![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Алгоритмите на Facebook са отговорни за](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3422076.jpg)
Как Facebook ни управлява
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Алгоритмите на Фейсбук са виновни за това какво виждат 2.3 милиарда души по целия свят.Те, както и аналозите им на другите колоси, стават все по-сложни и все по-малко хора схващат по какъв начин тъкмо работят и по какъв начин им въздействат.Компанията е подложена на критика по едно и също време, че постанова цензура и че отваря необятна платформа за сеене на ненавист. Част от тематиката В балона на логаритмите
Алън Мертнер: Алгоритъмът непрекъснато се трансформира
Директорът рекламно инженерство във Фейсбук пред " Капитал "
Как да победим системата
Съветите на " Капитал " по какъв начин потребителите сами да въздействат на логаритмите в интернет
Офисът на Фейсбук в Лондон се намира на един от затворените площади в центъра на града – само че в случай че човек няма тази информация авансово, е изцяло допустимо просто да подмине постройката. Върху нея няма никакво обозначение - нито фамозната писмен знак f, нито палец нагоре. Нищо. Чак вътре в кафенето незабавно след основния вход ще видите първия безгрешен сигнал, че се намирате не просто в елементарна бизнес постройка, а в едно от сърцата на най-голямата обществена мрежа в света - голямо fb в цветовете на дъгата.
В тази ненабиваща се на очи постройка се случва нещо сходно на самата нея - незабележимо и голямо. Там се основават част от логаритмите, които дефинират какво виждат общо 2.3 милиарда души всякога, когато влязат в мрежата. Това прави Фейсбук евентуално най-могъщата организация с невиждан достъп до всекидневието и въздействие върху мнението и държанието на хората в историята на света. Малко модифициране на компютърния код може да пренасочва големи рекламни парични потоци, да разрушава бизнес модели и да накланя везните в политиката - не постоянно преднамерено и от време на време в непредвидена посока.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Технологичният колос с пазарна капитализация от над 500 милиарда $ ръководи какво тъкмо виждат тези 2.3 милиарда консуматори не благодарение на голям екип. Напротив, компанията разполага с едвам 30 хиляди чиновници в целия свят, както и още няколко хиляди души, преглеждащи наличие през аутсорсинг компании (от началото на годината и София към този момент има самобитен Фейсбук офис, който обаче се оперира от Telus и не преглежда наличие на български). Всичко значимо в обществената мрежа в действителност се ръководи по един метод – посредством безпределно ефикасни, постоянно изменящи се, само че и безлични логаритми, които вземат решение какво тъкмо ще видите през днешния ден – и, несъмнено, какво няма да видите.
През последните години главното терзание на държавни управления, регулатори, цивилен деятели и други е за това по какъв начин се отразява Фейсбук върху политиката и изборите. Но резултатите на обществената мрежа доближават до доста по-дълбоко равнище за всеки консуматор. Все по-големият брой клиенти на компанията, както и все по-дългото време, прекарано в мрежата, вършат и действието на логаритмите все по-важно.
През 2012 година да вземем за пример Фейсбук прави опит със 700 хиляди свои консуматори без тяхно познание, като трансформира логаритъма по този начин, че той да демонстрира повече отрицателни вести. Без да е изненада за никого, това води до промени в прочувственото положение и държанието в мрежата на огромна част от участниците. Случаят става ясно едвам две години по-късно. Вместо опрощение за играта с страстите им оперативният шеф на Фейсбук Шерил Сандбърг показва страдание, че опитът " не е бил комуникиран вярно ".
[Shutterstock]
Тогава Фейсбук има " едвам " 1.2 милиарда консуматори, дейни всеки месец. Днес, в случай че сметнем и Instagram, Messenger и WhatsApp, корпорацията разполага с умопомрачителните 2.7 милиарда консуматори – или над една трета от международното население.
Ако одобрявам котки...
Основният логаритъм на Фейсбук, който дефинира кои изявления и в какъв ред всеки вижда, се създава в Ню Йорк. Пред " Капитал " представител на Фейсбук Newsfeed разяснява, че задачата на логаритъма е " да демонстрира на всеки самостоятелен консуматор историите, които са значими за него ". Сортирането не е елементарна задача – средностатистическият ползвател на Фейсбук може да вижда до 3000 изявления дневно в потока си от информация, само че въз основата на сигнали какво всеки харесва, с кого си поддържа връзка най-често и други този брой се понижава десетократно.
Най-важните фактори за това дали една обява ще се появи в потока от информация са от кого е оповестена, какъв е видът на обявата (статус, фотография, връзка) и какъв брой е известна тя измежду останалите хора в мрежата на потребителя. " Оттам ние предвиждаме какъв брой е евентуално да коментирате, харесате или реагирате на дадена обява ", споделят от американския екип. Съответно всяка обява има напълно справедлива, математическа стойност, основана на всички фактори, които я изпращат по-нагоре или по-надолу в началната страница.
В превод това значи, че в случай че харесвате фотоси на котки, логаритъмът ще ви демонстрира от ден на ден котки в персоналния поток от изявления. Притеснителната част е, че логаритъмът работи по същия метод и за всичко останало. Съответно, в случай че харесвате единствено медии с лява или с дясна политическа устременост, вие ще виждате от ден на ден и повече наличие, което да е в " удобната ви зона " и да подхранва това, в което вярвате авансово. Така, в резюме, се основават идейните балони – или " ехокамери ", какъвто е модерният термин за тях. Всеки с логаритъма си
Фейсбук надалеч не е единственият интернет колос, който употребява логаритми, чието въздействие надвишава границите на самата платформа. Компютърни стратегии към този момент от години правят голямата част от търговията на финансовите пазари. Алгоритмите на Amazon значително вземат решение кои ще са най-продаваните книги или изобщо артикули онлайн за годината, а тези на Гугъл – кои ще са най-гледаните видеа, най-показваните уеб страници, най-четените вести и даже къде ще се струпат коли в запушване и вероятно по какъв начин да се заобиколи. Когато Spotify ви предлага да чуете някоя тайфа, това е персонализирана рекомендация, основана на заключението на логаритмите на стрийминг услугата. По същия метод работи и Netflix, която счита кои са обичаните ви сериали и ви предлага същите с сходна тема, сюжет или атмосфера. Интернет от дълго време принадлежи на логаритмите, основани на изкуствен интелект, тъй като те са най-бързият, елементарен, ефикасен и на ниска цена вид както за самите компании, по този начин и за потребителите. Обаче те съдържат и заплахата от затваряне в основани по поръчка персонализирани балони.
Огромната част от хората не са наясно за личните си обществени балони нито в действителния, нито във виртуалния си живот, тъй като рядко им се удава да надзърнат оттатък тях. Като към това се добави и незнанието за това по какъв начин работят логаритмите на Фейсбук и по какъв начин те в допълнение лимитират различните гледни точки, резултатът е свят, който звучи като антиутопия. Мрежата, основана с мотото да свързва хората, прави множеството от тях затворени в своя лична клетка – да вземем за пример тези, които желаят да виждат повече положителни вести и се оплакват от прекомерно огромния брой отрицателни такива в потока си от вести, в действителност ще виждат от ден на ден отрицателни вести. Защото логаритъмът автоматизирано счита, че има по-голяма възможност те да извърнат внимание, да реагират или напишат коментар на сходен вид наличие.
Според екипа на Фейсбук Newsfeed обаче разногласието за поляризацията и ехокамерите е доста по-стар от обществените мрежи. От компанията се базират на изследване на Reuters от 2017 година, съгласно което 44% от американските консуматори на обществени мрежи получават вести от разнородни източници – два пъти по-голям %, в сравнение с при тези, които употребяват единствено обичайни медии.
Разглеждането на резултата от Фейсбук единствено от позиция на политиката обаче е неверно. Социалната мрежа се отразява най-вече на прочувственото положение на хората, за което има и непрекъснато възходящ брой проучвания. Конфетите от лайкове, " уау ", " обич ", " смях " и " яд " реакции в действителност ни затварят още повече в машината, без да знаем тъкмо какъв е резултатът на това, което вършим – по какъв начин тъкмо всеки клик се отразява на това, което ще виждаме в бъдеще. Не оказва помощ и че Фейсбук в действителност следи какво вършим и отвън платформата, като логаритмите работят и когато сте във външни уеб сайтове, които имат някаква връзка (възможност за влизане в системата или харесване на съдържание) със обществената мрежа.
Фейсбук дава опция на потребителите си да въздействат на логаритъма и по противоположния път – като му споделят какво не желаят да виждат посредством скриване на обособени изявления или съответни хора. Отскоро Фейсбук има и бутон " Защо виждам това " освен за реклами, само че и за изявления – по този начин да вземем за пример можете да разберете, че през днешния ден виждате тази тематика от " Капитал ", тъй като преди седмица сте споделили публикация от вестника на напълно друга тема, да вземем за пример за имотните проблеми на някого със сауна на терасата си. Тези принадлежности обаче са надалеч от всеобщо прилагане от страна на потребителите (съвети по какъв начин да имате по-голям надзор върху това, което виждате, четете тук). Така какво виждате освен вие, само че и 2.3 милиарда души по целия свят, остава съвсем напълно в ръцете на хиляди редове код без човешка интервенция.
Неутрална платформа или министерство на истината
Какво и за какво виждате във Фейсбук обаче рядко е настоящата тематика за диалог към обществената мрежа. Далеч повече внимание се обръща на това какво изобщо имате право да казвате на този голям цифров площад. Компанията стартира съществуването си със свободолюбиви слогани като " Да свържем целия свят " и " Да дадем на хората опция да споделят всичко ". След като Фейсбук в действителност съумя да свърже целия свят, се оказа, че шерването на всичко от всеки надалеч не е фантазия за всички. " Дори с неограничени човешки запаси Фейсбук не може да бъде съдия на истина и неистина – не и без да спре да бъде Фейсбук. Ограничаването и свалянето на наличие е срещу всеки корпоративен инстинкт на компанията. "
Марк Съливан Fast Company
Днес Фейсбук постанова все по-голяма цензура върху потребителите си (въпреки че компанията разбираемо не би употребила тъкмо тази дума). Причината не се крие в някакво предпочитание на Фейсбук да се трансформира в цифров аналог на властнически деспот – в противен случай, без външен напън компанията надали би помръднала от истинския си химеричен идеализъм. Но външния напън го има и Фейсбук се оказа сред чука и наковалнята.
От едната страна стоят тези, които желаят напълно свободно слово – в това число и слово на омразата, обиди и без категоризация на същински и подправени вести. От другата са тези, които желаят тъкмо този вид говорене да бъде лимитирано – освен във Фейсбук, само че и в Twitter, YouTube и останалата част от интернет. За момента Фейсбук не оставя подозрение, че завива, въпреки и относително постепенно, към лагера на тези, които желаят ограничавания. Защо? Вероятно тъй като от тази страна са държавните управления и регулаторите, в които е съсредоточена действителна власт, която може да промени бизнес модела на компанията. А евентуално тъй като там са и платежоспособните клиенти в лицето на огромните рекламодатели.
Общото сред двата лагера е единствено едно – те са недоволни от Фейсбук, само че по изцяло противоположни аргументи. Докато едната счита, че Фейсбук постанова всеобща цензура, другата е на мнение, че компанията разрешава в платформата си тирада на омразата, подправени вести и не прави задоволително. Такъв е казусът даже с някогашни вътрешни лица в компанията като Роджър Макнами – ранен вложител и индивидът, дал на Марк Зукърбърг съвета да не продава компанията си на Yahoo. В скорошната си книга Zucked той подлага на критика остро както Зукърбърг, по този начин и Шерил Сандбърг, а Фейсбук назовава неведнъж " опасност за демокрацията ".
Отровният плод на компютърния код
Катарзисът за Фейсбук стартира след потреблението на интернет платформите за всеобща агитация и акции за дезинформация по време на изборите за президент в Съединени американски щати през 2016 година В продължение на цялата 2017 година напрежението върху компанията се усилваше, с цел да доближи до кулминационната точка си напролет на предходната година. Тогава освен Марк Зукърбърг най-сетне се изправи пред американския Конгрес, само че и компанията за пръв път разгласява своите " Стандарти на общността " – вътрешният закон, по който взема решение кое е разрешено и кое не.
Тези стандарти не са логаритъм и се пишат от действителни хора, само че се трансформират съвсем толкоз постоянно, колкото и компютърният код. Посоката е ясна - от ден на ден неща са неразрешени. И когато има промени, несъмнено, не можеш да разчиташ, че всички 15 хиляди модератори на наличие в платформата ще трансформират внезапно мисленето си. Така че огромна част от изявленията, които се изтриват, се смъкват от... тъкмо по този начин, логаритми.
След години на съпротива, Марк Зукърбърг съобщи намерено поддръжка за повече надзор на наличието и външна регулация
[Reuters] Пред " Капитал " от Фейсбук Newsfeed разясниха, че за свалянето на наличие се употребява микс от човешки старания и технология. Но огромните вложения са ориентирани към развиването на изкуствен интелект. През интервала юли-септември 2018 година да вземем за пример логаритмите на компанията са премахнали 2.9 млн. изявления, които са били срещу разпоредбите на платформата. Това е близо двойно покачване по отношение на година по-рано. Общо 52% от сваленото наличие в платформата за този интервал е плод на решения на компютърния код – преди да бъде забелязано от който и да било консуматор.
Така фантазията на Марк Зукърбърг, изразена пред Конгреса, че един ден 99% от " неприятното " наличие в платформата ще бъде сваляно от изкуствен интелект, наподобява освен реалистична, само че и относително близо в бъдещето. " Бъдещето " обаче е основна дума, тъй като единствено преди седмици атентатът в Крайстчърч, Нова Зеландия, при който бяха убити над 50 души, бе стриймван онлайн във Фейсбук, а логаритъмът не съумя да се оправи със свалянето на всички копия от материала в границите на цели 24 часа.
Проба – неточност
При последната огромна смяна в разпоредбите на Фейсбук – възбрана върху изразяването на " бял шовинизъм " и " бял фракционизъм ", бяха изтрити хиляди потребителски профили и страници. Историята има и чисто български ъгъл, откакто по-малко от седмица след приемането на измененията бе заличен профилът на журналиста Мартин Карбовски и всички управлявани от него страници с общо стотици хиляди почитатели. Същото се случи и с просветителната платформа Khan Academy.
Едва няколко дни по-късно те бяха върнати назад, с недокоснат брой лайкове. Фейсбук не разяснява обособени случаи, само че обяснението тук наподобява просто: при вкарването на новите неразрешени думи в логаритъма той автоматизирано е изтрил всичко по пътя си, без да разграничава кое е просветителна платформа и кое – журналистика. " Фейсбук е една от най-невероятните истории на триумфа в историята на Силициевата котловина. Проблемите, с които се срещаме през днешния ден, са родени от бизнес модел, който докара до фантастични резултати за компанията, само че и сътвори странични резултати с прекомерно висока цена за обществото. "
Роджър Макнами някогашен консултант на Марк Зукърбърг и създател на Zucked
Така, макар че компанията е основала невиждани по своята трудност логаритми, когато стане дума за вкарването на нови, по-мащабни правила по отношение на кое е разрешено и кое не в обществената мрежа, Фейсбук се връща към най-стария метод в историята: проба - неточност. Трудните за схващане и пояснение критерии като " бял шовинизъм " и " бял фракционизъм " също не са от помощ и както компанията сама призна при оповестяването на новината – границата сред национална горделивост и шовинизъм е задоволително размита и постоянно неразбираема даже за естествения, а какво остава за изкуствения разсъдък.
Ако Фейсбук бе избрала пътя на повече независимост за потребителите, отговорът на нейните проблеми щеше да е елементарен - оставете хората на мира. Тогава обаче и евентуалните вреди от използването и злоупотребата с въздействието, обезпечавано от обществената мрежа, щяха всякога да сеят рецензии към компанията и да завихрят стихии за нейния PR отдел. Избраният вместо това метод към по-голям надзор и събаряне на наличие обаче не съдържа сходно просто решение.
Проблемът както за потребителите, по този начин и за самата платформа е, че и разпоредбите, и логаритмите стават все по-сложни. Посоката, в която Фейсбук е поела, е тази на още повече правила и още повече изкуствен интелект и машинно самообразование, само че това не понижава недоволството от нито една от двете страни и по този начин тя е в непрекъснат режим на защитителен PR.
Макар компанията постоянно да е подложена на критика, ненавиждана и осмивана, за множеството консуматори на Фейсбук всеки избухнал скандал трае единствено дни, а по-късно всички се връщат към шерването и лайкването, без да влагат прекалено много мисъл във метафизичен тематики за логаритмите и хората. А това естествено прави обществената мрежа още по-могъщ инструмент и слага без заобикалки въпроса - каква е логиката Фейсбук да не се възползва оптимално от продукта, който е основала сама и който потребителите употребяват напълно непринудено? Единственото пояснение самата тя да дава заден ход и Марк Зукърбърг да приканва за регулация е страхът, че някоя поредна неточност с милиарди човешки ориси може да бъде прекомерно огромна, тъй че да няма опция за нова проба. Това не е тъкмо апокалиптичната война сред хора и машини, за която научнофантастичните книги и филми ни предизвестяват от времето на Айзък Азимов, само че антиутопични аналогии не липсват. Проверете, логаритмите евентуално са решили коя тъкмо е подобаваща за вас и са я пуснали в балона ви.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Алгоритмите на Фейсбук са виновни за това какво виждат 2.3 милиарда души по целия свят.Те, както и аналозите им на другите колоси, стават все по-сложни и все по-малко хора схващат по какъв начин тъкмо работят и по какъв начин им въздействат.Компанията е подложена на критика по едно и също време, че постанова цензура и че отваря необятна платформа за сеене на ненавист. Част от тематиката В балона на логаритмите
Алън Мертнер: Алгоритъмът непрекъснато се трансформира
Директорът рекламно инженерство във Фейсбук пред " Капитал "
Как да победим системата
Съветите на " Капитал " по какъв начин потребителите сами да въздействат на логаритмите в интернет
Офисът на Фейсбук в Лондон се намира на един от затворените площади в центъра на града – само че в случай че човек няма тази информация авансово, е изцяло допустимо просто да подмине постройката. Върху нея няма никакво обозначение - нито фамозната писмен знак f, нито палец нагоре. Нищо. Чак вътре в кафенето незабавно след основния вход ще видите първия безгрешен сигнал, че се намирате не просто в елементарна бизнес постройка, а в едно от сърцата на най-голямата обществена мрежа в света - голямо fb в цветовете на дъгата.
В тази ненабиваща се на очи постройка се случва нещо сходно на самата нея - незабележимо и голямо. Там се основават част от логаритмите, които дефинират какво виждат общо 2.3 милиарда души всякога, когато влязат в мрежата. Това прави Фейсбук евентуално най-могъщата организация с невиждан достъп до всекидневието и въздействие върху мнението и държанието на хората в историята на света. Малко модифициране на компютърния код може да пренасочва големи рекламни парични потоци, да разрушава бизнес модели и да накланя везните в политиката - не постоянно преднамерено и от време на време в непредвидена посока.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Технологичният колос с пазарна капитализация от над 500 милиарда $ ръководи какво тъкмо виждат тези 2.3 милиарда консуматори не благодарение на голям екип. Напротив, компанията разполага с едвам 30 хиляди чиновници в целия свят, както и още няколко хиляди души, преглеждащи наличие през аутсорсинг компании (от началото на годината и София към този момент има самобитен Фейсбук офис, който обаче се оперира от Telus и не преглежда наличие на български). Всичко значимо в обществената мрежа в действителност се ръководи по един метод – посредством безпределно ефикасни, постоянно изменящи се, само че и безлични логаритми, които вземат решение какво тъкмо ще видите през днешния ден – и, несъмнено, какво няма да видите.
През последните години главното терзание на държавни управления, регулатори, цивилен деятели и други е за това по какъв начин се отразява Фейсбук върху политиката и изборите. Но резултатите на обществената мрежа доближават до доста по-дълбоко равнище за всеки консуматор. Все по-големият брой клиенти на компанията, както и все по-дългото време, прекарано в мрежата, вършат и действието на логаритмите все по-важно.
През 2012 година да вземем за пример Фейсбук прави опит със 700 хиляди свои консуматори без тяхно познание, като трансформира логаритъма по този начин, че той да демонстрира повече отрицателни вести. Без да е изненада за никого, това води до промени в прочувственото положение и държанието в мрежата на огромна част от участниците. Случаят става ясно едвам две години по-късно. Вместо опрощение за играта с страстите им оперативният шеф на Фейсбук Шерил Сандбърг показва страдание, че опитът " не е бил комуникиран вярно ".
[Shutterstock]
Тогава Фейсбук има " едвам " 1.2 милиарда консуматори, дейни всеки месец. Днес, в случай че сметнем и Instagram, Messenger и WhatsApp, корпорацията разполага с умопомрачителните 2.7 милиарда консуматори – или над една трета от международното население.
Ако одобрявам котки...
Основният логаритъм на Фейсбук, който дефинира кои изявления и в какъв ред всеки вижда, се създава в Ню Йорк. Пред " Капитал " представител на Фейсбук Newsfeed разяснява, че задачата на логаритъма е " да демонстрира на всеки самостоятелен консуматор историите, които са значими за него ". Сортирането не е елементарна задача – средностатистическият ползвател на Фейсбук може да вижда до 3000 изявления дневно в потока си от информация, само че въз основата на сигнали какво всеки харесва, с кого си поддържа връзка най-често и други този брой се понижава десетократно.
Най-важните фактори за това дали една обява ще се появи в потока от информация са от кого е оповестена, какъв е видът на обявата (статус, фотография, връзка) и какъв брой е известна тя измежду останалите хора в мрежата на потребителя. " Оттам ние предвиждаме какъв брой е евентуално да коментирате, харесате или реагирате на дадена обява ", споделят от американския екип. Съответно всяка обява има напълно справедлива, математическа стойност, основана на всички фактори, които я изпращат по-нагоре или по-надолу в началната страница.
В превод това значи, че в случай че харесвате фотоси на котки, логаритъмът ще ви демонстрира от ден на ден котки в персоналния поток от изявления. Притеснителната част е, че логаритъмът работи по същия метод и за всичко останало. Съответно, в случай че харесвате единствено медии с лява или с дясна политическа устременост, вие ще виждате от ден на ден и повече наличие, което да е в " удобната ви зона " и да подхранва това, в което вярвате авансово. Така, в резюме, се основават идейните балони – или " ехокамери ", какъвто е модерният термин за тях. Всеки с логаритъма си
Фейсбук надалеч не е единственият интернет колос, който употребява логаритми, чието въздействие надвишава границите на самата платформа. Компютърни стратегии към този момент от години правят голямата част от търговията на финансовите пазари. Алгоритмите на Amazon значително вземат решение кои ще са най-продаваните книги или изобщо артикули онлайн за годината, а тези на Гугъл – кои ще са най-гледаните видеа, най-показваните уеб страници, най-четените вести и даже къде ще се струпат коли в запушване и вероятно по какъв начин да се заобиколи. Когато Spotify ви предлага да чуете някоя тайфа, това е персонализирана рекомендация, основана на заключението на логаритмите на стрийминг услугата. По същия метод работи и Netflix, която счита кои са обичаните ви сериали и ви предлага същите с сходна тема, сюжет или атмосфера. Интернет от дълго време принадлежи на логаритмите, основани на изкуствен интелект, тъй като те са най-бързият, елементарен, ефикасен и на ниска цена вид както за самите компании, по този начин и за потребителите. Обаче те съдържат и заплахата от затваряне в основани по поръчка персонализирани балони.
Огромната част от хората не са наясно за личните си обществени балони нито в действителния, нито във виртуалния си живот, тъй като рядко им се удава да надзърнат оттатък тях. Като към това се добави и незнанието за това по какъв начин работят логаритмите на Фейсбук и по какъв начин те в допълнение лимитират различните гледни точки, резултатът е свят, който звучи като антиутопия. Мрежата, основана с мотото да свързва хората, прави множеството от тях затворени в своя лична клетка – да вземем за пример тези, които желаят да виждат повече положителни вести и се оплакват от прекомерно огромния брой отрицателни такива в потока си от вести, в действителност ще виждат от ден на ден отрицателни вести. Защото логаритъмът автоматизирано счита, че има по-голяма възможност те да извърнат внимание, да реагират или напишат коментар на сходен вид наличие.
Според екипа на Фейсбук Newsfeed обаче разногласието за поляризацията и ехокамерите е доста по-стар от обществените мрежи. От компанията се базират на изследване на Reuters от 2017 година, съгласно което 44% от американските консуматори на обществени мрежи получават вести от разнородни източници – два пъти по-голям %, в сравнение с при тези, които употребяват единствено обичайни медии.
Разглеждането на резултата от Фейсбук единствено от позиция на политиката обаче е неверно. Социалната мрежа се отразява най-вече на прочувственото положение на хората, за което има и непрекъснато възходящ брой проучвания. Конфетите от лайкове, " уау ", " обич ", " смях " и " яд " реакции в действителност ни затварят още повече в машината, без да знаем тъкмо какъв е резултатът на това, което вършим – по какъв начин тъкмо всеки клик се отразява на това, което ще виждаме в бъдеще. Не оказва помощ и че Фейсбук в действителност следи какво вършим и отвън платформата, като логаритмите работят и когато сте във външни уеб сайтове, които имат някаква връзка (възможност за влизане в системата или харесване на съдържание) със обществената мрежа.
Фейсбук дава опция на потребителите си да въздействат на логаритъма и по противоположния път – като му споделят какво не желаят да виждат посредством скриване на обособени изявления или съответни хора. Отскоро Фейсбук има и бутон " Защо виждам това " освен за реклами, само че и за изявления – по този начин да вземем за пример можете да разберете, че през днешния ден виждате тази тематика от " Капитал ", тъй като преди седмица сте споделили публикация от вестника на напълно друга тема, да вземем за пример за имотните проблеми на някого със сауна на терасата си. Тези принадлежности обаче са надалеч от всеобщо прилагане от страна на потребителите (съвети по какъв начин да имате по-голям надзор върху това, което виждате, четете тук). Така какво виждате освен вие, само че и 2.3 милиарда души по целия свят, остава съвсем напълно в ръцете на хиляди редове код без човешка интервенция.
Неутрална платформа или министерство на истината
Какво и за какво виждате във Фейсбук обаче рядко е настоящата тематика за диалог към обществената мрежа. Далеч повече внимание се обръща на това какво изобщо имате право да казвате на този голям цифров площад. Компанията стартира съществуването си със свободолюбиви слогани като " Да свържем целия свят " и " Да дадем на хората опция да споделят всичко ". След като Фейсбук в действителност съумя да свърже целия свят, се оказа, че шерването на всичко от всеки надалеч не е фантазия за всички. " Дори с неограничени човешки запаси Фейсбук не може да бъде съдия на истина и неистина – не и без да спре да бъде Фейсбук. Ограничаването и свалянето на наличие е срещу всеки корпоративен инстинкт на компанията. "
Марк Съливан Fast Company
Днес Фейсбук постанова все по-голяма цензура върху потребителите си (въпреки че компанията разбираемо не би употребила тъкмо тази дума). Причината не се крие в някакво предпочитание на Фейсбук да се трансформира в цифров аналог на властнически деспот – в противен случай, без външен напън компанията надали би помръднала от истинския си химеричен идеализъм. Но външния напън го има и Фейсбук се оказа сред чука и наковалнята.
От едната страна стоят тези, които желаят напълно свободно слово – в това число и слово на омразата, обиди и без категоризация на същински и подправени вести. От другата са тези, които желаят тъкмо този вид говорене да бъде лимитирано – освен във Фейсбук, само че и в Twitter, YouTube и останалата част от интернет. За момента Фейсбук не оставя подозрение, че завива, въпреки и относително постепенно, към лагера на тези, които желаят ограничавания. Защо? Вероятно тъй като от тази страна са държавните управления и регулаторите, в които е съсредоточена действителна власт, която може да промени бизнес модела на компанията. А евентуално тъй като там са и платежоспособните клиенти в лицето на огромните рекламодатели.
Общото сред двата лагера е единствено едно – те са недоволни от Фейсбук, само че по изцяло противоположни аргументи. Докато едната счита, че Фейсбук постанова всеобща цензура, другата е на мнение, че компанията разрешава в платформата си тирада на омразата, подправени вести и не прави задоволително. Такъв е казусът даже с някогашни вътрешни лица в компанията като Роджър Макнами – ранен вложител и индивидът, дал на Марк Зукърбърг съвета да не продава компанията си на Yahoo. В скорошната си книга Zucked той подлага на критика остро както Зукърбърг, по този начин и Шерил Сандбърг, а Фейсбук назовава неведнъж " опасност за демокрацията ".
Отровният плод на компютърния код
Катарзисът за Фейсбук стартира след потреблението на интернет платформите за всеобща агитация и акции за дезинформация по време на изборите за президент в Съединени американски щати през 2016 година В продължение на цялата 2017 година напрежението върху компанията се усилваше, с цел да доближи до кулминационната точка си напролет на предходната година. Тогава освен Марк Зукърбърг най-сетне се изправи пред американския Конгрес, само че и компанията за пръв път разгласява своите " Стандарти на общността " – вътрешният закон, по който взема решение кое е разрешено и кое не.
Тези стандарти не са логаритъм и се пишат от действителни хора, само че се трансформират съвсем толкоз постоянно, колкото и компютърният код. Посоката е ясна - от ден на ден неща са неразрешени. И когато има промени, несъмнено, не можеш да разчиташ, че всички 15 хиляди модератори на наличие в платформата ще трансформират внезапно мисленето си. Така че огромна част от изявленията, които се изтриват, се смъкват от... тъкмо по този начин, логаритми.
След години на съпротива, Марк Зукърбърг съобщи намерено поддръжка за повече надзор на наличието и външна регулация
[Reuters] Пред " Капитал " от Фейсбук Newsfeed разясниха, че за свалянето на наличие се употребява микс от човешки старания и технология. Но огромните вложения са ориентирани към развиването на изкуствен интелект. През интервала юли-септември 2018 година да вземем за пример логаритмите на компанията са премахнали 2.9 млн. изявления, които са били срещу разпоредбите на платформата. Това е близо двойно покачване по отношение на година по-рано. Общо 52% от сваленото наличие в платформата за този интервал е плод на решения на компютърния код – преди да бъде забелязано от който и да било консуматор.
Така фантазията на Марк Зукърбърг, изразена пред Конгреса, че един ден 99% от " неприятното " наличие в платформата ще бъде сваляно от изкуствен интелект, наподобява освен реалистична, само че и относително близо в бъдещето. " Бъдещето " обаче е основна дума, тъй като единствено преди седмици атентатът в Крайстчърч, Нова Зеландия, при който бяха убити над 50 души, бе стриймван онлайн във Фейсбук, а логаритъмът не съумя да се оправи със свалянето на всички копия от материала в границите на цели 24 часа.
Проба – неточност
При последната огромна смяна в разпоредбите на Фейсбук – възбрана върху изразяването на " бял шовинизъм " и " бял фракционизъм ", бяха изтрити хиляди потребителски профили и страници. Историята има и чисто български ъгъл, откакто по-малко от седмица след приемането на измененията бе заличен профилът на журналиста Мартин Карбовски и всички управлявани от него страници с общо стотици хиляди почитатели. Същото се случи и с просветителната платформа Khan Academy.
Едва няколко дни по-късно те бяха върнати назад, с недокоснат брой лайкове. Фейсбук не разяснява обособени случаи, само че обяснението тук наподобява просто: при вкарването на новите неразрешени думи в логаритъма той автоматизирано е изтрил всичко по пътя си, без да разграничава кое е просветителна платформа и кое – журналистика. " Фейсбук е една от най-невероятните истории на триумфа в историята на Силициевата котловина. Проблемите, с които се срещаме през днешния ден, са родени от бизнес модел, който докара до фантастични резултати за компанията, само че и сътвори странични резултати с прекомерно висока цена за обществото. "
Роджър Макнами някогашен консултант на Марк Зукърбърг и създател на Zucked
Така, макар че компанията е основала невиждани по своята трудност логаритми, когато стане дума за вкарването на нови, по-мащабни правила по отношение на кое е разрешено и кое не в обществената мрежа, Фейсбук се връща към най-стария метод в историята: проба - неточност. Трудните за схващане и пояснение критерии като " бял шовинизъм " и " бял фракционизъм " също не са от помощ и както компанията сама призна при оповестяването на новината – границата сред национална горделивост и шовинизъм е задоволително размита и постоянно неразбираема даже за естествения, а какво остава за изкуствения разсъдък.
Ако Фейсбук бе избрала пътя на повече независимост за потребителите, отговорът на нейните проблеми щеше да е елементарен - оставете хората на мира. Тогава обаче и евентуалните вреди от използването и злоупотребата с въздействието, обезпечавано от обществената мрежа, щяха всякога да сеят рецензии към компанията и да завихрят стихии за нейния PR отдел. Избраният вместо това метод към по-голям надзор и събаряне на наличие обаче не съдържа сходно просто решение.
Проблемът както за потребителите, по този начин и за самата платформа е, че и разпоредбите, и логаритмите стават все по-сложни. Посоката, в която Фейсбук е поела, е тази на още повече правила и още повече изкуствен интелект и машинно самообразование, само че това не понижава недоволството от нито една от двете страни и по този начин тя е в непрекъснат режим на защитителен PR.
Макар компанията постоянно да е подложена на критика, ненавиждана и осмивана, за множеството консуматори на Фейсбук всеки избухнал скандал трае единствено дни, а по-късно всички се връщат към шерването и лайкването, без да влагат прекалено много мисъл във метафизичен тематики за логаритмите и хората. А това естествено прави обществената мрежа още по-могъщ инструмент и слага без заобикалки въпроса - каква е логиката Фейсбук да не се възползва оптимално от продукта, който е основала сама и който потребителите употребяват напълно непринудено? Единственото пояснение самата тя да дава заден ход и Марк Зукърбърг да приканва за регулация е страхът, че някоя поредна неточност с милиарди човешки ориси може да бъде прекомерно огромна, тъй че да няма опция за нова проба. Това не е тъкмо апокалиптичната война сред хора и машини, за която научнофантастичните книги и филми ни предизвестяват от времето на Айзък Азимов, само че антиутопични аналогии не липсват. Проверете, логаритмите евентуално са решили коя тъкмо е подобаваща за вас и са я пуснали в балона ви.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ