През Пулия с колела
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Да обиколиш Южна Италия в днешно време е постижима фантазия за доста от нас. Но малко на брой биха се осмелили да го създадат с колела. Регионът Пулия, ситуиран върху " токчето на ботуша ", е отлична опция да преодолеете страха от дългите дистанции в комбиниране с най-вече равнинен терен, спокойни, асфалтирани пътища, подредени градчета с хилядолетна история, чудесна кухня и просвета. А в случай че не изберете тези петдесетина дни в годината, в които чухме, че времето било неприятно, останалите 300 са слънчеви и са напълно на ваше разположение. Както и милионите маслинови дървета и цикади, чакащи с неспокойствие да ви поскърцат на ухо.
Как да стигнем до такава степен
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Столицата на Пулия е град Бари. Дотам всяка седмица има огромен избор от полети на разнородни цени. Ние избрахме нискотарифна компания с невисоки цени за транспорт на спортна екипировка, като полетът от София лиши към час. Друг вид е с ферибот от Гърция (Игуменица), само че тогава времето за пътешестване в едната посока се удължава с два дни.
Колело в самолета?
Без суматоха. Ако към момента нямате транспортен калъф за колело, насочете избора си към торби с цип и дръжки за преместване през рамо. Педалите би трябвало да са свалени, гумите спуснати, а кормилото завъртяно паралелно на рамката. Максималното възможно общо тегло е към 30 кг, а при колелото може да прикрепите и част от персоналния си багаж като каска, ръкавици, облекла и така нататък Срещу 20 лева летище София предлага услугата пакетиране с защитно фолио на огромен багаж, в това число велосипед.
Ден 1: Летище " Карол Войтила " в Бари - Триджано - Нойкатаро - Рутиляно, общо 36 км за деня, денивелация към 130 м
Стюардесите едвам смогват да минат около всички седалки с оферти за храни и питиета, когато самолетът стартира да се снижава. Кацаме свежи в Бари и се насочваме към пейките на открито, с цел да сглобим велосипедите. Късен следобяд е, само че градският плаж е цялостен за разлика от стомасите ни. Хапваме в крайбрежно заведение и потегляме към град Рутиляно през Триджано и Нойкатаро. Началото на пътешествието, когато още не знаеш какво тъкмо те чака, какво ще видиш и какво ще преживееш, е един къс миг, който нормално пропущаме, ангажирани с леката паника дали всичко ще е наред през ваканцията, хубаво ли ще е времето и така нататък
Старият град на Рутиляно ни приема в прохладната си мраморна прохладна прегръдка. Тесните улички и обсипаните с цветя балкони незабелязано ни водят до необятен площад, където, въпреки и в среднощ, е цялостно с деца, техните родители и окъснели туристи. Една сладкарница е още отворена и тъкмо там сетивата ни се сблъскват с най-вкусния сладолед на света - италианското джелато.
Илюстрация
Пицария в град Рутиляно
Увеличаване
Пицария в град Рутиляно
Смаляване
Ден 2: Рутиляно - Конверсано - Кастелана Гроте - Алберобело, общо 40 км за деня, денивелация 390 м (изкачване)
За да не губите време в чудене от кое място да минете, подгответе маршрута си още преди да тръгнете. С помощта на OpenStreetMap, Bikemap.net и Гугъл Maps избрахме ненатоварени междуградски пътища, които постоянно прекосяваха през маслинови насаждения. Стига да не тръгвате по черни пътища и пътеки, множеството от тях са асфалтирани и съвсем без никакво придвижване. Освен сигурността още една добра причина да карате по дребните пътища е съществуването на смокинови и други овощни дръвчета около тях - главен източник на пресни витамини по време на дневните велопреходи.
Илюстрация
Гигантски кактус опунция
Увеличаване
Гигантски кактус опунция
Смаляване
Ако не сте чували за него, Алберобело е магически град. Разходката всред подредените като мъниста бели каменни къщички с дребни прозорчета и порти и конусовидни каменни покриви ни кара да се усещаме като герои от " Властелинът на пръстените ". Според една легенда отпреди няколко века тези къщички (или трули) били населявани от по-бедните хора. За да избегнат отвратително високите налози, притежателите на къщите знаели тъкмо кой камък от постройката да издърпат и тя се срутвала. Няма къща, няма налог. После отново си я построявали. Времената се менят и в този момент алберобелците с персонални трули са горди съдържатели на изискани заведения за хранене, първокласни хотели и магазини, някак поместени в тях. Не са изключително по джоба ни, по тази причина пък Il Guercio Di Puglia, гурме тапас бар (Via Imbriani, 6), обилно ни предлага локални специалитети и обичайни пици.
Илюстрация
Къщичките трули в Алберобело
Увеличаване
Къщичките трули в Алберобело
Смаляване
Ден 3: Алберобело - Мартина Франка - Вила Кастели - Франкавила Фонтана - Ория, общо 59 км за деня, денивелация 490 м (спускане)
Не ни се потегля от Алберобело, само че туристическият поток се ускорява, а с него и стремежът ни по-бързо да напуснем приказката. Вилните зони в покрайнините се надпреварват да ни впечатлят с прелестно поддържани цветни градини. Редуват се с маслинови плантации, лозя, двуметрови кактуси от екзотичния тип опунция, великански пинии и цъфнали агавета. До Мартина Франка има още малко нанагорнище, а след нея е едно луксозно втурване през Вила Кастели, Франкавила Фонтана, та чак до Ория. С принуда разбираме, че в по-малките градове работното време на магазините и местата за хранене е нормално от 10:00 до 13:00 и следобяд след 17:00. Затова предварителното запасяване с вода е повече от наложително.
Точно когато идваме в Ория, градът последователно се разсънва от следобеден сън. Тук-там се виждат хора. Отмаряме и ние, а по здрач се потапяме в следващата средновековна приказка - тесни улички, балкони, отрупани с цветя, стръмни стълбища към катедрала и панорамна панорама към целия град. В локално ресторантче притежателят знае по какъв начин да ни накара да се почувстваме специфични - с усмивка декларира, че знае за България и че у нас животът към този момент бил по-добър.
Илюстрация
Алтернативен маршрут измежду пинии
Увеличаване
Алтернативен маршрут измежду пинии
Смаляване
Ден 4: Ория - Торе Санта Сузана - Кармиано - Сан Чезарио ди Лече, общо 57 км за деня, денивелация 90 м (още спускане)
Въпреки високите дневни температури (над 35 градуса) продължителната спортна интензивност за фенове като нас е допустима основно с помощта на облеклата от ликра с UV отбрана. Държат ветровито и икономисват тонове слънцезащитни кремове. Не правете грешката да карате по сандали.
Сан Чезарио ди Лече е чаровно малко градче в полите на хилядолетния Лече. И тук никой не приказва британски език, само че това като че ли в никакъв случай не е било проблем по време на пътуването ни. В Южна Италия хората са изключително спокойни, общителни и вежливи. Така е и в градината на ресторант Small (Via Dante Alighieri, 59), където обслужването, ситуацията и качеството на локалните специалитети надминават неведнъж упованията ни.
Илюстрация
Салата Frutti di mare
Увеличаване
Салата Frutti di mare
Смаляване
Ден 5: Сан Чезарио ди Лече - до Лече и назад, общо 16 км
Град Лече е учреден през 200 година пр.н.е. и изобилства от архитектура в бароков жанр и археологически находки. Семейство Фаджано купува парцел в центъра на града, с цел да отвори ресторант. По време на реновацията на къщата в пода се отваря тунел, който води до секрети подземни пространства. Бащата Лучано и тримата му синове се натъкват на находки отпреди стотици години. Решават да изкопаят каквото има, да го дарят на археологическия музей и да продължат с мечтания ресторант. Уви, колкото по-дълбоко копаят, толкоз повече артефакти излизат на бял свят, някои от тях датиращи от преди повече от две хилядолетия. В последна сметка фамилията преценя, че къщата ще бъде частен музей, където единствено против 5 евро ще се потопите в древността.
Ден 6: Сан Чезарио ди Лече - Мартано - Отранто - Андрано - Санта Мария ди Леука, общо 91 км за деня, 300 м денивелация (малко качване и дълго спускане)
Отранто е най-източната част на токчето на Ботуша с най-лазурните и чисти крайбрежия. След няколко часа сме в Санта Мария ди Леука, най-южният град на Пулия. Там е мястото, където Йонийско и Адриатическо море сливат водите си. Курортен град с голям брой заведения, хотели, 47-метров морски фар и нито един китайски сувенир. Там ще опитате и най-вкусната салата с морски блага.
Ден 7: Санта Мария ди Леука - Торе Пали - Галиполи - Сант Исидоро, общо 92 км за деня
Казваме ciao на маслиновите плантации и милионите цикади и си хващаме крайморския път. Движим се по вътрешната страна на токчето тъкмо около морето и с съвсем нулева денивелация. Безкрайна плажна линия, десетки курорти и къмпинги. Няма потребност да се запасяваме с вода, регионът е доста по-оживен. Вече знаем къде вървят на море всички италианци.
Илюстрация
Крайпътен див плаж
Увеличаване
Крайпътен див плаж
Смаляване
Ден 8: Сант Исидоро - Лидо Чека - Лепорано - Таранто, общо 96 км за деня
Истинско наслаждение е да караш велосипед около морето. Слънце, плажове и бездънни хоризонти. Всички нюанси на синьото на фона на скали и дребен златист пясък. А във въздуха се носи мирис от големи туфи прелестно цъфнала цикламено-виолетова мащерка. До Лидо Чека се отбиваме в крайпътния бар с плаж, Tridakna Beach Bar за едно последно топване в солените води. На бара откриваме освежаващия сладоледов кафе-мус.
Десетина минути откакто се настаняваме в Таранто, над града се изсипва извънредно мощна стихия с ураганни ветрове, гръмотевици и проливен дъжд. Температурите внезапно се намаляват с съвсем 20 градуса. Истински шанс, че сме на изсъхнало. Не че нямаме дъждобрани, само че някак друго си е да наблюдаваш апокалипсиса на открито, пиейки благоуханен чай с книгата Va Tutto Bene ( " Всичко е наред " ) на младия италиански стихотворец Рафаеле Монтесано. Само след броени часове дъждът е спрял, ветровете са утихнали, а ние сме в най-стария квартал на Таранто, Citta Vecchia, датиращ някъде от осми век преди Христа и учреден от спартанците. На прилежащата улица се е разположила снимачна площадка и спазването на оптималната тишина подсигурява незабавно странствуване във времето.
Ден 9: Таранто - Паладжано - Матера, общо 80 км за деня, денивелация 540 м (изкачване)
Отдалечаваме се от бреговете и потъваме към вътрешността на тока измежду все по-планински терен. Движението по пътищата на този сектор е много по-натоварено, а изборът от различни направления е редуциран до най-малко. Няма връщане обратно, крайната точка за деня е Матера, европейска столица на културата за 2019 (заедно с Пловдив). Последните километри до такава степен са толкоз стръмно нанагорнище, че на моменти се чудя дали няма да се движа по-бързо, в случай че сляза от колелото и продължа, бутайки. Не слизам, издрапвам до върха, с цел да се открие пред очите ми величественият скален град Sassi di Matera. Тук е мястото в Пулия, където няма по какъв начин да не се опулиш в учудване. Гледката е приковаваща. Душата притихва, коленете омекват и като че ли започваш да чуваш с ушите си тази грандиозна каменна симфония. Сигурна съм, че всеки миг отнякъде ще изскочи воин от кино лентата на Мел Гибсън " Страстите Христови ".
Илюстрация
Старият град на Матера
Увеличаване
Старият град на Матера
Смаляване
Следващия ден посвещаваме на музеи, изкуство и просвета. С смесен дневен билет от 10 евро посетихме археологическия музей, Museo Archeologico Nazionale " Domenico Ridola ", музей за средновековно и модерно изкуство Museo Nazionale d`Arte Medievale e Moderna, както и една от множеството скални църкви - San Pietro Barisano. Билетът включва достъп до още няколко музея, изложения и събития в границите на деня, за повече информация и стратегия на събитията през годината вижте на www.matera-basilicata2019.it>
От Матера до Бари са към 73 км с денивелация от 740 м през Алтамура, градът с най-вкусния домакински самун, Торито, градът с най-хубавата бар-сладкарница Cube Lounge Bar (Via G. Pugliese, 248), и Батанто, градът на маслините. Последната нощувка беше в покрайнините на летището, някъде в безгрижния Сан Спирито, желан от сърфистите.
Равносметка:
12 дни, 640 км, десетки литри изпита вода, Lemon Soda и San Pellegrino Chino, над 60 посетени обитаеми места, безчет необикновено вкусни локални ястия, пици и десерти, хиляди години история, архитектура, просвета и изкуство.
Увеличаване
Смаляване
Да обиколиш Южна Италия в днешно време е постижима фантазия за доста от нас. Но малко на брой биха се осмелили да го създадат с колела. Регионът Пулия, ситуиран върху " токчето на ботуша ", е отлична опция да преодолеете страха от дългите дистанции в комбиниране с най-вече равнинен терен, спокойни, асфалтирани пътища, подредени градчета с хилядолетна история, чудесна кухня и просвета. А в случай че не изберете тези петдесетина дни в годината, в които чухме, че времето било неприятно, останалите 300 са слънчеви и са напълно на ваше разположение. Както и милионите маслинови дървета и цикади, чакащи с неспокойствие да ви поскърцат на ухо.
Как да стигнем до такава степен
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Столицата на Пулия е град Бари. Дотам всяка седмица има огромен избор от полети на разнородни цени. Ние избрахме нискотарифна компания с невисоки цени за транспорт на спортна екипировка, като полетът от София лиши към час. Друг вид е с ферибот от Гърция (Игуменица), само че тогава времето за пътешестване в едната посока се удължава с два дни.
Колело в самолета?
Без суматоха. Ако към момента нямате транспортен калъф за колело, насочете избора си към торби с цип и дръжки за преместване през рамо. Педалите би трябвало да са свалени, гумите спуснати, а кормилото завъртяно паралелно на рамката. Максималното възможно общо тегло е към 30 кг, а при колелото може да прикрепите и част от персоналния си багаж като каска, ръкавици, облекла и така нататък Срещу 20 лева летище София предлага услугата пакетиране с защитно фолио на огромен багаж, в това число велосипед.
Ден 1: Летище " Карол Войтила " в Бари - Триджано - Нойкатаро - Рутиляно, общо 36 км за деня, денивелация към 130 м
Стюардесите едвам смогват да минат около всички седалки с оферти за храни и питиета, когато самолетът стартира да се снижава. Кацаме свежи в Бари и се насочваме към пейките на открито, с цел да сглобим велосипедите. Късен следобяд е, само че градският плаж е цялостен за разлика от стомасите ни. Хапваме в крайбрежно заведение и потегляме към град Рутиляно през Триджано и Нойкатаро. Началото на пътешествието, когато още не знаеш какво тъкмо те чака, какво ще видиш и какво ще преживееш, е един къс миг, който нормално пропущаме, ангажирани с леката паника дали всичко ще е наред през ваканцията, хубаво ли ще е времето и така нататък
Старият град на Рутиляно ни приема в прохладната си мраморна прохладна прегръдка. Тесните улички и обсипаните с цветя балкони незабелязано ни водят до необятен площад, където, въпреки и в среднощ, е цялостно с деца, техните родители и окъснели туристи. Една сладкарница е още отворена и тъкмо там сетивата ни се сблъскват с най-вкусния сладолед на света - италианското джелато.
Илюстрация
Пицария в град Рутиляно
Увеличаване
Пицария в град Рутиляно
Смаляване
Ден 2: Рутиляно - Конверсано - Кастелана Гроте - Алберобело, общо 40 км за деня, денивелация 390 м (изкачване)
За да не губите време в чудене от кое място да минете, подгответе маршрута си още преди да тръгнете. С помощта на OpenStreetMap, Bikemap.net и Гугъл Maps избрахме ненатоварени междуградски пътища, които постоянно прекосяваха през маслинови насаждения. Стига да не тръгвате по черни пътища и пътеки, множеството от тях са асфалтирани и съвсем без никакво придвижване. Освен сигурността още една добра причина да карате по дребните пътища е съществуването на смокинови и други овощни дръвчета около тях - главен източник на пресни витамини по време на дневните велопреходи.
Илюстрация
Гигантски кактус опунция
Увеличаване
Гигантски кактус опунция
Смаляване
Ако не сте чували за него, Алберобело е магически град. Разходката всред подредените като мъниста бели каменни къщички с дребни прозорчета и порти и конусовидни каменни покриви ни кара да се усещаме като герои от " Властелинът на пръстените ". Според една легенда отпреди няколко века тези къщички (или трули) били населявани от по-бедните хора. За да избегнат отвратително високите налози, притежателите на къщите знаели тъкмо кой камък от постройката да издърпат и тя се срутвала. Няма къща, няма налог. После отново си я построявали. Времената се менят и в този момент алберобелците с персонални трули са горди съдържатели на изискани заведения за хранене, първокласни хотели и магазини, някак поместени в тях. Не са изключително по джоба ни, по тази причина пък Il Guercio Di Puglia, гурме тапас бар (Via Imbriani, 6), обилно ни предлага локални специалитети и обичайни пици.
Илюстрация
Къщичките трули в Алберобело
Увеличаване
Къщичките трули в Алберобело
Смаляване
Ден 3: Алберобело - Мартина Франка - Вила Кастели - Франкавила Фонтана - Ория, общо 59 км за деня, денивелация 490 м (спускане)
Не ни се потегля от Алберобело, само че туристическият поток се ускорява, а с него и стремежът ни по-бързо да напуснем приказката. Вилните зони в покрайнините се надпреварват да ни впечатлят с прелестно поддържани цветни градини. Редуват се с маслинови плантации, лозя, двуметрови кактуси от екзотичния тип опунция, великански пинии и цъфнали агавета. До Мартина Франка има още малко нанагорнище, а след нея е едно луксозно втурване през Вила Кастели, Франкавила Фонтана, та чак до Ория. С принуда разбираме, че в по-малките градове работното време на магазините и местата за хранене е нормално от 10:00 до 13:00 и следобяд след 17:00. Затова предварителното запасяване с вода е повече от наложително.
Точно когато идваме в Ория, градът последователно се разсънва от следобеден сън. Тук-там се виждат хора. Отмаряме и ние, а по здрач се потапяме в следващата средновековна приказка - тесни улички, балкони, отрупани с цветя, стръмни стълбища към катедрала и панорамна панорама към целия град. В локално ресторантче притежателят знае по какъв начин да ни накара да се почувстваме специфични - с усмивка декларира, че знае за България и че у нас животът към този момент бил по-добър.
Илюстрация
Алтернативен маршрут измежду пинии
Увеличаване
Алтернативен маршрут измежду пинии
Смаляване
Ден 4: Ория - Торе Санта Сузана - Кармиано - Сан Чезарио ди Лече, общо 57 км за деня, денивелация 90 м (още спускане)
Въпреки високите дневни температури (над 35 градуса) продължителната спортна интензивност за фенове като нас е допустима основно с помощта на облеклата от ликра с UV отбрана. Държат ветровито и икономисват тонове слънцезащитни кремове. Не правете грешката да карате по сандали.
Сан Чезарио ди Лече е чаровно малко градче в полите на хилядолетния Лече. И тук никой не приказва британски език, само че това като че ли в никакъв случай не е било проблем по време на пътуването ни. В Южна Италия хората са изключително спокойни, общителни и вежливи. Така е и в градината на ресторант Small (Via Dante Alighieri, 59), където обслужването, ситуацията и качеството на локалните специалитети надминават неведнъж упованията ни.
Илюстрация
Салата Frutti di mare
Увеличаване
Салата Frutti di mare
Смаляване
Ден 5: Сан Чезарио ди Лече - до Лече и назад, общо 16 км
Град Лече е учреден през 200 година пр.н.е. и изобилства от архитектура в бароков жанр и археологически находки. Семейство Фаджано купува парцел в центъра на града, с цел да отвори ресторант. По време на реновацията на къщата в пода се отваря тунел, който води до секрети подземни пространства. Бащата Лучано и тримата му синове се натъкват на находки отпреди стотици години. Решават да изкопаят каквото има, да го дарят на археологическия музей и да продължат с мечтания ресторант. Уви, колкото по-дълбоко копаят, толкоз повече артефакти излизат на бял свят, някои от тях датиращи от преди повече от две хилядолетия. В последна сметка фамилията преценя, че къщата ще бъде частен музей, където единствено против 5 евро ще се потопите в древността.
Ден 6: Сан Чезарио ди Лече - Мартано - Отранто - Андрано - Санта Мария ди Леука, общо 91 км за деня, 300 м денивелация (малко качване и дълго спускане)
Отранто е най-източната част на токчето на Ботуша с най-лазурните и чисти крайбрежия. След няколко часа сме в Санта Мария ди Леука, най-южният град на Пулия. Там е мястото, където Йонийско и Адриатическо море сливат водите си. Курортен град с голям брой заведения, хотели, 47-метров морски фар и нито един китайски сувенир. Там ще опитате и най-вкусната салата с морски блага.
Ден 7: Санта Мария ди Леука - Торе Пали - Галиполи - Сант Исидоро, общо 92 км за деня
Казваме ciao на маслиновите плантации и милионите цикади и си хващаме крайморския път. Движим се по вътрешната страна на токчето тъкмо около морето и с съвсем нулева денивелация. Безкрайна плажна линия, десетки курорти и къмпинги. Няма потребност да се запасяваме с вода, регионът е доста по-оживен. Вече знаем къде вървят на море всички италианци.
Илюстрация
Крайпътен див плаж
Увеличаване
Крайпътен див плаж
Смаляване
Ден 8: Сант Исидоро - Лидо Чека - Лепорано - Таранто, общо 96 км за деня
Истинско наслаждение е да караш велосипед около морето. Слънце, плажове и бездънни хоризонти. Всички нюанси на синьото на фона на скали и дребен златист пясък. А във въздуха се носи мирис от големи туфи прелестно цъфнала цикламено-виолетова мащерка. До Лидо Чека се отбиваме в крайпътния бар с плаж, Tridakna Beach Bar за едно последно топване в солените води. На бара откриваме освежаващия сладоледов кафе-мус.
Десетина минути откакто се настаняваме в Таранто, над града се изсипва извънредно мощна стихия с ураганни ветрове, гръмотевици и проливен дъжд. Температурите внезапно се намаляват с съвсем 20 градуса. Истински шанс, че сме на изсъхнало. Не че нямаме дъждобрани, само че някак друго си е да наблюдаваш апокалипсиса на открито, пиейки благоуханен чай с книгата Va Tutto Bene ( " Всичко е наред " ) на младия италиански стихотворец Рафаеле Монтесано. Само след броени часове дъждът е спрял, ветровете са утихнали, а ние сме в най-стария квартал на Таранто, Citta Vecchia, датиращ някъде от осми век преди Христа и учреден от спартанците. На прилежащата улица се е разположила снимачна площадка и спазването на оптималната тишина подсигурява незабавно странствуване във времето.
Ден 9: Таранто - Паладжано - Матера, общо 80 км за деня, денивелация 540 м (изкачване)
Отдалечаваме се от бреговете и потъваме към вътрешността на тока измежду все по-планински терен. Движението по пътищата на този сектор е много по-натоварено, а изборът от различни направления е редуциран до най-малко. Няма връщане обратно, крайната точка за деня е Матера, европейска столица на културата за 2019 (заедно с Пловдив). Последните километри до такава степен са толкоз стръмно нанагорнище, че на моменти се чудя дали няма да се движа по-бързо, в случай че сляза от колелото и продължа, бутайки. Не слизам, издрапвам до върха, с цел да се открие пред очите ми величественият скален град Sassi di Matera. Тук е мястото в Пулия, където няма по какъв начин да не се опулиш в учудване. Гледката е приковаваща. Душата притихва, коленете омекват и като че ли започваш да чуваш с ушите си тази грандиозна каменна симфония. Сигурна съм, че всеки миг отнякъде ще изскочи воин от кино лентата на Мел Гибсън " Страстите Христови ".
Илюстрация
Старият град на Матера
Увеличаване
Старият град на Матера
Смаляване
Следващия ден посвещаваме на музеи, изкуство и просвета. С смесен дневен билет от 10 евро посетихме археологическия музей, Museo Archeologico Nazionale " Domenico Ridola ", музей за средновековно и модерно изкуство Museo Nazionale d`Arte Medievale e Moderna, както и една от множеството скални църкви - San Pietro Barisano. Билетът включва достъп до още няколко музея, изложения и събития в границите на деня, за повече информация и стратегия на събитията през годината вижте на www.matera-basilicata2019.it>
От Матера до Бари са към 73 км с денивелация от 740 м през Алтамура, градът с най-вкусния домакински самун, Торито, градът с най-хубавата бар-сладкарница Cube Lounge Bar (Via G. Pugliese, 248), и Батанто, градът на маслините. Последната нощувка беше в покрайнините на летището, някъде в безгрижния Сан Спирито, желан от сърфистите.
Равносметка:
12 дни, 640 км, десетки литри изпита вода, Lemon Soda и San Pellegrino Chino, над 60 посетени обитаеми места, безчет необикновено вкусни локални ястия, пици и десерти, хиляди години история, архитектура, просвета и изкуство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ