Има истории, които сами намират журналистите. Понякога напълно случайно. Такава

Има истории, които сами намират публицистите. Понякога изцяло инцидентно. Такава е историята на най-младата национална представителка на България Данка Иванова.

На Коледа наши посетители в предаването бяха телевизионният водещ Деян Славчев и брачната половинка му Мариана. Део има две баби на 92 и 96 години. Аз доста желаех да създадем изявленията с тях и през техния взор да приказваме за младото семейство. И до момента в който с Део обсъждахме по какъв начин може да се случи срещата с бабите му, той повърхностно загатна: " Баба ми Данка е била най-младият депутат в България ". След този телефонен диалог си дадох сметка, че историята на бабата на Део би трябвало да има своя независим ефирен живот.

Есента на 1944 година България влиза в нов стадий от съществуването си. След 9 септември България влиза в своя комунистически интервал. Когато от Царство България страната се трансформира в Народна Република Данка Георгиева Иванова е на 15 година, ученичка в Свищов. В първите години на новата власт приключва учебно заведение с отличие и става ръководител на околийски комитет на партията.

„ Ръководих организация с 3000-4000 членове. С 30 села, на които би трябвало да се обезпечат пълномощници, бригадири. С извънредно доста задължения. Да се извърши патриотична, културно-масова работа “, споделя Данка.

Едва на 21 години по партийна линия е номинирана в листите за народни представители в 27-то Народно заседание.

„ Без опозиционни претенденти. Нямаше опозиционни листи. Така да се каже, митингова, улична съпротива, само че не се приготвяше съпротива за Народно събрание. Включиш ли се в листите, с 95-99% влизаш в Народното събрание “, споделя Данка.

71 години по-късно, към този момент на 92, Данка Георгиева се връща в постройката на Народното събрание и в спомените си.

Спомня си, че „ имаше килими, имаше доста хубави килими. Впечатлявали са ме. И доста се разтревожих, че ги бяха пратили чак в Кърджали. Не единствено се разтревожих, възмутих се “.

Мандатът на 27-то Народно заседание продължава от 1950 до 1953 година В библиотеката на Народното събрание се пазят описите на депутатите от това време.

„ Знаете ли, че в околията съвсем не ми знаеха името и викаха „ Данчето от комитета “. Защото имаше още едно Данче от село, което не беше учредителен служащ, само че с цел да се разграничи – „ Данчето от Българене “, „ Данчето от комитета “. Това ми беше нещо като фамилия “, споделя Данка, до момента в който преглежда описите.

Спомня си, че колежките ѝ в Народното събрание са били „ трактористка, Манева – тъкачката, многостаночничка, доста известна на времето, комсомолки служащи. Цола Драгойчева в женския състав беше. Много уважавана като революционерка “.

Данка се среща с депутата Ива Митева и споделя по какъв начин е попаднала в Народното събрание: „ Стана обновяване в първото нормално Народно събрание или 27-то по ред, което обновяване запази някои от старите народни представители. Не бяха застъпени добре дамите “.

Констатират, че и в този момент дамите в Народното събрание не са добре застъпени, само че в предишното диспути не са били толкоз разгорещени, тъй като „ опозицията беше повече външна “.

Вместо опозицията „ може би животът беше коректив. Опитът на тези хора, които там работехме. Това беше нашият коректив. Усещането, че този закон ще е погрешен, че това е нужно “, споделя Данка.

Данка споделя на депутата Любен Дилов-син, че за съвещанията в Народното събрание е пътувала от родния си град с трен: „ Голямата привилегия беше, че можеше по ЖП тогава, нямаше автобусна мрежа, пътувахме гратис в първа класа. Ходих в командировки колкото искаш в окръга. (…) В Свищов си работех и там си живеех “.

Съседите ѝ знаели, че е депутат и „ депутатството ми създаваше някакво омагьосване, някакъв авторитет. Авансиран авторитет. Но аз го усещах, разбирах този задатък. И тогава го разбирах. И гледах да бъда доста сериозна. Все смятах, че хората, които са засмени, са несериозни. Някак прибързано се състарих “, споделя Данка.

Данка отбелязва, че Народното събрание е „ доста освежено, променено, само че същата постройка, същите стъпала “.

„ Тогава имаше и съпротива, само че беше времето на големия идеализъм, необикновено “, споделя Данка на депутата от Българска социалистическа партия Явор Божанов, който я развежда из постройката.

Пленарната зала не се е трансформирала от времето, когато тя е била народен представител, само че тогава народните представители не да имали непрекъснати места.

След края на мандата си през 1953 година Данка Иванова остава вярна на партията, само че не продължава политическия си път в Парламента. Занимава се история и развива научна и преподавателска кариера.

А за живота на народния представител в днешно време споделя: „ Не прави хубаво усещане прекомерното привилегироване, материално застраховане, тези материални привилегии нервират хората “.

По нейно време депутатите се обличали непретенциозно, а за дебатите в Народното събрание тя насочва апел пред Любен Дилов-син: „ Карайте се там между тях по-цивилизовано. Защото това дава образец по какъв начин да беседваме. То е бих споделила безсрамен, от време на време бих споделила хулигански жанр. Примерно, вашето слово беше премерено, мощно, само че цивилизовано. За някои хора споделям: „ Господи, какво вършат в Народното събрание “.

Вижте още от визитата на Данка Иванова в Народното събрание във видеото.