![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Икономиките могат да преживеят както внезапни](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4064030.jpg)
Ужасната грешка с жилищата
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Икономиките могат да преживеят както неочаквани сривове, по този начин и хронични болести. Пазарите на жилища в богатия свят са причинявали и двата типа проблеми. Трилионите долари ипотечни заеми взривиха финансовата система през 2007-2008 година Също толкоз злокобна обаче е пълзящата дисфункция, която жилищата основават десетилетия наред: Кипящи от живот градове без пространство за напредък. Застаряващи притежатели на жилища, седящи в полупразни домове, които държат да защитят гледката си. И потомство от младежи, които не могат елементарно да си разрешат да наемат или купуват и мислят, че капитализмът ги е разочаровал.
Както се изяснява в специфичния ни разбор, в огромната си част виновността се крие в изкривените жилищни политики, датиращи от Втората международна война, които се преплитат със пристрастеността към владение на дом. Те са повода за един от най-сериозните, дълготрайни стопански провали на богатия свят. Нуждата от свежа " архитектура " е незабавна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В основата на този неуспех е неналичието на строителство, изключително наоколо до процъфтяващи градове, в които има доста благоприятни условия за работа.
От Сидни до Сиденхам досадни регулации защищават елита от съществуващи притежатели на жилища и не разрешават на бизнесмените да строят небостъргачи и жилищата, каквито изисква актуалната стопанска система. Високите цени на жилищата и наемите, които са разследване от това, затрудняват служащите да се придвижват до там, където са най-продуктивните работни места, и забавят растежа.
Общите разноски за жилища в Америка гълтам 11% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 8% през 70-те години. Ако единствено три огромни града - Ню Йорк, Сан Франциско и Сан Хосе - облекчат разпоредбите за обмисляне, Брутният вътрешен продукт на Америка може да бъде 4% по-висок. Това е голяма премия.
Освен че са неефективни, жилищните пазари са и надълбоко несправедливи. В течение на десетилетия падащите лихвени проценти ускориха несъответстващото предложение и доведоха до скок на цените. В Америка лудостта е съсредоточена в процъфтяващи градове. В други богати страни междинните национални цени са се повишили, изключително в англоезичните страни, където рисковите вложения в парцели (punting on property -) са народен спорт. Като термин значи освобождение от рискови активи, само че не ми се връзва доста тук.
Финансовата рецесия не умъртви наклонността. Във Англия цените на жилища, поправени с инфлацията, са почти равни на техния пик преди рецесията, до момента в който действителните заплати не са по-високи. В Австралия макар скорошните спадове цените остават с 20% по-високи от тези през 2008 година В Канада те са на половина по-високи.
Растящата цена на жилищата основава неравноправие както сред поколенията, по този начин и сред географските региони. През 1990 година поколението на бейби бумърите със междинна възраст 35 години притежаваше една трета от американските недвижими парцели, измерени в стойност. През 2019 година групата на милениълите - хората на 31 години, която е сходна по величина, има едвам 4%.
Възприятието на младежите, че жилищата са недостъпни, в случай че нямаш богати родители, оказва помощ да се изясни техният блян към " милениъл социализъм ". И притежатели на жилища от всички възрасти, хванати в клопката на западащи места, недоволстват против насъбраните облаги от жилища, на които се радват другите във и към сполучливите градове. Във Англия хората от регионите, чийто жилищен пазар стагнира, са били по-склонни да гласоподават за Брекзит през 2016 година, даже при отчитане на разликите в приходите и демографията.
Може да си мислите, че страхът за жилищата и завистта, обвързвана с тях, са част от човешкото положение. Всъщност имуществената патология има своите корени в изместването на обществената политика през 50-те години към поощряване на собствеността на жилище.
Оттогава държавните управления употребяват дотации, данъчни облекчения и продажби на публични жилища, с цел да насърчат притежанието на благосъстоятелност за сметка на наемането. Десните политици гледат на притежанието на персонална благосъстоятелност като метод да печелят гласове, като предизвикват отговорно поданство. Тези отляво гледат на жилищата като канал за преразпределение и за подбутване на по-бедните семейства към създаване на богатство.
Тези причини са надценени. Трудно е да се реши дали притежаването на благосъстоятелност прави жителите по-добри. Ако пренебрегнете leverage ливърдижда (използването на притеглен капитал за нарастване на капацитета за печалба), нормално е по-добре да се имат акции, в сравнение с домове. И култът към притежанието на персонална благосъстоятелност е обвързван с големи разноски. Тези, които имат домове, постоянно стават NIMBYs (Not In My Back Yard) - хора, който възразяват против несъмнено развиване в личния са квартал, само че нямат нищо срещу то да се случва другаде. В устрема си да защитят своите вложения те се съпротивляват на развиването.
Данни, систематизирани от The Economist, допускат, че от 60-те години насам броят на новопостроените къщи на човек в богатия свят е паднал на половина. Тъй като предлагането е лимитирано и системата е ориентирана към собствеността, множеството хора считат, че в случай че наемат, рискуват да изостанат. В резултат политиците се концентрират върху субсидирането на маргинални купувачи, както Англия през последните години. Това насочва парите към междинните съсловия и в допълнение покачва цените. Освен това подхранва натрупването на ипотечен дълг, което прави рецесиите по-вероятни.
Не е наложително нещата да се случват по този метод. Не на всички места са наранени от всички аспекти на жилищното проклинание. В Токио няма дефицит на имоти; сред 2013 и 2017 година са издигнати 728 000 жилища - повече, в сравнение с са направени в Англия - без да се унищожава качеството на живот. Броят на бездомните там е понижен с 80% за последните 20 години.
Швейцария дава фискални тласъци на локалните управляващи, с цел да разрешат жилищното развиване. Това е една от аргументите там да има съвсем два пъти повече жилищно строителство на човек, в сравнение с в Америка. Нова Зеландия полза ненадейно високите облаги на притежателите на жилища посредством налози върху собствеността и земята, основани на оценки, които постоянно се актуализират.
Най-важното е, че на няколко места равнището на владеене на жилище е ниско и никой не страда изключително от това. В Германия то е единствено 50%, само че страната има развъртян наемен бранш, предизвиква дълготрайните наеми и обезпечава ясни и изпълними правила за наемателите. Там предлагането е задоволително, а данъчните облекчения или дотациите за притежатели са единични случаи. Всичко това прави притежаването на жилише надалеч по-малко привлекателно и политическото въздействие на NIMBY е заглушено. Въпреки мощния растеж в някои градове неотдавна действителните цени на жилищата в Германия са не по-високи от тези през 1980 година
Надпреварата за жилища
Възможно ли е да се освободим от култа за притежанието на дом? Малко държавни управления в днешно време могат да подценен гнева, подбуден от дефицита на жилища и междупоколенческата неправда. Някои от тях реагираха с неприятни хрумвания, като да вземем за пример надзор върху наемите и даже ипотечни дотации. И все пак има прочут прогрес. Америка ограничи данъчните си облекчения за заплащания по ипотечни лихви. Англия забрани мрачните предплатени такси при контракти за наем и ограничи рисковите ипотечни заеми. А нововъзникналото придвижване YIMBY (Yes In My Backyard) се популяризира в доста сполучливи градове, с цел да насърчи строителството. Хората, които сходно на този вестник, желаят необятна поддръжка за свободните пазари, се надяват това придвижване да е сполучливо.
Освен че скапват имиджа на капитализма, политиките за жилищата направиха системата несигурна, неефективна и несправедлива. Време е да съборим тази изгнила постройка и да построим нов работещ пазар на жилища.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Икономиките могат да преживеят както неочаквани сривове, по този начин и хронични болести. Пазарите на жилища в богатия свят са причинявали и двата типа проблеми. Трилионите долари ипотечни заеми взривиха финансовата система през 2007-2008 година Също толкоз злокобна обаче е пълзящата дисфункция, която жилищата основават десетилетия наред: Кипящи от живот градове без пространство за напредък. Застаряващи притежатели на жилища, седящи в полупразни домове, които държат да защитят гледката си. И потомство от младежи, които не могат елементарно да си разрешат да наемат или купуват и мислят, че капитализмът ги е разочаровал.
Както се изяснява в специфичния ни разбор, в огромната си част виновността се крие в изкривените жилищни политики, датиращи от Втората международна война, които се преплитат със пристрастеността към владение на дом. Те са повода за един от най-сериозните, дълготрайни стопански провали на богатия свят. Нуждата от свежа " архитектура " е незабавна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В основата на този неуспех е неналичието на строителство, изключително наоколо до процъфтяващи градове, в които има доста благоприятни условия за работа.
От Сидни до Сиденхам досадни регулации защищават елита от съществуващи притежатели на жилища и не разрешават на бизнесмените да строят небостъргачи и жилищата, каквито изисква актуалната стопанска система. Високите цени на жилищата и наемите, които са разследване от това, затрудняват служащите да се придвижват до там, където са най-продуктивните работни места, и забавят растежа.
Общите разноски за жилища в Америка гълтам 11% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 8% през 70-те години. Ако единствено три огромни града - Ню Йорк, Сан Франциско и Сан Хосе - облекчат разпоредбите за обмисляне, Брутният вътрешен продукт на Америка може да бъде 4% по-висок. Това е голяма премия.
Освен че са неефективни, жилищните пазари са и надълбоко несправедливи. В течение на десетилетия падащите лихвени проценти ускориха несъответстващото предложение и доведоха до скок на цените. В Америка лудостта е съсредоточена в процъфтяващи градове. В други богати страни междинните национални цени са се повишили, изключително в англоезичните страни, където рисковите вложения в парцели (punting on property -) са народен спорт. Като термин значи освобождение от рискови активи, само че не ми се връзва доста тук.
Финансовата рецесия не умъртви наклонността. Във Англия цените на жилища, поправени с инфлацията, са почти равни на техния пик преди рецесията, до момента в който действителните заплати не са по-високи. В Австралия макар скорошните спадове цените остават с 20% по-високи от тези през 2008 година В Канада те са на половина по-високи.
Растящата цена на жилищата основава неравноправие както сред поколенията, по този начин и сред географските региони. През 1990 година поколението на бейби бумърите със междинна възраст 35 години притежаваше една трета от американските недвижими парцели, измерени в стойност. През 2019 година групата на милениълите - хората на 31 години, която е сходна по величина, има едвам 4%.
Възприятието на младежите, че жилищата са недостъпни, в случай че нямаш богати родители, оказва помощ да се изясни техният блян към " милениъл социализъм ". И притежатели на жилища от всички възрасти, хванати в клопката на западащи места, недоволстват против насъбраните облаги от жилища, на които се радват другите във и към сполучливите градове. Във Англия хората от регионите, чийто жилищен пазар стагнира, са били по-склонни да гласоподават за Брекзит през 2016 година, даже при отчитане на разликите в приходите и демографията.
Може да си мислите, че страхът за жилищата и завистта, обвързвана с тях, са част от човешкото положение. Всъщност имуществената патология има своите корени в изместването на обществената политика през 50-те години към поощряване на собствеността на жилище.
Оттогава държавните управления употребяват дотации, данъчни облекчения и продажби на публични жилища, с цел да насърчат притежанието на благосъстоятелност за сметка на наемането. Десните политици гледат на притежанието на персонална благосъстоятелност като метод да печелят гласове, като предизвикват отговорно поданство. Тези отляво гледат на жилищата като канал за преразпределение и за подбутване на по-бедните семейства към създаване на богатство.
Тези причини са надценени. Трудно е да се реши дали притежаването на благосъстоятелност прави жителите по-добри. Ако пренебрегнете leverage ливърдижда (използването на притеглен капитал за нарастване на капацитета за печалба), нормално е по-добре да се имат акции, в сравнение с домове. И култът към притежанието на персонална благосъстоятелност е обвързван с големи разноски. Тези, които имат домове, постоянно стават NIMBYs (Not In My Back Yard) - хора, който възразяват против несъмнено развиване в личния са квартал, само че нямат нищо срещу то да се случва другаде. В устрема си да защитят своите вложения те се съпротивляват на развиването.
Данни, систематизирани от The Economist, допускат, че от 60-те години насам броят на новопостроените къщи на човек в богатия свят е паднал на половина. Тъй като предлагането е лимитирано и системата е ориентирана към собствеността, множеството хора считат, че в случай че наемат, рискуват да изостанат. В резултат политиците се концентрират върху субсидирането на маргинални купувачи, както Англия през последните години. Това насочва парите към междинните съсловия и в допълнение покачва цените. Освен това подхранва натрупването на ипотечен дълг, което прави рецесиите по-вероятни.
Не е наложително нещата да се случват по този метод. Не на всички места са наранени от всички аспекти на жилищното проклинание. В Токио няма дефицит на имоти; сред 2013 и 2017 година са издигнати 728 000 жилища - повече, в сравнение с са направени в Англия - без да се унищожава качеството на живот. Броят на бездомните там е понижен с 80% за последните 20 години.
Швейцария дава фискални тласъци на локалните управляващи, с цел да разрешат жилищното развиване. Това е една от аргументите там да има съвсем два пъти повече жилищно строителство на човек, в сравнение с в Америка. Нова Зеландия полза ненадейно високите облаги на притежателите на жилища посредством налози върху собствеността и земята, основани на оценки, които постоянно се актуализират.
Най-важното е, че на няколко места равнището на владеене на жилище е ниско и никой не страда изключително от това. В Германия то е единствено 50%, само че страната има развъртян наемен бранш, предизвиква дълготрайните наеми и обезпечава ясни и изпълними правила за наемателите. Там предлагането е задоволително, а данъчните облекчения или дотациите за притежатели са единични случаи. Всичко това прави притежаването на жилише надалеч по-малко привлекателно и политическото въздействие на NIMBY е заглушено. Въпреки мощния растеж в някои градове неотдавна действителните цени на жилищата в Германия са не по-високи от тези през 1980 година
Надпреварата за жилища
Възможно ли е да се освободим от култа за притежанието на дом? Малко държавни управления в днешно време могат да подценен гнева, подбуден от дефицита на жилища и междупоколенческата неправда. Някои от тях реагираха с неприятни хрумвания, като да вземем за пример надзор върху наемите и даже ипотечни дотации. И все пак има прочут прогрес. Америка ограничи данъчните си облекчения за заплащания по ипотечни лихви. Англия забрани мрачните предплатени такси при контракти за наем и ограничи рисковите ипотечни заеми. А нововъзникналото придвижване YIMBY (Yes In My Backyard) се популяризира в доста сполучливи градове, с цел да насърчи строителството. Хората, които сходно на този вестник, желаят необятна поддръжка за свободните пазари, се надяват това придвижване да е сполучливо.
Освен че скапват имиджа на капитализма, политиките за жилищата направиха системата несигурна, неефективна и несправедлива. Време е да съборим тази изгнила постройка и да построим нов работещ пазар на жилища.
2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ