефективен кастинг.
Да отбягваш всякаква гласност с аргумента, че ти било писнало за двадесет години всяка вечер да си в тв приемника и спорадично да пускаш във ФБ някакви непохватно снимани монолози от диван по тениска, е меко казано несериозно даже за антисистемен политик. А да те интервюира най-близкият ти политически помощник, човек, който дълги години е наливал думи в устата ти, няма по какъв начин това да не буди радостно неразбиране. Особено когато политическите послания са поднесени в естетическата стилистика на късния Бойко Борисов.
На този общо взето не прекомерно радостен политически декор най-щекотливият въпрос е дали в тази обстановка ще може да се сформира държавно управление. И кой ще одобри ролята на миманс в театъра на дилетантите? Кой ще зажуми пред надничащите зад кулисите дълги сенки? Големият проблем е, че служебното държавно управление подвигна доста високо летвата и за хората на Има Такъв Народ наподобява невероятно да я прескочат. Могат единствено да минат под нея с високо вирнати глави, тъй като са антисистемни играчи, само че по-късно надали някой ще ги приема съществено. Дори и до неотдавна да ги е приемал.
Дотук политическата и анализаторска говорилня, както и обособени стъпки на Има Такъв Народ, обрисуват
три вероятни тълкувания на събитията на политическия терен
1. Слави Трифонов и антуражът му в Има Такъв Народ са изцяло дезориентирани в настоящата политическа обстановка. Действията им са безредни и по метода на тестът и грешката се пробват да схванат по какъв начин тъкмо работи това нещо, наречено „ политика “. Като дете, което си е свалило нова компютърна игра, само че няма самообладание да учи демоверсията.
2. Инфантилизмът в държанието им е плод на нарцистична самонадеяност, че „ суверенът “, както те назовават най-вече своите гласоподаватели, ги е натоварил с месианска задача – да разомагьосат страната, да я извадят от хватката на корупцията и квазидемокрацията и най-сетне да я изведат на пътя на икономическия, политическия и честен разцвет. Но магията на смяната може да проработи единствено в случай че свършат цялата работа сами, в случай че поемат цялата отговорност, а останалите играчи на терена сляпо ги следват и имат вяра в положителната им воля и най-много в интелектуалните и морални качества на Слави, Тошко, Филип и така нататък
3. Зад безредните им стъпки прозират дългите сенки на групи и ползи, които не желаят смяна, изключително в правосъдната система и изключително откакто служебният кабинет сподели, че смяна е допустима, по какъв начин би трябвало да се направи и в каква посока да продължи. Прозират остарели връзки и контакти, остарели и по-нови дружби и оферти, на които не може да се откаже. Сега не може.
Обикновено в такива случаи истината се оказва комплицирано заплетена в трите вероятни тълкувания на обстановката. Впрочем има и четвърто. Слави няма никакво предпочитание да ръководи (не че и може с 65 гласа в 240-местен парламент), само че желае някой различен да е отговорен за очертаващото се политическо крушение на Има Такъв Народ. Неговите гласоподаватели са като армията на Бранкалеоне, желаят всичко и незабавно и Слави евентуално си дава сметка, че може единствено да им го дава обещание, само че не и да им го даде. Става дума най-вече за млади, импулсивни и първоначални хора без някакъв идеологически профил, които мощно любят и ненавиждат.
Досега са любили. Очертава се скоро да ненавиждат.
Слави е напълно медиен артикул, какъвто прочее беше и Бойко Борисов, преди да стисне ръчките на властта. А и дълго по-късно. Лидерският екип на Има Такъв Народ наподобява ще се окаже жертва на тв приемника. Да живееш двадесет и повече години в тв приемника, произвеждайки ирония за всички и всичко, по кое време сполучлива, по кое време не, и от време на време редувана с назидателни проповеди, да се къпеш в всеобщата любов на тези, които разсмиваш, забавляваш с песни и балет или поучаваш, всичко това няма по какъв начин да не води до известна комплицираност в чувството за действителност. Дългото престояване в тв приемника очевидно основава чрезмерно възприятие за лична значителност. Освен това да иронизираш властта, която и да е тя, е по-лесна и по-удобна позиция, в сравнение с да си властта. Тогава би трябвало да приемаш невъзмутимо или с усмивка иронията към тебе. И по опция да не я храниш с държанието си. За нарцистични натури това е не просто мъчно, а мъчително и даже трагично. Особено когато трибуната е фейсбук, а там ирониците са прекалено много и постоянно са по-талантливи от сценаристите на Слави. Ще спестя образци, тъй като са доста. Ще загатна единствено по какъв начин единствено за няколко часа Пламен Николов стана Сламен Николов.
Хората от Има Такъв Народ очевидно не се оправят в новата си роля
Жанрът не им е прочут. Не го владеят. Позицията „ ние сме несистемни и няма да играем по вашите правила “ е несъстоятелна. В политиката има някакви справедливи правила, нещо като естествените закони. Например няма по какъв начин от цифрата 65 да направиш 121 без уместно държание, дипломация, комуникативност и някакво убеждаващо влияние. Нормален човек би ли поканил антисистемен електротехник да му инсталира бойлера? Вирнатата физиономия на Тошко Йорданов, както и файтонджийските бакенбарди на Филип Станев няма по какъв начин да не пораждат подигравка. Би могло, само че при друго държание. Да избираш министър председател в ТВ кастинг за политици, както се избират участници в „ България търси гений “ няма по какъв начин да не провокира смях. Да предложиш съществено подобен министър председател на фона на настоящия длъжностен кабинет прави смеха подигравателен, в случай че не и сардонически. Някой може ли да си показа по какъв начин министър председателят Стефан Янев се явява на кастинг за политици пред смръщения взор на Слави? Или Бойко Рашков, Христо Иванов, Татяна Дончева и дано да не изброявам. В политиката единствен кастинг е самата политика, ръководството. Няма по-ефективен кастинг.
Да отбягваш всякаква гласност с аргумента, че ти било писнало за двадесет години всяка вечер да си в тв приемника и спорадично да пускаш във ФБ някакви непохватно снимани монолози от диван по тениска, е меко казано несериозно даже за антисистемен политик. А да те интервюира най-близкият ти политически помощник, човек, който дълги години е наливал думи в устата ти, няма по какъв начин това да не буди радостно неразбиране. Особено когато политическите послания са поднесени в естетическата стилистика на късния Бойко Борисов.
На този общо взето не прекомерно радостен политически декор най-щекотливият въпрос е дали в тази обстановка ще може да се сформира държавно управление. И кой ще одобри ролята на миманс в театъра на дилетантите? Кой ще зажуми пред надничащите зад кулисите дълги сенки? Големият проблем е, че служебното държавно управление подвигна доста високо летвата и за хората на Има Такъв Народ наподобява невероятно да я прескочат. Могат единствено да минат под нея с високо вирнати глави, тъй като са антисистемни играчи, само че по-късно надали някой ще ги приема съществено. Дори и до неотдавна да ги е приемал.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ