Съвременно изкуство за начинаещи
Илюстрация
Весела Ножарова
Увеличаване
Весела Ножарова
Автор: Галя Йотова Смаляване
Още по тематиката
Имате арт поща
Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и по какъв начин то влезе в архивите на MoMA
10 май 2018
Лъчезар Бояджиев is present
Можем ли да имаме вяра в нещо през днешния ден и познаваме ли същински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложения
22 фев 2018 Весела Ножарова е родена през 1974 година в Благоевград. Има магистърска степен по история на изкуството в Художествена академия, София. Работила е в Съюза на българските художници, в изложба " Ирида " и " Ата " – център за модерно изкуство. От 2003 до 2006 година е програмен управител за образни изкуства в Център за просвета и спор " Червената къща ". През 2007 година е куратор на българското национално присъединяване в 52-ото Венецианско биенале за модерно изкуство, а през 2008 година – асистент-куратор на 11-ото Архитектурно биенале във Венеция. В момента e куратор на изложба Credo Bonum.
Ако думата " апаратура " не ви дистанцира, а " куратор " не ви разсмива, значи сте подготвени за идната стъпка.
" Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " синтезира една история, която минава през голям брой динамични процеси през последните десетилетия, само че в никакъв случай до момента не е била представяна в книжно тяло.
Книгата на изкуствоведката и куратор Весела Ножарова е продължение на лекциите, които тя изнася през 2012 година В нея тя споделя за самото начало на актуалното изкуство в България (варненският художник Веселин Димов с инсталацията " Воден дракон " на река Велека през 1983 г.), първата частна изложба (основаната през 1988 година " Галерия 8 " във Варна), все по-смелото отменяне на стандартните форми и налаганите през социализма трендове, авторитетните актьори в другите интервали, а към сегашен миг - все по-осезаемото наличие на самостоятелни пространства. Ножарова ни води и към формиралите аудитория фестивали и активността на галеристите, кураторите и артистите, които се наемат с задачата да компенсират стерилността, в която преди са живели и творили. Събитията постоянно са обсъждани на фона на политическата конюнктура в страната.
Книгата е скъпа и с световния взор, който дава върху артистичните придвижвания през годините. До 1986 година те са надалеч от галериите и залите, а годините на комунизма предизвикат основаване на изкуство в изолираност.
" За цяло едно потомство, почнало кариерата си през 80-те години, западният свят е същинската огромна цел ", написа Ножарова. " За него пътят към тази цел минава колкото през достигането на една образна и идейна адекватност, толкоз и през упоритостта за действително включване в западния артистичен живот. "
Преди и в този момент
За Ножарова събирането на информация не е било необикновен проблем – съгласно нея направеното през последните 35 години е добре документирано, а и въпреки всичко огромна част от споменаваните персони са живи.
" Важен метод при определянето на това кое тъкмо да влезе в книгата е дали събитията или неговите създатели са имали рефлексия в артистичното пространство ", споделя Весела Ножарова. " Дали за тях се е говорило или писало в медиите. Дали са провокирали спор или даже скандал. Не съм се опитвала толкоз да преглеждам изкуството от тези години през моя сегашен оценяващ взор, а от позиция на въздействието му върху средата сега на неговото първо проявление. "
Това, което може да изненада някои читатели, е, че публиката се образува относително бързо – фестивали от края на 90-те като " София ъндърграунд " притеглят над хиляда души. В отсъствието даже на мобилни телефони и обществени медии сякаш аудиторията се е генерирала напълно от уста на уста. " Просто имаше вълна, която се подемаше от доста хора, които се интересуваха от нещо синхронно. "
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
От кръгове към балони
На няколко места в книгата става въпрос за групирането по ползи, къде по-откритите, къде по-скрити спорове сред артистите, изключително през по този начин основните 90 години. За нея това десетилетие е време на " приказен артистичен разгар ". Но също по този начин време на крайности, на противодействия и борба.
" Това са колкото личностни несъгласия, опълчване на разнообразни подходи към актуалното изкуство, толкоз и е въпрос на битка на съперници, които си съперничат за интереса на публиката и вниманието за западната арт сцена, която в тези години е една от основните цели. Тези спорове утихват в края на десетилетието, с цел да дадат място на една по-сложна и многогласна артистична сцена, на ново потомство, за което борбите не са изключително забавни. Според мен сега няма кръгове или по тъкмо всеки е намерил своята ниша и своята аудитория. Все отново не трябва да забравяме, че живеем във времето на обществените " балони ".
Този насочен към Запада взор към този момент не е толкоз мощен или най-малко не толкоз, колкото през 90-те. " Тогава Западът е някакъв " неразбираем обект на предпочитание ", само че пък има и избран интерес извън във вътрешността. Тогава през тази призма се образуват и концепциите за идентичността, за локалността и така нататък "
Суета vs спонтанност
За ранните години на българското модерно изкуство Ножарова написа: " Историческите катаклизми, през които минават българските художници, са доста, а случването им е толкоз внезапно, че участниците в художествения живот неведнъж не съумяват да осъзнаят своята роля и място в процесите. "
Според нея това от ден на ден се трансформира и в самата книга може да се усети умерено оптимистичен звук за метода, по който се развива актуалното изкуство в България през днешния ден.
" След края на 90-те години нещата се движат по-плавно и разпоредбите в света на изкуството са доста по-ясни и отработени. В този смисъл актуалният художник доста по-добре преценя активността си и мястото си в обществото и света на изкуството като цяло. Може би това има минус, има липса на спонтанност и по-голямо вдишване на опасности. Прекалено доста желаеме всички ние да се харесаме, да бъдем сполучливи, а изложбите ни да наподобяват добре във Фейсбук и Instagram. "
Но в действителност тази спонтанност е измежду качествата, които се правят оценка най-вече през днешния ден. " Съвременното изкуство е обект на огромен бизнес, част е от гигантска машина за репрезентация и социализация. Спонтанността и рискът са част от качествата, които тази система разпознава като присъщи на положителното изкуство. В този смисъл те са съзнателно подчертани и подкрепени. "
" Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " е в книжарниците от " Жанет 45 ", в това число и на британски език.
Весела Ножарова
Увеличаване
Весела Ножарова
Автор: Галя Йотова Смаляване
Още по тематиката
Имате арт поща
Неизвестната история на българското списание СВЕП на Веселин Сариев и по какъв начин то влезе в архивите на MoMA
10 май 2018
Лъчезар Бояджиев is present
Можем ли да имаме вяра в нещо през днешния ден и познаваме ли същински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложения
22 фев 2018 Весела Ножарова е родена през 1974 година в Благоевград. Има магистърска степен по история на изкуството в Художествена академия, София. Работила е в Съюза на българските художници, в изложба " Ирида " и " Ата " – център за модерно изкуство. От 2003 до 2006 година е програмен управител за образни изкуства в Център за просвета и спор " Червената къща ". През 2007 година е куратор на българското национално присъединяване в 52-ото Венецианско биенале за модерно изкуство, а през 2008 година – асистент-куратор на 11-ото Архитектурно биенале във Венеция. В момента e куратор на изложба Credo Bonum.
Ако думата " апаратура " не ви дистанцира, а " куратор " не ви разсмива, значи сте подготвени за идната стъпка.
" Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " синтезира една история, която минава през голям брой динамични процеси през последните десетилетия, само че в никакъв случай до момента не е била представяна в книжно тяло.
Книгата на изкуствоведката и куратор Весела Ножарова е продължение на лекциите, които тя изнася през 2012 година В нея тя споделя за самото начало на актуалното изкуство в България (варненският художник Веселин Димов с инсталацията " Воден дракон " на река Велека през 1983 г.), първата частна изложба (основаната през 1988 година " Галерия 8 " във Варна), все по-смелото отменяне на стандартните форми и налаганите през социализма трендове, авторитетните актьори в другите интервали, а към сегашен миг - все по-осезаемото наличие на самостоятелни пространства. Ножарова ни води и към формиралите аудитория фестивали и активността на галеристите, кураторите и артистите, които се наемат с задачата да компенсират стерилността, в която преди са живели и творили. Събитията постоянно са обсъждани на фона на политическата конюнктура в страната.
Книгата е скъпа и с световния взор, който дава върху артистичните придвижвания през годините. До 1986 година те са надалеч от галериите и залите, а годините на комунизма предизвикат основаване на изкуство в изолираност.
" За цяло едно потомство, почнало кариерата си през 80-те години, западният свят е същинската огромна цел ", написа Ножарова. " За него пътят към тази цел минава колкото през достигането на една образна и идейна адекватност, толкоз и през упоритостта за действително включване в западния артистичен живот. "
Преди и в този момент
За Ножарова събирането на информация не е било необикновен проблем – съгласно нея направеното през последните 35 години е добре документирано, а и въпреки всичко огромна част от споменаваните персони са живи.
" Важен метод при определянето на това кое тъкмо да влезе в книгата е дали събитията или неговите създатели са имали рефлексия в артистичното пространство ", споделя Весела Ножарова. " Дали за тях се е говорило или писало в медиите. Дали са провокирали спор или даже скандал. Не съм се опитвала толкоз да преглеждам изкуството от тези години през моя сегашен оценяващ взор, а от позиция на въздействието му върху средата сега на неговото първо проявление. "
Това, което може да изненада някои читатели, е, че публиката се образува относително бързо – фестивали от края на 90-те като " София ъндърграунд " притеглят над хиляда души. В отсъствието даже на мобилни телефони и обществени медии сякаш аудиторията се е генерирала напълно от уста на уста. " Просто имаше вълна, която се подемаше от доста хора, които се интересуваха от нещо синхронно. "
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
От кръгове към балони
На няколко места в книгата става въпрос за групирането по ползи, къде по-откритите, къде по-скрити спорове сред артистите, изключително през по този начин основните 90 години. За нея това десетилетие е време на " приказен артистичен разгар ". Но също по този начин време на крайности, на противодействия и борба.
" Това са колкото личностни несъгласия, опълчване на разнообразни подходи към актуалното изкуство, толкоз и е въпрос на битка на съперници, които си съперничат за интереса на публиката и вниманието за западната арт сцена, която в тези години е една от основните цели. Тези спорове утихват в края на десетилетието, с цел да дадат място на една по-сложна и многогласна артистична сцена, на ново потомство, за което борбите не са изключително забавни. Според мен сега няма кръгове или по тъкмо всеки е намерил своята ниша и своята аудитория. Все отново не трябва да забравяме, че живеем във времето на обществените " балони ".
Този насочен към Запада взор към този момент не е толкоз мощен или най-малко не толкоз, колкото през 90-те. " Тогава Западът е някакъв " неразбираем обект на предпочитание ", само че пък има и избран интерес извън във вътрешността. Тогава през тази призма се образуват и концепциите за идентичността, за локалността и така нататък "
Суета vs спонтанност
За ранните години на българското модерно изкуство Ножарова написа: " Историческите катаклизми, през които минават българските художници, са доста, а случването им е толкоз внезапно, че участниците в художествения живот неведнъж не съумяват да осъзнаят своята роля и място в процесите. "
Според нея това от ден на ден се трансформира и в самата книга може да се усети умерено оптимистичен звук за метода, по който се развива актуалното изкуство в България през днешния ден.
" След края на 90-те години нещата се движат по-плавно и разпоредбите в света на изкуството са доста по-ясни и отработени. В този смисъл актуалният художник доста по-добре преценя активността си и мястото си в обществото и света на изкуството като цяло. Може би това има минус, има липса на спонтанност и по-голямо вдишване на опасности. Прекалено доста желаеме всички ние да се харесаме, да бъдем сполучливи, а изложбите ни да наподобяват добре във Фейсбук и Instagram. "
Но в действителност тази спонтанност е измежду качествата, които се правят оценка най-вече през днешния ден. " Съвременното изкуство е обект на огромен бизнес, част е от гигантска машина за репрезентация и социализация. Спонтанността и рискът са част от качествата, които тази система разпознава като присъщи на положителното изкуство. В този смисъл те са съзнателно подчертани и подкрепени. "
" Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " е в книжарниците от " Жанет 45 ", в това число и на британски език.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ