Два важни извода от скандала с CEZ
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Контактите на Върбакови
През годините преди да стигне до договорката за ЧЕЗ, фамилията зад " Инерком " има редица съмнителни партньорства
2 мар 2018
Борисов преди 4 дни: " Държавата е неприятен собственик, не е добра концепция да одържавяваме компаниите "
Или какъв брой бързо министър председателят сменя позицията си
1 мар 2018
Седмични вести за енергетика
В рубриката събираме всички най-важни вести от последните седем дни
1 мар 2018
След среща с Върбакова страната влиза в договорката за активите на CEZ
Искането на премиера е за 100%, само че и 34% били допустими
1 мар 2018 Влезли в един бар притежателят на " Юлен " Георгиус Георгиу, 26 годишният приватизатор на " Кремиковци " Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да стартира някой анекдот за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в тази ситуация с ЧЕЗ е, че (както ще видите в тематиката на броя) станалата за една нощ известна Гинка Върбакова наподобява не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-вече да скрива зад себе си мъжа си, който се пробва да скочи в огромната игра и след серия от случайности съумява да стигне до финала на договорката за ЧЕЗ.
Превърналата се в нарицателно " Гинка " може и да не е подставено лице, само че реакцията към нея сподели изненадващо огромно съмнение към властта. Димната завесна от следени медии явно не е задоволителна с цел да понижи чувството, че триумфът в България е вероятен не с упорита работа, а най-много през схеми с властта. И че властта се занимава не с упорита работа в полза на хората, а със схеми в собствен персонален интерес. От това има и напълно съответни заключения и за качеството на държавното ръководство. Гинка Върбакова стигна до финала на договорката за CEZ тъй като никой различен сериозен не участваше в надпреварата. В годините след приватизацията на ЕРП-тата властта направи доста, с цел да отблъсне естествените компании от този бизнес в България. Липсите на промени стопираха напредъка и увеличението на приходите е доста по-слабо от вероятното и предстоящото. Така сметките за ток са значителен дял от разноските на доста фамилии и политиката на страната беше да натиска цените допустимо най-силно надолу. Това се съчета със мощен регулаторен напън - ограничавания и санкции. Освен него имаше и настойчиви опити за политически надзор на разноските (като да вземем за пример избор на фирми-изпълнители). Това изгони както сегашните вложители в електроразпределенито, по този начин и бъдещите - направи допустимо Гинка Върбакова да стигне до финала за CEZ. В тази обстановка решението на страната да стане съучастник на дамата и на практика да национализира приватизараната преди години компания наподобява неуместен, само че логически ход. Да, това евентуално ще докара до изкупуването и на другите ЕРП-та. Да, държавните компании ще бъдат ръководени неприятно. Да, от тях ще се краде и то доста. Да, това ще затвърди запасите на вложителите към България. Държавата така и така болести с прекомерно доста политика бизнеса с доставка на ток и в този момент формалното й влизане в него би го извадил напълно от пазарната стопанска система.
Лекотата, с която всеобщо Гинка Върбакова беше призната за подставено лице, демонстрира и мощното неодобрение на доста хора към нещо, което се случваше доста пъти през последните десетилетия. Преходът (и това е определение на доцент Георги Лозанов) постоянно приличаше на великански и нескончаем карнавал, в който доста хора по няколко пъти си сменяха маските. Вижте да вземем за пример трансформацията, която претърпя Бойко Борисов - в кариерата му от играч по карате, който събира задължения, до министър председател, той сменя много коренно функциите си. Това в някои случаи е обикновено, в други е прекомерно, само че резултатът от карнавала е, че за доста от хората, които не съумяха по никакъв метод да влязат в друга роля, той е изтощителен и недопустим. В много моменти наподобява на неубедителна реплика - транспарантни маски, зад които е елементарно да се види кой се крие. Зад маската на депутата Пеевски прозира " предприемача " Пеевски, сянката на Кремъл елементарно се вижда зад Волен Сидеров Примерите са десетки и всеки от тях поотделно нервира, в композиция още повече, а когато на сцената тръгне да излиза нов неоснователен артист, това се трансформира в скандал. В този капан попадна и Гинка Върбакова - усещането, че тя е следващият заслон на някой, който няма безапелационна легенда да се появи непосредствено, качи договорката за ЧЕЗ до равнището на обществен и политически скандал. Накратко, хората не обичат да се усещат като идиоти, а посредствените постановки ги слагат тъкмо в ролята на малоумна аудитория, която няма да види нещо доста явно.
Сюжетът за ЧЕЗ не е единственият случай на маскиране в този брой на " Капитал ". Зад любимеца да оглави комисията за битка с корупцията елементарно може да се види проведеното статукво - амалгамата от ползи в политиката, правосъдната система и стопанската система (вижте тук).
Смяната на разнообразни маски, несъмнено, не е синдром единствено на прехода. В броя е разказана историята на Атанас Тилев, минал през прехода с маската на предприемач, а преди него - чиновник на българското разузнаване, а прекомерно евентуално и на руското.
Разбира се, маските не всеки път са неприятни. Добър образец за това дава историята за френския художник Жулиен дьо Казабианка, който неотдавна нарисува една от външните стени на зала " България " и по този начин я трансформира в ново известно място в София.
Неговата рисунка обаче е по-скоро прелестно изключение. Компанията на Георгиус, Лъчезар и прочие в бара по всичко проличава ще става по-голяма, преди да изчезне. И при тях ще идват сходните им, а не естествените вложители. в тази обстановка те избират или питейни заведения в други страни, или си седят у дома.
Проблемът несъмнено не са Гинка и Георгиус, а политиците и институциите, които разрешават този чудноват маскарад да съществува. За благополучие карнавалната стопанска система е единствено част от цялата, само че продължава да я има. И е занимателна единствено за тези зад маските.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Контактите на Върбакови
През годините преди да стигне до договорката за ЧЕЗ, фамилията зад " Инерком " има редица съмнителни партньорства
2 мар 2018
Борисов преди 4 дни: " Държавата е неприятен собственик, не е добра концепция да одържавяваме компаниите "
Или какъв брой бързо министър председателят сменя позицията си
1 мар 2018
Седмични вести за енергетика
В рубриката събираме всички най-важни вести от последните седем дни
1 мар 2018
След среща с Върбакова страната влиза в договорката за активите на CEZ
Искането на премиера е за 100%, само че и 34% били допустими
1 мар 2018 Влезли в един бар притежателят на " Юлен " Георгиус Георгиу, 26 годишният приватизатор на " Кремиковци " Лъчезар Варнаджиев и кандидатката да купи ЧЕЗ Гинка Върбакова Така може да стартира някой анекдот за подставените лица в българския бизнес през последните години. Разликата в тази ситуация с ЧЕЗ е, че (както ще видите в тематиката на броя) станалата за една нощ известна Гинка Върбакова наподобява не е подставено лице на някой политик/схемаджия, а най-вече да скрива зад себе си мъжа си, който се пробва да скочи в огромната игра и след серия от случайности съумява да стигне до финала на договорката за ЧЕЗ.
Превърналата се в нарицателно " Гинка " може и да не е подставено лице, само че реакцията към нея сподели изненадващо огромно съмнение към властта. Димната завесна от следени медии явно не е задоволителна с цел да понижи чувството, че триумфът в България е вероятен не с упорита работа, а най-много през схеми с властта. И че властта се занимава не с упорита работа в полза на хората, а със схеми в собствен персонален интерес. От това има и напълно съответни заключения и за качеството на държавното ръководство. Гинка Върбакова стигна до финала на договорката за CEZ тъй като никой различен сериозен не участваше в надпреварата. В годините след приватизацията на ЕРП-тата властта направи доста, с цел да отблъсне естествените компании от този бизнес в България. Липсите на промени стопираха напредъка и увеличението на приходите е доста по-слабо от вероятното и предстоящото. Така сметките за ток са значителен дял от разноските на доста фамилии и политиката на страната беше да натиска цените допустимо най-силно надолу. Това се съчета със мощен регулаторен напън - ограничавания и санкции. Освен него имаше и настойчиви опити за политически надзор на разноските (като да вземем за пример избор на фирми-изпълнители). Това изгони както сегашните вложители в електроразпределенито, по този начин и бъдещите - направи допустимо Гинка Върбакова да стигне до финала за CEZ. В тази обстановка решението на страната да стане съучастник на дамата и на практика да национализира приватизараната преди години компания наподобява неуместен, само че логически ход. Да, това евентуално ще докара до изкупуването и на другите ЕРП-та. Да, държавните компании ще бъдат ръководени неприятно. Да, от тях ще се краде и то доста. Да, това ще затвърди запасите на вложителите към България. Държавата така и така болести с прекомерно доста политика бизнеса с доставка на ток и в този момент формалното й влизане в него би го извадил напълно от пазарната стопанска система.
Лекотата, с която всеобщо Гинка Върбакова беше призната за подставено лице, демонстрира и мощното неодобрение на доста хора към нещо, което се случваше доста пъти през последните десетилетия. Преходът (и това е определение на доцент Георги Лозанов) постоянно приличаше на великански и нескончаем карнавал, в който доста хора по няколко пъти си сменяха маските. Вижте да вземем за пример трансформацията, която претърпя Бойко Борисов - в кариерата му от играч по карате, който събира задължения, до министър председател, той сменя много коренно функциите си. Това в някои случаи е обикновено, в други е прекомерно, само че резултатът от карнавала е, че за доста от хората, които не съумяха по никакъв метод да влязат в друга роля, той е изтощителен и недопустим. В много моменти наподобява на неубедителна реплика - транспарантни маски, зад които е елементарно да се види кой се крие. Зад маската на депутата Пеевски прозира " предприемача " Пеевски, сянката на Кремъл елементарно се вижда зад Волен Сидеров Примерите са десетки и всеки от тях поотделно нервира, в композиция още повече, а когато на сцената тръгне да излиза нов неоснователен артист, това се трансформира в скандал. В този капан попадна и Гинка Върбакова - усещането, че тя е следващият заслон на някой, който няма безапелационна легенда да се появи непосредствено, качи договорката за ЧЕЗ до равнището на обществен и политически скандал. Накратко, хората не обичат да се усещат като идиоти, а посредствените постановки ги слагат тъкмо в ролята на малоумна аудитория, която няма да види нещо доста явно.
Сюжетът за ЧЕЗ не е единственият случай на маскиране в този брой на " Капитал ". Зад любимеца да оглави комисията за битка с корупцията елементарно може да се види проведеното статукво - амалгамата от ползи в политиката, правосъдната система и стопанската система (вижте тук).
Смяната на разнообразни маски, несъмнено, не е синдром единствено на прехода. В броя е разказана историята на Атанас Тилев, минал през прехода с маската на предприемач, а преди него - чиновник на българското разузнаване, а прекомерно евентуално и на руското.
Разбира се, маските не всеки път са неприятни. Добър образец за това дава историята за френския художник Жулиен дьо Казабианка, който неотдавна нарисува една от външните стени на зала " България " и по този начин я трансформира в ново известно място в София.
Неговата рисунка обаче е по-скоро прелестно изключение. Компанията на Георгиус, Лъчезар и прочие в бара по всичко проличава ще става по-голяма, преди да изчезне. И при тях ще идват сходните им, а не естествените вложители. в тази обстановка те избират или питейни заведения в други страни, или си седят у дома.
Проблемът несъмнено не са Гинка и Георгиус, а политиците и институциите, които разрешават този чудноват маскарад да съществува. За благополучие карнавалната стопанска система е единствено част от цялата, само че продължава да я има. И е занимателна единствено за тези зад маските.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ