Чуваме ли се? А разбираме ли се?
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
" Мамо, звънни по вайбър, с цел да видя баба ", споделя двегодишният Павел, прабаба му в действителност е на 88 и употребява всекидневно таблета си за видеоразговори с внуци и правнуци. Но макар че живеем в мощно световна и обвързвана ера, с родственици и другари, разпръснати по целия свят, обстановката сега по време на пандемия е малко по-различна - в този момент цялото ни другарство е единствено и само виртуално: хоум офис с видеосрещи, онлайн учебно заведение, едни безкрайни чатове. Облекчаването на противоепидемичните ограничения няма да успее с магическа пръчка нито да отстрани заплахата от болест, нито да ни върне бързо към естествената същинска среща онлайн. Все още най-безопасен остава виртуалният контакт. И тук идва предизвестието на психолози и информационни специалисти - онлайн общуването може да е добра краткотрайна опция на действителното, само че никога не е негов пълностоен сурогат.
Неразбирането води до агресивност
" Емпатията е осакатена, тъй като ни липсват сигналите, които си обменяме, когато сме онлайн. Невербалните несъзнавани сигнали са естествени при общуването, само че онлайн няма по какъв начин да ги отправим и не можем да ги организираме през разсъдъка си ", споделя психологът Слави Стоев. Той е съосновател на консултантския екип In Management , занимава се с планове за ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Според него размерът от спомагателна информация е толкоз огромен, че ние нормално изобщо не го осъзнаваме: жестове, гримаси, миризми, пози на тялото: всички те ни оказват помощ да разберем по-добре и вярно посланието на събеседника . Уморен ли е, отегчен ли е, разчувствуван ли е от това, което споделяме, другарски ли реагира или враждебно. " Поради неразбирането какъв вид сигнали изпращаме онлайн не можем и да ги компенсираме по време на онлайн връзка ", добавя Стоев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По време на самоизолирането, когато огромна част от общуването, както служебно, по този начин и частно, се придвижи в ефира, осъзнахме значимостта на противоположната връзка, която непрекъснато получаваме, когато споделяме онлайн. " Осъзнахме какъв брой по-лесно е да се сътвори доверие, когато сме лице в лице и можем да се опрем на невербалните знаци, които подсказват дали сме на прав път в разбирането на протичащото се за индивида насреща ", споделя доктор Ирина Чонгарова-Арон, съветник по междукултурна връзка и психотерапевт, член на Британската aсоциация на психотерапевтите и психическите съветници и на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Нашият мозък има инстинктивната податливост да следи говорещия, а когато сме в конферентен диалог и не всички са с включени камери, не става незабавно ясно кой приказва сега, мозъкът ни просто отхвърля да го схване и да се концентрира. При жива среща степента на съгласуваност е доста по-голяма. " Умението на всеки човек да съпреживява и да схваща нюансите на връзката по принцип зависи от прочувствената му просветеност, само че при виртуалното другарство това умеене страда доста. " Страда до степен, че може и да е психологично небезопасно и да провокира безпокойствие. " В момента, в случай че аз ти приказвам нещо значимо и не знам дали ме слушаш деликатно, или си търсиш в интернет вместо това, мога да се ядосам заради неналичието на надзор, да се усещам ядосан и под напрежение ", изяснява Слави Стоев. Контролът върху държанието е доста по-малък, в сравнение с при среща онлайн, и този факт поражда напрежение. Това се случва несъзнавано и може да докара до променено държание - " мога да стана настъпателен, параноичен, изострен и директивен и ти даже да не схванеш за какво ".
Тук поколението израснали с IRC и ICQ чатове, а и сегашните милениали и младежи могат да си зачудят какво се случва, та нали техният живот минава в по-голямата си част онлайн. Хриси Стойнова, на 25 години, споделя, че с нейните другари е в непрекъсната връзка не в един, а в няколко чата по едно и също време. " Пиша си с еднакъв човек по едно и също време в Instagram, Фейсбук messenger, Snapchat, само че съгласно тематиката или обстоятелството дали бързаме избираме платформата. Например е ясно, че в случай че изпратя нещо в Snapchat, не чакам отговор, Insta e за по-кратки диалози ", изяснява Хриси. В момента WhatsApp и Zoom са изборът, когато приказва с сътрудници и ръководителя й от университета, където работи и прави докторантура в Чикаго.
Способността да разбираме вярно онлайн общуването не зависи единствено от прочувствената просветеност, само че и от навика. " Виртуалната връзка е орязана, само че дружно с нея се развиват и уменията за декодирането й, т.е. се нагаждаме с времето и поколенията ", счита Явор Паунов, докторант и учител по икономическа логика на психиката в Университета в Манхайм. Той самият е от чатещото потомство от IRC. Според него и сегашните младежи, които поддържат връзка най-вече по този начин, са доста положителни в интерпретирането на онлайн известията.
Не пречи обаче да се случват недоразумения и при най-обиграните. Напрежението може да бъде подбудено и от недоумение на средата и ситуацията към другия, за разлика от действителната среща не се намирате на едно и също място, може даже да сте в разнообразни часови зони: може в този момент да ставате и да сте пресен и цялостен с сила, а другият човек да е след тежък работен ден. Или елементарното неведение за обстановката, в която се намира отсрещният събеседник: вие сте си създали кафе, настанили сте се комфортно, настроени сте за приятелския чат, само че индивидът насреща може да е в стресов миг, мие напишканото си хлапе, топли обяда или е зает с нещо друго битово. " Дори когато рационално съзнавам, че другият може да е ангажиран, остава подсъзнателното неспокойствие, горчивият усет в устата, че не ме отразява сега или че ми написа малко, с по две думи, а аз съм изписала параграфи. Случвало се е да се разсърдя за известно време ", споделя Доротея Факирова, която живее в Испания от 10 години и е привикнала да поддържа връзка с другари и родственици в България виртуално. Другото, което може да провокира дразнение, е статусът " онлайн " - " нали светиш в зелено и си на линия, за какво не ми отговаряш ". Разбира се, обяснението може да е доста просто: компютърът просто да е изоставен включен или индивидът да е ангажиран с друго, само че няма значение каква е повода, истината е, че статус онлайн или " прочетено " (seen/read) при неналичието на отговор пораждат напрежение.
Истински човек ли е виртуалният събеседник?
В писмената връзка и изключително в чатовете съществуват доста по-малко нюанси. " Чатът е най-зловещата форма на връзка ", уверен е Слави Стоев. Там посланията стават плоски, еднопосочни, постоянно по-кратки и телеграфни, просто тъй като бързаме или не ни се написа дълго, или е по-лесно. " Затова и хората наподобяват доста по-радикални. " Съответно събеседникът може да не разчете вярно посланието, може да му се коства враждебно, повелителен, внезапно.
" Склонни сме да не зачитаме виртуалните събеседници като действителни хора, а когато мозъкът ни основава хипотезата, че индивидът насреща не е човек, надлежно считаме, че и неговата болежка не е същинска болежка, и сме склонни да сме доста по-безпардонни и нетолерантни ", предизвестява Слави Стоев. Едно от израженията на този феномен са злостните мнения, прочувствени реакции под постове и яростни войни в обществените мрежи. Противопоставянето на плоски и еднопосочни отзиви е предупреден скандал.
Илюстрация
Слави Стоев е психолог, един от създателите на консултантския екип на In Management, където е ангажиран главно по планове, свързани с смяна и ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Отскоро опитва в региона на ранното развиване на прочувствената просветеност при деца благодарение на литературата.
Увеличаване
Слави Стоев е психолог, един от създателите на консултантския екип на In Management, където е ангажиран главно по планове, свързани с смяна и ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Отскоро опитва в региона на ранното развиване на прочувствената просветеност при деца благодарение на литературата.
Смаляване
" Дигиталните страсти имат капацитета освен да отразяват, само че и да хиперболизират човешкия прочувствен опит при връзката ", споделя Ирина Чонгарова-Арон. Понякога хората са по-уверени, когато показват възприятията си онлайн, могат да кажат неща, които не биха загатнали при директна връзка, защото са абстрахирани от действителността - по същата логичност, по която харчим повече пари, употребявайки кредитната си карта, в сравнение с парите в портмонето си, които можем да пипнем и да забележим.
Смях през сълзи
За доста хора внезапното прекачване на целия им живот във виртуалното пространство поради пандемията беше нещо напълно ново и стресово - учителите трябваше незабавно да се научат да преподават отдалечено, треньорите проведоха тренировки по Zoom, свещениците започнаха да водят служби пред камера. Очертава се и забавен конфликт на хората, привикнали да работят и поддържат връзка отдалечено и онлайн, и тези, които в този момент навлизат в този момент в мътните води на интернета. Започва се с писането с основни букви, обилие от възклицателни знаци и многоточия, неразбираеми стикери. " Съвсем неотдавна претичах пред камерата в часа по британски на сина ми, тъй като даже не се сетих, че може да е включена, аз също бях в конферентен диалог, само че съм привикнала да изключвам камерата и да спирам звука, когато аз не приказвам ", споделя Ирина Димитрова, финансист в интернационална компания. Откакто не работят детските градини и учебните заведения, тя има и други занимателни обстановки: " По средата на значим диалог с интернационална финансова институция и тъкмо до момента в който аз приказвам и се обосновавам, влетя тригодишният ми наследник с триумфален зов, че е подготвен, несъмнено, с гърнето, добре че не го схванаха на български. "
Другата разлика е поколенческата: 30-40-годишните, IRC поколението са привикнали да употребяват доста усмихнати и тъжни човечета, с цел да нюансират посланията си, до момента в който за сегашните младежи и двадесетгодишни това е досадно, някои възприемат като подигравателен смях, а други са специалисти в гифовете. " Определено смайлитата не са известни към този момент " , удостоверява Хриси Стойнова.
Илюстрация
Д-р. Ирина Чонгарова-Арон е експерт-консултант по междукултурна връзка, коуч и психотерапевт, член на Британската Асоциация на Психотерапевтите и Психологическите Съветници и член на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Увеличаване
Д-р. Ирина Чонгарова-Арон е експерт-консултант по междукултурна връзка, коуч и психотерапевт, член на Британската Асоциация на Психотерапевтите и Психологическите Съветници и член на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Смаляване
Междукултурни разлики
Най-интересните разлики и конфликти в онлайн връзката сякаш са подбудени от разликите в културите. Основателят на научната дисциплинираност междукултурна връзка Едуард Хол разграничава два вида връзка според от ролята, която подтекстът играе в отзивчивия развой - висококонтекстуална и нискоконтекстуална връзка. Нискоконтекстуалната връзка разчита на директни послания, посланието е изразено главно посредством думи, експлицитно е и подтекстът е по-малко значим от думите. Фокусът при нискоконтекстуална връзка най-често е върху рационалните решения, а не върху персоналните връзки. Висококонтекстуалната връзка разчита на невербални отзивчиви средства като звук на гласа, жестове, взор. Те носят не по-малко значение от думите в изречението. Вербалното обръщение е имплицитно, подтекстът е по-голям от думите. Конфликтите в този вид връзка се заобикалят или би трябвало да бъдат позволени, преди работата да може да продължи. Разногласията постоянно се персонализират.
Едуард Хол дефинира западните култури като нискоконтекстуални, а източните култури като висококонтекстуални. " Тук рискуваме да създадем прекомерно огромно резюме и да подхраним стандарти, само че за нас значима в тази ситуация е аналогията с онлайн връзката. По характера си онлайн културата, изключително писмената, е нискоконтекстуална - разчитаме най-много на думите, без значение от богатия антураж от създадени емотикони, посредством които се предават цифровите страсти ", споделя Ирина Чонгарова-Арон. Тя споделя опита си като специалист в междукултурните разлики - диалозите с нидерландците постоянно са в аудиорежим, в случай че въпреки всичко приказват с видео, нидерландците се много къси, съответни. " Не се приказва за проблеми: за тях небето постоянно е безоблачно синьо. С приятелите и роднините от Израел видеоразговорите са дълги, хората с упойване приказват и за насладите, и изключително за проблемите си, оплакват се, желаят съвет. "
Приятели, които са над пет години близки и се чуват всекидневно, само че живеят в разнообразни страни, споделят, че несъмнено има разлика в културния подтекст, даже когато приказваме за две прилежащи страни като България и Румъния. " Аз обичам да си приказваме по телефона, само че Ина Динеску не подвига, в случай че нямаме предварителна спогодба. Казва ми: " Звънни в 17.30 и ще имам 10 свободни минути ", споделя Виктор Александров. На него му липсва българската спонтанност.
Работата от у дома
Едно от хубавите неща на нужната физическа отдалеченост поради пандемията е, че принуди компаниите, които към момента не се бяха модернизирали, доста бързо да преминат напълно онлайн. Отдавна има международни образци на цели огромни корпорации, които по изискване нямат физически офиси и всичките им чиновници работят отдалечено от целия свят в по този начин наречените виртуални екипи (distributed teams). И в случай че онлайн връзката в доста връзки се смята за ощетена от психолозите, това важи минимум за другарство по работа.
Кристина Николова работи в огромна интернационална компания, образец за сполучливо построени виртуални екипи от стотици души по целия свят, всички се срещат онлайн единствено веднъж в годината. " Имаме работни диалози, само че не са толкоз постоянно, нормалното другарство е в чат, където употребяваме Slack ", споделя Кристина. За по-статични форми на връзка употребяват мрежа от блогове - " по този начин всичко е транспарантно и налично за всеки от компанията. В съпоставяне с мейлите, които постоянно са за затворен кръг хора, при блог постовете няма ограничавания ". Кристина споделя, че нейният доскорошен опит демонстрира, че това води до доста потребни полемики и хрумвания, които човек не би получил при строго стеснен кръг хора, и най-важното, оказва помощ за построяването на доверие - " основно за отдалечената работа ".
В този тип връзка, която е най-вече писмена, значимото е да пишеш ясно и плътно, тъй че хората да те схванат. Всеки, който е писал известие в миналото, знае какъв брой елементарно е написаните думи да бъдат тълкувани погрешно. " Емоджитата и гифовете са спояващият детайл на страст и топлота, който обичайно липсва в писмената връзка, в нашата компания ги употребяват всевъзможни хора, без значение от позицията ", споделя Кристина Николова.
При отдалечената работа е извънредно значимо да се комуникира допустимо най-ясно и постоянно. Всичките диалози, които в един офис се случват към заседателната маса или машината за кафе/автомата за вода, са писмени. " При нас даже съществуват специфични канали за дребни диалози и тематики, които не са по работа. А има и канали по ползи - за бегачи, готвачи, фотографи, всевъзможни ", споделя Кристина.
За тези, които в този момент си принудени бързо да се приспособяват, може да е много мъчно. Опитът ни от тази пандемия демонстрира какъв брой значима е прочувствената просветеност, какъв брой значими са трейнингите за насърчаване на отзивчиви умения, включително и онлайн отзивчиви умения. " Няколко години работих в британските държавни служби като фасилитатор на семинари за ментално здраве и за насърчаване на прочувствената резистентност на британските държавни чиновници. Надявам се, че повече български работодатели ще осъзнаят значимостта за трейнинги по прочувствена просветеност и резистентност както на управителни фрагменти, по този начин и на чиновниците ", споделя Ирина Чонгарова-Арон.
Умората от онлайн общуването
И макар че съгласно психолозите диалозите са постоянно по-добра алтернатива от чата, а включеното видео дава най-вече информация, сега интензитетът на Zoom срещи и диалози или други форми на видеовръзка е толкоз огромен, че доста хора се оплакват от отмалялост и пренасищане . Интересно наблюдаване е, че когато връзката закъснява с 1-2 секунди, това кара хората да одобряват събеседника си за враждебно надъхан или заплеснат. Известният водещ на подкаста WorkLife Адам Грант предизвестява, че паузите и тишината, до момента в който стигне звукът до отсрещната страна, също могат да се поясняват неправилно. За разлика от диалог онлайн, където късата пауза е естествена, във видеоразговор участниците се тормозят, че техниката им основава проблеми. Вече има проучвания на психолози, които демонстрират, че забавянето в конферентна връзка се приема като знак на злост (разбира се, това са подсъзнателни чувства, които постоянно остават неосъзнати или необяснени). Има и апели за завръщане към положителния остарял телефон - една сигурна линия, която няма да има спирания и най-важното - до момента в който разговаряте, няма да подскачат и да ви разсейват известия за получени имейли, известия и ъпдейти.
Каквото и форма на другарство да изберем, най-важното е да реализираме крайната цел, а точно да се разберем, да се почувстваме свързани и част от общественост. Съвети:
За да бъдат сведени до най-малко неразбирателствата, недоразуменията и неверните тълкувания, най-добре е да има повече пояснения, в сравнение с в една среща онлайн. Да обяснявате обстановката, аргументи, мотивация. Експлицитно и ясно би трябвало да заявите по какъв начин се чувствате, какво тъкмо желаете и очаквате. Повечето думи не са непотребни. Този метод на връзка се учи и тренира, с цел да се сътвори табиет.
Слагайте си наложителни предели на работния ден и почивките и не приемайте работа или видеообаждания след края на работния ден, нищо че сте у дома и няма да излизате.
Служебните видеосрещи би трябвало да имат по-ясно уречен правилник, дневен ред и дълготрайност, в сравнение с работните срещи онлайн. По принцип се вижда по кое време една работна среща върви на привършване, само че това не важи за видеоеквивалента, по тази причина би трябвало да има прелиминарен проект по точки и написано време.
За да избегнете умората от непрестанни видеоразговори, правете отмора сред тях, къса гимнастика, излизане на балкона или просто промяна на вероятността и оглеждане за пет минути през прозореца.
Увеличаване
Смаляване
" Мамо, звънни по вайбър, с цел да видя баба ", споделя двегодишният Павел, прабаба му в действителност е на 88 и употребява всекидневно таблета си за видеоразговори с внуци и правнуци. Но макар че живеем в мощно световна и обвързвана ера, с родственици и другари, разпръснати по целия свят, обстановката сега по време на пандемия е малко по-различна - в този момент цялото ни другарство е единствено и само виртуално: хоум офис с видеосрещи, онлайн учебно заведение, едни безкрайни чатове. Облекчаването на противоепидемичните ограничения няма да успее с магическа пръчка нито да отстрани заплахата от болест, нито да ни върне бързо към естествената същинска среща онлайн. Все още най-безопасен остава виртуалният контакт. И тук идва предизвестието на психолози и информационни специалисти - онлайн общуването може да е добра краткотрайна опция на действителното, само че никога не е негов пълностоен сурогат.
Неразбирането води до агресивност
" Емпатията е осакатена, тъй като ни липсват сигналите, които си обменяме, когато сме онлайн. Невербалните несъзнавани сигнали са естествени при общуването, само че онлайн няма по какъв начин да ги отправим и не можем да ги организираме през разсъдъка си ", споделя психологът Слави Стоев. Той е съосновател на консултантския екип In Management , занимава се с планове за ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Според него размерът от спомагателна информация е толкоз огромен, че ние нормално изобщо не го осъзнаваме: жестове, гримаси, миризми, пози на тялото: всички те ни оказват помощ да разберем по-добре и вярно посланието на събеседника . Уморен ли е, отегчен ли е, разчувствуван ли е от това, което споделяме, другарски ли реагира или враждебно. " Поради неразбирането какъв вид сигнали изпращаме онлайн не можем и да ги компенсираме по време на онлайн връзка ", добавя Стоев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По време на самоизолирането, когато огромна част от общуването, както служебно, по този начин и частно, се придвижи в ефира, осъзнахме значимостта на противоположната връзка, която непрекъснато получаваме, когато споделяме онлайн. " Осъзнахме какъв брой по-лесно е да се сътвори доверие, когато сме лице в лице и можем да се опрем на невербалните знаци, които подсказват дали сме на прав път в разбирането на протичащото се за индивида насреща ", споделя доктор Ирина Чонгарова-Арон, съветник по междукултурна връзка и психотерапевт, член на Британската aсоциация на психотерапевтите и психическите съветници и на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Нашият мозък има инстинктивната податливост да следи говорещия, а когато сме в конферентен диалог и не всички са с включени камери, не става незабавно ясно кой приказва сега, мозъкът ни просто отхвърля да го схване и да се концентрира. При жива среща степента на съгласуваност е доста по-голяма. " Умението на всеки човек да съпреживява и да схваща нюансите на връзката по принцип зависи от прочувствената му просветеност, само че при виртуалното другарство това умеене страда доста. " Страда до степен, че може и да е психологично небезопасно и да провокира безпокойствие. " В момента, в случай че аз ти приказвам нещо значимо и не знам дали ме слушаш деликатно, или си търсиш в интернет вместо това, мога да се ядосам заради неналичието на надзор, да се усещам ядосан и под напрежение ", изяснява Слави Стоев. Контролът върху държанието е доста по-малък, в сравнение с при среща онлайн, и този факт поражда напрежение. Това се случва несъзнавано и може да докара до променено държание - " мога да стана настъпателен, параноичен, изострен и директивен и ти даже да не схванеш за какво ".
Тук поколението израснали с IRC и ICQ чатове, а и сегашните милениали и младежи могат да си зачудят какво се случва, та нали техният живот минава в по-голямата си част онлайн. Хриси Стойнова, на 25 години, споделя, че с нейните другари е в непрекъсната връзка не в един, а в няколко чата по едно и също време. " Пиша си с еднакъв човек по едно и също време в Instagram, Фейсбук messenger, Snapchat, само че съгласно тематиката или обстоятелството дали бързаме избираме платформата. Например е ясно, че в случай че изпратя нещо в Snapchat, не чакам отговор, Insta e за по-кратки диалози ", изяснява Хриси. В момента WhatsApp и Zoom са изборът, когато приказва с сътрудници и ръководителя й от университета, където работи и прави докторантура в Чикаго.
Способността да разбираме вярно онлайн общуването не зависи единствено от прочувствената просветеност, само че и от навика. " Виртуалната връзка е орязана, само че дружно с нея се развиват и уменията за декодирането й, т.е. се нагаждаме с времето и поколенията ", счита Явор Паунов, докторант и учител по икономическа логика на психиката в Университета в Манхайм. Той самият е от чатещото потомство от IRC. Според него и сегашните младежи, които поддържат връзка най-вече по този начин, са доста положителни в интерпретирането на онлайн известията.
Не пречи обаче да се случват недоразумения и при най-обиграните. Напрежението може да бъде подбудено и от недоумение на средата и ситуацията към другия, за разлика от действителната среща не се намирате на едно и също място, може даже да сте в разнообразни часови зони: може в този момент да ставате и да сте пресен и цялостен с сила, а другият човек да е след тежък работен ден. Или елементарното неведение за обстановката, в която се намира отсрещният събеседник: вие сте си създали кафе, настанили сте се комфортно, настроени сте за приятелския чат, само че индивидът насреща може да е в стресов миг, мие напишканото си хлапе, топли обяда или е зает с нещо друго битово. " Дори когато рационално съзнавам, че другият може да е ангажиран, остава подсъзнателното неспокойствие, горчивият усет в устата, че не ме отразява сега или че ми написа малко, с по две думи, а аз съм изписала параграфи. Случвало се е да се разсърдя за известно време ", споделя Доротея Факирова, която живее в Испания от 10 години и е привикнала да поддържа връзка с другари и родственици в България виртуално. Другото, което може да провокира дразнение, е статусът " онлайн " - " нали светиш в зелено и си на линия, за какво не ми отговаряш ". Разбира се, обяснението може да е доста просто: компютърът просто да е изоставен включен или индивидът да е ангажиран с друго, само че няма значение каква е повода, истината е, че статус онлайн или " прочетено " (seen/read) при неналичието на отговор пораждат напрежение.
Истински човек ли е виртуалният събеседник?
В писмената връзка и изключително в чатовете съществуват доста по-малко нюанси. " Чатът е най-зловещата форма на връзка ", уверен е Слави Стоев. Там посланията стават плоски, еднопосочни, постоянно по-кратки и телеграфни, просто тъй като бързаме или не ни се написа дълго, или е по-лесно. " Затова и хората наподобяват доста по-радикални. " Съответно събеседникът може да не разчете вярно посланието, може да му се коства враждебно, повелителен, внезапно.
" Склонни сме да не зачитаме виртуалните събеседници като действителни хора, а когато мозъкът ни основава хипотезата, че индивидът насреща не е човек, надлежно считаме, че и неговата болежка не е същинска болежка, и сме склонни да сме доста по-безпардонни и нетолерантни ", предизвестява Слави Стоев. Едно от израженията на този феномен са злостните мнения, прочувствени реакции под постове и яростни войни в обществените мрежи. Противопоставянето на плоски и еднопосочни отзиви е предупреден скандал.
Илюстрация
Слави Стоев е психолог, един от създателите на консултантския екип на In Management, където е ангажиран главно по планове, свързани с смяна и ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Отскоро опитва в региона на ранното развиване на прочувствената просветеност при деца благодарение на литературата.
Увеличаване
Слави Стоев е психолог, един от създателите на консултантския екип на In Management, където е ангажиран главно по планове, свързани с смяна и ръководство и смяна на организационната просвета и повишение на лидерския потенциал. Отскоро опитва в региона на ранното развиване на прочувствената просветеност при деца благодарение на литературата.
Смаляване
" Дигиталните страсти имат капацитета освен да отразяват, само че и да хиперболизират човешкия прочувствен опит при връзката ", споделя Ирина Чонгарова-Арон. Понякога хората са по-уверени, когато показват възприятията си онлайн, могат да кажат неща, които не биха загатнали при директна връзка, защото са абстрахирани от действителността - по същата логичност, по която харчим повече пари, употребявайки кредитната си карта, в сравнение с парите в портмонето си, които можем да пипнем и да забележим.
Смях през сълзи
За доста хора внезапното прекачване на целия им живот във виртуалното пространство поради пандемията беше нещо напълно ново и стресово - учителите трябваше незабавно да се научат да преподават отдалечено, треньорите проведоха тренировки по Zoom, свещениците започнаха да водят служби пред камера. Очертава се и забавен конфликт на хората, привикнали да работят и поддържат връзка отдалечено и онлайн, и тези, които в този момент навлизат в този момент в мътните води на интернета. Започва се с писането с основни букви, обилие от възклицателни знаци и многоточия, неразбираеми стикери. " Съвсем неотдавна претичах пред камерата в часа по британски на сина ми, тъй като даже не се сетих, че може да е включена, аз също бях в конферентен диалог, само че съм привикнала да изключвам камерата и да спирам звука, когато аз не приказвам ", споделя Ирина Димитрова, финансист в интернационална компания. Откакто не работят детските градини и учебните заведения, тя има и други занимателни обстановки: " По средата на значим диалог с интернационална финансова институция и тъкмо до момента в който аз приказвам и се обосновавам, влетя тригодишният ми наследник с триумфален зов, че е подготвен, несъмнено, с гърнето, добре че не го схванаха на български. "
Другата разлика е поколенческата: 30-40-годишните, IRC поколението са привикнали да употребяват доста усмихнати и тъжни човечета, с цел да нюансират посланията си, до момента в който за сегашните младежи и двадесетгодишни това е досадно, някои възприемат като подигравателен смях, а други са специалисти в гифовете. " Определено смайлитата не са известни към този момент " , удостоверява Хриси Стойнова.
Илюстрация
Д-р. Ирина Чонгарова-Арон е експерт-консултант по междукултурна връзка, коуч и психотерапевт, член на Британската Асоциация на Психотерапевтите и Психологическите Съветници и член на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Увеличаване
Д-р. Ирина Чонгарова-Арон е експерт-консултант по междукултурна връзка, коуч и психотерапевт, член на Британската Асоциация на Психотерапевтите и Психологическите Съветници и член на Фондацията за развиване на прочувствената просветеност в България.
Смаляване
Междукултурни разлики
Най-интересните разлики и конфликти в онлайн връзката сякаш са подбудени от разликите в културите. Основателят на научната дисциплинираност междукултурна връзка Едуард Хол разграничава два вида връзка според от ролята, която подтекстът играе в отзивчивия развой - висококонтекстуална и нискоконтекстуална връзка. Нискоконтекстуалната връзка разчита на директни послания, посланието е изразено главно посредством думи, експлицитно е и подтекстът е по-малко значим от думите. Фокусът при нискоконтекстуална връзка най-често е върху рационалните решения, а не върху персоналните връзки. Висококонтекстуалната връзка разчита на невербални отзивчиви средства като звук на гласа, жестове, взор. Те носят не по-малко значение от думите в изречението. Вербалното обръщение е имплицитно, подтекстът е по-голям от думите. Конфликтите в този вид връзка се заобикалят или би трябвало да бъдат позволени, преди работата да може да продължи. Разногласията постоянно се персонализират.
Едуард Хол дефинира западните култури като нискоконтекстуални, а източните култури като висококонтекстуални. " Тук рискуваме да създадем прекомерно огромно резюме и да подхраним стандарти, само че за нас значима в тази ситуация е аналогията с онлайн връзката. По характера си онлайн културата, изключително писмената, е нискоконтекстуална - разчитаме най-много на думите, без значение от богатия антураж от създадени емотикони, посредством които се предават цифровите страсти ", споделя Ирина Чонгарова-Арон. Тя споделя опита си като специалист в междукултурните разлики - диалозите с нидерландците постоянно са в аудиорежим, в случай че въпреки всичко приказват с видео, нидерландците се много къси, съответни. " Не се приказва за проблеми: за тях небето постоянно е безоблачно синьо. С приятелите и роднините от Израел видеоразговорите са дълги, хората с упойване приказват и за насладите, и изключително за проблемите си, оплакват се, желаят съвет. "
Приятели, които са над пет години близки и се чуват всекидневно, само че живеят в разнообразни страни, споделят, че несъмнено има разлика в културния подтекст, даже когато приказваме за две прилежащи страни като България и Румъния. " Аз обичам да си приказваме по телефона, само че Ина Динеску не подвига, в случай че нямаме предварителна спогодба. Казва ми: " Звънни в 17.30 и ще имам 10 свободни минути ", споделя Виктор Александров. На него му липсва българската спонтанност.
Работата от у дома
Едно от хубавите неща на нужната физическа отдалеченост поради пандемията е, че принуди компаниите, които към момента не се бяха модернизирали, доста бързо да преминат напълно онлайн. Отдавна има международни образци на цели огромни корпорации, които по изискване нямат физически офиси и всичките им чиновници работят отдалечено от целия свят в по този начин наречените виртуални екипи (distributed teams). И в случай че онлайн връзката в доста връзки се смята за ощетена от психолозите, това важи минимум за другарство по работа.
Кристина Николова работи в огромна интернационална компания, образец за сполучливо построени виртуални екипи от стотици души по целия свят, всички се срещат онлайн единствено веднъж в годината. " Имаме работни диалози, само че не са толкоз постоянно, нормалното другарство е в чат, където употребяваме Slack ", споделя Кристина. За по-статични форми на връзка употребяват мрежа от блогове - " по този начин всичко е транспарантно и налично за всеки от компанията. В съпоставяне с мейлите, които постоянно са за затворен кръг хора, при блог постовете няма ограничавания ". Кристина споделя, че нейният доскорошен опит демонстрира, че това води до доста потребни полемики и хрумвания, които човек не би получил при строго стеснен кръг хора, и най-важното, оказва помощ за построяването на доверие - " основно за отдалечената работа ".
В този тип връзка, която е най-вече писмена, значимото е да пишеш ясно и плътно, тъй че хората да те схванат. Всеки, който е писал известие в миналото, знае какъв брой елементарно е написаните думи да бъдат тълкувани погрешно. " Емоджитата и гифовете са спояващият детайл на страст и топлота, който обичайно липсва в писмената връзка, в нашата компания ги употребяват всевъзможни хора, без значение от позицията ", споделя Кристина Николова.
При отдалечената работа е извънредно значимо да се комуникира допустимо най-ясно и постоянно. Всичките диалози, които в един офис се случват към заседателната маса или машината за кафе/автомата за вода, са писмени. " При нас даже съществуват специфични канали за дребни диалози и тематики, които не са по работа. А има и канали по ползи - за бегачи, готвачи, фотографи, всевъзможни ", споделя Кристина.
За тези, които в този момент си принудени бързо да се приспособяват, може да е много мъчно. Опитът ни от тази пандемия демонстрира какъв брой значима е прочувствената просветеност, какъв брой значими са трейнингите за насърчаване на отзивчиви умения, включително и онлайн отзивчиви умения. " Няколко години работих в британските държавни служби като фасилитатор на семинари за ментално здраве и за насърчаване на прочувствената резистентност на британските държавни чиновници. Надявам се, че повече български работодатели ще осъзнаят значимостта за трейнинги по прочувствена просветеност и резистентност както на управителни фрагменти, по този начин и на чиновниците ", споделя Ирина Чонгарова-Арон.
Умората от онлайн общуването
И макар че съгласно психолозите диалозите са постоянно по-добра алтернатива от чата, а включеното видео дава най-вече информация, сега интензитетът на Zoom срещи и диалози или други форми на видеовръзка е толкоз огромен, че доста хора се оплакват от отмалялост и пренасищане . Интересно наблюдаване е, че когато връзката закъснява с 1-2 секунди, това кара хората да одобряват събеседника си за враждебно надъхан или заплеснат. Известният водещ на подкаста WorkLife Адам Грант предизвестява, че паузите и тишината, до момента в който стигне звукът до отсрещната страна, също могат да се поясняват неправилно. За разлика от диалог онлайн, където късата пауза е естествена, във видеоразговор участниците се тормозят, че техниката им основава проблеми. Вече има проучвания на психолози, които демонстрират, че забавянето в конферентна връзка се приема като знак на злост (разбира се, това са подсъзнателни чувства, които постоянно остават неосъзнати или необяснени). Има и апели за завръщане към положителния остарял телефон - една сигурна линия, която няма да има спирания и най-важното - до момента в който разговаряте, няма да подскачат и да ви разсейват известия за получени имейли, известия и ъпдейти.
Каквото и форма на другарство да изберем, най-важното е да реализираме крайната цел, а точно да се разберем, да се почувстваме свързани и част от общественост. Съвети:
За да бъдат сведени до най-малко неразбирателствата, недоразуменията и неверните тълкувания, най-добре е да има повече пояснения, в сравнение с в една среща онлайн. Да обяснявате обстановката, аргументи, мотивация. Експлицитно и ясно би трябвало да заявите по какъв начин се чувствате, какво тъкмо желаете и очаквате. Повечето думи не са непотребни. Този метод на връзка се учи и тренира, с цел да се сътвори табиет.
Слагайте си наложителни предели на работния ден и почивките и не приемайте работа или видеообаждания след края на работния ден, нищо че сте у дома и няма да излизате.
Служебните видеосрещи би трябвало да имат по-ясно уречен правилник, дневен ред и дълготрайност, в сравнение с работните срещи онлайн. По принцип се вижда по кое време една работна среща върви на привършване, само че това не важи за видеоеквивалента, по тази причина би трябвало да има прелиминарен проект по точки и написано време.
За да избегнете умората от непрестанни видеоразговори, правете отмора сред тях, къса гимнастика, излизане на балкона или просто промяна на вероятността и оглеждане за пет минути през прозореца.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ