Филмът "Най-сладкото" - истории от първа ръка за живота на Изток в Европа
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Тридесет години след рухването на Берлинската стена, най-новият филм на Агитпроп - " Най-сладкото ", напомня с истории от първа ръка за живота от източната ѝ страна. Именно заради тази причина, обект на киноразказа на сценарист/режисьор/операторите Борис Мисирков и Георги Богданов са единадесет души, позволяващи ни да забележим през техните очи късчетата живот, които Стената въпреки всичко пропуща през себе си. Топ дуетът на Агитпроп дава най-хубавото от разпознаваемото за всеки почитател на новото ни докукино с постепенно, реалистично и прочувствено наслоение на своите облици. За малко над половин час спомените на колекционери на шоколадови опаковки, специалисти, работили в чужбина, музикант, стихотворец, шивачка, водач, стюардеса и даже олимпийски шампионки по гребане ни увличат незабелязано, съвсем хипнотично. Всяка история е колкото друга, толкоз и обвързвана с другите. Колкото смешна и умилителна, толкоз тъжна и малко страшна. Портретите и пейзажите от това време, които героите ни показват, даже имат своя цвят, аромат и усет.
Чия беше концепцията за " Най-сладкото "?
На рекламната организация Tribal, които се обърнаха към нас като към хора, на които главната работа е правенето на документални филми.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Татяна Царвуланова
А за какво се съгласихте да я осъществите?
Видяхме опция не просто да се извърши дадена задача за рекламна организация, а да създадем логичен документален филм, който да бъде същинско кино.
От тях пристигна концепцията спомените от предишното да се навържат през опаковките и колекционирането им - те се пазеха, съхраняваха, боготворяха, разменяха. И посредством това да покажем разнообразни истории.
В " Приключенията на Лукчо " на Джани Родари има един доста ослепителен миг, когато Дон Домат подарява на слугинята Ягодка опаковка от бонбон с думите: " Заповядай за положителната работа, преди две години в тая брошура беше увит един доста апетитен бонбон, а ти можеш да си я ближеш, когато си поискаш. " Всичко това се завъртя и през нашето детство и по този начин започнахме да търсим герои.
За какъв брой време трябваше да извършите кино лентата?
Срокът беше суперкратък – имахме малко повече от месец и половина за всичко. С общи старания, дружно с Tribal, се срещахме с разнообразни хора, слушахме истории и бавно оформихме набор от герои.
Какво е особеното в този филм за соца?
Решихме коментара от днешна позиция да го покажем през доста елементарни, битови неща – през реалиите от това време. Искахме да избягаме от клишето на трагичния филм с трагична история. Имаме единствено две истории, свързани с действително бягство от режима. Единият случай доста ми харесва, тъй като е в действителност прелестно да избягаш с плуване...
Има ли носталгия по социализма фактически?
Може би, само че тя е обвързвана с визията за един комфортен, спокоен обичай, в който всичко тече по проект и никой от нищо не се тормози. Затова и завъртяхме всички истории през бита – с цел да си напомним, че тъкмо той беше обвързван и със ужасно доста изчезнали неща, които би трябвало да си ги набавяш по безразсъден метод.
проф. Иван Бързаков
Много и разнообразни герои с истории ще забележим във кино лентата – на някого от тях липсва ли му това време?
Не, на никого. Много от тях си го спомнят с носталгия, което е натурален развой – тогава са били на по двадесет години, светът е бил пред тях, млади и щастливи. Но са били щастливи, тъй като са били млади, не тъй като са живели в щастливи условия.
Идеята на кино лентата, зад който стоим ние и Tribal, е, че младите, които не са и помирисвали социализма, е добре да имат по-ясна визия по какъв начин тъкмо се е живяло тогава – освен от учебника по история, който изяснява политическо устройство и сухи обстоятелства за строя. Да схванат, че околните им може би не са живели толкоз щастливо, колкото са им разказвали.
През последните години много интензивно вършиме филми по тази тематика – соца и наследството от него, какво да чакаме в бъдеще?
След " Дворците на народа ", новият ни план е " Колите, с които влязохме в капитализма " и е за най-масовите соц возила – шкоди, лади, запорожци и така нататък Издирвахме хора из цяла Европа, които имат сходни коли – от дядо на 80 години със остарелия му " Москвич " до колекционери с над 100 коли. В този филм ни занимава въпросът за какво персонално и с толкоз обич се поддържат и пазят тези реликви, които за доста от тях са спомен от едно много гадно време.
И по този начин – тематиката " какво вършим с наследството си " ни занимава към момента. А 30 години след рухването на режима са задоволително време, с цел да можем да го погледнем от отдалеченост.
Ние самите в някакъв интервал също имахме известна носталгия към дизайна и усета на соца, само че около всички тези занимания много сполучливо се отърсихме от нея.
Целия филм може да гледате на http://www.thesweetest.bg/.
Увеличаване
Смаляване
Тридесет години след рухването на Берлинската стена, най-новият филм на Агитпроп - " Най-сладкото ", напомня с истории от първа ръка за живота от източната ѝ страна. Именно заради тази причина, обект на киноразказа на сценарист/режисьор/операторите Борис Мисирков и Георги Богданов са единадесет души, позволяващи ни да забележим през техните очи късчетата живот, които Стената въпреки всичко пропуща през себе си. Топ дуетът на Агитпроп дава най-хубавото от разпознаваемото за всеки почитател на новото ни докукино с постепенно, реалистично и прочувствено наслоение на своите облици. За малко над половин час спомените на колекционери на шоколадови опаковки, специалисти, работили в чужбина, музикант, стихотворец, шивачка, водач, стюардеса и даже олимпийски шампионки по гребане ни увличат незабелязано, съвсем хипнотично. Всяка история е колкото друга, толкоз и обвързвана с другите. Колкото смешна и умилителна, толкоз тъжна и малко страшна. Портретите и пейзажите от това време, които героите ни показват, даже имат своя цвят, аромат и усет.
Чия беше концепцията за " Най-сладкото "?
На рекламната организация Tribal, които се обърнаха към нас като към хора, на които главната работа е правенето на документални филми.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики
Татяна Царвуланова
А за какво се съгласихте да я осъществите?
Видяхме опция не просто да се извърши дадена задача за рекламна организация, а да създадем логичен документален филм, който да бъде същинско кино.
От тях пристигна концепцията спомените от предишното да се навържат през опаковките и колекционирането им - те се пазеха, съхраняваха, боготворяха, разменяха. И посредством това да покажем разнообразни истории.
В " Приключенията на Лукчо " на Джани Родари има един доста ослепителен миг, когато Дон Домат подарява на слугинята Ягодка опаковка от бонбон с думите: " Заповядай за положителната работа, преди две години в тая брошура беше увит един доста апетитен бонбон, а ти можеш да си я ближеш, когато си поискаш. " Всичко това се завъртя и през нашето детство и по този начин започнахме да търсим герои.
За какъв брой време трябваше да извършите кино лентата?
Срокът беше суперкратък – имахме малко повече от месец и половина за всичко. С общи старания, дружно с Tribal, се срещахме с разнообразни хора, слушахме истории и бавно оформихме набор от герои.
Какво е особеното в този филм за соца?
Решихме коментара от днешна позиция да го покажем през доста елементарни, битови неща – през реалиите от това време. Искахме да избягаме от клишето на трагичния филм с трагична история. Имаме единствено две истории, свързани с действително бягство от режима. Единият случай доста ми харесва, тъй като е в действителност прелестно да избягаш с плуване...
Има ли носталгия по социализма фактически?
Може би, само че тя е обвързвана с визията за един комфортен, спокоен обичай, в който всичко тече по проект и никой от нищо не се тормози. Затова и завъртяхме всички истории през бита – с цел да си напомним, че тъкмо той беше обвързван и със ужасно доста изчезнали неща, които би трябвало да си ги набавяш по безразсъден метод.
проф. Иван Бързаков
Много и разнообразни герои с истории ще забележим във кино лентата – на някого от тях липсва ли му това време?
Не, на никого. Много от тях си го спомнят с носталгия, което е натурален развой – тогава са били на по двадесет години, светът е бил пред тях, млади и щастливи. Но са били щастливи, тъй като са били млади, не тъй като са живели в щастливи условия.
Идеята на кино лентата, зад който стоим ние и Tribal, е, че младите, които не са и помирисвали социализма, е добре да имат по-ясна визия по какъв начин тъкмо се е живяло тогава – освен от учебника по история, който изяснява политическо устройство и сухи обстоятелства за строя. Да схванат, че околните им може би не са живели толкоз щастливо, колкото са им разказвали.
През последните години много интензивно вършиме филми по тази тематика – соца и наследството от него, какво да чакаме в бъдеще?
След " Дворците на народа ", новият ни план е " Колите, с които влязохме в капитализма " и е за най-масовите соц возила – шкоди, лади, запорожци и така нататък Издирвахме хора из цяла Европа, които имат сходни коли – от дядо на 80 години със остарелия му " Москвич " до колекционери с над 100 коли. В този филм ни занимава въпросът за какво персонално и с толкоз обич се поддържат и пазят тези реликви, които за доста от тях са спомен от едно много гадно време.
И по този начин – тематиката " какво вършим с наследството си " ни занимава към момента. А 30 години след рухването на режима са задоволително време, с цел да можем да го погледнем от отдалеченост.
Ние самите в някакъв интервал също имахме известна носталгия към дизайна и усета на соца, само че около всички тези занимания много сполучливо се отърсихме от нея.
Целия филм може да гледате на http://www.thesweetest.bg/.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ