Изобретяването на Плевнелиев и сие
Има една банална поговорка, с която се акцентира значимостта на обещано събитие или персона, рамка на която гласи, че в случай че нещо не е съществувало, е трябвало да бъде измислено. Удобна е, тъй като може да вкарваме в тази рамка всевъзможни имена, по всевъзможни случаи и все да звучи настоящо. Така и тези дни, когато предходният държавен глава Росен Плевнелиев по допустимо най-категоричен и решителен метод сподели, че в случай че той не съществуваше, трябваше да бъде изобретен, от този, който желае да показва съперниците на Русия в България в неприветлив и даже странен тип.
Като за начало Плевнелиев влезе в ролята на търговски пасажер, който се пробва да продаде залежала стока. В изявление за " България Он Еър " искрено стартира да лобира в интерес на американката компания " Локхийд Мартин " и нейния прочут изтребител Ф-16, които вземат участие в състезанието за нов изтребител за българските Военновъздушни сили. " Считам, че Ф-16 е по-добър избор от геополитическа позиция, от позиция на качества и самочувствие на нашата войска и стоя с името си зад това ", сподели Росен Плевнелиев. Тази имитация би трябвало да е непроизносима за държавен глава, без значение, че мандатът му е изминал. Бивши президенти могат да бъдат лобисти, чака се на ползите на личната им страна, само че не и по този начин безочливо, намерено да застават зад съответна компания и нейния артикул, тъй като в състезанието взе участие и друга американска компания - " Макдонал Дъглас ". Световна практиuа е тези услуги да се заплащат, въпреки че в тази ситуация с господин Плевнелиев няма никакви данни това да се е случило.
Тук не става въпрос, че Пленелиев не работи за европейския интерес, който допуска най-малко на доктрина, закупуването на военна продукция създадена в Европейски Съюз, както вършат водещите западноевропейски страни, по които сякаш се ориентираме. Иде тирада за потребление на ситуацията на някогашен държавен глава за реклама на стока. Един тип продуктово позициониране. Виждаш Плевнелиев и към този момент си мислиш за " Локхийд Мартин ". Срамно състояние за президент, само че добре обясняващо ниския му рейтинг от едвам 20% утвърждение, когато напусна " Дондуков 2 ".
Росен Плевнелиев не е уединен в нелицеприятните си опити да лобира за съответна американска компания. Той е в една задруга с персонажи като " мощният човек " в ГЕРБ Цветан Цветанов, някогашният боен министър, земеделецът Николай Ненчев, който пък при започване на месеца съобщи пред Би Ти Ви, че " няколко държавни управления паднаха към тази договорка със самолетите ". Това си прозвуча напряко заплашително, само че пък оправдава една друга новородена сентенция, която гласи, че Македония ще прави референдуми за името, а България състезания за изтребител, до момента в който американците не харесат резултата. Тези господа никога не са загрижени за положението на българските Военновъздушни сили, финансовите благоприятни условия на страната и връзките с европейските ни съдружници по Европейски Съюз. Ако бяха такива нямаше да се намесват по този начин жестоко в работата на експертите, които дефинират критериите за нов изтребител и би трябвало да го подберат съгласно тях и подадените предложения. Какъв е смисълът от състезания, в случай че политици като Плевнелиев и Цветанов предпоставят техния резултат и даже насочат смътни закани като Ненчев, в случай че не стане на тяхното. Трудно може се отърсим от витаещото съмнение, че тази нервност на мислите и дейностите се дължи на композиция от взети комисионни и неизпълнени обещания.
Цялата история обаче има и втори, чисто вътрешнополитически проект. Плевнелиев има обсесия от настоящия президент Румен Радев. Няма по какъв начин другояче да се опише речника му по отношение на дейностите на президента - бил подвластен от Кремъл, " военачалник, който още не е схванал, че е държавен глава ", " президент популист ", " той е нула " като външнополитически фактор, да забележим по какъв начин ще го одобряват в Бъкингам и така нататък Нито един предходен български президент не си е разрешавал сходен език по отношение на предшественика си.
Факторът " Радев " тежи и в тази ситуация с състезанието за изтребителите. Президентът и екипът му се преглеждат от Плевнелиев и компания като поддръжници на покупката на шведските изтребители " Грипен " и надлежно против тях се води акция. Стига ни единствено да си спомним транспарантните подмятания на Цветанов, че шведската компания е обвързвана с корупционни практики.
Ненадейно, само че разумно, в офанзивите против президента Румен Радев, адептите на " Локхийд Мартин ", стигнаха до обругаване на одобрена европейска компания като " Сааб ", оттова и на Швеция която очевидно стои зад една от най-значимите си компании, гарнирано с обвинявания, че президента има зависимости от Кремъл. Така Стокхолм и Москва бяха сложени на една повърхност - нонсенс, само че вършещ работа в света на постмодернизма, където до момента в който обсъждаме един гаф, се правят още два и изпитваме възприятие на беззащитност, че не можем да им насмогнем.
Ако някой има тактика, ориентирана против президента Румен Радев, против русофилството у нас, което в този момент обект на офанзиви, и в поддръжка на " евроатлантическите " полезности, по-скоро на атлантическата им част, то в случай че желае да бъде сполучлива, би трябвало да извади Росен Плевнелиев от нея. И Цветан Цветанов несъмнено. Това няма да помогне, само че най-малко напъните му ще се преглеждат като съществени, а не като на режисьор, който залага на гротеската, като че ли, с цел да окарикатури креатурите си, ядосан от тяхната безпомощна надменност. Но, какво да се прави. За жал на задоеканския драматург, това е което имаме за него като политическа антиселекция. Нямаме различен Плевнелиев. И Цветанов. Ще работи с тези, а ние ще се смеем през сълзи.
Като за начало Плевнелиев влезе в ролята на търговски пасажер, който се пробва да продаде залежала стока. В изявление за " България Он Еър " искрено стартира да лобира в интерес на американката компания " Локхийд Мартин " и нейния прочут изтребител Ф-16, които вземат участие в състезанието за нов изтребител за българските Военновъздушни сили. " Считам, че Ф-16 е по-добър избор от геополитическа позиция, от позиция на качества и самочувствие на нашата войска и стоя с името си зад това ", сподели Росен Плевнелиев. Тази имитация би трябвало да е непроизносима за държавен глава, без значение, че мандатът му е изминал. Бивши президенти могат да бъдат лобисти, чака се на ползите на личната им страна, само че не и по този начин безочливо, намерено да застават зад съответна компания и нейния артикул, тъй като в състезанието взе участие и друга американска компания - " Макдонал Дъглас ". Световна практиuа е тези услуги да се заплащат, въпреки че в тази ситуация с господин Плевнелиев няма никакви данни това да се е случило.
Тук не става въпрос, че Пленелиев не работи за европейския интерес, който допуска най-малко на доктрина, закупуването на военна продукция създадена в Европейски Съюз, както вършат водещите западноевропейски страни, по които сякаш се ориентираме. Иде тирада за потребление на ситуацията на някогашен държавен глава за реклама на стока. Един тип продуктово позициониране. Виждаш Плевнелиев и към този момент си мислиш за " Локхийд Мартин ". Срамно състояние за президент, само че добре обясняващо ниския му рейтинг от едвам 20% утвърждение, когато напусна " Дондуков 2 ".
Росен Плевнелиев не е уединен в нелицеприятните си опити да лобира за съответна американска компания. Той е в една задруга с персонажи като " мощният човек " в ГЕРБ Цветан Цветанов, някогашният боен министър, земеделецът Николай Ненчев, който пък при започване на месеца съобщи пред Би Ти Ви, че " няколко държавни управления паднаха към тази договорка със самолетите ". Това си прозвуча напряко заплашително, само че пък оправдава една друга новородена сентенция, която гласи, че Македония ще прави референдуми за името, а България състезания за изтребител, до момента в който американците не харесат резултата. Тези господа никога не са загрижени за положението на българските Военновъздушни сили, финансовите благоприятни условия на страната и връзките с европейските ни съдружници по Европейски Съюз. Ако бяха такива нямаше да се намесват по този начин жестоко в работата на експертите, които дефинират критериите за нов изтребител и би трябвало да го подберат съгласно тях и подадените предложения. Какъв е смисълът от състезания, в случай че политици като Плевнелиев и Цветанов предпоставят техния резултат и даже насочат смътни закани като Ненчев, в случай че не стане на тяхното. Трудно може се отърсим от витаещото съмнение, че тази нервност на мислите и дейностите се дължи на композиция от взети комисионни и неизпълнени обещания.
Цялата история обаче има и втори, чисто вътрешнополитически проект. Плевнелиев има обсесия от настоящия президент Румен Радев. Няма по какъв начин другояче да се опише речника му по отношение на дейностите на президента - бил подвластен от Кремъл, " военачалник, който още не е схванал, че е държавен глава ", " президент популист ", " той е нула " като външнополитически фактор, да забележим по какъв начин ще го одобряват в Бъкингам и така нататък Нито един предходен български президент не си е разрешавал сходен език по отношение на предшественика си.
Факторът " Радев " тежи и в тази ситуация с състезанието за изтребителите. Президентът и екипът му се преглеждат от Плевнелиев и компания като поддръжници на покупката на шведските изтребители " Грипен " и надлежно против тях се води акция. Стига ни единствено да си спомним транспарантните подмятания на Цветанов, че шведската компания е обвързвана с корупционни практики.
Ненадейно, само че разумно, в офанзивите против президента Румен Радев, адептите на " Локхийд Мартин ", стигнаха до обругаване на одобрена европейска компания като " Сааб ", оттова и на Швеция която очевидно стои зад една от най-значимите си компании, гарнирано с обвинявания, че президента има зависимости от Кремъл. Така Стокхолм и Москва бяха сложени на една повърхност - нонсенс, само че вършещ работа в света на постмодернизма, където до момента в който обсъждаме един гаф, се правят още два и изпитваме възприятие на беззащитност, че не можем да им насмогнем.
Ако някой има тактика, ориентирана против президента Румен Радев, против русофилството у нас, което в този момент обект на офанзиви, и в поддръжка на " евроатлантическите " полезности, по-скоро на атлантическата им част, то в случай че желае да бъде сполучлива, би трябвало да извади Росен Плевнелиев от нея. И Цветан Цветанов несъмнено. Това няма да помогне, само че най-малко напъните му ще се преглеждат като съществени, а не като на режисьор, който залага на гротеската, като че ли, с цел да окарикатури креатурите си, ядосан от тяхната безпомощна надменност. Но, какво да се прави. За жал на задоеканския драматург, това е което имаме за него като политическа антиселекция. Нямаме различен Плевнелиев. И Цветанов. Ще работи с тези, а ние ще се смеем през сълзи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ