![Илюстрация Увеличаване Автор: Christian Hartmann [Reuters] Смаляване Изненадващото за мнозина](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3977828.jpg)
Спорният Петер Хандке
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Christian Hartmann [Reuters] Смаляване
Изненадващото за мнозина решение на Нобеловия комитет да присъди премия за литература на Петер Хандке, австрийски публицист, стихотворец и драматург, предизвика единствено за няколко часа вълна от отрицателни реакции освен в страните от някогашна Югославия, само че и от двете страни на Атлантическия океан.
Хандке е роден през 1942 година в Каринтия (южна провинция на Австрия) по време на Втората международна война от майка словенка и татко немец. Един от най-ярките представители на актуалната австрийска литература, построил своето име като необикновен повествовател, който написа в разнородни жанрове. Той е и съсценарист на известния филм на Вим Вендерс " Криле на желанието ". На български език са преведени неговите творби " Кратко писмо за дълга разлъка ", " Левачката ", " Луси в гората и тези неща ", както и доста театрални пиеси.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мотивите на шведската академия за присъждането на тазгодишната Нобелова премия за литература на Хандке се концентрират върху въздействащото му творчество, " което с езикова досетливост е изследвало периферията и спецификата на човешкия опит ".
Въпреки причините изборът провокира интернационално отвращение, а новината бързо закупи политически нюанс. Петер Хандке е неприкрит съперник на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година, които доведоха до Временната административна задача на Организация на обединените нации в Косово, а по-късно и до оповестяването на самостоятелност от новородената страната. Не единствено това, само че той прави и няколко обществени жеста като проява на просръбската си позиция - отпътува за самата Югославия по време на бомбардировките, връща цялостната сума на Бюхнеровата премия и, най-трудното за преглъщане - най-после даже участва на погребението на съдения за геноцид и закононарушения против човечеството в Хага Слободан Милошевич , където изрича думите: " Не зная истината. Но виждам. Слушам. Чувствам. Помня. Затова съм тук, покрай Югославия, покрай Сърбия, покрай Слободан Милошевич. "
И в по-ранни години Хандке не е непознат на свадите - през 2006 година, когато би трябвало да получи премията " Хайне ", журито гласоподава в съответствие 12:5 в негова изгода, само че заради политическо опълчване той отхвърля премията с писмо.
Хандке от дълго време се интересува от тематиката Югославия и по този начин написва " Моравска нощ ", " Зимно пътешестване по поречието на реките Дунав, Сава, Морава и Дрина или правдивост за Сърбия ", " Земя на думите: Пътешествие през Каринтия, Словения, Фриаул, Истрия и Далмация " и други
Според Мария Ендрева, доцент в катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет и създател на отчета " Справедливост за Сърбия " на Петер Хандке, литература, политика и медии в абсурда за премията " Хайне ", несъгласията са доста повече в медийните изяви на Петер Хандке, в сравнение с в творчеството му. Нейната догадка е, че Хандке желае да покаже едностранчивостта на визията, която медиите основават за войните в някогашна Югославия. Според нея писателят си навлича врагове в опита си да поправя оптиката, представяйки и друга позиция - като построява лиричен облик на Югославия, който обаче не може да бъде безусловно отвеян към обществените действителности на някогашната федерация. Съществуват и отзиви, че Хандке е не напълно вярно разбиран, такова мнение споделя и самият Вим Вендерс през 2011 година по време на Сараевския кино фестивал.
Новината за Нобеловата премия на Хандке беше посрещната от Американския ПЕН център, най-старата организация за отбрана на човешките права и най-старата интернационална литературна организация, с думите " втрещени сме ". Потресени от избора на създател, който " използва своя обществен глас да подкопава историческата истина и да подкрепя подбудители на геноцид като някогашния сръбски президент Слободан Милошевич и водача на босненските сърби Радован Караджич. "
Не закъсняха и реакциите от Босна и Херцеговина. Желко Комшич, който сега ръководи тричленната институция президентство на БиХ съобщи, че ще изпрати протестна нота до Нобеловия комитет, наблягайки, че дават премия на човек, който отхвърля военни закононарушения: " Представете си, че след Втората международна война давате премия на някого, който отхвърля съществуването на холокоста. Това е изцяло неприемливо и опонира на всички морални правила. " На противоположната страна президентът на Република Сръбска, съставка от федерацията Босна и Херцеговина, Милорад Додик честити премията на австрийския създател, изтъквайки, че е получил очевидно доказателство, че " справедливостта не е изцяло изгубена ".
Множество са реакциите в обществените медии - косовската журналистка Уна Хайдари изрази мнението, че тези, които поддържат Нобеловата премия за Хандке, са засегнатост за публицистиката. Посланичката на Косово в Съединени американски щати Вльора Читаку цитира Хандке в Twitter: " Понякога бих желал да съм православен духовник, който се бори за Косово ", а по-късно прибавя и: " В свят, цялостен с блестящи писатели, Нобеловият комитет реши да награди един агитатор на етническата ненавист и принуждение. Нещо грубо се обърка! " Асоциацията на жертвите от войната в Босна също дефинира награждаването на австрийския публицист като " разочароващо и шокиращо ", имайки поради това, че той отхвърля всеобщите убийства в Сребреница и поддържа тези, които са правили военни закононарушения по време на войната от 1992-1995 година
Скандалът към премията на Хандке идва откакто през април предходната година трима от членовете на Шведската академия подадоха оставка поради следствие по обвинявания в полово принуждение и тормоз, а тогава награден не беше излъчен. Редом с Хандке за предходната година (2018) премия получава и полската писателка Олга Токарчук.
Но с изключение на настръхналите реакции казусът " Хандке " за следващ път повдига голям брой въпроси от друго естество. На първо място - какъв инструмент съставляват премиите за изкуство и просвета и на кого служат в реалност? Аналогиите с други проблематични проблеми с личностите на известни писатели от предишното като Кнут Хамсун, Луи-Фердинан Селин и Езра Паунд не стопират да се въртят в пространството и да припомнят, че събития от този порядък не са нещо ново.
Хандке, който нееднократно е бил упрекван, че бърка в оценките си за една опустошителна война, смесвайки литература и политика, не трансформира своите възгледи, в противен случай - настойчиво държи на тях. Самият той споделя, че сърбите го харесват поради жестовете му, само че в действителност не се интересуват от неговото творчество. Дали всичко това е жестока самореклама или същинска позиция? Какъвто и да е отговорът, той надали е заслужен за най-престижната премия в света.Пред австрийското радио ORF Петер Хандке съобщи, че няма да приказва с медии по тематиката за изявленията си през 90-те години и политическите си пристрастия. " Имаше 50 публицисти пред портата на градината ми - всички те ме питаха едни и същи въпроси, от нито един не чух да е чел моя книга или да знаят какво съм написал. Пита се единствено какви ще са международните реакции. Реакции към реакции към реакции. Аз съм публицист, работата ми лежи върху постигнатото от Толстой, Омир, Сервантес. Оставете ме намира и не ми задавайте такива въпроси. "
Увеличаване
Автор: Christian Hartmann [Reuters] Смаляване
Изненадващото за мнозина решение на Нобеловия комитет да присъди премия за литература на Петер Хандке, австрийски публицист, стихотворец и драматург, предизвика единствено за няколко часа вълна от отрицателни реакции освен в страните от някогашна Югославия, само че и от двете страни на Атлантическия океан.
Хандке е роден през 1942 година в Каринтия (южна провинция на Австрия) по време на Втората международна война от майка словенка и татко немец. Един от най-ярките представители на актуалната австрийска литература, построил своето име като необикновен повествовател, който написа в разнородни жанрове. Той е и съсценарист на известния филм на Вим Вендерс " Криле на желанието ". На български език са преведени неговите творби " Кратко писмо за дълга разлъка ", " Левачката ", " Луси в гората и тези неща ", както и доста театрални пиеси.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мотивите на шведската академия за присъждането на тазгодишната Нобелова премия за литература на Хандке се концентрират върху въздействащото му творчество, " което с езикова досетливост е изследвало периферията и спецификата на човешкия опит ".
Въпреки причините изборът провокира интернационално отвращение, а новината бързо закупи политически нюанс. Петер Хандке е неприкрит съперник на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година, които доведоха до Временната административна задача на Организация на обединените нации в Косово, а по-късно и до оповестяването на самостоятелност от новородената страната. Не единствено това, само че той прави и няколко обществени жеста като проява на просръбската си позиция - отпътува за самата Югославия по време на бомбардировките, връща цялостната сума на Бюхнеровата премия и, най-трудното за преглъщане - най-после даже участва на погребението на съдения за геноцид и закононарушения против човечеството в Хага Слободан Милошевич , където изрича думите: " Не зная истината. Но виждам. Слушам. Чувствам. Помня. Затова съм тук, покрай Югославия, покрай Сърбия, покрай Слободан Милошевич. "
И в по-ранни години Хандке не е непознат на свадите - през 2006 година, когато би трябвало да получи премията " Хайне ", журито гласоподава в съответствие 12:5 в негова изгода, само че заради политическо опълчване той отхвърля премията с писмо.
Хандке от дълго време се интересува от тематиката Югославия и по този начин написва " Моравска нощ ", " Зимно пътешестване по поречието на реките Дунав, Сава, Морава и Дрина или правдивост за Сърбия ", " Земя на думите: Пътешествие през Каринтия, Словения, Фриаул, Истрия и Далмация " и други
Според Мария Ендрева, доцент в катедрата по германистика и скандинавистика в Софийския университет и създател на отчета " Справедливост за Сърбия " на Петер Хандке, литература, политика и медии в абсурда за премията " Хайне ", несъгласията са доста повече в медийните изяви на Петер Хандке, в сравнение с в творчеството му. Нейната догадка е, че Хандке желае да покаже едностранчивостта на визията, която медиите основават за войните в някогашна Югославия. Според нея писателят си навлича врагове в опита си да поправя оптиката, представяйки и друга позиция - като построява лиричен облик на Югославия, който обаче не може да бъде безусловно отвеян към обществените действителности на някогашната федерация. Съществуват и отзиви, че Хандке е не напълно вярно разбиран, такова мнение споделя и самият Вим Вендерс през 2011 година по време на Сараевския кино фестивал.
Новината за Нобеловата премия на Хандке беше посрещната от Американския ПЕН център, най-старата организация за отбрана на човешките права и най-старата интернационална литературна организация, с думите " втрещени сме ". Потресени от избора на създател, който " използва своя обществен глас да подкопава историческата истина и да подкрепя подбудители на геноцид като някогашния сръбски президент Слободан Милошевич и водача на босненските сърби Радован Караджич. "
Не закъсняха и реакциите от Босна и Херцеговина. Желко Комшич, който сега ръководи тричленната институция президентство на БиХ съобщи, че ще изпрати протестна нота до Нобеловия комитет, наблягайки, че дават премия на човек, който отхвърля военни закононарушения: " Представете си, че след Втората международна война давате премия на някого, който отхвърля съществуването на холокоста. Това е изцяло неприемливо и опонира на всички морални правила. " На противоположната страна президентът на Република Сръбска, съставка от федерацията Босна и Херцеговина, Милорад Додик честити премията на австрийския създател, изтъквайки, че е получил очевидно доказателство, че " справедливостта не е изцяло изгубена ".
Множество са реакциите в обществените медии - косовската журналистка Уна Хайдари изрази мнението, че тези, които поддържат Нобеловата премия за Хандке, са засегнатост за публицистиката. Посланичката на Косово в Съединени американски щати Вльора Читаку цитира Хандке в Twitter: " Понякога бих желал да съм православен духовник, който се бори за Косово ", а по-късно прибавя и: " В свят, цялостен с блестящи писатели, Нобеловият комитет реши да награди един агитатор на етническата ненавист и принуждение. Нещо грубо се обърка! " Асоциацията на жертвите от войната в Босна също дефинира награждаването на австрийския публицист като " разочароващо и шокиращо ", имайки поради това, че той отхвърля всеобщите убийства в Сребреница и поддържа тези, които са правили военни закононарушения по време на войната от 1992-1995 година
Скандалът към премията на Хандке идва откакто през април предходната година трима от членовете на Шведската академия подадоха оставка поради следствие по обвинявания в полово принуждение и тормоз, а тогава награден не беше излъчен. Редом с Хандке за предходната година (2018) премия получава и полската писателка Олга Токарчук.
Но с изключение на настръхналите реакции казусът " Хандке " за следващ път повдига голям брой въпроси от друго естество. На първо място - какъв инструмент съставляват премиите за изкуство и просвета и на кого служат в реалност? Аналогиите с други проблематични проблеми с личностите на известни писатели от предишното като Кнут Хамсун, Луи-Фердинан Селин и Езра Паунд не стопират да се въртят в пространството и да припомнят, че събития от този порядък не са нещо ново.
Хандке, който нееднократно е бил упрекван, че бърка в оценките си за една опустошителна война, смесвайки литература и политика, не трансформира своите възгледи, в противен случай - настойчиво държи на тях. Самият той споделя, че сърбите го харесват поради жестовете му, само че в действителност не се интересуват от неговото творчество. Дали всичко това е жестока самореклама или същинска позиция? Какъвто и да е отговорът, той надали е заслужен за най-престижната премия в света.Пред австрийското радио ORF Петер Хандке съобщи, че няма да приказва с медии по тематиката за изявленията си през 90-те години и политическите си пристрастия. " Имаше 50 публицисти пред портата на градината ми - всички те ме питаха едни и същи въпроси, от нито един не чух да е чел моя книга или да знаят какво съм написал. Пита се единствено какви ще са международните реакции. Реакции към реакции към реакции. Аз съм публицист, работата ми лежи върху постигнатото от Толстой, Омир, Сервантес. Оставете ме намира и не ми задавайте такива въпроси. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ