Кино: "Аз съм ти, Адриана"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Кино: " Мястото "
Ироничен трилър за границите на ежедневните стремежи
14 сеп 2018
Кино: " Бивш под прикритие "
Шпионска подигравка с образован комизъм
7 сеп 2018 + + + от 5Още от същото: " Осъдени души "
Нов, друг от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето орис. Готов като " Аз съм ти " през 2012 година, с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, постановка, костюми), международна премиера в конкурсната стратегия на Шанхай, след това няколко европейски фестивала. Скрит от феновете до " Киномания 2015 " и една извънредна прожекция. Сега възкресен от уредниците на " Синелибри " и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс " Адриана " в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения " Роман без заглавие " на Димитър Димов и трудове 60 години по-късно " Адриана " на Теодора Димова.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на мощни дами – " Аз, графинята " (1989). В случая предизвикването е двойно поради разликата – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между " Поручик Бенц " и " Осъдени души " ) незавършеният разказ е упражнение по жанр, подготовка за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В " Адриана " Димова прибавя феминистки и християнски слой, актуален обществен яд. Попзлатев е съумял с " упражнението по жанр ", подкрепят от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези " търсачи на илюзии " е останала илюстративност.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Ценността на кино лентата се моментите, когато киното " приказва " вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същина Адриана – Юра в две български исторически столетия - 1938 и 2008, е предпазено с вътрешно разпределяне от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете към тях, въпреки по-блед драматургично, е от мощни актьорски характерности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро настройка.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Кино: " Мястото "
Ироничен трилър за границите на ежедневните стремежи
14 сеп 2018
Кино: " Бивш под прикритие "
Шпионска подигравка с образован комизъм
7 сеп 2018 + + + от 5Още от същото: " Осъдени души "
Нов, друг от останалия поток, български филм, с разтеглена във времето орис. Готов като " Аз съм ти " през 2012 година, с награди на националния фестивал във Варна (за двойната женска роля, постановка, костюми), международна премиера в конкурсната стратегия на Шанхай, след това няколко европейски фестивала. Скрит от феновете до " Киномания 2015 " и една извънредна прожекция. Сега възкресен от уредниците на " Синелибри " и пуснат свободно по екраните преди есенното издание на кино-литературния фест, плюс " Адриана " в заглавието. Вдъхновен от два текста с обща героиня - незавършения " Роман без заглавие " на Димитър Димов и трудове 60 години по-късно " Адриана " на Теодора Димова.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Режисьорът Петър Попзлатев е стилист и с опит в портретирането на мощни дами – " Аз, графинята " (1989). В случая предизвикването е двойно поради разликата – идейно и ценностно – на двата изходни текста. За Димов (между " Поручик Бенц " и " Осъдени души " ) незавършеният разказ е упражнение по жанр, подготовка за греховно-чувствените му трагични вдъхновителки – Фани, Ирина, които ще останат. В " Адриана " Димова прибавя феминистки и християнски слой, актуален обществен яд. Попзлатев е съумял с " упражнението по жанр ", подкрепят от съавторската камера на Емил Христов и точната музика на Калин Николов. В оживяването на моста към съвремието и на вътрешния трагизъм у тези " търсачи на илюзии " е останала илюстративност.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Ценността на кино лентата се моментите, когато киното " приказва " вместо литературата. Паузите, съзерцанията, детайлите, ритъмът. Двуединството на женската същина Адриана – Юра в две български исторически столетия - 1938 и 2008, е предпазено с вътрешно разпределяне от актрисите Жанет Спасова и Ирмена Чичикова. Калейдоскопът на мъжете към тях, въпреки по-блед драматургично, е от мощни актьорски характерности (Бахаров, Донков, Пенев, Карамазов, преди звездния им статут днес). Коктейл за естети с ретро настройка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ