Илюстрация Увеличаване Автор: Иван Григоров Смаляване Още по темата Главен

...
Илюстрация Увеличаване Автор: Иван Григоров Смаляване Още по темата Главен
Коментари Харесай

Опасен чар

Илюстрация
Увеличаване
Автор: Иван Григоров Смаляване
Още по тематиката
Главен воин: Тодор Колев

Албумът " Най-доброто " - силата изтлява, митът остава
27 апр 2002
One More Fucking Time
15 дек 2000 Любимият плод на Тодор Колев е гроздовата ракия. На 26 август той евентуално я е почел уместно. Няма по какъв начин, мотивът бе сериозен. Тогава един от най-големите артисти освен в България стана на 60.

През тези години момчето от Шумен, наследник на стилния шивач с прякор Адама, с изключение на институция на сцената и екрана е бил и други неща: танкист в казармата, артист в казино, строителен служащ, та даже " политик за един ден " като народен представител във Великото национално заседание Почти липсва измежду тях " роля ", с която да не се е справил. Май единствено с политическата в нашенския й вид, само че това би могло да се одобри и като комплимент.

Тодор Колев мина през шестте си десетилетия с гений, по-голям от торбичките под очите му; по-голям от Статуята на свободата, на която подари лика си в заставките на тв шоутата " Как ще ги стигнем " и " Вход свободен " ; по-голям от територията на Канада, където известно време бе на дипломатическа работа. От Северна Америка, в случай че не друго, той почерпи опит, родил фундаменталното парче " Кючек yourself ": " Тъй е, братко, в Канада, нямаш там проблем! Верно бе! Но душичката ти страда - тука си роден! ". Парчето бе включено в албум, който артистът с горестна самоирония назова " Фалшив воин ". " Защото - изясни той - в тази страна (не Канада, а България - б.а.) не оставиха някой да има същинския ореол на воин Всичко беше оплюто, омазано, размазано и размито. "

Фотограф: Иван Григоров
Тодор Колев обаче не е подправен воин. Достоен възпитаник на учителите си в занаята Георги Калоянчев и Луи дьо Фюнес, заслужен поддръжник на боговете си в изкуството Чарли Чаплин и Рей Чарлз, той се трансформира в любим на милиони. Постигна го не с изкуствено медийно напомпване, а с дарбата си.

Заради тази заложба мнозина, хеле пък сътрудници, не го долюбват, завиждат му. Получавал е доста удари в тил. Натрупаната болежка го кара да повтаря: " Аз съм шут, който има вяра в злото и непрекъснато търси метод да го побеждава. " Борбата върви с изменчив триумф. А усмивката на артиста е тъжна. И играта му е такава - блестящо комбиниране на комичното с трагичното.

" Играл съм големи нелепости - поради разпределението и да си оправдая заплатата " - признава той. Но мощните му функции са доста повече. Най-хубавите на сцената съгласно него са Марин Горския в " Лодка в гората " от Хайтов и Топузов в " Човекоядката " от Иван Радоев - и двете под режисурата на най-хубавия му другар Крикор Азарян. А в киното най-високо прави оценка функциите си в " Двойникът " и " Господин за един ден " на Николай Волев и " Опасен сексапил " на Иван Андонов. " Там реализирах превъплъщения. "

Цигулката като оръжие

Гениалното преобразяване на Тодор Колев е Циганина с цигулката или Мингянина, както той самичък го назовава. Идеята за него му щукнала през 1978 година не в " маалата ", а в Мюнхен. Там видял италианци, които забавлявали арийците, като се вършат на роми. Фантазията му стремително се задействала. Останалото се знае. В началото на 80-те неговият мургав индивид с мустачките, бомбето и елечето овърша залите и летните театри на страната, билети за концертите му се намираха с връзки. Чрез Мингянина артистът за сефте изкара чалгата от полулегалното й, панаирджийско-сватбарско съществуване. Той я естетизира, обагри я с комизъм и самоуверено я вмъкна в интонационната среда. Критици, взели се насериозно, го нападнаха с озлобление. Но народът, пийнал от кеф, му сподели: " Евалата, Тодоре! " От всяка втора къща звучеше " На дамата ти кажи/твой човек са удави/и изобщо не го чакай ти " из невероятния шлагер " Черно море ".

Мингянинът обаче надалеч надвиши границите на художественото събитие. Той се издигна до публичен феномен. Защото около чалгите, прикрит зад физиономията на героя си, артистът говореше на своята аудитория за съществени и напряко рискови да се изрекат по това време неща. Така Тодор Колев стана сатиричният рупор на спотаения обществен и политически яд - той не просто веселеше хората, ами им даваше и вярата, че не всичко в тоз живот се свежда до овчедушието. Затова за него се раждаха митове. А през днешния ден към този момент самият той е легенда.



Драскотини в паметта

Една от прелестните песни, изпълнени от артиста, е " Самотният човек " по стихове на Борис Христов: " Докато другите крещят/или приказват за изкуство/самотният човек на масата лови мухите/и ги пуска./Но в случай че написа стихове/той безусловно ще остави/една сълза в очите/или драскотина в паметта ви. "

Сълзите от смях или тъга, както и драскотините в паметта Тодор Колев ги е оставил. Живот и здраве, ще оставя и още. През април предходната година сподели: " Имам още някои неща да направя, преди да седна да пиша мемоари. "

Не знам дали си ги е приключил нещата за подобен къс период, или душата му не изтрая на изкушението, само че той взе, че написа спомените. Те скоро ще излязат в книгата му " Варненското софиянче от Шумен ". Сигурно ще е забавна. Защото Тодор Колев си има принцип: " С какво и да се захвана, би трябвало да съм лице. А гъз в никакъв случай не съм бил. "


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР