И BMW си прави частите у нас
Има обилие от оптимисти, че следва динамично развиване на бранша за произвеждане на аварийни елементи и съставни елементи за автомобилната промишленост у нас. Това демонстрират резултатите от изследване за бъдещето му, направено от Colliers International, от "Аутомотив Клъстър България " и PwC. Прогнозите за бъдещето на компаниите от сектора в страната са по-позитивни, в това число и спрямо първото проучване на анализаторската група, извършено преди две години. Над две трети от фирмите плануват растеж на приходите си, до момента в който през 2016 година едвам 64% от компаниите са показали позитивни упования в тази тенденция. Това е и повода в този момент над половината от тези компании да възнамеряват наемането на още чиновници, а при изследването преди две години единствено 41% от вложителите са говорили за сходна настройка. Фирмите възнамеряват да влагат в ново съоръжение, в това число и в автоматизация на производството, а също и в парцели и през тази година.
Броят на фирмите у нас, които създават съставни елементи и елементи за добре познати на автомобилния пазар интернационалните марки, непрестанно пораства - все още те са почти 100 и тридесет. Вярно - сред тях не са доста компаниите от така наречен първо равнище - такива, които създават най-сложните елементи и елементи. Повечето са снабдители от второ и трето равнище. Сред тях са компании, чийто главен предмет на активност е обвързван само с автомобилната промишленост, както и такива, които създават и за други промишлености.
Продукцията, която се основава в България, е предопределена за водещи марки в бранша на автомобилостроенето, като: Аudi, Mercedes-Benz, BMW, Mini Cooper, Porsche, Bentley, Lamborghini, Ford, Nissan, Seat, Alfa Romeo, Volkswagen, Volvo, Renault, Mitsubishi, Skoda, Fiat, в това число и за Tesla. Интересен факт е, да вземем за пример, че над 90% от датчиците на въздушните възглавници в европейските коли са създадени в България. Става въпрос за произведения на сдружението "Сенсата Технолоджис България ", което е част от интернационалния холдинг Sensata Technologies - световна производствено-технологична компания, профилирана в разработка, произвеждане и продажба на датчици и системи за надзор. България е най-големият им консуматор в Европа. У нас американците имат два завода за произвеждане на автомобилни датчици - в Ботевград и край Пловдив. Компанията отвори в София най-голямата си тестова лаборатория в света. Инвестицията е над 3 млн. $ и тук към този момент работят към 100 инженери и техници.
Броят на заетите в сектора продължава да пораства, като нови 4000 души - множеството висококвалифицирани фрагменти, са влезнали в заводите през последната година. В автомобилната промишленост в страната са заети повече от 37 000 чиновници, които през 2016 година са основали над 4% от Брутният вътрешен продукт на България. Произведените произведения са на стойност 3.5 милиарда лева годишно, а 99% от продукцията е за експорт.
Расте и броят на фирмите, които възнамеряват да разкрият свои бази на нови места и местоположения, а освен да уголемяват към този момент съществуващите си мощности. Това означи арх. Любомир Станиславов - изпълнителен шеф на "Аутомотив Клъстър България ". Но в тази ситуация става въпрос за компании, които към този момент работят в страната и в този момент търсят втора, трета, а в някои случаи и четвърта локация за разширение на активността си. Веднъж това се прави поради потребността и желанието им за увеличение на индустриалния потенциал, само че и с цел да се потърсят и нови региони за асортимент на фрагменти. Поради това фирмите от бранша се интересуват най-много от региони с висока безработица, само че и където има хора с механически умения.
Над 40% от фирмите имат у нас научно-развойна активност, която носи добавената стойност в бранша, само че за нея им трябват висококвалифицирани фрагменти. И тук става въпрос не просто за увеличение на броя, а за доста по-сериозно обмисляне и обвързване на образованието и на потребностите на бизнеса. Затова се подчертава на развиване на дуалното обучение, което да се надгражда в техническите университети. Днес доста от приключилите нямат нужните умения и единствено дребна част от тях си коства да бъдат взети на работа.
Фирмите от автомобилостроенето са ситуирани във всички райони на страната, само че най-вече са в Южна България. В момента фирмите от бранша избират като местоположения регионите към София, Перник, Враца, Мездра, Пловдив. Големи производства са ситуирани и в региона на Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище и Русе. Но се обрисуват и нови области с капацитет - Видин, Стара Загора, където към този момент се работи по обособяването на Индустриална зона "Загоре ", която ще се осъществя от община Стара Загора в партньорство с страната посредством "Национална компания Индустриални зони " ЕАД. Старозагорският общински съвет гласоподава единомислещо да бъде основано акционерно сдружение, което да ръководи плана. До месец съветниците би трябвало да изберат и управление на новоучреденото сдружение. Стара Загора има положително местонахождение и фрагменти, инфраструктурата пък ще е работа на страната. А най-важното е, че е обезпечен и нужният финансовият запас за довеждане докрай на плана. Искаме в Стара Загора да създадем съвременна индустриална зона от европейски вид - с авансово построена инфраструктура, тъй че вложителите да стартират работа допустимо най-бързо и гладко, означи министърът на стопанската система Емил Караниколов. От него излезе и новината, че от бъдещата индустриална зона към този момент се е заинтересувал сериозен вложител в автомобилния бранш. Логично е след направеното в Пловдив ( "Тракия икономическа зона ") процесът на придвижване на вложенията да бъде ориентиран към Стара Загора. Тук има положителни връзки, край града се пресичат три транспортни коридора, има и квалифицирана работна ръка, похвали се кметът на града Живко Тодоров. Това е вторият сходен план сред община и страна след построяването на "Индустриален и логистичен парк - Бургас " през предходната година.
Сред главните спънки за развиване и по-голям растеж на автомобилната промишленост у нас се обрисува неналичието на задоволително развити индустриални зони, където вложителят да може незабавно да стартира работа. От Министерството на стопанската система означават, че при тях са постъпили поръчки за създаване на индустриални зони с присъединяване на страната и от градските управляващи във Варна, в Горна Оряховица, във Враца, Сливен и Кърджали. Повечето кметовете осъзнават, че един подобен план обезпечава положителни благоприятни условия за развиване на стопанската система в техните общини. Още повече че Законът за поощряване на вложенията дава доста облекчения, в това число и създаване на инфраструктура, възобновяване на осигуровки, понижение на налози, опция за образование на фрагменти и други.
Препоръките на фирмите от автомобилния бранш към българската администрация са свързани с усъвършенстване на нормативната среда, с цел да се улесни работата на бизнеса и да се притеглят по-лесно вложители, както и отворена връзка в бизнес средите - обмяна на положителни практики и хрумвания в границите на разнообразни организации и конгреси. Облекчаването на административната тежест и развиване на инфраструктурата, привеждане на просветителната система в синхрон с потребностите на бизнеса и по-висока степен на интеграция на дуалното образование към обичайното също биха били потребни.
КАРЕ
Предимствата на България
Инвеститорите идват в България, с цел да се възползват от стратегическото географско разположение и близостта до клиенти и производители. Членството ни в Европейски Съюз, данъчните облекчения при насърчаване на активност в общини с висок коефициент на безработица, ниските налози и такси и разноски за труд, както и ниските цени на недвижимите парцели, на електричеството, съществуването на валутен ръб са измежду преимуществата на страната ни. Многообразието от профилирани учебни заведения и механически университети също се отбелязва от вложителите като плюс. България се отличава и с една от най-ниските плоски данъчни ставки в Европейски Съюз от 10 на 100. Тя се ползва както във връзка с корпоративни облаги, по този начин и във връзка с персоналните приходи. За съпоставяне, данъчната ставка за компаниите в Румъния е 16%, в Полша - 19%, а в Словакия - 21 на 100.
България има най-ниски средногодишни разноски за заплата в автомобилния бранш измежду страните от Централна и Източна Европа. Но в действителност в автоиндустрията доста по-важно е да има задоволително добре квалифицирани фрагменти, т.е. компаниите да имат опция да избират, а не да вземат хора, които са съгласни да работят за малко пари.
КАРЕ
Рисковете
България продължава да губи позициите си измежду най-перспективните дестинации за произвеждане. Страната ни е паднала с 12 позиции и към този момент заема 19-о място в годишната ранглиста на консултантската компания Cushman&Wakefield. Миналата година тя беше на седмо място, а година по-рано заемаше трета позиция.
Консултантската компания прави оценка 42 страни от групата на развитите и разрастващите се страни по три съществени критерия: условия, риск и разноски. В изискванията се включват работната мощ, логистиката и достъпът до пазарите, бизнес средата, времето за първа доставка и резистентност (корпоративна обществена отговорност). В риска влизат рисковете от естествени бедствия, стопански, корпоративни и енергийни опасности, а в разноските - тези за труд, за електричество, за строителство и за вписване на благосъстоятелност.
От позиция на индустриалните разноски България е сложена на 17-о място като перспективна дестинация за базиране на произвеждане и е след Румъния, Унгария, Литва и Турция.
При критерия "условия " се сриваме до 28-о място, като тук ни изпреварват Унгария, Чехия, Словакия и Турция, само че пък сме пред Румъния. В същото време с повишението на заплатите и възходящия дефицит на работна мощ в Централна Европа от ден на ден компании от разнообразни промишлености поглеждат на изток - към Литва, Румъния, България и Турция. Засега новите индустриални местоположения в България, Румъния и Турция стават все по-привлекателни точно поради по-ниските разноски. Но пък неприятната инфраструктура и относително високите усещания за корупция стопират промишлените компании да открият заводите си в тези страни, излиза наяве от отчета.
Друга спънка у нас е неразвитата пътна мрежа. Връзката сред Северна и Южна България не е лесна. Основният маршрут на север към Румъния и към Централна Европа минава през мощно натоварения мост над Дунав при Русе, където камионите чакат с часове, с цел да преминат.
Основните играчи в бранша се оплакват и от неналичието на тактика за поощряване на растежа в автомобилната промишленост - било посредством данъчни облекчения, или посредством дотации, които ще разрешат на България да настигне своите съперници.
Главните провокации пред автомобилната промишленост, съгласно хората от бизнеса, са бюрокрацията, инфраструктурата, правната система и несъответствието сред търсене и предложение на пазара на труда.
Броят на фирмите у нас, които създават съставни елементи и елементи за добре познати на автомобилния пазар интернационалните марки, непрестанно пораства - все още те са почти 100 и тридесет. Вярно - сред тях не са доста компаниите от така наречен първо равнище - такива, които създават най-сложните елементи и елементи. Повечето са снабдители от второ и трето равнище. Сред тях са компании, чийто главен предмет на активност е обвързван само с автомобилната промишленост, както и такива, които създават и за други промишлености.
Продукцията, която се основава в България, е предопределена за водещи марки в бранша на автомобилостроенето, като: Аudi, Mercedes-Benz, BMW, Mini Cooper, Porsche, Bentley, Lamborghini, Ford, Nissan, Seat, Alfa Romeo, Volkswagen, Volvo, Renault, Mitsubishi, Skoda, Fiat, в това число и за Tesla. Интересен факт е, да вземем за пример, че над 90% от датчиците на въздушните възглавници в европейските коли са създадени в България. Става въпрос за произведения на сдружението "Сенсата Технолоджис България ", което е част от интернационалния холдинг Sensata Technologies - световна производствено-технологична компания, профилирана в разработка, произвеждане и продажба на датчици и системи за надзор. България е най-големият им консуматор в Европа. У нас американците имат два завода за произвеждане на автомобилни датчици - в Ботевград и край Пловдив. Компанията отвори в София най-голямата си тестова лаборатория в света. Инвестицията е над 3 млн. $ и тук към този момент работят към 100 инженери и техници.
Броят на заетите в сектора продължава да пораства, като нови 4000 души - множеството висококвалифицирани фрагменти, са влезнали в заводите през последната година. В автомобилната промишленост в страната са заети повече от 37 000 чиновници, които през 2016 година са основали над 4% от Брутният вътрешен продукт на България. Произведените произведения са на стойност 3.5 милиарда лева годишно, а 99% от продукцията е за експорт.
Расте и броят на фирмите, които възнамеряват да разкрият свои бази на нови места и местоположения, а освен да уголемяват към този момент съществуващите си мощности. Това означи арх. Любомир Станиславов - изпълнителен шеф на "Аутомотив Клъстър България ". Но в тази ситуация става въпрос за компании, които към този момент работят в страната и в този момент търсят втора, трета, а в някои случаи и четвърта локация за разширение на активността си. Веднъж това се прави поради потребността и желанието им за увеличение на индустриалния потенциал, само че и с цел да се потърсят и нови региони за асортимент на фрагменти. Поради това фирмите от бранша се интересуват най-много от региони с висока безработица, само че и където има хора с механически умения.
Над 40% от фирмите имат у нас научно-развойна активност, която носи добавената стойност в бранша, само че за нея им трябват висококвалифицирани фрагменти. И тук става въпрос не просто за увеличение на броя, а за доста по-сериозно обмисляне и обвързване на образованието и на потребностите на бизнеса. Затова се подчертава на развиване на дуалното обучение, което да се надгражда в техническите университети. Днес доста от приключилите нямат нужните умения и единствено дребна част от тях си коства да бъдат взети на работа.
Фирмите от автомобилостроенето са ситуирани във всички райони на страната, само че най-вече са в Южна България. В момента фирмите от бранша избират като местоположения регионите към София, Перник, Враца, Мездра, Пловдив. Големи производства са ситуирани и в региона на Сливен, Ямбол, Кърджали, Търговище и Русе. Но се обрисуват и нови области с капацитет - Видин, Стара Загора, където към този момент се работи по обособяването на Индустриална зона "Загоре ", която ще се осъществя от община Стара Загора в партньорство с страната посредством "Национална компания Индустриални зони " ЕАД. Старозагорският общински съвет гласоподава единомислещо да бъде основано акционерно сдружение, което да ръководи плана. До месец съветниците би трябвало да изберат и управление на новоучреденото сдружение. Стара Загора има положително местонахождение и фрагменти, инфраструктурата пък ще е работа на страната. А най-важното е, че е обезпечен и нужният финансовият запас за довеждане докрай на плана. Искаме в Стара Загора да създадем съвременна индустриална зона от европейски вид - с авансово построена инфраструктура, тъй че вложителите да стартират работа допустимо най-бързо и гладко, означи министърът на стопанската система Емил Караниколов. От него излезе и новината, че от бъдещата индустриална зона към този момент се е заинтересувал сериозен вложител в автомобилния бранш. Логично е след направеното в Пловдив ( "Тракия икономическа зона ") процесът на придвижване на вложенията да бъде ориентиран към Стара Загора. Тук има положителни връзки, край града се пресичат три транспортни коридора, има и квалифицирана работна ръка, похвали се кметът на града Живко Тодоров. Това е вторият сходен план сред община и страна след построяването на "Индустриален и логистичен парк - Бургас " през предходната година.
Сред главните спънки за развиване и по-голям растеж на автомобилната промишленост у нас се обрисува неналичието на задоволително развити индустриални зони, където вложителят да може незабавно да стартира работа. От Министерството на стопанската система означават, че при тях са постъпили поръчки за създаване на индустриални зони с присъединяване на страната и от градските управляващи във Варна, в Горна Оряховица, във Враца, Сливен и Кърджали. Повечето кметовете осъзнават, че един подобен план обезпечава положителни благоприятни условия за развиване на стопанската система в техните общини. Още повече че Законът за поощряване на вложенията дава доста облекчения, в това число и създаване на инфраструктура, възобновяване на осигуровки, понижение на налози, опция за образование на фрагменти и други.
Препоръките на фирмите от автомобилния бранш към българската администрация са свързани с усъвършенстване на нормативната среда, с цел да се улесни работата на бизнеса и да се притеглят по-лесно вложители, както и отворена връзка в бизнес средите - обмяна на положителни практики и хрумвания в границите на разнообразни организации и конгреси. Облекчаването на административната тежест и развиване на инфраструктурата, привеждане на просветителната система в синхрон с потребностите на бизнеса и по-висока степен на интеграция на дуалното образование към обичайното също биха били потребни.
КАРЕ
Предимствата на България
Инвеститорите идват в България, с цел да се възползват от стратегическото географско разположение и близостта до клиенти и производители. Членството ни в Европейски Съюз, данъчните облекчения при насърчаване на активност в общини с висок коефициент на безработица, ниските налози и такси и разноски за труд, както и ниските цени на недвижимите парцели, на електричеството, съществуването на валутен ръб са измежду преимуществата на страната ни. Многообразието от профилирани учебни заведения и механически университети също се отбелязва от вложителите като плюс. България се отличава и с една от най-ниските плоски данъчни ставки в Европейски Съюз от 10 на 100. Тя се ползва както във връзка с корпоративни облаги, по този начин и във връзка с персоналните приходи. За съпоставяне, данъчната ставка за компаниите в Румъния е 16%, в Полша - 19%, а в Словакия - 21 на 100.
България има най-ниски средногодишни разноски за заплата в автомобилния бранш измежду страните от Централна и Източна Европа. Но в действителност в автоиндустрията доста по-важно е да има задоволително добре квалифицирани фрагменти, т.е. компаниите да имат опция да избират, а не да вземат хора, които са съгласни да работят за малко пари.
КАРЕ
Рисковете
България продължава да губи позициите си измежду най-перспективните дестинации за произвеждане. Страната ни е паднала с 12 позиции и към този момент заема 19-о място в годишната ранглиста на консултантската компания Cushman&Wakefield. Миналата година тя беше на седмо място, а година по-рано заемаше трета позиция.
Консултантската компания прави оценка 42 страни от групата на развитите и разрастващите се страни по три съществени критерия: условия, риск и разноски. В изискванията се включват работната мощ, логистиката и достъпът до пазарите, бизнес средата, времето за първа доставка и резистентност (корпоративна обществена отговорност). В риска влизат рисковете от естествени бедствия, стопански, корпоративни и енергийни опасности, а в разноските - тези за труд, за електричество, за строителство и за вписване на благосъстоятелност.
От позиция на индустриалните разноски България е сложена на 17-о място като перспективна дестинация за базиране на произвеждане и е след Румъния, Унгария, Литва и Турция.
При критерия "условия " се сриваме до 28-о място, като тук ни изпреварват Унгария, Чехия, Словакия и Турция, само че пък сме пред Румъния. В същото време с повишението на заплатите и възходящия дефицит на работна мощ в Централна Европа от ден на ден компании от разнообразни промишлености поглеждат на изток - към Литва, Румъния, България и Турция. Засега новите индустриални местоположения в България, Румъния и Турция стават все по-привлекателни точно поради по-ниските разноски. Но пък неприятната инфраструктура и относително високите усещания за корупция стопират промишлените компании да открият заводите си в тези страни, излиза наяве от отчета.
Друга спънка у нас е неразвитата пътна мрежа. Връзката сред Северна и Южна България не е лесна. Основният маршрут на север към Румъния и към Централна Европа минава през мощно натоварения мост над Дунав при Русе, където камионите чакат с часове, с цел да преминат.
Основните играчи в бранша се оплакват и от неналичието на тактика за поощряване на растежа в автомобилната промишленост - било посредством данъчни облекчения, или посредством дотации, които ще разрешат на България да настигне своите съперници.
Главните провокации пред автомобилната промишленост, съгласно хората от бизнеса, са бюрокрацията, инфраструктурата, правната система и несъответствието сред търсене и предложение на пазара на труда.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ