![Илюстрация Увеличаване [Издателство] Смаляване Българският писател и преводач от арменски](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3948931.jpg)
Галактиката на Агоп Мелконян
Илюстрация
Увеличаване
[Издателство] Смаляване
Българският публицист и преводач от арменски генезис Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 година в Бургас. Един от най-важните локални създатели в региона на фантастиката и помощник на " Библиотека Галактика ". По обучение е инженер, само че работи като публицист. Литературният му дебют е през 1972 година с описа " Най-дългият смях ". Превеждал е текстове на Аркадий и Борис Стругацки, Едгар Алън По, Кир Буличов. През 1993 година основава лично издателство, " Ерато-арт ", където разгласява преводи на арменска литература и лирика. Един от създателите на специалността " Арменистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор е и на няколко пиеси. Умира през 2006 година " Пътека за оттатък " е първата антология с негови произведения. От осем години на негово име за организира конкурс за къс роман, който се провежда от електронното списание " Сборище на трубадури " и фамилията на писателя.Агоп Мелконян е създател, чието име е непознато за необятната читателската публика, само че е добре известно за всички, които се интересуват от фантастична литература и изключително от историята ѝ у нас. Този март се навършиха седемдесет години от рождението му, а " Изток-Запад " издаде сборника " Пътека за оттатък ", който съдържа най-хубавото от четири те десетилетия творчество на този неповторим на нашата литературна карта създател.
В есе за писателя един различен огромен фантазьор, Янчо Чолаков, написа: " Недостатъчно те четат и обидно малко те схващат. " Което звучи парадоксално - като се има поради, че творбите на Мелконян са преведени на десетки езици , като един от по-скорошните от тях, разказът " Само двама " (преведен на британски от Калин Ненов), се появява в Words Without Borders, списанието, показало на англоезичния свят и Елена Феранте, преди тя да стане международна литературна сензация. Парадоксът се дължи и на това, че цялостната история на българската фантастика чака своето написване, сформиране и показване пред читателите, с цел да може да се трансформира от спомен за нещо случило се, чувство за нещо протичащо се в ясна и жива фигура.
Издания като " Пътека за оттатък " са събития точно тъй като прибавят значими линии към тази малко или доста мъглява картина. Тук влизат единственият разказ на Агоп Мелконян, написаният през 1989 година, само че оповестен за първи път през 1994 година " Смърт в раковината ", разкази, новели и повести, писани и оповестени през 80-те и 90-те, както и творби от цикъла " Досиета от лудницата ", които отразяват последните креативен години на писателя.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Прозата на Агоп Мелконян е психическа , философска, иронична, пародийна, диаболична. В нея фантастичното освен се явява един тип представител на неизразимото и необяснимото, само че и на изгубеното и изпуснатото. Вероятно поради това и критикът Огнян Сапарев дефинира Споменът и Паметта като централни тематики за създателя. Те са пък непроменяемо свързани с Човека, към който са всички придвижвания на текста от страшното към смешното, от изумителното към същинското в разказите и повестите на създателя. В " Пътека за оттатък " са някои от най-хубавите образци за това типично за Мелконян, само че и за положителната фантастика като цяло търсене на облика на индивида и на това, което се крие в дълбокото под кожата, очите, съзнанието. Такъв е Via Dolorosa , роман, по който умерено може да бъде изработен епизод на сериала Black Mirror. Такъв е и " Бедни мой Бернардие ", където въпросът за индивида е качен на сцена в едно относително далечно бъдеще.
Фантастичното дава опция освен за радикалност при работа с концепциите в текста, само че и за независимост в езика и това, което той предава. В края на 70-те години Агоп Мелконян става помощник на " Библиотека " Галактика " на варненското издателство " Георги Бакалов ". Там той е преводач, съставител и създател на предговорите към някои от най-значимите книги в поредицата - романи и сборници с разкази на Станислав Лем, Айзък Азимов, Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн, които и до през днешния ден съставляват научнофантастичния канон за българския четец. В тези години " Библиотека " Галактика " е едно самобитно пространство на свободата в контрастност с налаганата от социализма хармония. Така, в действителност Мелконян вижда цялата фантастична литература - в изявление с Александър Карапанчев той споделя: " Аз отидох към фантастиката, тъй като бях свободен човек. "
През 1991 година Агоп Мелконян става първият създател притежател на единствената у нас премия за фантастика - " Гравитон ". Другият създател, почѐтен в същата година, е Текла Алексиева, илюстраторка на огромна част от кориците на " Библиотека " Галактика ". След тях премията получават имена като Алек Попов, Анри Кулев, Елка Константинова. Отличието е удостоверение, че в случай че не другаде, то в зоната на свободата, към която постоянно се е стремял, в действителност има място за него и то е централно.
Илюстрация
Увеличаване
[Издателство] Смаляване
В идващите години една от главните му действия става откриването на други сходни " емигранти " - млади писатели, към момента търсещи глас си или " свят ", където той да бъде чут. В издаваните и редактирани от него след измененията списания за фантастика ( " Омега ", " Върколак ", " Зона F " ) с изключение на първите изявления на някои от разказите в " Пътека за оттатък " са и първите стъпки на значително нови български писатели. Броевете на списанията демонстрират освен прецизен и съответен на времето взор върху фантастичното, само че и надълбоко познаване на всички измерения на жанра. Отново значима тук е подадената ръка към младите. Едно от тези открития е и към този момент добре познатият Мирослав Пенков, чиято дебютна книга " Кървави луни " излиза с увод от Мелконян.
Агоп Мелконян завършва земния си път прекомерно рано - на 23 юли 2006 година, само че оставеното от него не е спирало да има резултат. Литературните му текстове към момента оказват въздействие върху новите генерации писатели. Така търсенето на човешкото в странното продължава. Остава в него да се включат повече читатели.
Владимир Полеганов е публицист ( " Другият сън " ) и преводач от британски език.
Увеличаване
[Издателство] Смаляване
Българският публицист и преводач от арменски генезис Агоп Мелконян е роден на 10 март 1949 година в Бургас. Един от най-важните локални създатели в региона на фантастиката и помощник на " Библиотека Галактика ". По обучение е инженер, само че работи като публицист. Литературният му дебют е през 1972 година с описа " Най-дългият смях ". Превеждал е текстове на Аркадий и Борис Стругацки, Едгар Алън По, Кир Буличов. През 1993 година основава лично издателство, " Ерато-арт ", където разгласява преводи на арменска литература и лирика. Един от създателите на специалността " Арменистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Автор е и на няколко пиеси. Умира през 2006 година " Пътека за оттатък " е първата антология с негови произведения. От осем години на негово име за организира конкурс за къс роман, който се провежда от електронното списание " Сборище на трубадури " и фамилията на писателя.Агоп Мелконян е създател, чието име е непознато за необятната читателската публика, само че е добре известно за всички, които се интересуват от фантастична литература и изключително от историята ѝ у нас. Този март се навършиха седемдесет години от рождението му, а " Изток-Запад " издаде сборника " Пътека за оттатък ", който съдържа най-хубавото от четири те десетилетия творчество на този неповторим на нашата литературна карта създател.
В есе за писателя един различен огромен фантазьор, Янчо Чолаков, написа: " Недостатъчно те четат и обидно малко те схващат. " Което звучи парадоксално - като се има поради, че творбите на Мелконян са преведени на десетки езици , като един от по-скорошните от тях, разказът " Само двама " (преведен на британски от Калин Ненов), се появява в Words Without Borders, списанието, показало на англоезичния свят и Елена Феранте, преди тя да стане международна литературна сензация. Парадоксът се дължи и на това, че цялостната история на българската фантастика чака своето написване, сформиране и показване пред читателите, с цел да може да се трансформира от спомен за нещо случило се, чувство за нещо протичащо се в ясна и жива фигура.
Издания като " Пътека за оттатък " са събития точно тъй като прибавят значими линии към тази малко или доста мъглява картина. Тук влизат единственият разказ на Агоп Мелконян, написаният през 1989 година, само че оповестен за първи път през 1994 година " Смърт в раковината ", разкази, новели и повести, писани и оповестени през 80-те и 90-те, както и творби от цикъла " Досиета от лудницата ", които отразяват последните креативен години на писателя.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Прозата на Агоп Мелконян е психическа , философска, иронична, пародийна, диаболична. В нея фантастичното освен се явява един тип представител на неизразимото и необяснимото, само че и на изгубеното и изпуснатото. Вероятно поради това и критикът Огнян Сапарев дефинира Споменът и Паметта като централни тематики за създателя. Те са пък непроменяемо свързани с Човека, към който са всички придвижвания на текста от страшното към смешното, от изумителното към същинското в разказите и повестите на създателя. В " Пътека за оттатък " са някои от най-хубавите образци за това типично за Мелконян, само че и за положителната фантастика като цяло търсене на облика на индивида и на това, което се крие в дълбокото под кожата, очите, съзнанието. Такъв е Via Dolorosa , роман, по който умерено може да бъде изработен епизод на сериала Black Mirror. Такъв е и " Бедни мой Бернардие ", където въпросът за индивида е качен на сцена в едно относително далечно бъдеще.
Фантастичното дава опция освен за радикалност при работа с концепциите в текста, само че и за независимост в езика и това, което той предава. В края на 70-те години Агоп Мелконян става помощник на " Библиотека " Галактика " на варненското издателство " Георги Бакалов ". Там той е преводач, съставител и създател на предговорите към някои от най-значимите книги в поредицата - романи и сборници с разкази на Станислав Лем, Айзък Азимов, Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн, които и до през днешния ден съставляват научнофантастичния канон за българския четец. В тези години " Библиотека " Галактика " е едно самобитно пространство на свободата в контрастност с налаганата от социализма хармония. Така, в действителност Мелконян вижда цялата фантастична литература - в изявление с Александър Карапанчев той споделя: " Аз отидох към фантастиката, тъй като бях свободен човек. "
През 1991 година Агоп Мелконян става първият създател притежател на единствената у нас премия за фантастика - " Гравитон ". Другият създател, почѐтен в същата година, е Текла Алексиева, илюстраторка на огромна част от кориците на " Библиотека " Галактика ". След тях премията получават имена като Алек Попов, Анри Кулев, Елка Константинова. Отличието е удостоверение, че в случай че не другаде, то в зоната на свободата, към която постоянно се е стремял, в действителност има място за него и то е централно.
Илюстрация
Увеличаване
[Издателство] Смаляване
В идващите години една от главните му действия става откриването на други сходни " емигранти " - млади писатели, към момента търсещи глас си или " свят ", където той да бъде чут. В издаваните и редактирани от него след измененията списания за фантастика ( " Омега ", " Върколак ", " Зона F " ) с изключение на първите изявления на някои от разказите в " Пътека за оттатък " са и първите стъпки на значително нови български писатели. Броевете на списанията демонстрират освен прецизен и съответен на времето взор върху фантастичното, само че и надълбоко познаване на всички измерения на жанра. Отново значима тук е подадената ръка към младите. Едно от тези открития е и към този момент добре познатият Мирослав Пенков, чиято дебютна книга " Кървави луни " излиза с увод от Мелконян.
Агоп Мелконян завършва земния си път прекомерно рано - на 23 юли 2006 година, само че оставеното от него не е спирало да има резултат. Литературните му текстове към момента оказват въздействие върху новите генерации писатели. Така търсенето на човешкото в странното продължава. Остава в него да се включат повече читатели.
Владимир Полеганов е публицист ( " Другият сън " ) и преводач от британски език.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ