Кино: "Човекът, който уби Дон Кихот"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Животът на Тери
Режисьорът Тери Гилиъм пред Light за самозалъгването и изкуството на (не)търпението
23 мар 2016 + + + + от 5
Още от същото: " Кралят на риболовците "
Самата поява на кино лентата (The Man Who Killed Don Quixote) е донкихотовски героизъм. 29 години след първата концепция, започван и спиран 8 пъти, с печата на анатемосан план, строшил зъбите и на колос като Орсън Уелс. (Документът Lost in La Mancha (2002) е наличен в интернет.) В програмата на " Синелибри ", фестивал без аналог в света, също изпитание от Сервантесов порядък. Преди две години Гилиъм сподели за " Капитал ", че при всяко обновяване пренаписвал сюжета, по този начин държал концепцията жива.Тя е с него от " Бандити на времето " (1981) насам: идеалистът мечтател против вятърните мелници на Холивуд и целия прагматичен свят.
Само с европейски пари, с една трета от бюджета на " Приключенията на Барон Мюнхаузен " (1989), Гилиъм оставя действието напълно в наши дни. Разглезен от лесна популярност млад режисьор (Адам Драйвър) снима реклама в Ла Манча. Случаен диск с честния му дебют – черно-бяла версия на " Дон Кихот " с преоблечени локални селяни – го връща във времето, когато пристрастеността и идеализмът са били още живи. От тогавашните си " артисти " схваща по какъв начин филмът му ги е белязал за цялостен живот. Чистата Дулсинея (Жоана Рибейро) е в този момент безценен модел и момиче за конвой. Местният обущар (Джонатан Прайс) си е останал Рицаря с Росинанта и доспехите, вижда в режисьора Санчо Панса за новите си завършения.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус От страната на " вятърните мелници " са огромните пари, които купуват ориси и съвести – лаком рекламен необут (Стелан Скарсгард) и съветски олигарх, разиграващ покваряващи средновековни игри в замъка си. Срещу тях Гилиъм праща отказващия да загуби илюзиите си свободен човек. В трактовката му Дон Кихот и Санчо Панса преливат един в различен. Вниманието е повече към втория, знак за скептичното ни време. Силните моменти смесват ирония с романтика и деликатност, жизнен непукизъм с остроумие и фикция от времето на " Монти Пайтън ". В тях Гилиъм е заслужен за материала си. Дори бутафорните му подиуми са с обезоръжаващите доспехи на гения.
Увеличаване
Смаляване
Още по тематиката
Животът на Тери
Режисьорът Тери Гилиъм пред Light за самозалъгването и изкуството на (не)търпението
23 мар 2016 + + + + от 5
Още от същото: " Кралят на риболовците "
Самата поява на кино лентата (The Man Who Killed Don Quixote) е донкихотовски героизъм. 29 години след първата концепция, започван и спиран 8 пъти, с печата на анатемосан план, строшил зъбите и на колос като Орсън Уелс. (Документът Lost in La Mancha (2002) е наличен в интернет.) В програмата на " Синелибри ", фестивал без аналог в света, също изпитание от Сервантесов порядък. Преди две години Гилиъм сподели за " Капитал ", че при всяко обновяване пренаписвал сюжета, по този начин държал концепцията жива.Тя е с него от " Бандити на времето " (1981) насам: идеалистът мечтател против вятърните мелници на Холивуд и целия прагматичен свят.
Само с европейски пари, с една трета от бюджета на " Приключенията на Барон Мюнхаузен " (1989), Гилиъм оставя действието напълно в наши дни. Разглезен от лесна популярност млад режисьор (Адам Драйвър) снима реклама в Ла Манча. Случаен диск с честния му дебют – черно-бяла версия на " Дон Кихот " с преоблечени локални селяни – го връща във времето, когато пристрастеността и идеализмът са били още живи. От тогавашните си " артисти " схваща по какъв начин филмът му ги е белязал за цялостен живот. Чистата Дулсинея (Жоана Рибейро) е в този момент безценен модел и момиче за конвой. Местният обущар (Джонатан Прайс) си е останал Рицаря с Росинанта и доспехите, вижда в режисьора Санчо Панса за новите си завършения.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус От страната на " вятърните мелници " са огромните пари, които купуват ориси и съвести – лаком рекламен необут (Стелан Скарсгард) и съветски олигарх, разиграващ покваряващи средновековни игри в замъка си. Срещу тях Гилиъм праща отказващия да загуби илюзиите си свободен човек. В трактовката му Дон Кихот и Санчо Панса преливат един в различен. Вниманието е повече към втория, знак за скептичното ни време. Силните моменти смесват ирония с романтика и деликатност, жизнен непукизъм с остроумие и фикция от времето на " Монти Пайтън ". В тях Гилиъм е заслужен за материала си. Дори бутафорните му подиуми са с обезоръжаващите доспехи на гения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ