Кино: "За тялото и душата"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 5 от 5
Още от същото: " В въодушевление за обич " на Уон Кар-уай
Зимна гора в скреж и мъгла като японска гравюра, навирен елен и плаха кошута се гледат и след това се допират мимолетно. Вече венчани по законите на природата. Това е общият сън на Ендре (Геза Морчани) и Мария (Александра Борбей), той цехов шеф, тя новоназначен контрольор по качеството в днешна касапница в покрайнините на Будапеща.
И двамата самотни по разнообразни аргументи – тя със боязън от физическо допиране, той е бил мощен и харесван мъж, само че от години е с засегната ръка. Затова не слиза долу в скотобойната, където виждаме с документална безпристрастност по какъв начин кравите, до неотдавна с очи, търсещи зимното слънце през пролуките на клетките, стават на месо. Контрастът на тези фрагменти с деликатното отваряне на двамата един към различен дава заглавието на кино лентата. Той завоюва " Берлинале " предходната година и стигна номинация за " Оскар ". Заслужено до последния кадър. Истински огромният филм за " недокосването " (Touch Me Not, още веднъж с жена режисьор, взе " Берлинале " тази година), който залага на отварянето към другия, а не на капсулирането в егото и комплексите му. Илдико Енеди оглави журито на отминалия " София филм фест ". Авторката на " Моят ХХ век " (1989, Награда за дебют в Кан) влиза в киното като художник, което изяснява образната грациозност на " За тялото и душата ".
Филмът е за това, че сме едни пред хората и други пред себе си. Любовта е магичната действителност, която смъква маските и ни вади от черупките. Сближаването на душите допуска примиряване с телата. Енеди работи с поетична недоизказаност – извън спокойна делнична видимост, изпод пристрастеност до кърваво алено, тревога и блян. Взема за основните функции дилетанти в киното – Морчани е шеф на най-голямото издателство за художествена литература в Унгария, Борбей идва от театъра, " играе " само с очи и вътрешна светлина. С тази светлина излизаш от салона и с китарната балада на Laura Marling (What He Wrote) в ушите. И в душата.
Увеличаване
Смаляване
Оценка: 5 от 5
Още от същото: " В въодушевление за обич " на Уон Кар-уай
Зимна гора в скреж и мъгла като японска гравюра, навирен елен и плаха кошута се гледат и след това се допират мимолетно. Вече венчани по законите на природата. Това е общият сън на Ендре (Геза Морчани) и Мария (Александра Борбей), той цехов шеф, тя новоназначен контрольор по качеството в днешна касапница в покрайнините на Будапеща.
И двамата самотни по разнообразни аргументи – тя със боязън от физическо допиране, той е бил мощен и харесван мъж, само че от години е с засегната ръка. Затова не слиза долу в скотобойната, където виждаме с документална безпристрастност по какъв начин кравите, до неотдавна с очи, търсещи зимното слънце през пролуките на клетките, стават на месо. Контрастът на тези фрагменти с деликатното отваряне на двамата един към различен дава заглавието на кино лентата. Той завоюва " Берлинале " предходната година и стигна номинация за " Оскар ". Заслужено до последния кадър. Истински огромният филм за " недокосването " (Touch Me Not, още веднъж с жена режисьор, взе " Берлинале " тази година), който залага на отварянето към другия, а не на капсулирането в егото и комплексите му. Илдико Енеди оглави журито на отминалия " София филм фест ". Авторката на " Моят ХХ век " (1989, Награда за дебют в Кан) влиза в киното като художник, което изяснява образната грациозност на " За тялото и душата ".
Филмът е за това, че сме едни пред хората и други пред себе си. Любовта е магичната действителност, която смъква маските и ни вади от черупките. Сближаването на душите допуска примиряване с телата. Енеди работи с поетична недоизказаност – извън спокойна делнична видимост, изпод пристрастеност до кърваво алено, тревога и блян. Взема за основните функции дилетанти в киното – Морчани е шеф на най-голямото издателство за художествена литература в Унгария, Борбей идва от театъра, " играе " само с очи и вътрешна светлина. С тази светлина излизаш от салона и с китарната балада на Laura Marling (What He Wrote) в ушите. И в душата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ