Бащата на руския фейк не е непременно дявол
Има хора, чийто живот съчетава цялата обозрима трудност на човешката природа. Такъв е казусът със 70-годишния съветски интелектуалец Глеб Павловски. В момента той се изявява като публицист, критик на Владимир Путин от междинен диаметър и създател на симпатични статуси във Facebook. Но ориста на този човек се вплита остро посредством крайности в цялата сантиментална и рискова смяна на политическия и интелектуалния живот на Съюз на съветските социалистически републики и Русия през последните 50 години. Глеб е по едно и също време отстъпник, изменник, сив кардинал на Елцин и Путин, техен критик, волна птица и апаратчик, персона на безскрупулната мощ и тънък откривател на духа. Нещо повече - от герой за истината се трансформира в един от пионерите на най-бруталната предизборна агитация в Русия, пробиваща " дупка в черепа на страната ” (негов цитат).
Роден е в следвоенна Одеса (повечето данни и цитати се базират на книгата диалог „ Време и място ” на българина Иван Кръстев). Баща му, инженер и безпартиен, мърмори против властта, приспособявайки се. Майката – метеоролог, също няма общо с Комунистическа партия на Съветския съюз, само че е с комунистически убеждения. Павловски-старши постоянно пътува по градежи в социалистическия блок и носи списания, чиято линия не съответствува със руската. Глеб се научава да чете, без да популяризира. Стръвно се привързва към литературата, буен фантазьор. Един ден довършва „ Капитан Луда глава ”, а майка му, щерка на офицер от войната, се възхищава на стройния Джон Кенеди – в контраст на „ шишкото Хрушчов ”.
Скоро 12-годишният Глеб и негова другарка лепват на палтото на непозната приятелка
записка „ Гласувайте за Кенеди! ”
Няма последици.
17-годишен е признат в Историческия факултет на Одеския държавен университет. С дребна група състуденти основават кръжока „ Субект на историческото деяние ”. Обсъждат Маркс, Че Гевара, Херодот... Годината е 1968-а, революционна по дух. Глеб и приятелите му не вършат нищо революционно, с изключение на да пуснат бради, карайки се за девойки. Но дългото ухо на партията долавя „ анархистични уклони ”. Глеб е изключен от комсомола. Успоредно стартира да се придвижва към Москва. Там търси „ абстрактен ментор ” – решил е да се посвети на свободата. Сприятелява се с видни имена на руската просвета, полунеформали. Ключова е срещата с Михаил Гефтер, тописторик и мъдрец на Съюз на съветските социалистически републики, към този момент инакомислещ, под надзора на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Именно Гефтер става нравствен татко на Павловски - разискват Маркс, Ленин, Сталин, терора, историята като случайност и причинност - все в подтекста на буксуващия руски живот.
Скоро Павловски твори есета самиздат. Негов прочут – лекар по галактическа физика, държи незаконна борса за хора, които не желаят обвързване със системата. Чрез нея дипломираният Глеб работи като селски преподавател, дърводелец, строител или метач. Вече е отстъпник.
А Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не обича дисиденти. През лятото на 1974 година Павловски държи в ръцете си преди малко отпечатания „ Архипелаг ГУЛАГ ”. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) намира екземпляра, следва разпит. Вкъщи трепери брачна половинка с бебе... В резултат Глеб жертва един от членовете на университетския кръжок – „ И предадох Игрунов (Вячеслав – б.а.), споделих, че съм взел Солженицин от него, и всякакви други неща споделих и за всичко се подписах ”. За шанс година по-късно при делото е настанала „ демократична пауза ” - на Павловски е разрешено да се откаже от показанията си, а Игрунов е пратен за малко в психиатрия.
През 1977 година Съюз на съветските социалистически републики приема Брежневата конституция. Павловски я подлага на критика, че превръща „ нарушаването на нормата в същинска норма ”. Предрича възникването на „ деполитизирана маса – апаратна сган ”. И по какъв начин тя „ ще извие врата освен на Съветите, само че и на всеки, който ѝ се изпречи в битката за капитал и власт ”. Есето се харесва доста на старите дисидентски кръгове, обединени в новото самиздатско списание „ Поиски ”. Павловски написа уводната публикация в първия брой, става един от редакторите. Вече е водещ отстъпник. А Комитет за Държавна сигурност (на СССР) си знае работата. През 1982 година той е изправен на съд за издаването на „ Поиски ”.
При делото
сътрудничи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), разкайва се,
приканва за помиряване на дисидентите с властта. Въпреки това е пратен в пандиза „ Бутирка ”, а след това за 3 години в Коми. Случва се още нещо забавно - изселеният Павловски засипва централната власт с фермани, цялостни с доброжелателни към нея хрумвания. Този, който не превива колена, е учителят Гефтер – някъде по това време ученият напуща Комунистическа партия на Съветския съюз.
При връщането си в Москва 34-годишният Глеб Павловски заварва развихрила се перестройка. Петната в биографията изсветляват, той е едно от лицата на гласността. Създава първия легален самостоятелен политически клуб, а и осведомителна организация. Оглавява списание „ Век XX и мир ”, което разгласява легално Солженицин. В редакцията се отбиват Гайдар, братята Чубайс, Ходорковски... На първия либерален протест в Москва Павловски стои на трибуната до Сахаров и Елцин.
В този интервал - директно преди и след демокрацията - се случват още преобразувания вътре в него. Той не обича перестройката. Счита я за това пророкувано от него време, при което „ апаратната сган ” извива вратове в битката за капитал и власт. Мрази Горбачов.
Развива нетърпимост към тълпите,
които от 1990 година са по улиците на Москва. В новата звезда Елцин вижда „ знак на срутване на демократичния Съюз на съветските социалистически републики към нещо архаично ”. Всъщност в сърцевината си руското дисидентство в никакъв случай не е било прозападно и прокапиталистическо. То се е борило против терора, неточности в революцията, изопачение на Маркс, само че постоянно е било патриотично, ратувайки за крепка власт. В звук с концепцията Павловски изпитва боязън от разпадащия се социум, от краха на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно оглавява съветския клон на „ Отворено общество ” . Става един от шефовете на медийната група „ Комерсант ”. Вече не го интересува толкоз свободата на индивида, а организирането на груповия живот.
Време е на пучове, чеченска война, престъпни и политически убийства, в това число на негов другар, новоизлюпен милиардер. В мозъците господства релативизъм – всичко е целесъобразно във връзка с морала. Павловски вижда, че изборите стават инструментът за влияние върху средата. Основава компания за пиар и политически тактики. Нарича я „ Фондация за ефикасна политика ”, на името на фамозната поредност „ Фондацията ” на Айзък Азимов. Прави предизборната акция на военачалник Лебед.
По това време президентът Елцин изживява сложни моменти. Същата интелигенция, която по-рано се умилква край Горбачов, а след това го предава за сметка на Елцин, към този момент си търси нов „ избавител ”. Павловски е засегнат. А Гефтер му изяснява по какъв начин в разнообразни исторически интервали съветската орис зависи от един-единствен човек – в тази ситуация Елцин. Така Павловски един ден чука на вратата на Кремъл: " Искате ли да оказа помощ? ".
През 1995 година започва подготовката за новия президентски избор. Рейтингът на впиянчения Елцин е нула. Бясна скорост набира комунистът Генадий Зюганов. Важна роля в акцията на президента се пада и на Павловски. Заедно с олигархията неодобряват Зюганов посредством паралелни претенденти, управляват медиите. В края Елцин победи. Подробностите звучат по този начин:
„ Използвахме всевъзможни трикове за изобретателна, само че мръсна агитация... Имаше фалшив стратегии на КПРФ (партията на Зюганов – б.а.), подправени комунистически стикери, разлепени по цяла Москва. Даже самичък ги лепях. Носех ги в джоба си и където и да ходех, във всеки асансьор лепях червен стикер с емблемата на КПФР „ Вашият блок ще бъде национализиран ”...
Снимахме клипове с
артисти, играещи озверели комунисти,
които палеха тиража на антикомунистическите брошури... Кампанията беше насочена и към изостаналите пластове на популацията. Ангажирахме астролози – техните хороскопи си бяха напряко отвън рамките на положителното и злото ”. Лъже се за война с Украйна, лъже се и за Ленин - вместо него войник лежал в мавзолея, измърсен с кръв на новородени... „ Цялата тази сугестивна шлака се постановяваше в всеобщото схващане... Тогава за първи път бе пробван моделът на отрицателната агитация, която през днешния ден съветската телевизия практикува ежедневно. ” Всичките тези днешни откровения на Павловски приключват с педантичното конкретизиране, че въпреки всичко вакханалията е имала честен кодекс - без принуждение и отказване на изборите. Морал ли е, че да го опишеш?
После Павловски съвсем се придвижва в Кремъл. Но издава „ Руский вестник ” и други медии, естрада на свободомислие. Менажира литературни и научни планове. Свободолюбивите среди в културата не престават да го смятат за собствен. Само Достоевски би разгадал несъвместимото (Павловски, несъмнено, го е изчел с кориците).
През 1998 година Русия изпада в жестока икономическа рецесия. Елцин е доста слаб през втория мандат, умува за правоприемник. Павловски е в свитата стратези. Преди Елцин да уточни Путин, Павловски измисля концепцията за новия водач, без значение кой ще е той: да въплъщава
реванш за проваления СССР;
настоящо - да е в разцвета на силите си като контрапункт на болнавия Елцин (затова Путин се снима по мускули). Много скоро Павловски към този момент е част от екипа на новия президент. Оная митична персона, която Гефтер е прозрял при съветската орис, за Павловски към този момент е Путин. И се развихря - безжалостен путинист, обществен агитатор, подмолен сценарист на путинистки болшинства, на мнима съпротива... Предрешава избори, изобретява подправени публични алтернативи, вади скелети, манипулира очаквания.... Той е политтехнологът на Кремъл. А по-отдалечените хора се чудят: абе, тоя Павловски същият ли е, който преди време...?
След 2010 г. Путин и Дмитрий Медведев, сменили се като президент и министър председател, са в спор. Павловски незабелязано се оказва в лагера на Медведев. Един прекрасен ден Владимир Владимирович пита сътрудници: „ Ама Глеб още ли е с нас? ”. Скоро пропускът му за Кремъл отхвърля да се „ чекне ” при защитата. Вече е навън. Става изострен критик на Путин. Но през днешния ден, с изключение на да ругатни тогавашната си кремълска икона, се е заел да цифровизира наследството на другата - Гефтер. Така за образец на поколенията ще остане един същински житейски исполин. Дори в случай че се допусна, че в миналото по линия на тайните служби е стартирала още една орис на Павловски и тя изяснява много от нещата, в никакъв случай не може да се реши злото или положителното при него тежи повече.
Покрай представянето на „ Време и място ” Павловски бе в България през 2018 година Журналистът Бойко Василев го попита по какъв начин по този начин буен фантазьор е пренебрегнал предизвестието на братя Стругацки „ мъчно е да бъдеш господ ”. В Кремъл Павловски в действителност беше господ на политическата технология. „ Да, само че си прощавах. Когато работиш и ти е забавно, си прощаваш някои натъкмявания, неточности, а може би и закононарушения ”, отговори той. И по този начин добродушно сложи нови граници на морала – бъркал, само че му било забавно.
Роден е в следвоенна Одеса (повечето данни и цитати се базират на книгата диалог „ Време и място ” на българина Иван Кръстев). Баща му, инженер и безпартиен, мърмори против властта, приспособявайки се. Майката – метеоролог, също няма общо с Комунистическа партия на Съветския съюз, само че е с комунистически убеждения. Павловски-старши постоянно пътува по градежи в социалистическия блок и носи списания, чиято линия не съответствува със руската. Глеб се научава да чете, без да популяризира. Стръвно се привързва към литературата, буен фантазьор. Един ден довършва „ Капитан Луда глава ”, а майка му, щерка на офицер от войната, се възхищава на стройния Джон Кенеди – в контраст на „ шишкото Хрушчов ”.
Скоро 12-годишният Глеб и негова другарка лепват на палтото на непозната приятелка
записка „ Гласувайте за Кенеди! ”
Няма последици.
17-годишен е признат в Историческия факултет на Одеския държавен университет. С дребна група състуденти основават кръжока „ Субект на историческото деяние ”. Обсъждат Маркс, Че Гевара, Херодот... Годината е 1968-а, революционна по дух. Глеб и приятелите му не вършат нищо революционно, с изключение на да пуснат бради, карайки се за девойки. Но дългото ухо на партията долавя „ анархистични уклони ”. Глеб е изключен от комсомола. Успоредно стартира да се придвижва към Москва. Там търси „ абстрактен ментор ” – решил е да се посвети на свободата. Сприятелява се с видни имена на руската просвета, полунеформали. Ключова е срещата с Михаил Гефтер, тописторик и мъдрец на Съюз на съветските социалистически републики, към този момент инакомислещ, под надзора на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Именно Гефтер става нравствен татко на Павловски - разискват Маркс, Ленин, Сталин, терора, историята като случайност и причинност - все в подтекста на буксуващия руски живот.
Скоро Павловски твори есета самиздат. Негов прочут – лекар по галактическа физика, държи незаконна борса за хора, които не желаят обвързване със системата. Чрез нея дипломираният Глеб работи като селски преподавател, дърводелец, строител или метач. Вече е отстъпник.
А Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не обича дисиденти. През лятото на 1974 година Павловски държи в ръцете си преди малко отпечатания „ Архипелаг ГУЛАГ ”. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) намира екземпляра, следва разпит. Вкъщи трепери брачна половинка с бебе... В резултат Глеб жертва един от членовете на университетския кръжок – „ И предадох Игрунов (Вячеслав – б.а.), споделих, че съм взел Солженицин от него, и всякакви други неща споделих и за всичко се подписах ”. За шанс година по-късно при делото е настанала „ демократична пауза ” - на Павловски е разрешено да се откаже от показанията си, а Игрунов е пратен за малко в психиатрия.
През 1977 година Съюз на съветските социалистически републики приема Брежневата конституция. Павловски я подлага на критика, че превръща „ нарушаването на нормата в същинска норма ”. Предрича възникването на „ деполитизирана маса – апаратна сган ”. И по какъв начин тя „ ще извие врата освен на Съветите, само че и на всеки, който ѝ се изпречи в битката за капитал и власт ”. Есето се харесва доста на старите дисидентски кръгове, обединени в новото самиздатско списание „ Поиски ”. Павловски написа уводната публикация в първия брой, става един от редакторите. Вече е водещ отстъпник. А Комитет за Държавна сигурност (на СССР) си знае работата. През 1982 година той е изправен на съд за издаването на „ Поиски ”.
При делото
сътрудничи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), разкайва се,
приканва за помиряване на дисидентите с властта. Въпреки това е пратен в пандиза „ Бутирка ”, а след това за 3 години в Коми. Случва се още нещо забавно - изселеният Павловски засипва централната власт с фермани, цялостни с доброжелателни към нея хрумвания. Този, който не превива колена, е учителят Гефтер – някъде по това време ученият напуща Комунистическа партия на Съветския съюз.
При връщането си в Москва 34-годишният Глеб Павловски заварва развихрила се перестройка. Петната в биографията изсветляват, той е едно от лицата на гласността. Създава първия легален самостоятелен политически клуб, а и осведомителна организация. Оглавява списание „ Век XX и мир ”, което разгласява легално Солженицин. В редакцията се отбиват Гайдар, братята Чубайс, Ходорковски... На първия либерален протест в Москва Павловски стои на трибуната до Сахаров и Елцин.
В този интервал - директно преди и след демокрацията - се случват още преобразувания вътре в него. Той не обича перестройката. Счита я за това пророкувано от него време, при което „ апаратната сган ” извива вратове в битката за капитал и власт. Мрази Горбачов.
Развива нетърпимост към тълпите,
които от 1990 година са по улиците на Москва. В новата звезда Елцин вижда „ знак на срутване на демократичния Съюз на съветските социалистически републики към нещо архаично ”. Всъщност в сърцевината си руското дисидентство в никакъв случай не е било прозападно и прокапиталистическо. То се е борило против терора, неточности в революцията, изопачение на Маркс, само че постоянно е било патриотично, ратувайки за крепка власт. В звук с концепцията Павловски изпитва боязън от разпадащия се социум, от краха на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно оглавява съветския клон на „ Отворено общество ” . Става един от шефовете на медийната група „ Комерсант ”. Вече не го интересува толкоз свободата на индивида, а организирането на груповия живот.
Време е на пучове, чеченска война, престъпни и политически убийства, в това число на негов другар, новоизлюпен милиардер. В мозъците господства релативизъм – всичко е целесъобразно във връзка с морала. Павловски вижда, че изборите стават инструментът за влияние върху средата. Основава компания за пиар и политически тактики. Нарича я „ Фондация за ефикасна политика ”, на името на фамозната поредност „ Фондацията ” на Айзък Азимов. Прави предизборната акция на военачалник Лебед.
По това време президентът Елцин изживява сложни моменти. Същата интелигенция, която по-рано се умилква край Горбачов, а след това го предава за сметка на Елцин, към този момент си търси нов „ избавител ”. Павловски е засегнат. А Гефтер му изяснява по какъв начин в разнообразни исторически интервали съветската орис зависи от един-единствен човек – в тази ситуация Елцин. Така Павловски един ден чука на вратата на Кремъл: " Искате ли да оказа помощ? ".
През 1995 година започва подготовката за новия президентски избор. Рейтингът на впиянчения Елцин е нула. Бясна скорост набира комунистът Генадий Зюганов. Важна роля в акцията на президента се пада и на Павловски. Заедно с олигархията неодобряват Зюганов посредством паралелни претенденти, управляват медиите. В края Елцин победи. Подробностите звучат по този начин:
„ Използвахме всевъзможни трикове за изобретателна, само че мръсна агитация... Имаше фалшив стратегии на КПРФ (партията на Зюганов – б.а.), подправени комунистически стикери, разлепени по цяла Москва. Даже самичък ги лепях. Носех ги в джоба си и където и да ходех, във всеки асансьор лепях червен стикер с емблемата на КПФР „ Вашият блок ще бъде национализиран ”...
Снимахме клипове с
артисти, играещи озверели комунисти,
които палеха тиража на антикомунистическите брошури... Кампанията беше насочена и към изостаналите пластове на популацията. Ангажирахме астролози – техните хороскопи си бяха напряко отвън рамките на положителното и злото ”. Лъже се за война с Украйна, лъже се и за Ленин - вместо него войник лежал в мавзолея, измърсен с кръв на новородени... „ Цялата тази сугестивна шлака се постановяваше в всеобщото схващане... Тогава за първи път бе пробван моделът на отрицателната агитация, която през днешния ден съветската телевизия практикува ежедневно. ” Всичките тези днешни откровения на Павловски приключват с педантичното конкретизиране, че въпреки всичко вакханалията е имала честен кодекс - без принуждение и отказване на изборите. Морал ли е, че да го опишеш?
После Павловски съвсем се придвижва в Кремъл. Но издава „ Руский вестник ” и други медии, естрада на свободомислие. Менажира литературни и научни планове. Свободолюбивите среди в културата не престават да го смятат за собствен. Само Достоевски би разгадал несъвместимото (Павловски, несъмнено, го е изчел с кориците).
През 1998 година Русия изпада в жестока икономическа рецесия. Елцин е доста слаб през втория мандат, умува за правоприемник. Павловски е в свитата стратези. Преди Елцин да уточни Путин, Павловски измисля концепцията за новия водач, без значение кой ще е той: да въплъщава
реванш за проваления СССР;
настоящо - да е в разцвета на силите си като контрапункт на болнавия Елцин (затова Путин се снима по мускули). Много скоро Павловски към този момент е част от екипа на новия президент. Оная митична персона, която Гефтер е прозрял при съветската орис, за Павловски към този момент е Путин. И се развихря - безжалостен путинист, обществен агитатор, подмолен сценарист на путинистки болшинства, на мнима съпротива... Предрешава избори, изобретява подправени публични алтернативи, вади скелети, манипулира очаквания.... Той е политтехнологът на Кремъл. А по-отдалечените хора се чудят: абе, тоя Павловски същият ли е, който преди време...?
След 2010 г. Путин и Дмитрий Медведев, сменили се като президент и министър председател, са в спор. Павловски незабелязано се оказва в лагера на Медведев. Един прекрасен ден Владимир Владимирович пита сътрудници: „ Ама Глеб още ли е с нас? ”. Скоро пропускът му за Кремъл отхвърля да се „ чекне ” при защитата. Вече е навън. Става изострен критик на Путин. Но през днешния ден, с изключение на да ругатни тогавашната си кремълска икона, се е заел да цифровизира наследството на другата - Гефтер. Така за образец на поколенията ще остане един същински житейски исполин. Дори в случай че се допусна, че в миналото по линия на тайните служби е стартирала още една орис на Павловски и тя изяснява много от нещата, в никакъв случай не може да се реши злото или положителното при него тежи повече.
Покрай представянето на „ Време и място ” Павловски бе в България през 2018 година Журналистът Бойко Василев го попита по какъв начин по този начин буен фантазьор е пренебрегнал предизвестието на братя Стругацки „ мъчно е да бъдеш господ ”. В Кремъл Павловски в действителност беше господ на политическата технология. „ Да, само че си прощавах. Когато работиш и ти е забавно, си прощаваш някои натъкмявания, неточности, а може би и закононарушения ”, отговори той. И по този начин добродушно сложи нови граници на морала – бъркал, само че му било забавно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ